Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (13)

3

Предупреждението на Арман беше излишно — Рой и Хенрих добре знаеха кого приемат. В странния вид изкуство, наречено художествено сънотворчество, Артур Артемев отдавна бе признат за изтъкнат майстор, нещо като класик сънотворец. Наистина, той още не бе успял да издаде пълните си събрани съновидения, но единствената причина беше, че и сега, вече възрастен, той продължаваше систематично да излъчва сънища — ярки като на дете и с твърде строен сюжет (острият заплетен сюжет беше най-важният художествен метод на Артемев). „Академичното издание на моите видения е възможно само след смъртта ми“ — твърдеше той. Затова пък ежегодно попълваната касета „Избрани видения на Артемев“ не се заседяваше по лавиците — той беше любим автор на склонната към екстравагантност младеж. При това техниката на сънуване у Артемев беше така съвършена, че виденията му се транслираха направо по време на съня, без чернови запис и „дотъкмяване“, той, както казваха професионалните сънотворци, „създаваше завършени видения“. Даже великият Джексън Петров, родоначалникът на това ново изкуство, не би могъл да се похвали с такова майсторство.

Рой стисна здраво ръка на госта и му благодари, че е посетил тяхната лаборатория.

— Наистина, ние сме далеч от вашата техническа специалност — честно предупреди Рой, като покани Артемев да седне. — А ако понякога бълнуваме, смятаме го за брак в работата. Но, общо, взето, ние с Хенрих разбираме колко велико е вашето…

Артемев — невисок, дебеличък, с къси до бедрата ръце, подпухнало лице и блестящи очи, които сякаш не гледаха, а озаряваха всичко наоколо си, нетърпеливо прекъсна Рой. Сънотворецът говореше отривисто, думите му се съчетаваха по-скоро в лай, отколкото в реч.

— Глупости! — изджафка той. — Каква техническа специалност! Сънуването е изкуство. Вие не можете да го разберете. Собствените ви съновидения… Вие наблюдавате, а аз преживявам, ясно ли е? Питам, ясно ли е?

— Не искахме да ви обидим — меко каза Рой. — И ако кажете какво ви води…

Артемев злобно помоли да не го прекъсват. Объркват му се мислите, когато го прекъсват. Не е вежливо да се прекъсва. Той ненавижда онези, които го прекъсват. Когато преди шест години на Марс, в някаква безводна пустиня, той транслирал директно своя знаменит шедьовър „Върху потъващ в океана човек се нахвърля акула“, един мерзавец марсонавт изтървал върху него ъгловия прът на палатката и вместо мълчаливо да издигне проклетия прът, без да прекъсва завладяващото съновидение, той безцеремонно започнал да се извинява. Възмутителните му извинения погубили края на съня, човекът не успял да глътне акулата, както се оформяла отначало ситуацията, а сам попаднал в нейната паст. Ето до какъв шаблон води невежото вмешателство в изкуството!

— Ненавиждам извиненията! — гневно извика Артемев. — Ако започнете безпардонно да се извинявате, ще поставя кръст и на двама ви! Можете ли най-накрая по човешки да ми отговорите: ясно ли е?

— Ясно — успокои го Рой.

Войнствената нетърпимост на прославения сънотворец започна да забавлява братята. Хенрих, развеселен, се премести по-близо.

— Няма да се извиняваме. При това, още не сме се прови…

Артемев отново не му позволи да се доизкаже. Не е дошъл той в института, за да слуша брътвежи. Бъбренето е начин на общуване между луди, които наричат себе си нормални, тоест ординарни хора. Сънуващите общуват помежду си само с видения. Сънотворецът клокочи така около три минути, после издалеко се приближи към повода за посещението си. С него се случило нещастие. Когато другите хора изпаднат в беда, това си е тяхна лична драма, но несполуките на майстора сънотворец са мъка и за околните, защото художествените съновидения са продукция, която с увлечение се приема от зрителите. Заслугите му са известни на всички. След Джексън Петров още не е имало толкова умел и разнообразен, толкова широкообхватен и своеобразен, толкова дълбок и увлекателен, толкова в крайна сметка… Изобщо, такъв майстор, ето какво иска да каже.

— Вие, разбира се, говорите за себе си? — деликатно уточни Рой.

Очите на сънотвореца злобно блеснаха.

— Естествено, няма да говоря за вас! В областта на сънуването вие още… Оригиналност. Неповторимост. Своеобразност. Несравнимост. Особеност. Свой начин на изразяване. Своя картинност. Свой цвят. Своя музика. Целият си свой. И затова си за всички. Защото общото сънуване вече не е сън, а реалност. Разбирате ли ме?

От по-нататъшното обяснение стана ясно, че нещастието на сънотвореца се състои тъкмо във внезапната загуба на оригиналността. Неотдавна, след приятна разходка в планината, той, без да си почине, отишъл на работа, тоест заспал. Както ставало вече дълги години (а също, прибави той, в съответствие с пункт трети на договора с Управлението на телевизионното изкуство), включеният към леглото му транслатор предал в ефира неговия сън. Съновидението било яркоцветно и направило впечатление.

— Вие, надявам се, сте го гледали? — каза сънотворецът, като подозрително погледна и двамата. — Не мога да повярвам, че вие не… Моето творчество е толкова популярно… За горилите във Вселената. Имаше повторение за другите планети.

— Чувах за това предаване, но не сме го гледали — отговори Рой. — По това време разследвах аварията на Марс, а брат ми лежеше в безсъзнание. Казаха ми, че било възхитително зрелище.

