Нора Робъртс
Аленият шал на смъртта (10)

10.

Фиона се справи с проблема. Работата и рутината й помагаха и часовете минаваха по-бързо. Влагаше допълнителна енергия в работата си, отслабваше напрежението с тренировки и мисълта за статията, която описваше преживяното от нея и загубата й, се притъпи.

Часовете й, блогът, ежедневните грижи и заниманията с кучетата запълваха времето й. След вечерята със супа и хляб тя не спираше да обмисля възможността да започне връзка със Саймън.

Харесваше го, при това много. Може би защото не се опитваше да я защитава и предпазва от всичко както приятелите й или както майка й и мащехата й. Беше малко груб, дори рязък понякога, но много по-интересен, отколкото повечето хора, които познаваше.

В много отношения след убийството на Грег островът се бе превърнал в нейното убежище, където никой не я гледаше със съжаление, нито пък проявяваше нездрав интерес, затова и бе започнала да гради живота си наново.

Не беше загърбила абсолютно всичко. В сърцето си бе все още предишното момиче. Но също като остров, се беше откъснала от сушата и бе променила посоката, за да израсне и да се промени.

Допреди няколко години си бе представяла как ще създаде семейство, и ще отглежда трите си деца в някое спокойно модерно предградие. Щеше да се научи да готви вкусни ястия и да харесва работата си на половин ден. Щеше да има кучета, детска люлка в двора, уроци по танци и футболни мачове.

Щеше да бъде съпруга на полицай, изпълнена с разбиране, предана майка и щастлива жена.

Щеше да бъде безупречна, мислеше си Фиона, докато седеше на верандата в тихото утро. Може и да беше твърде млада за брак и семейство, но бъдещето й изглеждаше безоблачно.

Докато… не остана нищо от красивата картина, освен счупени стъкла и разбита рамка.

Но… тя се справяше успешно. Беше доволна и спокойна. Освен това разбираше, че се е установила на това място, че води този живот и упражнява уменията си, защото прекрасното мечтано бъдеще беше рухнало.

Същността й може и да си беше останала същата, но всичко друго се беше променило. Тя също се беше променила и сега водеше живота на преуспяваща жена.

Богарт пристъпи към нея и пъхна глава под ръката й. Фиона автоматично се изви, за да го почеше.

Не всичко се случва, защото има определена причина. Просто така казваме, за да се справим с лошото, което ни е сполетяло. Но се радвам, че съм тук.

И не се чувствам като предателка, помисли си тя, не се обвинявам, че съм обърнала гръб на Грег и на момичето, което градеше планове.

— Днес е нов ден, Богарт. Интересно какво ли ще ни донесе?

Сякаш в отговор на въпроса й той застана нащрек. В същия момент видя джипа на Саймън.

— Става интересно — прошепна тя, когато другите кучета дотичаха при нея и размахаха опашки.

Усмихна се на щастливата муцуна на Джос, който надничаше през предното стъкло и безизразното лице на седналия зад волана Саймън.

Стана и когато джипът спря, позволи на кучетата да изтичат при него.

— Подранил си за часа — провикна се тя, когато Саймън слезе, а Джос скочи при приятелите си.

— Нося ти проклетото дърво.

— Я, какъв си весел днес — Фиона прескочи кучетата и пристъпи към него.

— Дай ми малко кафе — не я изчака да му предложи, просто взе чашата й и изпи остатъка.

— Да, разбира се, заповядай.

— Вкъщи съм го свършил.

Тъй като изглеждаше кисел, небръснат и особено сексапилен, тя примижа замечтано.

— Въпреки това пристигаш в прекрасно разположение на духа рано сутринта и носиш дърво специално за мен.

— Пристигам в прекрасно разположение на духа адски рано, защото това изчадие, незнайно как е разкъсало чувал с два килограма и половина кучешка храна в тъмни зори, а след това е оповръщало леглото ми, за да изкара и чувала, и всичко. Не е нужно да ти казвам, че аз бях в същото това легло.

— Ужааас!

Саймън се намръщи, когато тя насочи цялото си внимание към кучето.

— Ало, аз съм нещастникът в случая.

Без да му обръща внимание, Фиона почеса кученцето, провери му очите, носа и корема.

— Горкичкият бебок. Сега вече си добре. Така може.

— Наложи се да изхвърля чаршафите.

