Нора Робъртс
Аленият шал на смъртта (25)

25.

Не можеше да разбере дали са скарани. Дори не разбираше кога е нацупена и това го влудяваше. Същевременно го очароваше.

Ако знаеше, че е вкисната и готова за разправия, щеше да се подготви, да се спусне пръв в атака или да затвори очи примирено. Само че несигурността го вадеше от равновесие.

— Тя това иска, нали? — обикаляше навън с кучетата и си говореше сам. — Мисля по въпроса, мисля за нея и не знам какво да правя. Хлъзгава е като змиорка.

Стоеше намръщен зад къщата и се чудеше какво да направи. Веднага забеляза прозорците, които Фиона беше измила. Все още не се беше справила с всичките, но щеше да стигне и до тях. Да, със сигурност щеше да ги измие. Откъде, по дяволите, намираше време? Да не би да ставаше посред нощ, готова да вземе противния препарат за прозорци и да започне да чисти?

Сега, когато слънцето блестеше по чистите стъкла, той не можеше да пренебрегне избелялата боя по рамките на прозорците. Но кога да намери време да боядиса тъпите прозорци? Нали ако боядисаше тях, трябваше да боядиса и вратите?

Щом боядисаше вратите, трябваше да боядиса и верандите, защото изглеждаха ужасно.

— Всичко си беше съвсем наред, преди тя да се захване с миенето, а аз рано или късно щях да свърша с тази работа. Качвай се.

Щом чу командата, Джос доволно се заизкачва по стълбата и тръгна надолу, когато стопанинът му даде знак с ръка. Саймън даде вкусна хапка на кучето, след това повтори упражнението два пъти, преди да се преместят на дървената люлка.

Другите кучета са качваха, провираха през тунела, скачаха и криволичеха като използваха съоръженията за тренировка с удоволствие, също като деца, озовали се на площадка за игра в парка.

Саймън вдигна очи, когато Богарт излая. Минаваше по дъска, не по-широка от греда в спортен салон.

— Фукльо. Знаем, че го можеш — Саймън повали Джос по главата. — Върви да му покажеш, че и ти можеш. Да не би да си някой смотаняк? — заведе кучето до гредата и я огледа. — Не е много висока. Ще се справиш. — Саймън потупа гредата. — Качвай се!

Джос запристъпва от крак на крак и приседна. Погледна гредата, след това и Саймън, сякаш искаше да каже „Какво пък толкова?“.

— Не ме засрамвай пред другите момчета. Знам, че можеш! Хайде, хоп горе!

Джос наклони глава и наостри уши, когато Саймън извади бисквитка и я остави на гредата.

— Искаш ли я? Вземи си я сам. Хайде, хоп!

Джос скочи, лапна бисквитката и почти тупна от другата страна.

— Точно това му бях казал да направи — Саймън погледна студено другите кучета, след това се наведе над Джос. — Това ще бъде и твоята версия. Хайде да пробваме отново.

Отне няколко опита, дори се наложи той също да демонстрира — добре че никой не гледаше, — докато Джос най-сетне успее да се задържи.

— Браво, получаваш шестичка! Сега върви напред. Хайде, върви напред — той извади ново лакомство и го задържа далече от муцуната на мъника, като го отдръпваше непрекъснато, докато Джос не достигна другия край на гредата. — Браво, момче! Ти си истинско цирково куче.

Развълнуван и весел от постижението на животното, той почеса Джос.

— Хайде да пробваме отново. Ако използваме десетобалната система, засега получаваш осем цяло и пет. Само че нашата цел е кръгла десетка.

Поработиха още над това умение, докато го усъвършенстваха, преди да започнат неравно състезание по борба, в което силите бяха четири към едно.

— Тя не е единствената, която умее да тренира кучета. Видя ли как се справихме, видя ли само… Мама му стара.

Опомни се и скочи на крака. Той играеше с кучета, работеше с кучета. Разнасяше в джобовете си кучешки бисквити толкова често, колкото губеше дребните си пари и джобното си ножче. В какъв ли цвят да боядиса прозорците и верандите?

Сам беше изработил летвичките на шкафовете си в кухнята, така че нямаше на кого да се сърди.

— Ама че шантава работа.

Тръгна към къщата. Граници ли? Не била знаела къде са границите. Е, сега щеше да разбере.

Нямаше да позволи да го подмятат и манипулират, нито пък да го дресират и превръщат в нещо, което не искаше да бъде.

Ще види тя кое е черно и кое бяло!

