Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (28)

3

— Само вие можете да го направите — развълнувано каза Боячек. — Модел Н–5 е излязъл от вашата лаборатория.

— Само ти, Рорик — като ехо повтори Рой.

Роберт Арутюнян, който след смъртта на академик Иван Томсън бе оглавил Лабораторията за нестационарни полета, мрачно сведе очи. Екранният костюм с висша автономност беше създаден още докато Томсън беше жив. И тях, неговите сътрудници, тогава ги занимаваше проблемът за осигуряване на максималната му защита от външни въздействия — задача, напълно противоположна на поставената сега. Този изключително труден проблем навремето бе решен блестящо. Висшата автономност сред материалните тела и силите, действуващи в света, стана висша отчужденост от тези тела и сили. Екранираният почти напълно изчезваше от света. Не съществуваха средства за въздействие върху него.

— Но как е успял да получи този костюм? — объркано измърмори Арутюнян. — Доколкото зная…

— Вие сте прав, разрешение за ползуването на такъв костюм се дава много рядко — прекъсна го Боячек. — Но Хенрих имаше такова разрешение. Аз сам го внесох в списъка. Себе си не внесох, но него записах. Вие също сте там, приятелю Роберт.

— Сигурен ли си, че той е жив? — обърна се Арутюнян към Рой след известно мълчание.

— Сигурен съм! — бързо отвърна Рой. — Ако той искаше незабавна смърт, щеше да приложи електрическото изпразване в мозъка. А той е взел бавно затормозяващи жизнените процеси хапчета. Хенрих умира, но засега е жив и още известно време ще бъде жив — във всеки случай около денонощие.

— Убеден ли си, че не е избягал от Земята на друга планета? — отново попита Арутюнян.

— Изключено — отговори му Боячек. — Изпратих предупреждение до всички космо-, астро- и аеропортове.

— Никой няма да разбере, че е влязъл в кораба — отбеляза Арутюнян.

— Отчетохме това. Всички рейсове са временно отменени. Земните и междупланетни кораби са задържани по местата си. Хенрих може да се придвижва само с помощта на собствените си двигатели или в авиокар. Авиокарът в този случай ще изглежда празен.

— Лесно е да бъде засечен един празен авиокар във въздуха — съгласи се Арутюнян.

— Той не се движи — настойчиво каза Рой. — Спотаил се е някъде на скрито местенце и бавно се носи към небитието. Казвам ви, не е взел хапчетата, за да му стоят в джоба! Аз познавам Хенрих!

Арутюнян огледа отрупаното с механизми помещение — разговорът се водеше в апаратната зала на Лабораторията за нестационарни полета — и колебливо каза:

— Не съществуват никакви сигурни средства за залавяне на екранирания. Ние специално се потрудихме това да не може да се случи. Но ако се разработи нов метод…

— Какъв? Колко време ще ми трябва? — нетърпеливо попита Рой.

— Малко, няколко часа… Но търсенето ще бъде успешно само ако Хенрих е на Земята, а не в космоса, не в стратосферата, не във вакуума. Не забравяйте, че животът вътре в костюма е гарантиран независимо от условията на външната среда. Разбира се, ако не се вземат опасни хапчета. Работата е там, че екранираният е недостъпен за всякакви външни въздействия, но си остава материално тяло, изместващо въздуха. Той може да се открие по въздушната яма, по трапчинката в атмосферата. Не е трудно да се монтират набързо анализатори и ръчни търсещи устройства, определящи местните празноти във въздуха. Но нима може за кратък срок да се изследва цялата повърхност на Земята в търсене на мънички атмосферни трапчинки?

— Нямаме друг изход, значи ще се заемем с изследване на атмосферата на Земята. Арман е на твое разположение, Рорик — заяви Рой. — Аз също ще помагам.

— Да се надяваме, че Хенрих е останал в Столицата — с въздишка каза Боячек.

— Той е в Столицата или недалеч от нея — мрачно повтори Рой.

Арутюнян хвана Арман под ръка и излезе с него.

— Чудя ви се, Рой — възмутено започна Боячек. — Нима не разбирате в какво състояние е Хенрих? Бихте могли да му отделите повече внимание, да не го оставяте сам…

— Аз се страхувах да бъда с него — тъжно отговори Рой. — От момента, когато решихме с Араки да проверим дали не се е предало на Андрей и Хенрих нещо от онези двамата… Искахме да държим това в тайна и от Андрей, и от Хенрих, за да не ги вълнуваме. Ако се срещаше често с мене, Хенрих би могъл да се досети, че всестранно го изучаваме.

