Роджър Карас
Господарят на залива (17) (Животът и смъртта на една мечка от остров Коудиак)

17.

Ловецът не преследваше именно Монарха. Неговото най-голямо постижение досега беше една черна мечка, тежка около 210 кг, която бяха убили преди две години западно от реката Уайт Селмън в окръга Кликитейт на щата Вашингтон. Сега желанието му бе да убие кафява мечка, една от тези мечки, които, без да влизат в книгите за рекордите, носят като магическа прибавка името Коудиак. Всяка мечка от остров Коудиак за него беше символ за положение в обществото. Бе чувал за Монарха и за майсторите на пушката, които го бяха преследвали, но в мислите на този млад човек с реален поглед върху нещата подобна грандиозна идея не бе минавала. Той беше спрял да пуши и бе ограничил дневната си дажба бира на една чаша, за да събере в касичката на масата си достатъчно монети, с които може да извърши това пътуване.

Първоначално водачът не пожела да приеме предложението. Срок от една седмица не е достатъчен за убиването на подходяща мечка, но в писмото на младия човек имаше толкова настойчивост, че той направи усилие да задоволи искането. Той също изкарваше с труд хляба си и можеше да разбере, че не всеки, който иска да ловува на остров Коудиак, има неограничени финансови възможности. Можеше да прецени какво представляват разходите за едноседмичен престой на острова за един човек със средни доходи. Водачът заведе младия човек на лов и беше доволен от това. Макар и твърде запален, ловецът правеше добро впечатление. Трябваше да бъде наблюдаван постоянно. Може би щеше да бъде един от тези, които се паникьосват при опасно положение. Добрият водач е също така критичен към своите клиенти, както и към животното, което преследват. Подобна преценка често е твърде важна за водача, за да може да запази живота на онзи, който възнамерява да отнеме друг живот.

Тъй като младият човек разполагаше с малко време и много искаше да убие своята мечка, решено бе да не се завръщат всяка вечер в лагера на брега. Вместо това те ще навлязат във вътрешността и ще обикалят около седмица или толкова, колкото бъде необходимо да открият и убият подходящо трофейно животно. Времето през първите два дни беше хубаво и те откриха много мечи следи и три мечки. Първите две бяха една възрастна женска с мече, може би нейното последно, а третата бе един млад мъжки, от който нямаше да стане подходяща постилка за пода. Въпреки че нямаше повече от 4 години, той беше много по-голям от черната мечка, която ловецът бе убил преди две години, и водачът почти трябваше да седне върху ловеца, за да го удържи да не стреля. Младият човек после се извини за своето нежелание да остави на мира тази неподходяща мечка. Скоро той се почувствува почти горд от постъпката си. Пренебрегвайки една 300-килограмова мечка, той се бе поставил всред висшата категория ловци. Истинското богатство в края на краищата се състои не в трупането на съкровища, а в безразличието към тях.

На третия ден сутринта те се отправиха на запад, като описваха полукръг, и преди пладне се озоваха в края на гъста елшова гора, близо до пресечен терен. Дърветата и преплетените храсти зад тях бяха изключително гъсти и ловецът предложи да ги заобиколят с надеждата да открият прясна меча диря зад тях. Нямаше никакъв смисъл да се провират, без да имат конкретен обект. Шумът, който неизбежно щяха да предизвикат, би прогонил всичко живо и те едва ли щяха да намерят мечка. Една от най-големите изненади и опасности в лова на мечки е учудващата способност на тези едри животни да остават неподвижни в прикритието си. Просто изненадващо е как човек може да не ги забележи, освен ако някое движение не привлече погледа му.

Времето започна да се разваля, когато заобиколиха гористата местност, и водачът вече мислеше какво ще правят, ако наистина то се влоши, когато на около петдесетина метра напред забеляза някакво движение. Те вървяха по северния край на горичката, когато една голяма светлокафява мечка излезе на открито и започна да души наоколо за обезпокоителни признаци. Изглежда, тя долавяше някаква опасност, въпреки че ако се съдеше по движенията й, още не бе решила какво да прави. Докато животното се намираше на същото място, те се изтеглиха настрана само колкото да се скрият зад едни полегнали от ветровете дървета и водачът кимна одобрително с глава. С безкрайна предпазливост младият ловец изтегли затвора малко назад, за да бъде сигурен, че вътре има патрон, премести го напред и освободи предпазителя. Ритуалът бе извършен почти безшумно. Всичко бе в ред. Три стъпки надясно му осигуриха отлична видимост. Останалото зависеше от точността на стрелбата му.

Като държеше готова пушката, той се наведе и приклекна, изравни се с храста, изправи се бавно, вдигна пушката и допря приклада в рамото си. Прицели се в дясната плешка на мечката, задържа дишането си, изчака да намери повторно прицела и с професионална лекота дръпна спусъка. Пушката изрева и мечката се повали, като ударът на тежкия куршум вдигна малко прах от козината й. Веднага след изстрела водачът изскочи напред, извика на ловеца да го последва и излезе на открито. Ранената мечка яростно ревеше, като се опитваше да се изправи. Нейният вой беше жалостив и не се различаваше много от плача на човешко същество, което изпитва непоносима болка. Това бе един вид безумно ревящо стенание и то проникна до дъното на все още незакоравялата душа на младия ловец.

— Рамото й е счупено. Стреляй отново. Стреляй или ще я изгубиш! — Водачът беше на около три метра пред своя клиент, на открито пространство. Никой никога няма да узнае защо младият ловец остана в края на гъсталака, вместо да излезе на открито място. Позицията на водача бе по-добра за довършващия изстрел. Може би младият ловец бе объркан от рева на животното. Предишната му мечка бе свалена с един изстрел. Това животно беше ранено и ревеше все по-яростно. То се опитваше да се изправи и неговият вой и стенание бяха все така силни. Започна да се оглежда, за да види своя мъчител, и водачът отново извика на ловеца да стреля. Когато се забави, водачът разбра, че той самият ще трябва да довърши животното. Неизбежното нападение на животното щеше да бъде опасно. Той вдигна пушката и спря вниманието си изцяло върху ранената мечка. Ако не последва незабавно изстрел от лявата му страна, той щеше сам да доубие животното.

Именно защото цялото му внимание бе заето с ранената мечка, водачът твърде късно видя Монарха. Той чу писъка на ловеца и за момент помисли, че младият човек е полудял. После се обърна и видя. В първия миг изглеждаше, сякаш ловецът потупва мечката. Той беше с гръб към водача, а гигантската мечка се облягаше върху гърдите му. Ръцете му сякаш почиваха върху плешките на животното. Не се чу никакъв изстрел. Водачът можеше да стреля в мечката само през гърба на младия човек. Гледката представляваше някакъв кошмарен танц. Всичко свърши за секунди, въпреки че те приличаха на часове.

Едва след като Монарха изчезна в храстите, от които се бе появил преди секунди, ловецът падна. Водачът успя да даде наслука изстрел, който едва докосна огромната кафява маса, която изчезваш в гъсталака. Монарха почувствува удара, но продължи да се отдалечава. Водачът коленичи до младия ловец, плачейки. Гърлото и долната челюст на ловеца просто липсваха. Месото на гърдите му беше обелено като разкъсани дрехи, които висят на парцали. Водачът съвсем забрави за другата мечка. Тя беше спряла да търси, тъй като не долавяше миризма, за да насочи нападението си, и бе допълзяла до храстите, където щеше да умре след 48 часа. Никой няма да узнае колко големи бяха страданията й. Жената и децата на младия ловец също имаха голяма мъка. Ентусиазираният млад човек бе последният клиент на водача.