Както бе приклекнала, Фиона изви очи.

— Нямаше нужда. Просто почистваш повръщаното, след това изпираш чаршафите.

— Нямаше начин. Беше драйфал като препил колежанин.

— И кой е виновен?

— Да не би аз да съм изял две кила храна?

— Не си, но е трябвало да я прибереш на място, където не може да я стигне или най-добре в кутии с капаци. Освен това той все още не е готов, за да го пускаш да прави каквото пожелае из къщата. Трябва да сложиш бебешка врата.

Саймън се намръщи още повече.

— Нямам намерение да правя бебешка врата.

— Тогава не се оплаквай, когато направи някоя пакост, докато спиш или вършиш нещо.

— Ако ще ми четеш лекция, поне ми налей още кафе.

— Има в кухнята.

След като той тръгна с големи крачки натам, Фиона си позволи да се разсмее.

— Направо ти е бесен, а? Да, бесен е. Ще му мине. Както и да е… — тя целуна Джос по влажния студен нос. — Сам си е виновен.

Изправи се и отиде до багажника на джипа, за да види дървото.

Остана там усмихната, докато Саймън най-сетне излезе с чаша кафе.

— Донесъл си ми дрян.

— Вчера, когато го купувах, ми се стори подходящ. Не и тази сутрин, когато се убедих за пореден път, че кучетата са голяма напаст.

— Първо, дървото е красиво. Благодаря ти. Второ, всичко, което зависи от нас, е голяма досада. Той е повърнал на леглото ти, защото когато му е прилошало, се е уплашил и е искал помощта ти. Трето — тя постави ръце на раменете му и докосна устните му със своите, — добро утро.

— Изобщо не е добро.

Фиона се усмихна и го целуна отново.

— Малко по-добре е.

— Ела да насадим дървото и да видим дали няма да ти се пооправи настроението. Да го боднем там. Не… — тя се обърна в друга посока. — Там!

— Мислех, че искаш да го насадиш в гората, където беше пънът.

— Да, но дрянът е толкова красив, а там ще го виждам единствено аз. А ето тук, до моста, е най-добре. Ще трябва да си купя още един, за да го засадя от другата страна. Така ще има по един и от двете страни на моста.

— Прави каквото искаш — сви рамене и отвори вратата на джипа.

— Идвам с теб да ти помогна — след тези думи скочи отзад и седна, върху чувал с торф.

Той поклати глава, но обърна джипа, пое към моста и паркира там. Когато слезе, за да спусне задния капак, тя метна чувала на гръб.

— Аз ще го взема.

— Вече го взех — отвърна Фиона и скочи.

Саймън я наблюдавате как отива към мястото, което си беше наумила, и го оставя. Когато се върна, стисна ръката й.

— Надуй мускули — нареди той.

Подчини се на шегата, но в очите й проблесна изненада, когато стисна бицепса й.

— Ти да не би вместо тежести да вдигаш кучетата?

— Освен всичко друго. Имам и изключителна протоплазма.

— Виждам — той свали дървото от багажника. — Донеси инструментите, госпожице Мускул. В жабката има допълнителен чифт ръкавици.

Кучетата душеха наоколо, но скоро им стана скучно. Той не каза нищо, когато Фиона нарами чувала с пръст, който беше купил, за да го смеси с торфа, замълча и когато пое към къщата, придружена от кучетата.

Спря да копае и я проследи с поглед, докато пренасяше две кофи вода като мускулеста млекарка.

— Маркучът ми не е достатъчно дълъг — обясни тя и Саймън остана доволен, че бе отдъхнала поне за малко. — Ако трябва още, ще донеса.

Тя остави кофите. Кучетата веднага започнаха да лочат от нея.

— Защо никога не съм се сетила да насадя тук нещо красиво? Ще го виждам, когато се прибирам, когато съм на верандата, когато имам часове. Трябва да насадя още едно от другата страна на алеята. Искаш ли аз да покопая?

Вероятно беше глупаво да приема въпроса като предизвикателство към мъжествеността му, но не се сдържа.

— Справям се.

— Кажи ми, ако се измориш — тя отиде да поиграе с кучетата.

