Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посол без верительных грамот, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване и корекция
Mandor (2012)

Издание:

Сергей Снегов. Скок над бездната

Разкази и повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №72

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Агоп Мелконян

Преведе от руски език: Росица Бърдарска

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание.

Дадена за набор на 27.XI.1985 г. Подписана за печат на 18.II.1986 г.

Излязла от печат месец март 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1939

Печ. коли 22. Изд. коли 14,24. УИК 14,11. Цена 2 лв.

Страници: 352. ЕКП 9536325531 5617–216–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–32

© Агоп Мелконян, съставителство, предговор, 1986

© Росица Бърдарска, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Снегов. Прыжок над бездной

Калининградское книжное издательство, 1981

История

  1. — Добавяне

5

Рой с тежко чувство се отмести от масата, където под чаршафите лежаха телата на пилотите.

— Вие познавахте ли Спенсър? — попита той Винклер. — Струва ми се, че летеше за Марс по ваша покана?

— Не, не го познавахме. Ние помолихме за астроботаник във връзка с разширяването на марсианската „червенина“. Информираха ни, че изпращат на Марс специалист по извънземна растителност.

Спенсър изглеждаше заспал, а не мъртъв. По тялото му нямаше увреждания, бледожълтото лице още не бе станало восъчно. И Рой отново се учуди на външността на астроботаника, така безцветна и с нищо незабележителна — всичко в него беше нормално, нищо не поразяваше, даже не привличаше вниманието. Но ако очите, изпълващи видението на Хенрих и така зловещо отпечатани върху фиксиращата лента на преградките, са принадлежали на човек, те биха могли да бъдат само очите на Спенсър, който лежеше сега върху масата. И Рой отново и отново се взираше в мъртвия, като напрегнато се мъчеше да си представи какво е станало тогава — Спенсър се е надигнал, нещо го е потресло, очите му заблестели… Хенрих се дръпнал от прозореца, отскочил, закрещял… Да, да, разбира се, Спенсър би могъл да ужаси впечатлителния му брат, но лентата няма нерви, а тя също бе запечатала тези приближаващи и уголемяващи се факли — най-точно е да се нарекат така.

— Знаете ли, приятелю Рой — озадачено каза Винклер, — струва ми се, че Спенсър някак се е смалил. Може би греша, но тялото сякаш беше и по-дълго, и по-едро. Нима изсъхва толкова бързо? И още нещо — гама-анализаторите показаха, че мозъкът му е силно повреден — пепел вместо мозъчни клетки…

Рой пристъпи до Спенсър, вдигна единия клепач, после другия. Очите му бяха мъртви, малки, мръсно-синкавият цвят на ириса се беше размазал, те вече не отразяваха светлината и едва ли приживе са могли да излъчват някакво сияние. Призраци няма, това го знае всяко дете. Но в звездолета е имало призрак — не митичен фантом, а физически феномен! Веществено, осезаемо привидение! Наистина решението нямаше да бъде просто.

— Донесох контейнери с неутрална атмосфера — каза Рой. — Разпоредете се, приятелю, да пренесат загиналите в тях. Там те ще бъдат предпазени и от изсъхване, и от гниене.