Роджър Карас
Господарят на залива (7) (Животът и смъртта на една мечка от остров Коудиак)

7.

Зимата премина без особени събития и през пролетта женската мечка излезе с малките. Отначало тя беше съвсем намръщена и едва след като престоя няколко часа на слънце, можеше да търпи малките близо до себе си Те вървяха подире й, където и да отидеше, и жално скимтяха, когато тя се обръщаше и тракаше със зъби срещу тях.

След известно време обаче тя отново възприе предишното си поведение. Един-два пъти дори им позволи да сучат, но тези опити не задоволиха нито мечетата, нито нея и скоро бяха изоставени. Те ядяха, каквото ядеше майка им, въпреки че тя не полагаше специални усилия да ги насочва.

Скоро мечката напусна долината и започна да скита. Един-два пъти прояви загриженост за тяхната безопасност, когато подуши други мечки, и ги повика при себе си, но общо взето, мечетата постоянно се влачеха подир нея. По високите места ядяха ливаден ечемик, а после се спуснаха надолу, за да пасат крайбрежната ръж. В края на май започнаха да търсят боровинки и малини. Веднъж попаднаха в район, гъстозаселен с лалугери, и майката изрови едно гнездо, като разпръсна няколко възрастни лалугера. Трите мечки подскачаха и удряха по земята, опитвайки се да смачкат изплъзващата им се плячка. Усилията на малките останаха без резултат и те започнаха да скимтят, докато майката набързо изяде мъжкият лалугер, който бе хванала. Тя изобщо не направи нищо, за да раздели плячката си с тях. При друг случай, когато откри трупа на бухал, умрял през зимата, тя ги прогони с изненадващо ожесточение. Те скоро се научиха да не разчитат за храна на нейното умение.

Средата на лятото наближаваше и положението на малките като прокуденици ставаше все по-очевидно. Те все още следваха майка си, но на по-голямо разстояние. Настроението й беше по-лошо от всякога и внезапните изблици на гняв не бяха вече укор. Те съдържаха нотки на истинска заплаха.

Един ден мечката се премести в нова долина и откри следата на мъжки. Нейната реакция бе пълна изненада за мечетата. Вместо да ги предупреди, да ги напъти какво да правят, тя се обърна яростно срещу тях и ги прогони. Едва успяха да се спасят невредими. Прекараха нощта всред някакви гъсталаци отстрани на хълма, гладни и изплашени. Те скимтяха жално, но майката не се върна при тях. На следващия ден я срещнаха в основата на възвишението, но тя ги прогони за втори път, като сега хвана женското мече и го захапа много силно по хълбока. Отидоха си пак, без да са яли, и през нощта скимтяха и стенеха тихо, тъй като бяха гладни и нещастни.

На третия ден те отново откриха майка си и още веднъж се опитаха да се присъединят към нея. Този път тя ги остави да дойдат малко по-близо и те хапнаха трева и мечо грозде до мястото, където пасеше тя. Последваха я покрай брега на един поток и се опитаха да хванат сьомга в плитко езерце. Те пляскаха водата и лапаха пръските, но не хванаха никаква риба. Майката нагази във водата на дълбочина до раменете, потопи глава и се показа с мятаща се в устата й плячка. Водата кипеше от риба. Пъстървата-тлъстак пристигаше от две страни и се смесваше с бясно плуващата сьомга. Възрастните пъстърви идваха от заливите след сьомгата, за да се хранят с нейния хайвер, докато двегодишните пъстърви се спускаха по течението към морето. Самите сьомги бяха така завладени от стремежа към възпроизводство, че пренебрегваха всякаква опасност. Оставаха им само няколко дни живот и всяка клетка от организма им ги тласкаше към този последен върховен акт. Само чакълестото дъно на някой плитък поток можеше да възпре миграцията им.

Мечката бавно изяде част от 6-килограмовата червена нерка и остави предната й част на пясъка. Мечетата прогониха няколко чайки и след това се сбиха за остатъка. Майката се отдалечи, без да обръща внимание на кратката им схватка и без да си даде труд да ги предупреди за приближаването на един мъжки към пясъчната ивица зад тях. По някакво чудо той не ги нападна, а навлезе в потока, където бързо затисна на дъното една 5-килограмова риба. Едва когато излезе на плитко, той показа, че забелязва присъствието им, и само с едно-единствено гърлено предупреждение ги накара да изчезнат в храстите, обезумели от страх.

