Алексей Толстой
Аелита (2)

В работилницата на Лос

Скайлс влезе в двор, затрупан с ръждясало желязо и бъчви от цимент. Хилава трева растеше по купищата боклук, между преплетени кълба тел и изпочупени части от стругове. Навътре в двора, отразявайки залеза, искряха прашните прозорци на висока барака. Малката й врата беше открехната, на прага седеше един работник и разбъркваше миниум в кофичка. На въпроса на Скайлс може ли да види инженер Лос, той кимна навътре към бараката. Скайлс влезе.

Бараката беше слабо осветена — над масата, отрупана с чертежи и книги, светеше електрическа крушка в тенекиен конус. В дъното на помещението до тавана се издигаше скеле. Наблизо пламтеше ковашко огнище, раздухвано от друг работник. През гъсто кръстосаните дъски проблясваше металната повърхност на сферично тяло, занитено на много места. През разтворените врати се виждаха алените ивици на залеза и вдигналите се от морето кълбести облаци.

Работникът, който раздухваше огнището, каза полугласно:

— Вас търсят, Мстислав Сергеевич.

Зад скелето се показа среден на ръст човек с яко телосложение. Гъстите му като шапка коси бяха бели. Лицето му беше младо, избръснато, с голяма красива уста, с втренчени светли, немигащи очи. Беше облечен в мръсна платнена риза, разтворена на гърдите, със закърпени панталони, препасани с връв. В ръката си държеше зацапан чертеж. Той се приближи, като се опитваше да закопчае ризата на гърдите си с несъществуващото копче.

— Вие по обявата ли идвате? Искате да летите? — попита той приглушено и като посочи на Скайлс стола под конуса на лампата, седна насреща му до масата, остави чертежа и взе да си тъпче лулата. Този човек беше инженер Мстислав Сергеевич Лос.

Той наведе очи и запали клечка; пламъкът освети отдолу силното му лице, двете горчиви гънки на бръчките край устата, широко изрязаните ноздри, дългите тъмни мигли. Скайлс остана доволен от огледа. Той обясни, че няма намерение да лети, но прочел обявата на улица „Червени зари“ и сметнал за свой дълг да запознае читателите с този толкова необикновен и сензационен проект за междупланетно общуване.

Лос го слушаше, без да откъсва от него немигащите си светли очи.

— Жалко, че не искате да летите с мен, жалко — той поклати глава, — хората бягат от мен като от бесен. След четири дена напускам Земята и досега не съм си намерил спътник. — Той отново запали клечка, пусна кълбо дим. — Какви данни са ви нужни?

— Най-важните щрихи от вашата биография.

— Това никому не е нужно — каза Лос, — няма нищо забележително. Учил съм с медни грошове, от дванадесетгодишен сам се справям. Младост, учене, работа, служба — нито една черта, любопитна за вашите читатели, нищо забележително освен… — Лос изведнъж се навъси, бръчките край устата му рязко се очертаха. — Та ето… Над тази машина — той посочи с лулата към скелето — работя отдавна. Строежа започнах преди две години. Това е!

— За колко месеца горе-долу мислите да изминете разстоянието от Земята до Марс? — попита Скайлс, като гледаше върха на молива.

— Мисля, за не повече от девет-десет часа.

— Аха! — каза Скайлс и почервеня, замърда скули. — Ще ви бъда много признателен, ако имате повече доверие към мен и се отнесете сериозно към нашето интервю — каза той с ласкателна вежливост.

Лос се облегна с лакти на масата, обви се с тютюнев дим, през който проблясваха само очите му.

— На осемнадесети август Марс ще се доближи до Земята на четиридесет милиона километра — аз трябва да прелетя само това разстояние. Какво влиза в него? Първо — височината на земната атмосфера — седемдесет и пет километра. Второ — разстоянието между планетите в безвъздушното пространство — четиридесет милиона километра. Трето — височината на Марс — шестдесет и пет километра. За моя полет са важни само сто и четиридесетте километра атмосфера.

Той стана, пъхна ръце в джобовете на панталона, главата му се скри в сянката и в дима — осветени бяха само откритата гръд и косматите му ръце с навити до лактите ръкави.

— Обикновено казват, че полет е полетът на птицата, на падащия лист, на аероплана. Но това не е полет, а плаване във въздуха. Чистият полет — това е падане, когато тялото се движи под действието на тласкаща го сила. Например ракетата. В безвъздушното пространство, където нищо не пречи на полета, ракетата ще се движи с увеличаваща се скорост: очевидно там ще мога да се приближа до скоростта на светлината, ако не ми попречат магнитни влияния. Моят летателен апарат е построен именно на принципа на ракетата. Аз ще трябва да прелетя в атмосферата на Земята и Марс сто и четиридесет километра. С изкачването и спускането това прави час и половина. Слагам един час, докато изляза от земното притегляне. Нататък, в безвъздушното пространство, мога да летя с всякаква скорост. Но има две опасности: от прекомерното ускорение могат да се пукнат кръвоносните съдове, и второ — ако с огромна скорост се врежа в атмосферата на Марс, то сблъсъкът с въздуха ще бъде като забиване в пясък. Мигновено апаратът и всичко, което е в него, ще се превърне в газ. В междузвездното пространство се носят късове от планети, от неродени или загинали светове. Врязвайки се във въздуха, те моментално изгарят. Въздухът е почти непроницаема броня. Макар че на Земята тя веднъж явно е била пробита.

