Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Аэлита, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Алексей Толстой. Аелита

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №73

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Валя Димитрова

Редактор: Жана Кръстева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Съветска руска, 1 издание

Дадена за набор на 27.II.1986 г. Подписана за печат на 20.V.1986 г.

Излязла от печат месец май 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1964

Печ. коли 13,50. Изд. коли 8,74. УИК 8,51. Цена 1,50 лв.

Страници: 216. ЕКП 953635532–29–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Валя Димитрова, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Аэлита

Издательство „Художественная литература“, 1974

История

  1. — Добавяне

В лазурната горичка

Соацера потъна далеч зад хълмовете. Корабът летеше над равнина. Тук-там се виждаха еднообразните очертания на постройките, стълбове и жици на висящи пътища, отвори на мини, натоварени лодки, плаващи по тесните канали.

Но ето че от горските гъсталаци все по-често взеха да се издигат остри скалисти върхове. Корабът слезе по-надолу, прелетя над една клисура и кацна на ливада, която полегато се спускаше към тъмните и буйни гъсталаци.

Лос и Гусев взеха торбите и тръгнаха с плешивия си спътник през ливадата надолу към гората.

От водните пръски, които извираха под едно дърво, над блестящата от влага къдрава трева сияеше дъга. По склона пасеше стадо бели и черни ниски животни с дълга козина. Беше спокойно. Водата тихо ромолеше. Полъхваше ветрец.

Животните лениво се надигаха и се отдръпваха, за да направят път на хората, като се клатушкаха на мечешките си лапи и обръщаха сплесканите си кротки муцуни. На ливадата кацнаха жълти птици и с настръхнала перушина взеха да се отърсват под пъстроцветния воден фонтан.

Стигнаха до горичката. Буйните плачещи дървета с ниско сведени клони бяха лазурносини. Смолистите им корони сухо шумоляха. Между петнистите стволове проблясваше сияещата вода на езерото. Главата се замайваше от ароматния сладък зной на горичката.

През нея минаваха много пътечки, посипани с оранжев пясък. Там, където се пресичаха, сред кръгли полянки, стояха стари, покрити с лишеи големи статуи от пясъчник, някои от които бяха изпочупени. Над гъсталаците се издигаха отломки от колона, останки от гигантска стена.

Пътечката завиваше към езерото. В тъмносиньото му огледало се отразяваше преобърнатият връх на далечна скалиста планина. Отраженията на плачещите дървета леко се полюшваха във водата. Яркото слънце сияеше. В една извивка на брега, от двете страни на покрита с мъх стълба, която се спускаше към езерото, се издигаха две огромни седящи статуи, целите напукани, обвити с пълзяща растителност.

На стъпалата се появи млада жена. На главата си имаше островърхо жълто калпаче. Изглеждаше синкавобяла, слабичка като дете редом с тежките очертания на покрития с мъх, вечно усмихнат в съня си Магацитъл. Тя се подхлъзна, хвана се за една каменна издатина и вдигна глава.

— Аелита — прошепна марсианецът, закри с ръкав очите си и задърпа Лос и Гусев от пътечката към гъсталака.

Скоро стигнаха до голяма поляна. В дъното й, сред гъстата трева, се издигаше мрачна сива къща с полегати стени. От звездообразната пясъчна площадка пред фасадата прави пътечки водеха през поляната надолу към горичката, където между дърветата се виждаха ниски каменни постройки.

Плешивият марсианец подсвирна. Зад ъгъла на къщата се появи нисък дебеличък марсианец с раиран халат. Аленочервеното му лице беше сякаш натъркано с цвекло. Мръщейки се от слънцето, той се приближи, но като разбра кои са дошли, веднага понечи да се скрие зад ъгъла. Плешивият марсианец нещо му заповяда и дебеланкото поведе гостите към къщата, като приклякваше от страх, обръщаше се и показваше единствения си жълт зъб.