Никога досега не беше обръщал внимание на стегнати сексапилни жени, но освен жилавата външност, нежното сърце и очевидно безграничното спокойствие, тя бе направена от желязо. Повечето дами, с които бе имал връзка, не бяха вдигали нищо по-тежко от ябълково мартини или пък гири от по два килограма и половина в някой засукан фитнес център. Докато тази… нарами чувала с пръст като сезонен работник!

А пък колко секси му се струваше! Запита се как ще изглежда тялото й и какво ще бъде усещането, когато е гола. Може би трябваше да преследва по-упорито тази цел, помисли си той и отново се зае да копае.

Фиона се върна, когато разкъсваше чувалите и смесваше торфа и почвата в дупката.

— Изчакай за секунда. Първо искам да ти покажа нещо — тя застана до Саймън, след което даде команда на Джос с ръка. Той дотича при нея. Тя му даде нова безмълвна команда и той седна. — Добро момче, браво! — възнагради го с бисквитка. Изглежда никога не излизаше без кучешки вкуснотии. — Остани на място. Иди и приклекни до него — обърна се тя към Саймън.

— Искаш ли да ти насадя дървото или не?

— Няма да отнеме повече от секунда. На място! — повтори твърдо Фиона, когато Джос понечи да скочи върху Саймън. — На място. Започва да разбира и сядането, и оставането на място от разстояние. Реших, че това ще ти хареса. Протегни ръка напред и кажи „Стисни“.

Саймън я погледна недоверчиво.

— Не може да бъде!

— Просто пробвай.

— Добре — той протегна ръка. — Стисни!

Джос вдигна лапа и я постави в дланта на Саймън.

— Мама му стара! — разсмя се той и кучето, обзето от гордост и радост, се изправи на задните си крака и заоблизва лицето му. — Браво! Страхотно, глупчо!

Фиона се усмихна, докато мъжът и кучето се поздравяваха.

— Ще пробвам отново — каза невярващо Саймън. — Седни. Добре, сега стисни. Браво — той почеса кутрето зад ушите и погледна Фиона. — Как успя да го научиш толкова бързо?

Господи, двамата изглеждаха страхотно заедно! Мъжът с блеснали очи, небръснат, и кутрето, което тепърва щеше да расте.

— Той има желание да се научи да доставя удоволствие. Желанието му е наистина огромно — тя подаде няколко бисквитки на Саймън. — Награди го. Много ще се зарадва на одобрението и обичта ти, но храната като награда е допълнителен стимул.

Тя грабна лопатата и започна да хвърля в дупката пръст и торф.

— Това е достатъчно. Трябва да разгърнем корените.

— Не разбирам достатъчно от садене на дървета — Фиона избърса чело с опакото на ръкавицата. — Всъщност, това ми е първото. Ти знаеш ли как става?

— Засадил съм няколко.

— Мислех, че преди Оркас си живял в град.

— Не съм расъл в град. Семейството ми се занимава със строителство.

— Добре, но това не означава, че си залесявал местности.

Устните му потрепнаха насмешливо.

— Може и така да се каже. Само че политиката на татко беше да купува по едно ново дърво или храст за всяка нова къща, която построеше. Така че съм садил.

— Браво. Политиката на баща ти ми харесва.

— Да. Мил жест и добър бизнес.

Той вдигна дряна и спусна увитите корени в дупката.

— Така е добре — коленичи и ги развърза, за да ги освободи.

После двамата заедно насипаха дупката със смес от пръст и торф.

— Не трябва ли да го зарием повече — попита тя, когато Саймън спря.

— Не, достатъчно е да покрием корените — той вдигна едната кофа. Трябва да го поливаш по веднъж в седмицата, ако не вали.

Беше весело и интересно да садят заедно дърво в хладното утро.

— Веднъж в седмицата, запомних.

— Не донесох тор и слама. Мислех, че след като ще го садим в гората, ще сложа борови иглички. Ще трябва да го наториш.

— Добре — тя отстъпи назад. — Сдобих се с дрян! Благодаря ти, Саймън.

— Имахме сделка.

— Можеше да купиш бор и да го боднеш в дупката от пъна. А дрянът е страхотен!

Тя се обърна да го целуне, съвсем приятелски жест, но той я притисна и задълбочи целувката.

— Имаме малко време преди първия час — подхвърли Саймън.

— Да, имаме — Фиона дръпна ръкава си, за да види колко е часът. — Не е много. Налага се да сме бързи и много мотивирани.