Лос измъкна ръката си от джоба, сложи я на масата под лампичката и стисна пръстите си в юмрук.

— В Сибир, сред вечните ледове, съм разкопавал мамути, загинали в земни пукнатини. Между зъбите им имаше трева, те са пасли там, където сега са ледовете. Ял съм от месото им. Те не са успели да се разложат — замръзнали са за няколко дни, снегът ги е затрупал. Изглежда, отклонението от земната ос е станало мигновено. Земята се е сблъскала с небесно тяло или е имала втори спътник, по-малък от Луната. Ние сме го привлекли, той е паднал, разсякъл е земната кора и е отклонил земната ос. Може би точно от този удар е загинал материкът, който е лежал на запад от Африка, в Атлантическия океан. И така, за да не се стопя, врязвайки се в атмосферата на Марс, ще трябва силно да намаля скоростта. Затова отделям за целия полет в безвъздушното пространство шест-седем часа. След няколко години пътуването до Марс няма да е по-сложно, отколкото да прелетиш от Москва до Ню Йорк.

Лос се отдалечи от масата и включи прекъсвача. Под тавана засъскаха и се запалиха дъговите фенери. Скайлс видя по дървената стена чертежи, диаграми, карти; рафтове с оптически и измервателни уреди, купчина консерви, кожени дрехи; върху стълбичка в ъгъла на бараката имаше телескоп.

Лос и Скайлс се приближиха до скелето, което опасваше металното яйце. На око Скайлс определи, че яйцеобразният апарат е не по-малко от осем и половина метра висок и шест метра широк. През средата, по окръжността му, минаваше стоманен пояс, огънат надолу, към повърхността на апарата, като чадър — това беше парашутната спирачка, която увеличаваше съпротивлението на апарата при падане в атмосферата. Под парашута имаше три кръгли вратички — входните люкове. Долната част на яйцето завършваше с тясно гърло. То беше увито с двойна спирала, направена от дебела стомана и извита в противоположни посоки — това беше буферът, омекотяващ удара при падане на Земята…

Почуквайки с молива по занитената обшивка на яйцето, Лос започна да обяснява детайлите на междупланетния кораб. Апаратът беше направен от еластична и мъчнотопима стомана, вътре беше добре укрепен с ребра и леки подпори. Това беше външната обшивка. Под нея имаше втора, от шест слоя гума, кече и кожа. Във вътрешността на това кожено тигелирано яйце се намираха уредите за наблюдение и движение, кислородните резервоари, сандъците за поглъщане на въглеродния двуокис, празни джобове за инструментите и запасите. В апарата бяха монтирани специални визьори за наблюдение — къси метални тръбички, снабдени с призматични стъкла.

Механизмът за движение се намираше в гърлото, увито от спиралата. Гърлото беше излято от стомана, превъзхождаща по якост астрономическия бронз. В самото гърло бяха пробити вертикални канали. Всеки от тях се разширяваше към така наречената взривна камера. От общия магнет във всяка камера беше прекарана искрова свещ и захранваща тръбичка. Както бензинът постъпва в цилиндрите на мотора, по същия начин и взривните камери се захранваха с ултралидит — ситен прашец, взривно вещество с необикновена мощ, открито в лабораторията на …ския завод в Петроград. Мощността на ултралидита надминаваше всичко, открито дотогава в тази област. Конусът на взрива бе извънредно тесен. За да съвпадне оста на конуса с осите на вертикалните канали на гърлото, постъпващият във взривните камери ултралидит се прекарваше през магнитно поле.

В общи черти това беше принципът на движещия механизъм: това беше ракета. Запасите от ултралидит бяха за сто часа. Скоростта на изкачване или спускане на апарата се регулираше чрез увеличаване или намаляване броя на взривовете в секунда. Долната му част бе значително по-тежка от горната, затова при попадане в сферата на притегляне на планетата апаратът винаги щеше да се обръща с гърлото към нея.

— С какви средства е построен апаратът? — попита Скайлс.

Лос го изгледа с известно учудване.

— Със средства на републиката.

Лос и Скайлс се върнаха до масата. След кратко мълчание Скайлс попита неуверено:

— Разчитате ли да намерите живи същества на Марс?

— Ще разбера това в петък сутринта, на деветнадесети август.

— Предлагам ви по десет долара за всеки ред от вашите впечатления за пътуването. Авансът е за шест подлистника по двеста реда. Чекът може да се осребри в Стокхолм. Съгласен ли сте?

Лос се засмя и кимна с глава: съгласен. Скайлс седна в единия край на масата да напише чека.

— Жалко, жалко, че не искате да летите с мен: защото всъщност е толкова близо, много по-близо, отколкото например пеша до Стокхолм — каза Лос, като димеше с лулата си.