Роджър Карас
Господарят на залива (18) (Животът и смъртта на една мечка от остров Коудиак)

18.

Огромните кафяви мечки не са единствените хищници на остров Коудиак. Той гъмжи от животни, включени във вечната борба между убийци и убити. Наградата за умението е оцеляване, наказанието за грешката е смърт. Цялата система наподобява чувствителни везни. Единствено природата знае къде е опорната им точка.

При острова се събират трите земни стихии: атмосферата, сушата с нейните водоеми и морето. Най-бързо се променя атмосферата, защото там се срещат далечни ветрове. Това е една открита сцена и погледът се спира на всяка движеща се точица. Когато голямата мечка излезе от дупката си през своята четиринадесета пролет, нахлуването на топлите течения вече беше започнало.

В деня, когато мечката се събуди, пристигна великолепен скален орел. Рядкост за острова, той бе зимувал в Пенсилвания. Неговите мощни криле, всяко едно надхвърлящо метър, го бяха пренесли над обширния континент и когато се намираше точно пред насочения на север вход на дупката на Монарха, той се издигна, след това се спусна и с ловко и точно движение сграбчи една дива патица, която в безумен полет се носеше над откритата долина Няколко пера полетяха към земята. Орелът изчезна зад хребета, като издаваше своя странен слаб крясък. Тъмната му глава и кехлибареножълтите пера на шията го отличаваха от всички останали видове. Жълтите му пръсти със закривени черни нокти лесно сложиха край на живота на патицата много преди да кацне върху едно скалисто възвишение. Тези нокти със същата лекота биха могли да убият и вълк. Преди да започне да яде, орелът още веднъж нададе крясъка си, който не издаваше огромната му сила. Изчезването на патицата нямаше да се забележи. Двеста хиляди диви патици бяха прекарали зимата всред по-закътаните водни площи на острова. Милиони други бяха на път.

Пристигнаха мишеловите. Един от тях, от района на Усури в Сибир, кръжеше на около 500 м височина и разглеждаше с интерес друга подобна на него птица, която се носеше във въздуха под него, след като бе пристигнала от Ню Мексико. Само специалист би могъл да определи коя птица е прекосила континент и коя — океан. Пристигнаха и полските блатари — красивият мъжки с пепелявосиво оперение с маслинен оттенък и съвсем различната от него по-тъмносивокафява женска. Тези грабители на кокошарниците не винаги завършват пътешествието си. Недоволните селяни ги обвиняват за вреди, които далеч надхвърлят техните възможности, и пушките бързо влизат в действие.

Крясъците на орлите-рибари показаха, че те са се завърнали от Долна Калифорния. Различни отчетливи призиви възвестяваха пристигането на благородните соколи от Монтана, на сокола-скитник от Аризона и черния ястреб-гълъбар от Уисконсин. Това бе сборище на пирати, среща на закоравели убийци, които се отнасяха помежду си с почит и уважение, породени от инстинкта за самосъхранение. С превъзходното си зрение те наблюдаваха от небето, докато други птици от техния вид или сродни на тях пикираха и отнемаха живота на десетки по-дребни същества, покрити с пера или козина.

Не всички от въздушните хищници на Коудиак идваха от далечни земи. Някои бяха останали тук през цялата зима и те посрещнаха посетителите със също така заплашителни крясъци и пози. Северният морски орел царуваше, когато слънцето бе високо, а през нощта пълновластен господар беше блатната сова. Три вида дребни птици, които също се хранят с месо, избягваха въздушните демонстрации на големите хищници. Великолепната сврака, гарванът и ширококлюната врана не можеха да им съперничат, но в крайна сметка те не отстъпваха поради по-големия си брой. Те можеха да преживеят с по-разнообразна храна и затова животът им беше по-лесен. Докато по-едрите хищници се предизвикваха чрез акробатични полети, по-несръчните стояха близо до дърветата. Това не бе игра за тях.

Въпреки че не правеха особено впечатление, някои от живеещите на земята убийци бяха не по-малко смъртоносни. Невестулката се стрелкаше между сплетени клони, които биха спрели всеки друг хищник. Тя настигна един обезумял от страх, подскачащ полярен заек всред писъци на ужас и дива ярост. Червената лисица хвана една протестираща гъска до малка локва. Женска невестулка предприе безразсъдно яростно нападение срещу една сова, но подцени своята плячка и самата стана жертва още в първите двадесет секунди. Човешкият поглед не би могъл да проследи светкавичното действие.

