Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посол без верительных грамот, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване и корекция
Mandor (2012)

Издание:

Сергей Снегов. Скок над бездната

Разкази и повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №72

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Агоп Мелконян

Преведе от руски език: Росица Бърдарска

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание.

Дадена за набор на 27.XI.1985 г. Подписана за печат на 18.II.1986 г.

Излязла от печат месец март 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1939

Печ. коли 22. Изд. коли 14,24. УИК 14,11. Цена 2 лв.

Страници: 352. ЕКП 9536325531 5617–216–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–32

© Агоп Мелконян, съставителство, предговор, 1986

© Росица Бърдарска, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Снегов. Прыжок над бездной

Калининградское книжное издательство, 1981


Глава първа
Призраци в звездолета

1

Рой скочи, без да изчака спирането на самоходния трап. Насреща му идваше мъж с едра рижа глава, в униформа на астронавт. Рой неведнъж бе виждал този човек, Ераст Винклер, началника на звездното пристанище, по време на телевизионните предавания от Марс. Страхът, който измъчваше Рой през всичките дни на полета, стана непоносим. Винклер твърде много бързаше, прекалено размахваше ръце… Рой изстреля:

— Кажете ми само едно!…

— Жив е, жив! Днес е по-добре! — отговори Винклер. — Нима не получихте последната ми мислограма, приятелю Рой?

Рой въздъхна и прекара ръка по лицето си. На трапа се показаха операторите от следствената бригада. Повечето от тях за първи път виждаха Марс. Ако пред тях не стоеше потиснатият от нещастието началник, те биха изскочили навън с радостни възклицания, шумно биха приветствували непознатата за тях планета. И той така изскачаше някога от планетолета. Тогава беше в тежък скафандър, а не в лек комбинезон като сега, но и скафандърът не му попречи възторжено да вика, да тропа с крака, да се хвърля ту надясно, ту наляво… Те се държаха къде по-сдържано, само мълчаливо замираха на стъпалата на трапа и развълнувано се оглеждаха.

Без да отговори на Винклер, Рой премести поглед от изток на юг и запад. Унила, камениста равнина, изтрито плато. Колко пъти бе скитал из тези еднообразни полета, без да открие нищо ново, колкото и далеко да отиваше. Марс си е Марс, неподходящо за живеене място, космическа сточна гара — така я наричат в лоциите — унил свят, без възможности за промени, несполучлив модел, създаден и изхвърлен от природата. Какво ще търси тук? От какво да се бои? Изненади на Марс са изключени — така ги учеха в училище. Как тогава е станала катастрофата? Където и да е другаде — Земята, на Венера, на Плутон — само не тук!

— Той, както и преди, бълнува — каза Винклер. — Трескавите му видения предадох по мислопровода.

Рой мълчаливо гледаше Винклер. Едър, с рижа коса и рижи очи, със златистокафяво лице — типичен за Венера, а не за Марс тен — в нова, много красива униформа, началникът на звездното пристанище се наклони в поклон, малко по-дълбок и малко по-дълъг от приетото, ръкостискането му беше малко по-почтително, отколкото би трябвало. Той се чувствуваше виновен. Аварията бе станала в зоната на действие на спирачните механизми на планетата. Той беше длъжен да спре разбиващия се кораб, да го изхвърли обратно в космоса, да го превърне, докато пристигне помощ, в спътник на планетата. Но той не бе направил нищо такова! Това са глупости! Всичко би било много просто, ако вината лежеше върху Винклер. Не си струваше да лети до Марс само за да хване за яката един небрежен междупланетен диспечер.

Малкото Слънце заливаше с червено сияние невисоките хълмове. Слънцето също се държеше някак равнодушно към този неудачен свят, не го озаряваше, а сякаш странеше от него. Рой си спомни стиховете на Андрей Коритин за Слънцето: „Терзаеш Венера, взривяваш Меркурий, а за Марс — само поглед студен, за Марс само поглед — сякаш си чуждо за нас, винаги чуждо!“ Андрей беше прекарал на Марс осем земни години, половината от този срок би била достатъчна, за да го възненавиди. В присъствието на Андрей и сега не биваше да се говори за Марс, той мигом изпадаше в лошо настроение.

— Предадох ви още, приятелю Рой, че съм наредил да не се променя каквото и да било на мястото на гибелта на планетолета. — Гласът на Винклер заглъхна, той беше сигурен, че следствената комисия е настроена срещу него.

„И аз на негово място не бих се държал по-добре — упрекна се Рой. — Трябва да го успокоя. Нека да дава обяснения, а не да се оправдава.“ Рой отново се огледа. Младите оператори усърдно вдишваха, изкуственият марсиански въздух миришеше на озон, на Земята такъв въздух има само след буря.

— При предишното ми идване свободното дишане беше затруднено — каза Рой. — На разходка вземахме кислородни апарати. Сега може и без тях.

— Пуснахме трети атмосферен завод. Той прибавя ежегодно няколко милиарда тона въздух по най-високите земни стандарти. С водата е по-зле, но и тя се увеличава. Освен това ние залесяваме създаденото специално за Марс дърво калиопис.

— Значи се е появила и зеленина?

— Ние казваме „червенина“ — растенията тук са червеникави. Надяваме се, че скоро ще зашумят гори.

— Марс винаги е бил планета на безмълвието. Андрей Коритин смяташе, че това е единствената му привлекателна черта.

— Мисля, че скоро ще заговорят за марсианските бури, отстъпващи само на ураганите на Венера. Ако ви интересуват метеорологическите ни…

Рой прекъсна Винклер:

— Получих всичките ви мислограми. Ще поговорим и друг път за тях. Заведете ме при брат ми.