— Ти си бивша бегачка. Значи ти ще бъдеш бързата. За мен остава мотивацията.

Той още миришеше на сапун след душа сутринта, примесен с мириса на пот от копаенето. Изглеждаше груб и готов. А дългата страстна целувка до прекрасното й ново дърво я разпали. Защо да чака? Защо да се преструва?

— Добър начин да отпразнуваме засаждането на дървото. Какво ще кажеш да…

Тя замълча, когато чу как нечии гуми изхрущяха по чакъла.

— Очевидно някой е подранил — започна тя и видя патрулната. — Господи! — прошепна и стисна ръката му.

Дейви спря до джипа и слезе.

— Хубаво дърво — отбеляза той, свали слънчевите си очила и ги прибра в джоба на ризата. Кимна на Саймън и тръгна към тях.

— Саймън.

— Заместник-шерифе.

Дейви погали Фиона по рамото.

— Фий, съжалявам, че трябва да ти донеса подобна новина, но са открили още един труп.

Дълго сдържаният й дъх изскочи със свистене.

— Кога? — изхриптя тя.

— Вчера. В Национален парк „Кламат“, близо до границата с Орегон — обясни той, без да чака следващия й въпрос. — Изчезнала е преди два дни. Колежанка от Рединг, Калифорния. Значи се е придвижил на запад и малко на юг за отвличането, след това е пропътувал сто и петдесет километра, за да… за да я погребе. Подробностите са същите както при останалите.

— Два дни? — прошепна тя.

— Двама федерални са отишли да разпитат Пери, да видят дали не могат да измъкнат нещо от него и дали няма начин да го убедят да говори.

— Значи не изчаква дълго — отбеляза Фиона. — Няма търпение — потръпна. — И е тръгнал на север.

— Жертвите му са от същия тип — напомни й Дейви, след това стисна зъби. — Дявол да го вземе, Фий! След онази статия във вестника, започнах да се тревожа.

— Той знае къде да ме намери, ако иска — паниката започна да стяга гърлото й. А паниката, напомни си тя, не разрешаваше нищо. Абсолютно нищо!

Въпреки това сърцето й блъскаше с безумна сила.

— Ако иска да довърши работата на Пери, нещо като лебедова песен, може да ме намери. Не съм глупава, Дейви. Замислих се за тази възможност, когато разбрах, че журналистката ще пише статия.

— Можеш да се преместиш при Силвия или при Мей за известно време. За бога, Фий, можеш да дойдеш и при нас с Рейчъл!

— Знам, но истината е, че тук съм в безопасност. Няма страшно, нали кучетата са при мен — тук бе нейното убежище. Трябваше да повярва, защото в противен случай паниката щеше да я задуши. — Никой не може да доближи до къщата, без да разбера.

Дейви погледна Саймън.

— Ще ми е по-спокойно, ако разчиташ на още нещо, не само на кучетата.

— Имам пистолет и знам как се използва. Не мога да преобърна живота си, защото има някаква вероятност той да се появи тук след седмица, месец или година — прокара ръка през косата си и си наложи да мисли разумно. — Този не е търпелив като Пери — повтори тя, — и следва чужд начин на действие. Скоро ще го заловят. Трябва да вярвам, че ще го заловят. Не мисли, че съм безпомощна.

— Някой от нас ще се отбива при теб всеки ден. Ние се грижим за нашите хора дори когато не са безпомощни.

— Добре.

Саймън мълча, докато двамата с Фиона не останаха сами.

— Защо не отидеш на гости на майка си?

— Защото трябва да работя. И ми се налага да работя — добави тя. — Имам ипотека, трябва да изплащам колата, да покривам текущите сметки. Наложи ми се да жонглирам като клоун, за да се справя и с времето си, и с парите, за да си позволя дългия уикенд — тя взе лопатата и я сложи отзад в джипа. — Ами какво ще стане, ако той не нападне някое друго момиче още седмици? Няма да правя глупости и ще внимавам — тъй като се чувстваше силна, тя нарами полуизпразнената торба с торф. — Няма да позволя да ми съсипе живота. Не и втори път! Освен това никой няма да тръгне да ме отвлича. Никога повече няма да позволя подобно нещо.

— Оставяш си вратата отключена. През половината време зее.