Чу тежкото й дишане, когато изтрополи по стълбите. Господи, помисли си той, може пък тренировката да я е изтощила и да не й достигне дъх да спори с него.

Щом се озова пред вратата занемя.

Не забеляза чистия под и прозорците, нито липсата на потната риза, която беше захвърлил на пода, докато местеше разни неща вчера.

А и как да забележи каквото и да било, след като в момента виждаше единствено нея.

Тя правеше някакви хватки от непознато на него източно бойно изкуство, сякаш се канеше да пребие някого. Това го поуспокои.

По лицето й се стичаха струйки пот, потникът й също бе мокър. Дългите й стройни крака, подчертани от тесни черни панталонки, ритаха и се извиваха, а жилавите й мускули изпъкваха.

Още малко и щеше да хапне някоя муха от удивление, помисли си той, докато тя, застанала на един крак, риташе, а след това се отпускаше на другия и пак риташе.

Изглежда бе издал някакъв звук, защото тя се завъртя и зае стойка като за бой — очите й бяха студени и безжалостни. Щом го видя, Фиона се отпусна и се разсмя.

— Не видях, че си влязъл — тя си пое въздух. — Уплаши ме.

Не изглеждаше уплашена, помисли си той.

— Какво беше това? Таекуондо ли?

Тя поклати глава и отпи глътка вода от бутилката на една от пейките.

— Почти изцяло тай чи.

— Виждал съм хората да правят тай чи. Със забавени движения.

— Плавните движения показват контрол, практика и добра форма — тя извиси пръст. — Тук най-важното е да насочиш енергията си.

— Но преди минута ти изпълняваше нещо съвсем различно.

— Има основателна причина много от движенията да са с красиви имена от природата като например „поривът на вълната“.

Тя му показа съвсем бавно, после изпълни същото движение плавно, грациозно разпери ръце, насочи длани към него, след това ги изтегли назад, с вдигнати нагоре ръце.

— Ако обаче ускоря движението и го използвам при самоотбрана, ще стане така…

Тя го блъсна назад и Саймън изгуби равновесие, а след това го изтегли напред и той полетя в обратната посока.

— Видя ли?

— Беше неочаквано.

Тя се ухили, разтвори крака, присви колене и му даде знак.

— Добре, разбирам, че си гледала „Матрицата“ — подхвърли той и тя се разсмя.

— Ти си по-силен от мен, по-едър, по-висок, имаш по-дълги ръце и крака. Може дори да си по-бърз, но това все още не сме го проверили. Ако трябва да се защитавам, трябва да насоча силите си и да използвам твоите. Преди тренирах всеки ден, бях като обсебена. Тай чи, пауър йога, бокс…

Той наостри уши.

— Бокс ли каза?

— Да — тя вдигна юмруци. — Какво ще кажеш за два рунда?

— Може би по-късно.

— Занимавах се и с кикбокс, боди пъмп, пилатес и каквото друго можеш да се сетиш. Така се чувствах във форма и в безопасност. След това се отпуснах, уменията ми закърняха. Престанах да се юркам, докато… ти знаеш.

— Не приличаш на човек изгубил форма.

— Мускулите ми са се отпуснали. Ще си върна уменията. А сега имам и мотив.

— Покажи ми. Не, чакай. Не дойдох за това. Ти пак направи същия номер.

— Кой номер?

— Разсея ме. Потна, със сексапилно тяло. Не ти трябва Тай чи, за да изкараш един мъж от равновесие.

— Виж ти — размърда тя рамене. — Сега вече се чувствам всемогъща.

— Става въпрос за това — посочи той.

— За прозорците ли?

— За прозорците. Защо си измила прозорците?

— Защото обичам чисти прозорци. Обичам да поглеждам навън и ми става по-приятно, когато не ми се налага да се взирам през един пръст мръсотия.

— Това е само част от проблема.

— А каква е другата част?

— Другата е, че така забелязвам останалите, които са още мръсни, и се чувствам гузен. Също така се вижда и че дървенията има нужда от боядисване.

Тя посегна отново към бутилката и отвъртя капачката.

— Май препаратът за прозорци и парцалът станаха прекалено подозрителни.

— И още нещо — той бръкна в джоба й извади шепа кучешки хапки.

— Благодаря, но се опитвам да ги спра.

— Много смешно. Всеки ден тъпча в джобовете си от противните гадости. Дори не се замислям вече, просто ги слагам. Прекарах цял половин час, може би повече, да се занимавам с кучетата.

Тя търпеливо отпи глътка вода.