В горното течение на реките видрата ловеше риба, докато играеше и се премяташе край разкаляните брегове, а в по-солените води морската видра, която има най-скъпата кожа в света, търсеше морски таралежи в дълбочините, където те живеят. Само за един ден най-едрият от делфините, косатката, унищожи четири морски видри — кошмарно клане за един защитник на природата. Все още гладен, големият черно-бял ловец сряза наполовина четири ушати тюлена, преди да ги изяде, и като десерт глътна два аляскови тюлена. Дългият му два метра гръбен плавник бе прегънат на върха подобно ухото на ловно куче.

Кръвопролитието шествуваше и по сушата. Лалугери, полевки, зайци и ондатри загиваха с хиляди. В океана рибите биваха унищожавани с милиони. Големите пируваха с малките, силните и бързите — със слабите и бавните. В този добре познат свят Монарха се появи през своята шестнадесета пролет.

Нито едно животно не смееше сериозно да предизвика големия мечок, обаче много си изливаха гнева и не скриваха тревогата. Където и да отидеше, имаше животни, които изразяваха омразата и яда си. Някои го следваха, като се надяваха да получат даром остатъците от храната му, други — защото не можеха да преодолеят желанието си да му изкрещят нещо обидно.

Площта на целия остров беше разпределена. Почти всички животински видове, представени тук, имаха особена нужда от територия, за да се постигнат целите, поставени от природата. На първо място стоеше почти универсалната нужда да се осигури неприкосновено късче земя, на второ — да се заеме вдъхваща страх стойка и едва тогава да се създаде брачна връзка, която ще извърши чудото да създава ново поколение. Във вътрешните езера малките, покрити с иглички кедринки заемаха брачни пози и приканяха други от същия вид да приближат. Птиците също заемаха невероятни пози, морски бозайници, които се бяха появили отскоро, ревяха и мучаха край скалистите брегове, рибите мятаха опашки, сякаш изпаднали в лудост. Из целия остров основният мотив се повтаряше в безкрайно разнообразие. Онези, които бяха достатъчно силни, за да извоюват територия, осигуряваща храна на женската и нейните малки, получаваха възможност да вложат своята сила и себе си с оглед на бъдеща полза. Другите, които не бяха в състояние да се установят трайно, да извоюват и запазят едно парченце от тази планета измежду милиардите, не можеха да вложат семето си. Природата презира малоценните и използува всички средства, за да им откаже достъпа до бъдещето. През следващите месеци шоколадовокафявият мечок щеше да унищожи много животни от по-дребните видове. Какво може да направи една катерица, ако някоя мечка реши да навлезе в нейната територия?

Един метеоролог може да ни каже нещо за ветровете, които се носят над запролетената земя, а океанографът — за ритъма на вълните, удрящи бреговете с енергия, събирана в далечните ширини. Орнитологът може да преведе езика на птиците, а специалистът по бозайници — рева на тюлените край брега. За необученото ухо обаче всички тези свистещи, бухащи, свиркащи, ръмжащи и ревящи звуци на Земята образуваха една симфония, една хармония, един особено организиран ред, който произтича от особен вид хаос.

Смъртта на едно животно, когато бъде пряко наблюдавана, може да причини истинска мъка. Човек може да почувствува ужаса и ако не е съвсем безчувствен, трябва да изтръпне при жалостното скимтене на жертвата в нейната агония. За природата обаче мащабите на платното са по-големи и фактът, че един живот е продължил само един ден, за да бъде върнат в земята още на следващия, е достатъчен. Съвсем очевидно е, че някои химични съединения са живи, а други — не. Значение има само цялостният химичен процес. Дотогава, докато има живот, нито едно отделно съществуване не може да има значение, освен ако още не е възникнало.

И така, отново беше пролет. Семената на бъдещето бяха попаднали на плодородна почва. Пулсиращата всеобхватна сила на живота напъпваше, напираше навсякъде по морето и сушата. Навсякъде имаше движение и цветове. Всичко беше част от едно цяло, в което мечката и орелът в сравнение с пчелата и мухата не играеха по-важни роли. Големите размери осигуряваха по-сигурно преживяване, силата служеше там, където липсваха скорост, хитрост, пъргавина или потайност.

На това място и по това време имаше нещо неповторимо. Нещо звучеше, нещо се долавяше и въпреки че изглеждаше сложно, в действителност бе изумително просто и стегнато. Това бе живот, това бе пролет, това бе моментът всичко да се съсредоточи в настоящето и така да осигури бъдещето. Иронията на всичко това беше, че нито едно животно от остров Коудиак няма способността да възприеме толкова дълбока абстракция. Нито едно от присъщите на острова живи същества не би се поколебало да рискува живота си, за да се противопостави на някого или на нещо, което може да застраши бъдещето, и все пак то не можеше да знае, че бъдещето съществува. Природата обаче знаеше и като ревнива богиня, която властвува над всичко, насаждаше във всяко от тях преданност към смъртта, осигуряваща нейното и тяхното безсмъртие.