— Да, така е. Ако непознат се опита да се приближи на двайсет метра от къщата, или аз, или кучетата, ще го спрат. Можеш да ми вярваш, че сега вече ще заключвам нощем, а деветмилиметровият ми пистолет ще бъде в чекмеджето на нощното ми шкафче.

Отне му минута.

— Имаш деветмилиметров пистолет?

— Да — тя стовари чувала с пръст върху другия с торф. — Грег ме научи как да стрелям, как да се грижа за оръжието си. А след… след като се упражнявах редовно на стрелбището, станах доста добра. Сега съм позабравила, но ще оправя тази работа — говореше бързо, прекалено бързо и се опитваше отчаяно да се овладее. — Мога да се грижа за себе си. Искам да живея както намеря за добре. Имам нужда от дома си, от работата си и от ежедневието си — тя притисна длани към челото си. — Просто имам нужда от всичко това.

— Добре, добре — той погледна кучетата. Те изглеждаха щастливи, дружелюбни, готови да те разцелуват, за добре дошъл. Веднага след това си спомни гърленото ръмжене на Нюман, когато побутна Фиона в кухнята. — Защо не отложиш днешните часове?

— А, не. Някои вече са се качили на ферибота или са тръгнали. Освен това рутината ще ми се отрази добре. Няма да имам време да мисля за неприятни неща.

— Това ли бил номерът?

— Очевидно. Дървото е все така красиво — заяви тя вече по-спокойно. — Утрото продължава да е ведро, а мен ме чака работа. Ще ми помогне.

— Тогава да преместя джипа — Саймън отвори вратата. — Научи го на още нещо — той вдигна брадичка към Джос. — Като например как да ми донася бира от хладилника.

— Не е невъзможно. Нека първо приключим с основните неща.

 

 

Рутината наистина помогна, а част от нея бяха хората и кучетата им. Тя изслушваше внимателно клиентите си, отбелязваше напредъка или липсата на такъв. Обмисляше решения за проблемите и съобразяваше тренировките с тях.

Използваше първите няколко минути за разходка, вървене редом и сядане по команда, докато животни и собственици се настроят.

— Тъй като някои от нас имат проблеми с подскачането, днес ще започнем с това. Кученцата подскачат, защото е забавно и защото се опитват да привлекат вниманието ни. В такива моменти са невероятно сладки, затова им го позволяваме, дори ги поощряваме, награждаваме лошото им поведение, но не мислим, че когато пораснат, подобни прояви вече не са толкова приятни. Ани, би ли ни разказала какво се случи онзи ден?

Ани погледна колито си с неудобство.

— Племенницата ми дойде на гости с малкото си момченце. На три е. Кейси толкова се зарадва, когато ги видя, че се хвърли към Рори. Събори го и той си удари главата. Не се нарани, но можеше да се удари лошо, да не говорим колко много се уплаши. Тя не искаше да направи такова нещо.

— Не, разбира се. Кейси е дружелюбно, щастливо куче. Енергично. Предполагам, подобни гафове са се случвали на всички ви. Ако не това, то краката ви са били издрани, панталоните омърляни, чорапогащникът скъсан.

— Бруно винаги ми къса чорапогащите — пошегува се стокилограмовият Джейк.

— Ще оправим тази работа, Джейк. Както и всичко оставало, трябва да сте твърди и да постоянствате. Не награждавайте и не хвалете кучето, когато скача. Никакво внимание, никакви усмивки, никакво галене и чесане. Най-добрата команда е „стига“. Ако дадете командата „долу“, може да се обърка, ако я използвате, за да му наредите да легне. Ще демонстрирам с Кейси. Махни й каишката, Ани.

Тя повика кучето, което веднага дотича, и както Фиона очакваше, се надигна, готово да скочи. Фиона пристъпи напред, за да не му позволи.

— Стига! — Кейси се отпусна на земята. — Браво на момичето! Браво! — Фиона й даде бисквитка и я почеса.

— Очевидно се налага да се упражнявате многократно, но знайте, че кучето ще свикне. Инстинктът на човек е да отстъпи назад, когато някое куче скочи, но като прекрачите напред, кучето губи ориентация. Бъдете убедителни и когато пристъпвате напред, и когато издавате командата, а поощрението да идва едва след като животното е стъпило и с четирите си лапи на земята.

Тя показа отново.