— И всичко това, защото съм измила един прозорец ли?

— Не, но пак стигаме до същото. Къщата мирише на лимон, а следващия път, когато изляза, сигурно ще се замисля дали пак да не ти купя цветя от селото.

— О, Саймън!

— Млъкни. И няма значение, че трябва да се притесняваме за по-големи неща, тъй като основните са си основни. Така че…

Той пристъпи към прозореца и лепна длан на чистото стъкло.

— Остави го така — нареди той и посочи размазания отпечатък, който беше оставил.

— Добре. Но защо?

— Не знам защо. Не мога да обясня, но ако искам да го няма, сам ще го избърша. Ти не го пипай.

Така, помисли си той. Сега вече се разбраха.

Тя се разсмя с пълно гърло. Преви се на две и подпря длани на бедрата си.

— Слушай, може да ти се стори глупаво, но…

Все още превита, тя му даде знак с ръка да излезе.

— Не много, но достатъчно. Господи! Скапвам се от работа, за да се поддържам силна и да мога да се справя с всичко, което предстои, за да не се налага да се крия под леглото и да треперя, а ти постигаш същото за някакви си пет минути.

— Какви ги приказваш?

— Караш ме да се чувствам силна, способна, дори уникална, защото ме възприемаш по този начин. Не те въртя на пръста си, Саймън, дори не ми е минавало през ум. Истината е, че изобщо нямам желание да правя подобно нещо. Но тъй като има една малка частица от теб, която знам, че се тревожи, бих могла, напълно безпроблемно да приема онова, което предстои. Абсолютно всичко. Чувствам се силна, сексапилна, способна и уникална — тя напрегна левия си бицепс. — Опияняващо, направо невероятно!

— Браво, чудесно.

— А, да, и още нещо. Не беше нужно да правиш тази глупост, за да се докажеш — тя посочи прозореца. — Фактът, че се чувстваш глупаво, задето си се заиграл с кучетата, просто ме трогва.

— Господи.

— Не просто ме трогва, ами ме очарова. И така, аз съм трогната, очарована, силна, сексапилна и способна. И всичко това ти ми го поднесе накуп. Никой досега не ме е карал да се чувствам по този начин. Абсолютно никой. Тъкмо затова — тя посочи отново прозореца и се засмя, докато той я гледаше напълно объркан, — нищо че беше тъпо и необмислено, съм влюбена в теб. Саймън — пристъпи и го прегърна през врата, — доставяш ми страхотен кеф! — тя притисна устни към неговите, звучно и доволно. — Отпечатъкът от дланта ти задължително остава. Всъщност мисля да нарисувам сърце около него. А сега искаш ли да ти покажа някои основни движения, преди да се пъхна под душа, след което ще си налея чаша вино? Освен ако не искаш преди това да ми покрещиш за нещо.

— Престани — измърмори той, стисна ръката й и я дръпна.

— С кое? Да не би да си решил да ме изхвърлиш от къщата?

— Не ме изкушавай да го направя. Водя те в леглото. Трябва да получа поне някакво удовлетворение от цялата тази работа.

— Господи, какво очарователно предложение, но аз наистина трябва да се изкъпя, преди да…

— Искам те потна — той използва момента, дръпна я и я стовари на леглото. — Ще ти покажа аз едни движения.

— Сигурна бях — тя се опита да се надигне. — Ами ако не съм в настроение? — Фиона притаи дъх, когато той изтегли мокрия потник през главата й и го захвърли настрани. — Ами ако…

— Ще приказваш по-късно — той обхвана гърдите й и потри зърната им с мазолестите си пръсти. — Оправила си леглото.

— Ами, да.

— И каква беше ползата?

Фиона потрепери и той я положи по гръб.

— Имаш намерение да ми покажеш къде допускам грешка, така ли?

— Точно така, дяволите да го вземат! — той хвана ластика на късите й панталонки и ги дръпна силно надолу.

Тя се усмихна и прокара пръст от ключицата до корема му, а след това измина отново същия път обратно.

— Ами започвай да ми показваш.

Той се съблече, като не я изпускаше от поглед. Тя също.

— Просто те искам гола — заяви той и са надвеси над нея. — Знам какво да правя с теб, само когато си гола.

— Харесва ми онова, което правиш с мен, когато съм гола.

— Значи и това ще ти хареса.

Той притисна потръпващите й устни със своите в гореща целувка. Усети как диво блъска сърцето й, обходи влажната й от пот кожа с ръце и отпусна тяло върху нейното.