— Той все пак се е досетил, макар да сте се старали да бъдете по-рядко с него.

— Сам е дошъл до тази мисъл. Той не знае за нашата проверка. Всъщност не сам — подсказал му я Андрей. Той се разтревожил преди него.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. Хенрих окончателно се е убедил, че е заразен от излъчванията на Спенсър, след като започнаха да му се явяват нелепи сънища. Аз знаех всичко това. Само не очаквах такива бързи мерки от негова страна. И се надявах да сподели с мене опасенията си, а аз дотогава да имам отговор. По-рано той се съветваше…

— По-рано не е възниквала такава трудна за него ситуация — Боячек отново въздъхна. — Всички енергетични централи на Столицата ще работят за вас, Рой. Ако не стигнат резервите, за известно време ще спрем заводите.

Рой мълчаливо наведе глава.

Арутюнян и Арман сглобяваха схемата на търсене — Арутюнян изчисляваше какви механизми ще трябват и даваше команди за включването им, Арман съгласуваше с енергетичния център канализацията на енергия. Рой извика авиокара.

— Ако ви потрябвам, аз съм при Араки — обърна се той към Арман.

— Аз му предадох вчера разработената от мене схема за моделиране на сънищата — каза Арман. — Вероятно той вече е направил първите експерименти по тази схема.

Араки вече знаеше за постъпката на Хенрих. Рой попита колко часа имат на разположение, ако се допусне, че Хенрих е взел хапчетата веднага след получаването на екранния костюм. Араки отговори, че смъртта ще настъпи не по-рано от едно денонощие. Рой беше отчаян — едно денонощие е твърде незначителен срок за успешно издирване — ще се наложи да се претършува всяко ъгълче от пространството на Столицата, а може би и извън пределите й. Араки възрази, че Рой неправилно е поставил въпроса и затова не е получил утешителен отговор. Важен е не моментът на настъпване на смъртта, а моментът, когато ще бъде невъзможно връщането към живота — тези моменти съществено се различават.

Работата е там, че хапчетата спират не само жизнените процеси, но и необратимите процеси на смъртта.

— Намерете брат си в рамките на три денонощия и аз ще го върна към живота. Ще приготвя нужните за това лекарства още днес. Незабавно ме извикайте, когато намерите Хенрих.

— Как е Андрей? Какво показа проверката на съновиденията на Хенрих? — попита Рой. — Какво става със… — той за миг се запъна — спенсъризацията на двамата?…

Араки отговори, че Андрей е в същото състояние — бавно оздравява. За постъпката на Хенрих не знае нищо. Експерименталното моделиране на съновиденията по метода на Арман Лалуба показало, че в сънищата на Хенрих няма нищо свръхестествено — нито в един не е открита информация, която да не се е съдържала по-рано в паметта на Хенрих.

Сънищата му съвсем не са внушени от неизвестни излъчватели, а представляват обикновена фантастична комбинация от напълно реални детайли.

— Колкото до това, което вие наричате спенсъризация, Рой — Араки изразително повдигна рамене, — мога да ви уверя, че тя не съществува. И Андрей, и Хенрих са нормални хора. Вчера вярвах в това, днес го зная със сигурност.

— И така, ще ви извикам, Кон — каза Рой и замина.

В лабораторията Арутюнян седеше зад пулта — Рой и преди често го беше виждал на този команден пункт, когато Томсън изучаваше свойствата на нестационарните полета — и бързо прехвърляше пръсти по белите, червени и черни копчета: даваше команди на автоматите, приемаше мислограми от невидимите механични и живи помощници. На цялата стена пред него светеше картата на Столицата, по нея ту тук, ту там блясваха червените светлинки на търсещите устройства. Арман седеше отстрани, очите му пробягваха по светещата картата пода лежаха два уреда, напомнящи старинни пневматични сонди. Рой седна до Арман.

— Ръчни търсещи устройства — обясни Арман, като кимна към уредите.

Арутюнян прехвърли издирването на автоматично управление и приближи до Рой.

— Да допуснем — каза той, — че намерим Хенрих. Как ще свалим костюма, ако той е в безсъзнание или е в съзнание, но не желае да го сваля?

— Ти си конструктор на костюма, Рорик — каза Рой. — Ти си успял да създадеш автономност на онези, които използуват твоите екрани. Сигурен съм, че знаеш начин и за премахване на автономността. Не е ли така?

Арутюнян се забави с отговора.

— Безопасни начини не съществуват, Рой.