— Трябва да кажете на всички от семейство как да се държат. Няма да постигнете много, ако вие сте единствените, които възпитават кучето. Не позволявайте на децата си да поощряват подскачането му, защото на тях им е интересно и забавно. Повикай я, Ани, и повтори онова, което показах. Пристъпваш напред, казваш „Стига“, а след това даваш награда.

Фиона кимна доволно, когато всички пробваха.

— Добре, да се разделим, за да могат всички да работят спокойно. Сега ще ви науча как да отучите кучето да скача по други хора.

Тя обикаляше, съветваше, поощряваше. Хората също имаха нужда от похвали и награди, затова ги раздаваше щедро.

Приключи часа с нова команда за сядане и оставане на място.

— Всички се справихте чудесно. Имам един съвет, тъй като пролетта настъпва. Сигурно някои от вас са решили да насадят цветя в градината или вече са го сторили. Пуснах информация по този въпрос в блога, така че можете да прочетете там, ако ви интересува или имате нужда от помощ. Няма да ви бъде никак приятно, ако кучето изрови петуниите или доматите. Кучетата ровят в пръстта поради няколко причини. Понякога просто им харесва. Друг път са отегчени. Редовните игри, упражненията и вниманието могат да ги накарат да спрат ровенето, но вие няма винаги да сте до тях, когато ги обземе желание да ровят в пръстта. Затова просто заровете дупките.

Част от учениците й изпъшкаха тежко.

— Да, не е интересно. Само че много от малките кученца ще се отчаят, когато забележат, че някой запълва дупките им. Освен това им предлагайте друго занимание. Игра, разходка, играчка за дъвчене. Разсейвайте ги. Някои обаче ще продължат да копаят! В такъв случай сложете добавки към почвата. Лютият червен пипер е добро решение, също и кучешките изпражнения. Говоря сериозно. Понякога кучето копае, за да си намери хладно място. Ако разполагате с достатъчно място, можете да отделите сенчест ъгъл в двора, където да копае и да се крие, когато навън е топло. И накрая, онези от вас, който искат да заплождат кучето или да го кастрират, държа да подчертая, че е време.

Все още беше рано за тази лекция.

Учениците започнаха да се разотиват, когато тя се приближи до Саймън.

— Видях изражението ти.

— Защото ми е на лицето.

— Говоря за изражението ти, когато споменах за кастриране — тя го побутна. — Той пак ще си остане момченце. Топките не правят мъжа.

— На теб ти е лесно да го кажеш, сестро.

— А какво ще кажеш, когато надуши миризмата на някоя сексапилна кучка и хукне след нея с надеждата да я изчука?

— Давай, мой човек!

Тя го побутна отново.

— И като дава, може да го блъсне кола или да се изгуби. Наистина ли искаш да имаш принос за увеличаването на уличните кучета или за нежелано кучешко поколение? Броят на приспаните кучета се увеличава всяка година, защото твоят хубавец си стиска топките и „дава“ както си иска.

— Той си пада по умрелите риби, не проявява интерес към секса.

— Засега. Като се проявиш като отговорен стопанин и го кастрираш, ще му помогнеш. По всяка вероятност ще стане по-спокоен и уравновесен.

— Както и повечето евнуси.

— Принуждаваш ме да ти дам литература по въпроса — тя вдигна топката, която Пек беше пуснал в краката й. В същия момент някаква кола се показа на алеята. — Много са точни.

— Кои?

— Предполагам, че Дейви е разказал какво се е случило. Това са Мег и Чък Грийн от екипа ми. Първият ми час приключи, а нямам друг до днес следобед. Значи идват, за да проверят дали нямам нужда от компания.

Стори му се трогната и използва момента, за да си тръгне.

— Трябва да вървя.

— Дръж се прилично. Изчакай две минути, за да те запозная с тях. Не водите Куърк и Зина, нали? — провикна се Фиона.

— Днес е приемен ден — отвърна Мег.

Слязоха от двете страни на автомобила, срещнаха се пред бронята и се хванаха за ръка. След това се наведоха, за да погалят кучетата.

— Кой е този хубавец?

Саймън видя как Мег, небрежно облечена жена около петдесетте, пристъпи напред, за да попречи на Джос да скочи.

Не можеше да отрече, че номерът се получава. Трябваше да се упражняват.

— Това е Джос. Мег и Чък Грийн, това е Саймън Дойл, човекът на Джос.