Тя беше силна и способна. Тъкмо това я правеше неустоима, но в този момент той искаше да я усети слаба и безпомощна. Искаше да е негова, единствено и само негова.

Използва езика и пръстите си и усети как цялото и тяло трепне от удоволствие.

След това я захапа лекичко, за да усети как препуска пулсът й.

Устните му притиснаха нейните и тя вдигна ръце към лицето му по начина, който знаеше, че го размеква, след това зарови пръсти в косата му.

Задъха се, когато прокара пръст по вътрешната страна на бедрото й и се върна бавно, за да я погали и да усети топлината и влагата й.

Извика името му и изви бедра, но той се отдръпна.

Тялото й тръпнеше, издигаше се към божественото освобождение, ала то секна за миг. Дори след като го повика отново по име, той я погали и я накара отново да се гърчи. Устните му започнаха мъчителен поход по гърдите й.

Издигаше я и я водеше към върха, след това се отдръпваше и я оставяше объркана и несигурна.

— Желая те, Саймън. Моля те!

Продължи да си играе с нея, докато тихите й викове преминаха в стонове и ръцете й замачкаха кувертюрата, която бе изпънала сутринта.

Навлезе в нея с един силен и бърз тласък, който бе истински шок за тялото й. Оргазмът я разтърси цялата, тя го чу, усети го и въздъхна в мига на освобождение. Тялото й продължаваше да потръпва, да се извива под неговото, а тя да забива нокти гърба му, докато ръцете й не се отпуснаха безпомощно на леглото.

Той я вдигна и главата й се отпусна на рамото му.

— Обгърни ме с крака.

— Аз…

— Искам да те усетя — той леко хапеше шията и раменете й. — Само за това мисля! Обгърни ме с крака.

Тя се подчини и отново се гмурна в бурята, която я поде, докато не усети, че се изгубва. Имаше чувството, че както бе останала без сили, можеше да лежи така до сутринта.

Изглежда, се беше унесла, тъй като онова, което видя след време, бяха четири космати муцуни, притиснати към вратата на терасата. Гърдите на Саймън се надигаха спускаха равномерно, но пръстите му продължаваха да си играят с косата й, да пълзят през нея, да я въртят на спирални и да я подръпват. Тя се усмихна.

— Кучетата искат да влязат — прошепна.

— Може и да искат, но ще трябва да почакат.

— Ще ги пусна — но не помръдна. — Умирам от глад. Сигурно тренировка във фитнеса, последвана от тренировка в леглото, изостря апетита.

Тя се сгуши до него. Само още минута, каза си. След малко щеше да пусне вътре кучетата с тъжните очи, да се изкъпе и двамата да решат какво да похапнат за вечеря.

Протегна се и погледът й попадна на часовника до леглото.

— Какво? Този часовник верен ли е?

— Не знам и не ми пука.

— Ама… Да не би да съм заспала? Цял час ли съм спала? Било е нещо като следобеден сън.

— Фий, това си беше истински следобеден сън.

— Но аз никога не спя следобед!

— Добре дошла в моя свят.

— Господи! — тя се надигна и прокара пръсти през косата си. Тъй като най-близката дреха беше една тениска, тя я дръпна и я облече набързо.

Колко жалко, че покриваше дупето й, отбеляза той.

Фиона отвори вратата и кучетата връхлетяха вътре.

— Извинявайте, момчета. Вървете да се оплачете на Саймън. Аз трябва да се изкъпя.

Тя хукна към банята. Четирите кучета се подредиха край леглото, размахали опашки, зяпнали втренчено, само носовете им потръпваха.

— Да, така. Точно така. Правих секс с нея. И то много секс. Вас какво ви интересува? Само един от вас има топки, но тъй като всички ми пилят да му ги клъцна, скоро и той няма да има.

Разпозна блясъка в очите на Джос.

— Дори не си въобразявай, че ще ти позволя да се качиш на леглото — предупреди го Саймън и за всеки случай покри с длан собствените си топки. — Защо не ми донесете една бира? Поне веднъж направете нещо полезно.

Но тъй, като нито едно от тях явно нямаше желание да го послуша, той стана и отиде да си вземе сам.

Когато слезе долу, реши, че предпочита вино. Спомни си, че и тя беше споменала, че й се пие вино. Наля в две чаши и отпи, а след това надникна в хладилника.

Щяха да умрат от глад, реши той, ако единият не отидеше да напазарува. Бръкна във фризера и реши, че все пак някое от нейните замразени ястия е по-добре от гладна смърт.