— Да, вярно, съновидението беше завладяващо. В една лаборатория, отрупана с механизми, примерно като тази, исполинска горила крещеше с човешки глас: „Ние не сме ви викали! Вие носите смърт! Вие също ще загинете! Махайте се! По-живо! По-живо!“ Самката горила беше необикновена, още по-необикновени — загадъчните механизми, но най-поразяващи бяха мълниите, излитащи от косматата глава на маймуната при всеки жест. При това тя крещеше не с думи, а с електрически заряди, тя стреляше, а не говореше, такова беше телевизионното зрелище. Хората отскачали от екраните, две жени припаднали, те сами писаха за това до студиото. Но въпросът не е в нервните жени. Изкуството на добрия създател на сънища завладява и измъчва, натъжава и радва даже флегматиците!

— С една дума, можем да ви поздравим за вашия нов шедьовър — вежливо промълви Рой и се спогледаха с брат си.

Да, той може да бъде поздравен, той самият също оценява така това три пъти проклето съновидение, то е сполука, макар че му донесло множество огорчения. Кратка страховита картинка, фантастично есе — ето как самият той възприема това произведение, наречено кратко и точно: „Горили пред космическия пулт.“ А на другия ден в телевизионното студио се посипали писма и зазвъняли телефони — точно такова видение има и в четиринадесетата последна касета от пълните събрани съновидения на Джексън Петров, даже названието е подобно: „Маймуни в космоса“… И ето, той задава въпроса — дават ли си сметка братята за трагизма на ситуацията? Най-оригиналният сънотворец на нашия век епигонски повтаря вехтите видения на полузабравения древен майстор, гениален, разбира се, но допотопен като ихтиозавър! Какво общо има между него и старика Джексън? По какъв начин виденията на един отдавна изчезнал човек са могли да се повторят в мозъка на съвременния сънотворец? Ето каква задача поставя той пред тях, затова е дошъл. Хенрих и Рой разгадаха тайната за гибелта на Фред Редлих, възстановиха доказателството на великата теорема на Ферма — сега биха могли да се заемат със загадката за предаването на определено видение от един мозък в друг. Буквалното повторение на едно и също видение сто години след първата му транслация е най-великата тайна на века, той не се плаши от тази формулировка!

Когато сънотворецът замълча, Рой внимателно каза:

— А може би няма никаква тайна? Някога вие сте се запознали със съновидението на Петров, то се е запечатало във вашия мозък…

Артемев възмутено махна с ръка:

— Не! Хиляди пъти — не! Аз не исках да го кажа… Ще бъде ужасно, ако телевизионните критици научат…

Рой с досада повдигна рамене:

— За да се захванем с някаква загадка, трябва да сме сигурни, че тя реално съществува. Засега не съм убеден…

Старецът започна да се запъва на всяка фраза:

— Работата е там, че… Оригиналността на виденията е такова ценно качество… Всяко чуждо видение ми влияе ужасно… Даже майсторът се превръща в епигон. — Той събра смелост и изстреля: — Никога не съм виждал това съновидение на Джексън Петров! И другите му съновидения не познавам. Това е то цялата истина за отношението ми към Джексън.

— Но можете ли да гарантирате, че неговите съновидения не са ви станали известни по друг начин, освен от стереоекрана!

— Два милиона пъти — не!

— Имам предвид книгите, разказите на телевизионните зрители…

— Още един милион! Книги не чета, а да се говори за сънища понасям само когато става дума за моите собствени съновидения. Оригиналността е нежен цвят, тя трябва да се пази от външно въздействие. Мога ли да бъда сигурен, че вие спешно ще се заемете с разрешаването на моя проблем?

Рой разтвори ръце:

— За съжаление това не зависи само от мене. И се страхувам…

Хенрих, който до този момент мълчеше, се намеси:

— Можете да не се съмнявате, приятелю Артур, още днес ще пристъпим към изпълнението на молбата ви.

След като изпрати сънотвореца до вратата, Рой упрекна брат си:

— Толкова спешни и важни проблеми ни чакат, ти наистина ли имаш намерение да се натопиш в тази глупост?

— Как да разбирам понятието глупост?

— В обикновения, нормалния, общоприетия, стандартния смисъл! Глупости или другояче казано — безсмислици, дрънканици, празна работа, лъжа, бабини деветини, бъркотии, нелепици, врели-некипели, галиматии, дивотии, измишльотини, празни приказки… Още уточнения искаш ли?

— Има нещо завладяващо в този човек — замислено каза Хенрих. — Аз също не съм поклонник на съновиденията пред публика, но мнозина се увличат, а защо? Кое ги грабва? И съгласи се, странно е това неочаквано възобновяване след сто години на едно не съвсем стандартно зрелище от рода на обикаляне на планети, срещи с пришълци от космоса, общо взето разпространени сюжети…

— Нищо странно няма. Сънотворецът просто лъже. Не може да не познава Джексън!

— А ако не е плагиатор?

Рой раздразнено махна с ръка:

— Ти, струва ми се, заяви, че не се присъединяваш към разследването на аварията? Тогава занимавай се със сънотворчество, а нас с Арман не ни закачай.

— Тъкмо исках да предложа такова разделение на темите — миролюбиво каза Хенрих.

Рой сърдито го погледна. Той много по-добре от брат си познаваше древната история и нерядко вмъкваше в речника си старинни думички. От всички тях той най-много обичаше думата „пророчески“. Казваше, че тази дума излъчва тайнственост, че в нея се крие загадъчност, тя възбужда любознателността и те кара да потънеш в размисъл. Рой и не подозираше, докато спореше с брат си след заминаването на Артемев, че съвсем скоро той сам ще нарече внезапното желание на Хенрих да помогне на сънотвореца тъкмо с тази съдържателна думичка — „пророческо“!