— Саймън! — Мег стисна ръката му. — Купих комплекта масички от Силвия. Страшно ги харесах! Надявах се да се запознаем.

— Мег и Чък живеят на Диър Харбър. Чък е пенсионирано ченге, а Мег е нашият адвокат. Саймън беше тук, когато Дейви дойде — уточни Фиона. — А аз съм съвсем добре.

— Трябва да огледаме вилата — заяви Мег. — Имаме заявка за уикенда.

— Да, ясно — тя не повярва. — Мег и Чък имат красива вила в Държавен парк „Моран“. Дават я под наем.

— Бяхме съвсем наблизо, затова се отбихме да видим дали няма да се навиеш да обядваш с нас. Ще похапнем в „Росарио“.

— Мег…

— Просто се грижим за теб.

— Благодаря, но днес смятам да си остана вкъщи. Можеш да предадеш на следващите.

— Къде ти е мобилният телефон? — попита Чък.

— Вътре.

— Отсега нататък да го носиш непрекъснато със себе си — перна я с пръст по носа той — жест, който издаваше и обич, и властност. — Според мен няма защо да се тревожиш, но използвай здравия си разум. Имаш го в изобилие. Телефонът да е винаги с теб.

— Добре.

— Ти тук ли спиш? — обърна се Чък към Саймън.

— Чък!

— Не питах теб — сопна се той на Фиона.

— Все още не.

— Нищо няма да ти стане, ако поостанеш. Нали работиш по поръчка?

— За секс ли говориш или за дърво?

Последва неловко мълчание, креди Чък да се залее от смях и да шляпне Саймън по гърба.

— Ако искаш, някой път можем да поговорим за секс на по чаша бира. Питах за дърво, защото на Мег й трябва нов шкаф за чинии. Не намира нищо, което да й хареса. Един бил прекалено голям, друг прекалено малък, трети не бил от каквото дърво искала. Ако успее да ти обясни какво, по дяволите, иска и се съгласиш да го направиш, най-сетне ще настане мир.

— Добре, ще поговорим. Но трябва да ми покажете мястото.

— Имаш ли време днес след три? — Чък извади портфейла си и подаде визитка. — Домашният ни адрес.

— Добре, но ще стане към четири.

— Разбрахме се. Хайде, Мег, да вървим. А, ти — посочи той Фиона и я целуна по бузата, — да си сложиш телефона в джоба.

— Слушам, сержант Грийн.

— Да внимаваш, Фий. Следобед ще те чакаме, Саймън.

Върнаха се до колата все така хванати за ръка.

— Женени са повече от трийсет години и все още се държат за ръка — прошепна Фиона. — Той е ченге от двайсет и пет. Работил е в Сан Франциско — помахаха, когато автомобилът потегли. — Преместиха се тук преди около десет години и той отвори магазин за рибарски принадлежности. Обожава риболова. Тя продава недвижими имоти и дава консултации по семейно право.

— Да не би да са се оженили, когато е била на дванайсет?

— Боже, чакай само да й кажа, направо ще подскочи от радост. Тя е към края на петдесетте, а той отпразнува шейсет и третия си рожден ден през януари. Да, и двамата изглеждат поне с десет години по-млади. Според мен се дължи на любовта и щастието. Или пък на добрите гени.

Тя вдигна топката, която едно от кучетата беше пуснало в краката й с надеждата да я метне отново.

— Казвам ти, защото винаги проявявам любопитство към хората, за да мога да си съставя мнение, но в случая тя може да ти даде идея за дизайн — Фиона наведе глава. — Нали държиш на тази част. Както и да е, Чък разправя, че неговата къща била на най-лесното място на острова. Ако искаш, ще те упътя.

— Ще я намеря.

— Добре. Аз трябва да си почистя къщата, да изпера и да свърша разни други вълнуващи домакински задължения, преди да започнат следобедните ми часове.

— Значи доскоро.

Саймън повика кучето и се отправи към джипа.

Не я целуна за довиждане, помисли си Фиона и въздъхна. Как семейство Грийн се държаха за ръце след толкова години?

Той качи животинчето, поколеба се, след това затвори вратата и се върна при нея. Стисна я за раменете, притисна я към себе си и я целуна.

— Сложи си телефона в джоба.

След това се върна при джипа и подкара, без да каже нищо друго. Фиона остана да гледа усмихната след него.