Рой дълго задържа погледа си върху спокойното, почти безстрастно лице на Арутюнян. Той и Арман външно си приличаха: същата тъмна кожа на лицето, същите черни очи и черни коси — на Арман само бяха по-къдрави, — същият невисок ръст. Но едва ли сред приятелите на Рой имаше други двама толкова различни хора като тях. Арман избухваше „даже не от търкане, а от съприкосновение“ — казваше за него Хенрих, той можеше да се спъне на равно място. Арутюнян би запазил и в огъня външната си безстрастност. Ако той с равен глас кажеше: „Това не е добре“, трябваше да се разбира: „Това е ужасно!“

— Ти ни обясняваше, че е трудно да се открие екранираният — възкликна Арман. — Но нищо не си казвал за опасността от деекранирането, Рорик.

— Най-напред трябва да се намери, а после да се деекранира. Това е втората задача.

— Тя по-трудна ли е? — попита Рой.

— По-опасна. Съществува ротонов ключ, Рой. Той излъчва ротони, които снемат екранните полета.

— Ти можеш ли да си служиш с ротоновия ключ?

— Мога.

— Тогава за какво говорим? Щом намерим Хенрих, ще го приложим.

— Не мога да го направя — опасно е.

Арман поиска да се намеси, Рой го спря с поглед. Арутюнян обясни, че въздействието на ротоните върху силовия екран протича бурно. Най-малката неточност при манипулацията с излъчвателя може да доведе до гибелта на екранирания. Арутюнян не е достатъчно сигурен в нервите си, за да го пусне в ход.

Рой се усмихна:

— Разбирам те. Моите нерви са здрави. И брат ми ще загине, ако не му помогна. Къде е ротоновият ключ?

— Да вървим, ще ти го дам и ще те науча как да боравиш с него.

Ротоновият излъчвател приличаше на кинжал в ножница. Рой го закрепи на колана си и се върна пред картата на Столицата. Арутюнян зае мястото си пред пулта. Арман с досада заяви, че почти цялата Столица е проверена, но Хенрих го няма.

Рой замислено гледаше картата. Търсенето беше методично, но сухо. В него се виждаше системата, но отсъствуваше догадката. Работа като работа — без вдъхновение…

— Рорик, Хенрих имаше любими места за разходка — каза Рой. — По-точно, източните сектори на Втори булевард. Какво ще кажеш да се заемем с тях?

Арутюнян мълчаливо кимна с глава и прехвърли издирването към булевардите, изоставяйки обширни неизучени райони редом с проверените.

Скоро той каза, че в петнадесети сектор е открита неголяма гравитационна празнота. Пълна оптическа прозрачност и проницаемост за топлинни, магнитни и електрически импулси, но явно островче вакуум в атмосферата.

— Не се радвайте преждевременно — спря той припряно грабналия търсещото устройство Арман. — Вече десетки пъти откривах подобни празноти, а те се оказваха балони или механизми с добре поглъщаща черна повърхност, пълни с разреден газ.

След минута той обяви, че по една от полянките на булеварда бавно се придвижва материален обект — невидим е, не изпуска топлинни лъчи, прозрачен е за частиците и вълните, но несъмнено образува малка въздушна яма — с обема на човек в автономна дреха.

— Изглежда е той — каза Арутюнян. — Облечете обикновени защитни костюми. Аз дистанционно ще ви осигурявам. Предоставям ви всички механизми. Ако той опита да се крие, това вече няма да му се удаде.

Арман пъргаво се вмъкна в защитния костюм, грабна търсещото устройство и се хвърли навън, където вече чакаше авиокарът. Рой изпрати съобщение на Араки и побърза след Арман. Дъждът, започнал точно в обявеното време, ги шибаше с твърдите си струи. Докато се пъхаше в авиокара, Арман посъветва Рой да изпрати в метеоцентъра молба да отблъснат облаците от града — при извънредни случаи графикът на времето можеше да се промени. Рой поклати глава — нека се лее пороят, щом е планиран. Арман изчезна в сивата пелена на дъжда. Рой се носеше след него, без да го вижда. Авиокарът на Арман се приземи на кръгла полянка, оградена с високи пирамидални тополи, до нея кацна авиокарът на Рой. Рой се огледа. Той добре познаваше това място — двамата го наричаха Полянката на розите и често си почиваха тук. Арман прокара, устройството покрай голите храсти и викна:

— Тук е! — и се хвърли към пейката от другата страна на фонтана.