Със смъртта на двете червени нерки се прекратиха повече от два живота, защото двете риби бяха женски и тяхната смърт означаваше края на 6000 яйца, които никога нямаше да се развият. Природата обаче бе разрешила на мечките да унищожават мигриращи и хвърлящи хайвера си сьомги. Стада риби нахлуха нагоре по реките, за да си заемат място. Броят на хайверените зърна, които щяха да бъдат хвърлени, достигаше астрономични цифри и загубата на някакви си 6000 зърна нямаше никакво значение.

Изминаха няколко дни, преди малките отново да срещнат майка си. Този път тя не беше сама и те бяха отблъснати със свирепост, която почти се равняваше на жестокостта, с която майката уби преди година малкото на другата мечка. Сега те бяха наистина наплашени и избягаха, без да правят нови опити да я проследят. Цели седмици те бяха гладни и нещастни и понякога дни наред лежаха, като че очакваха тя да се завърне. Веднъж или дваж те случайно пресякоха следите й, но проявилото се в нея ранно желание да зачене ги бе превърнало в сираци по-скоро, отколкото други техни връстници. Женската щеше отново да има малки през следващата година. Ако тогава мечетата се доближеха до нея, вероятно тя щеше да ги убие или да ги накаже така жестоко, че да ги осакати завинаги. Тяхното време бе настъпило. Сега трябваше да оцелеят, като разчитат на това, което бяха научили през краткия период на обучение. Друг учител в живота си те нямаше да имат. Нямаше да има и друго живо същество, на чиято грижовност можеха да разчитат винаги, когато бъдат гладни, уплашени или страдащи.

Двете мечета прекараха заедно своето второ лято. Понякога тяхното игриво боричкане започваше да прераства в нападателност, но те все още се нуждаеха едно от друго повече, отколкото от това да бъдат сами. Само когато спорът се отнасяше до храна, забелязваха се най-ранните признаци на открита враждебност.

Веднъж женското мече успя по-скоро случайно, отколкото от ловкост да хване лалугер. Мъжкото приближи, очаквайки да получи своя дял от плячката. Женското се нахвърли срещу него по-свирепо от всеки друг път и то се оттегли, като скимтеше и ръмжеше. Женското мече свърши с яденето и се доближи, за да се изтегне на слънце до мъжкото. Когато дойде и го побутна с муцуната си, мъжкото мече се обърна внезапно и го захапа силно по носа. Женското отскочи настрана от болка и изтича надолу по склона, за да се скрие в храстите. През целия ден те останаха разделени, но с идването на нощта се събраха и преспаха заедно в малката горичка. На следващия ден нямаше никакви видими признаци, че някое от тях си спомня за случилото се. Те не бяха злопаметни и стената, която бавно се издигаше между тях, не се дължеше на подобни повтарящи се инциденти.

През летните и есенните месеци двете малки редовно посещаваха рекичките със сьомга. Те имаха достатъчен опит от първите си посещения и знаеха, че там, където пясъчните плитчини достигат брега, са предпочитаните места за риболов. Тези райони се владееха от по-едрите мъжки и всеки опит да бъдат използувани неизбежно би довел до схватка. Те имаха достатъчен опит и не пренебрегваха подобна опасност.

Богатите на риба потоци бяха оживени места. Мечки пристигаха постоянно, но редът на ловуване се спазваше строго. Младите мечки имаха много по-малък успех от по-възрастните и естествено богатите на улов места принадлежаха на животни, достатъчно едри, за да могат да отстояват претенциите си към тях.

Най-после, в началото на септември, мъжкото мече успя да улови своята първа риба. Потокът бе задръстен от първите пасажи на сребриста сьомга. След 18-месечен престой в океана 5-килограмовите риби се завръщаха в родните си сладководни потоци. Дори още преди да стигнат до каменистите места, където щеше да бъде хвърлен хайверът, мъжките се бореха помежду си, подготвяйки се за бурното ухажване, което предстоеше. На моменти отделни риби съвсем излизаха от водата, когато преминаваха плитчини, пресичащи речното корито. Ако коритото биваше задръстено, в неудържимия си стремеж нагоре по водното течение някои риби излизаха на брега. Те се извиваха в диви, конвулсивни движения, като пръскаха вода и по двата бряга на разстояние дори до 3 м. Шумът бе изненадващо силен и понякога изглеждаше, като че някое голямо животно се търкаля във водата. Като преминеше плитчините, рибата навлизаше в прохладните, дълбоки водоеми и почиваше, преди да премине следващото препятствие. Понякога гарвани нападаха движещите се в плитчините риби и им кълвяха очите. Отделни птици научават тази игра и през целия сезон я играят, докато други индивиди от същия вид никога не правят подобни неща.

