Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (12)

2

Хенрих минаваше от стенд на стенд, от уред към уред, като с удоволствие се докосваше до всеки; нежно прокара ръка по схемата за превключвания, приятелски потупа таблото на командните апарати. Спря в ъгъла и огледа разнежено цялата лаборатория.

— Здраво си се затъжил за работа — отбеляза Рой.

Хенрих седна до брат си.

— Ужасно, Рой! Вече бях загубил вяра, че ще се върна към нормален живот.

— Лекарите не те смятаха за безнадежден нито на Марс, нито на Земята.

— Аз самият се смятах за безнадежден. Какво ще ми възложиш? С какво се занимавате сега?

— По-лесно е да се каже с какво не се занимаваме. Лаборатория за специални космически проблеми — а под „специални“ все по-често се разбират нещастията в космоса… Колкото до мене и Арман, ние сме заети с тебе. Защо стана така, че едва не загина?…

— И защо оздравях, нали? — Хенрих се намръщи. — Тук едва ли ще ти бъда добър помощник. Древните са казвали, че да познаеш самия себе си е най-трудното нещо.

— Те са казвали също, че самопознанието е предпоставка за всякакво друго знание. Впрочем, изобщо не съм се съмнявал, че ще си избереш темата сам и в никакъв случай не тази, която ще ти препоръчат.

Хенрих се засмя. Той и по-рано бързо изпадаше от лошо в хубаво настроение и обратно. След болестта внезапната смяна на настроенията бе станала по-рязка. Обмисляйки как да се държи с брат си, Рой реши да се шегува и да не му противоречи.

Когато не срещаше отпор, Хенрих лесно „прегаряше“, тази черта се беше запазила.

— Ако не ми е по силите активно да участвувам в разследването, поне ще се интересувам от него — предупреди Хенрих.

— Това не е противопоказно — съгласи се Рой.

— В такъв случай ще ти задам няколко въпроса.

— Питай.

— Доказано ли е, че Спенсър и Харисън са едно и също лице?

— Доказано е, че не се различават физически.

— А различават ли се по някакъв начин?

— Като биография. Според формулярите, както са казвали прадедите ни.

— Как да се разбира физическото им тъждество?

— Буквално. Съвършени близнаци, макар и от различни родители. Дълбокомъдрата МУМ едва не изпадна в електронна лудост при обработката на данните им, на третото запитване вече ги бъркаше.

Хенрих помълча малко и отново заговори:

— Защо Спенсър е летял за Марс? Ти ми обясни, но аз забравих.

— Да изучава енергията на марсианската растителност. Физиците смятат темата за важна.

— А неговият двойник? Те познавали ли са се? Разбира се, ако се изключи предположението, че двамата са едно същество.

— Сега лежат един до друг и хвърлят в смут студентите медици с приликата си. Наличието на две тела доказва, че са различни същества.

— Какво означава предсмъртната бележка на Харисън?

— Това никой не знае.

— Може би Андрей знае, бележката е адресирана до него.

— Понятие няма какво е искал да каже Харисън.

Хенрих отново замълча и се замисли.

— Доказана ли е свръхсветлинната скорост на командите от Марс?

Рой повдигна рамене.

— Аз бих се изразил по-уклончиво — не е доказано, че сигналите са се разпространявали със скоростта на светлината. Мигновеното предаване засега остава единственото обяснение на загадката.

— Но това противоречи на законите на мирозданието, Рой.

— Да, на известните… Ще ти напомня, че самата авария също не може да бъде обяснена с действието на известните ни закони.

— Мигновеното предаване ни връща към разработките на Андрей. Ти намираш ли ги обосновани?

— Не е моя работа да обсъждам такива проблеми. Общото мнение е такова: уловено е предаване, но дали това са позивни на друга цивилизация, или резултат от природен процес, който случайно повтаря азбуката на математиката, не се знае. Мисълта, че приемането става с помощта на свръхсветлинен куриер, засега не е нищо повече от блестяща хипотеза. Андрей подготвя решаващия си опит. Покани ни да се запознаем с апаратурата. Ще дойдеш ли?

— С удоволствие. Още един въпрос, Рой.

— Сто, ако искаш!

— Връзката с Марс възстановена ли е?

— До там летят само товарни кораби. Пътнически — по изключение, а туристическите за неопределено време са отменени.

— Представям си как те пришпорват с разследването, Рой!

Рой мрачно се усмихна:

— Боячек ме вика всеки ден. Отвори ни работа ти, Хенрих!

На екрана се появи усмихнатото лице на Арман.

— Поздравявам те със завръщането, Хенрих! Рой, поклонник ли си на художествените съновидения? Най-великият сънотворец на нашето време Артур Артемев моли незабавно да го приемеш.

Хенрих с недоумение погледна брат си.

— Не очаквах, че моето бълнуване ще породи у тебе любов към сънотворчеството!

— Щом при нас е дошъл Артемев, значи това е нужно на него, а не на мене — отговори Рой.

— Приеми го по-учтиво, Рой — посъветва го Арман. — Той все пак е знаменитост и има чудесен характер!

В лабораторията, сякаш плавайки, се вмъкна кръгло подвижно човече. Рой учтиво тръгна към него.