Пейката беше празна, дъждът шумно се изливаше върху нея, а в извивката на седалката се виждаше локвичка вода, на повърхността й кипяха мехури. Анализаторът показваше, че празнотата крие в себе си невидима материална маса. Арутюнян предупреди по мислопровода, че Арман и Рой са попаднали на желаната точка и трябва да бъдат по-внимателни — те не виждат Хенрих, но той ги вижда. Ако се дръпне настрани, ударът при стълкновението ще бъде тежък.

— Какво съвършено екраниране! Истинско привидение! — каза Арман пребледнял. — Рой, той не се движи. Той е изгубил съзнание, Рой!

Рой направи знак на Арман да стои на мястото си и внимателно се приближи. Около две минути той мълчаливо се вглеждаше в струите, стичащи се по облегалката в мехурчета вода на седалката. Хенрих беше тук и в същото време го нямаше. Трябваше да го деекранират слепешком. Рой се огледа за Арман. Недалеч се приземи още един авиокар, от него излезе Араки. Рой и на него заповяда с жест да се държи по-далеч.

— Приближавам до вас всички защитни полета — долетя до Рой спокойният глас на Арутюнян. — Но бъди внимателен, Рой, бъди пределно внимателен!

Рой направи още една крачка напред. Отново и отново движеше търсещото устройство по пейката, вглеждаше се в контурите, които то рисуваше в празния въздух. Никога досега не бе напрягал така зрението си. И макар за Араки и Арман, наблюдаващи неговите действия, пейката да оставаше празна, Рой все по-отчетливо виждаше върху нея сгънатата, загубила човешките си очертания фигура — сложен пашкул, погребал в себе си човек. С всяко ново движение на анализатора невидимата фигура ставаше все по-определена, все по-отчетливо се запечатваше в паметта. Тя си оставаше невидима, но Рой я виждаше. Той трябваше да я вижда — и то във всичките й детайли — иначе можеше да стане грешка. А грешката щеше да бъде непоправима.

И когато Рой извади от ножницата ротоновия ключ и го насочи към празното пространство, където напълно отчетливо си представи безформената фигура, той знаеше, че грешка няма да има и че излетялата тънка — като острие на кинжал — струя ротони ще удари именно в онзи възел на екранния костюм, който според обяснението на Арутюнян се явява ключалката на конструкцията.

Силен тласък отхвърли Рой към фонтана. Пейката, здраво забита в земята с шестте си крачета, излетя нагоре и започна да се разпада във въздуха, сякаш строшена от могъщи ръце. Рой се улови за бариерата и викна по предавателя на Арутюнян да измести още малко външните защитни полета. Арман се хвърли на помощ на Рой, но попадна в кръговрата на сблъскалите се невидими сили, извика пронизително от болка и падна на земята.

Схватката между противоборствуващите полета се измести от полянката към алеята, във въздуха полетяха изтръгнати от корен храсти, стогодишната пирамидална топола започна да се събаря, след нея друга — стволовете и короните още при падането се трошаха на клони, листа и трески. Дъждът, който шибаше земята с предишната интензивност, изведнъж стана кос, силовите полета отхвърляха струите настрани, мятаха ги нагоре. В парка бушуваше невиждан ураган, беззвучен и яростен! Арман скочи и щеше отново да се хвърли в самия им център, но Рой го задържа.

— Нашата защита може да откаже. Рорик сега ще се справи и без нас.

Безмълвният ураган, който допреди миг бе повалял цели дървета, премина в обикновен вятър. Короните на тополите се люлееха, клоните свистяха, по земята се търкаляха насмитаните дребни камъчета. После всичко стихна, остана само монотонният шум на дъжда. На пътечката, до изхода към алеята, бавно се появяваше първо силует, после — сянка, накрая — тяло. Човек. Тримата едновременно се хвърлиха към него.

Хенрих беше страшно бледен, не мърдаше. Рой го повдигна, Арман бързо откри гърдите му. Араки притисна до кожата инжекционния апарат. Около две минути тримата мълчаха, очаквайки въздействието на лекарството. Бузите на Хенрих постепенно порозовяха, той въздъхна, бавно отвори очи, обиколи с поглед Араки, Арман и Рой.

— Намерихте ме? — прошепна той удивен. — Нима екранизацията отказа?

— Не отказа, но беше преодоляна — отговори Рой. — Сега ще се върнем у дома, Хенрих.

Хенрих отблъсна ръцете на Арман и Араки, седна.

— Рой — каза той, — ти никога не си ме лъгал. Кой съм аз?

— Този, който си бил винаги — отговори Рой. — Е, малко оглупял от натрапчивите сънища може би. Не те лъжа, Хенрих. Всичко е наред!