Мечетата още веднъж се впуснаха в този свят на кървави битки и трескава дейност, за да се опитат да намерят храна. Буйните движения на рибите ги подплашваха всеки път, когато се доближаваха достатъчно, за да хванат нещо. Понякога сантиметри деляха зъбите им от плячката и бе необходимо само едно бързо захапване, но рибата пляскаше със своята здрава и силна опашка, като събаряше назад любителите рибари или ги караше да се катерят изплашено по брега. Мечетата се хапеха едно друго или късаха някое растение като заместваща реакция, която им помагаше да отстранят напрежението, което винаги съпровожда подобни положения.

Първоначално тези неуспешни риболовни опити бяха преди всичко игра. Водните пръски, шумът, характерното оживление на рекичките със сьомга задоволяваха напълно пакостниците. Но с време гладът започна все по-силно да дразни бързо растящите мечета и играта постепенно отстъпи място на сериозното отношение.

Именно при един такъв сериозен опит мъжкото мече уби своята първа сьомга. Двете годиначета бяха открили тясна плитчина и скрити зад гъстата растителност, бяха проучили внимателно околността. След като не можаха да надушат никакви мъжки или други възрастни мечки, те се промъкнаха на пясъчния нанос и се наведоха над потока, където едрите сребристи риби се блъскаха силно една в друга. Когато натрупаните риби задръстиха течението, няколко по-едри от тях започнаха да изскачат от коритото, като вдигнаха цял фонтан от водни пръски, пляскайки при самия бряг. Внезапно мъжкото мече сякаш взе неочаквано решение, хвърли се напред и сграбчи с предните лапи една 5-килограмова риба. То бързо вмъкна муцуна между лапите си и затвори челюстите си, които вече имаха всичките зъби. Така хвана първата си риба. Като се отпусна и седна назад, мечето държеше високо глава, а рибата пляскаше насам-натам, като правеше конвулсивни, но безнадеждни опити да се освободи от грубата сила, която изцеждаше живота от нея. Тя буквално биеше мечето по главата, но младият победител, изглежда, се наслаждаваше на съпротивата й. След мъчително забавяне той сложи край на живота й, като й смачка гръбнака. По муцуната на мечето потече кръв и слуз от рибата и изостри апетита му.

Мечето се завърна победоносно на по-сухата част от наноса, а женското заподскача след него, като хленчеше жалостиво. Въпреки че на пръв поглед сякаш се радваше на успеха на брат си, женското мече беше много гладно.

По-едрите мечки могат да изяждат жертвата си, където искат, но по-дребните са в безопасност, ако отнесат плячката си на по-скрити места. Мъжкото мече тъкмо се отправи към една групичка дървета, когато се появи гигантският мечок. Той препречваше пътя на малките, като застрашително се издигаше над тях. Преди да могат да помръднат, той се нахвърли. Мъжкото усети замайваща болка отстрани, когато мечокът го удари. То се извърна бавно, като се опитваше да разбере къде се намира, и видя едрото животно да се спуска надолу, отнасяйки неговата с труд спечелена плячка. Дори не помисли да последва или предизвика крадеца. То бе спечелело и изгубило първата си риба само за няколко минути.

Някакъв шум в храстите до пътеката привлече вниманието на мечето и то отиде да го проучи. Неговото сестриче лежеше на страната си и отчаяно се опитваше да поеме въздух. Дишането й беше толкова тежко, че ужаси мъжкото, и то започна да хленчи, връщайки се непринудено към детинското си поведение. Някак си, може би инстинктивно, то знаеше, че няма смисъл да чака сестра му да се надигне. Тя никога повече нямаше да стане. Единственият удар на мечока бе попаднал правилно — или погрешно — и едновременно бе счупил гръбнака й и вмъкнал три ребра дълбоко в левия дроб. По ъглите на муцуната й се появиха розови мехурчета, а очите придобиха мътно сив оттенък. Мъжкото мече се втурна в гъсталака и се отправи към по-високите и може би по-безопасни места. За тази година то бе приключило със сьомгата.

Самичко всред високите човешки ръст храсти, близо до върха на хълма, мъжкото годиначе легна на земята и пъхна муцуната си между лапите. Сестра му бе мъртва, майка му бе изчезнала и всички останали мечки бяха негови врагове.

Докато не достигне полова зрелост на 4 години и пълна зрелост на 7 години, то щеше да бъде непрекъснато само.

Мечето щеше да напада по-малките мечки и да избягва по-големите. Сега, когато тежеше 200 кг, мечокът бе достатъчно силен и умен, за да оцелее. Вече не беше малко мече. Той беше млад мечок, който навлизаше във втората си зима, която за първи път щеше да прекара сам. Вътрешно обаче той все още се чувствуваше като малко мече. Още не беше свикнал със самотата и през многото седмици, които го деляха от зимния му сън, тя щеше да го плаши.