Взе чашата й с вино и последван от кучетата тръгва нагоре по стълбите.

Нюман изджавка тихо секунда преди той да види жената на предната веранда.

Тя му се усмихна чаровно през мрежестата врата.

— Здравейте!

Първата мисъл на Саймън беше, че има късмет, че си е обул боксерките.

— Мога ли да ви помогна?

— Надявам се. Много ми се иска да поговорим за няколко минути. Аз съм Кейти Стар от „Ю Ес Рипортър“. Това не е ли автомобилът на Фиона Бристоу и нейните кучета?

Много докарана фръцла, помисли си той.

— Веднага ще ви кажа какво ще направя за вас. Ще ви кажа да се врътнете и тутакси да се качите в колата си. Хайде, махайте се и не се мяркайте повече тук!

— Господин Дойл, аз просто си върша работата и се старая да го правя колкото е възможно по-точно и прецизно. Информацията ми е, че следствието е открило следи. Казаха ми, че сега госпожица Бристоу живее при вас и се надявах да науча мнението й за работата на следователите. Искрено се възхищавам на работата ви — добави тя. — Много бих искала някой ден да напиша статия и за вас. Откога имате връзка с госпожица Бристоу?

Саймън хлопна вратата в лицето й и заключи. Реши да й даде три минути да се разкара от имота му, след което щеше да позвъни на шерифа и с огромно удоволствие да повдигне обвинение за неразрешено нахлуване в чужда собственост.

Качи се на горния етаж и завари Фиона със заливана назад мокра коса да седи на леглото.

— Видях я през прозореца, така че няма нужда да се чудиш дали да ми кажеш или не.

— Няма — той й подаде чашата вино.

— Съжалявам, че се е домъкнала и че те е подхванала и теб, но вината не е моя.

— Не е твоя. Тя каза, че знаела за новите следи. Не знам дали просто опипваше почвата или има някой, който й пуска информация.

Фиона изруга приглушено.

— Най-добре да кажем на агент Тони. Просто за всеки случай. Ти какво й каза?

— Да се маха и тъй като тя не помръдна, просто затворих и заключих вратата.

— Значи си по-умен от мен.

— Мислех да й кажа нещо, но после реших да й тегля една майна на тази идиотка. Това беше всичко. Ако ще увисваш нос, да знаеш, че страшно ще се вкисна.

— Няма да увисвам нос. Просто събирам сили, за да звънна на ФБР и в офиса на шерифа и да съобщя за нахалството й. Сега вече ще поискам ограничителна заповед, просто за да се позабавлявам.

Той протегна ръка и я погали по косата.

— Това настроение ми харесва повече.

— И на мен. Хайде да решим какво ще вечеряме.

— Да пъхнем някоя замразена манджа в микровълновата не е никакво решение.

— Мислех си за пържолите в хладилника.

— Пържоли ли имаме? — настроението му веднага се подобри. — Имали сме пържоли?

Тя се усмихна и стана.

— И още как!

— Добре, а откъде са се взели въпросните пържоли? Да не би да си скрила някъде някое вълшебно теле?

— Не, но имам вълшебна мащеха, която прави доставки. Помолих Силвия да ни донесе две пържоли, картофи и кламери. Достави ги днес заедно с пресни зеленчуци и плодове, защото мисли за всичко. Затова имаме кажи-речи всичко в хладилника.

Той прецени, че няма никакъв смисъл да й казва, че вече е ровил в хладилника и не е останал с такова впечатление. Сигурно страдаше от заболяването, което майка му не спираше да му навира в очите — мъжка хладилна слепота.

— Ти се обади по телефона, а аз ще запаля грила.

— Добре. Нали знаеш, че си по долни гащи?

— Ще си обуя панталоните. Само че ако ще ядем зеленчуци, тогава ти ще се занимаваш с тях. Аз отговарям за пържолите.

— Става, ще се обадя от долния етаж.

Когато тя слезе долу, той обу грижливо сгънатите си работни панталони, оставени на леглото.

Преди да слезе се отби в малкия си фитнес.

Добре, също както и в останалата част от къщата, и тук миришеше на лимонов препарат. Важното беше, че дланта му още стоеше на прозореца.

На това му се казваше странен компромис.

Заслиза по стълбите, изруга, върна се и отвори едно от чекмеджетата. Извади си чиста тениска и я облече.

Тя сигурно вече беше извадила пържолите, реши той.

Пържоли, чиста тениска. Това пък беше поредният компромис от негова страна.