Ено Рауд
И отново Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (18)

Закуска с палачинки

Приятен мирис разбуди Мъхеста брада от дневния му сън. Дамата правеше палачинки. Но странно — този път Мъхеста брада остана съвсем равнодушен. Макар да обичаше палачинки, днес нямаше никакъв апетит, нищо не му се хапваше.

В този миг си спомни, че окъса всички плодове от брадата си и съвсем се умърлуши. Дали е разрешено да се бере тазгодишната реколта? Не наруши ли наредбите? При тази мисъл му стана още по-тежко. Отвътре се разнесе звън на прибори, които дамата редеше по масата, и Мъхеста брада реши да й се обади, че е буден.

— Извинете, ще бъдете ли така любезна да надзърнете във вестника и да видите дали вече е разрешено да се берат горските плодове?

Тя мигом заряза подреждането на масата, втурна се към прозореца и внесе Мъхеста брада заедно с чантата.

— Ей сегичка ще узнаем! — приятелски му отвърна тя.

Грабна вестника, огледа набързо последната страница и намери каквото търсеше:

— Разрешено е! От днес!

Разрешено! От днес! Камък падна от сърцето на Мъхеста брада. От днес! Повече не му и трябваше.

— Искаш да береш плодове ли, мъничкият ми? — запита дамата.

— О, не! — отвърна Мъхеста брада, докато се измъкваше от чантата. — Питам само…

— Може би предпочиташ палачинки със сладко от горски плодове?

— Благодаря, не искам!

— А със сладко от ягоди? Имам ягодово сладко.

Мъхеста брада не й отвърна.

— Със сладко от малини?

И този път Мъхеста брада отказа.

— Но как може? — засегна се дамата. — Ще ядеш палачинки със захар тогава, а със сладкото ще ти направя нещо друго.

Мъхеста брада се умълча. Настроението му се подобри, щом разбра, че брането на плодове е разрешено. Но апетит все още нямаше. Не беше ял нищичко, но и нищичко не му се хапваше. Да не е изпаднал в меланхолия? Тъй пусто беше на душата му!

„Откъде се взе у мен това безразличие? — чудеше се Мъхеста брада. — Сигурно затова, защото спасението беше тъй близко… и не успя.“

Имаше ли смисъл да живее вече? Нищо не го интересуваше… Или не! Той трябваше да се измъкне от лепкавата тиня на без различието! Маншон и Полуобувка знаеха къде се намира. И все щяха да измислят нещо, за да го спасят, да му върнат свободата. Не бива да губи надежда. Трябва да калява волята си! Най-важното е да не се примирява. С равнодушието безпощадно трябва да се воюва.

И Мъхеста брада бодро извика:

— Искам сладко от ягоди!

Долу равнодушието! Важното е да желае нещо!

— Най-после — учуди се дамата. — Пък аз вече си мислех, че си се разболял.

— Разболял ли? Аз никога не съм боледувал!

— Не може да бъде! Аз пък си представях как ще се грижа за теб, надвесена над болничното легло.

Ти сложи на масата пълна чиния с палачинки, сладко от ягоди и наля мляко в чашите.

— Хайде на закуска!

Седнаха. Госпожата върза кърпата на Мъхеста брада, тикна под носа му чинийката с палачинки, нарязани на хапки, и ги поля със сладко. После набоде на вилицата едно парченце и го поднесе към устата на Мъхеста брада. Той се понамръщи, но все пак го лапна и задъвка.

— Чудесно! — похвали го дамата. — Много си сладък, когато се храниш, дребосъчето ми!

Мъхеста брада забеляза, че днес тя е особено мила. Откъде можеше да знае за телефонния й разговор със сестра Кирсипуу? Той беше заспал тогава. Но от този момент госпожата стана мила и любезна с него. В душата й се загнезди съмнение, което постоянно я човъркаше, и тя не можеше да го прогони.

— Мой мъничък приятелю! Признай си нещо, но моля ти се, съвсем честно! Смяташ ли, че съм те отвлякла?

Мъхеста брада измърмори нещо несвързано. Що за безобразие? Натиква го да спи в една чанта, а на всичко отгоре и го разпитва дали не смята, че е отвлечен?

— Мислиш ли, че те държа насила тук? — продължи пата. — Кажи, не се стеснявай!

Дявол да го вземе! Образно казано, държат го заключен със седем ключа, следят го на всяка крачка, разхождат го с нашийник и верижка като домашно кученце, а после го разпитват дали не си мисли, че го държат насила тук?

Мъхеста брада не разбираше накъде бие дамата със странните си въпроси и затова избегна прекия отговор.

— А вие как бихте нарекли моето положение тук?

Дамата сложи още един залък в устата му.

— Бих го нарекла благополучие — усмихна се тя. — Или тези палачинки не ти харесват?

— Харесват ми — призна си Мъхеста брада.

— Е, виждаш ли?

В този момент телефонът иззвъня. Тя стана и вдигна слушалката.

— Ало!

— Имам още една новина за вас — прозвуча бодрият глас на сестра Кирсипуу. — Много е забавно, слушайте сега!

— А-ха! — отвърна дамата. — Слушам ви!

Опита да се покаже безразлична, за да заблуди Мъхеста брада.

— Канят се да свалят вашето дребосъче от прозореца с хобот! Как ви се струва това, а?

Тя не разбра веднага и сестра Кирсипуу трябваше да повтори всичко, което беше чула в стаята на Волдемар. А от себе си добави:

— Техният разбойнически план е навярно добре обмислен. Трудно ми е да разбера кога ще го изпълнят. Волдемар трябва да кротува в леглото още няколко седмици, но няма да се изненадам, ако внезапно изчезне от стаята. Той е същински лъв и е способен на всичко.

— Така ли? — възкликна дамата. — Толкова ли е силен?

— Страшно! — потвърди сестра Кирсипуу. — Висок е цели два метра, има гъста черна брада като на разбойник. И въпреки това носи добро сърце.

— Добро сърце ли? — зачуди се дамата. — При такава външност?

— Именно! Толкова е взел присърце положението на Мъхеста брада, че е решил да го освободи.

Последната забележка никак не се хареса на дамата.

— Тъй значи! — сухо отвърна тя. — Е, ще чакам новини!

И тракна слушалката. Седна на масата и добави нови палачинки в чинията. После изпитателно се взря в Мъхеста брада и рече:

— Довечера ще спиш в къщи на дивана!

Мъхеста брада пребледня.

— Защо?

— Много си ми бледичък. Страхувам се да не настинеш!

— Но аз никога още не съм спал в стая — опита се да възрази Мъхеста брада. — Никога!

— Ти и никога не си боледувал досега — припомни му дамата. — Но аз трябва да бдя за здравето ти.

Залъкът заседна в устата на Мъхеста брада. Не му върви! Тъкмо сега, когато беше успял да съобщи на Маншон и Полуобувка къде се намира, ще бъде оставен през нощта между четирите стени на своя затвор. Ами ако Маншон и Полуобувка се опитат да го освободят тъкмо тази нощ? А щом не видят чантата да виси от прозореца навън, какво ще правят?

— Не хапваш вече — стресна го дамата. — Няма да те оставя да спиш сега навън, за да не те духне вятърът.

Потънал в нерадостните си мисли, Мъхеста брада мълчеше. Дамата също се умълча. Повече нямаше какво да си кажат, макар че поседяха на масата още някое време.

Когато взе да се смрачава, жената се зае да мие съдовете, но преди това настани Мъхеста брада на дивана. Той остана крайно изненадан, когато я видя да изнася празната чанта на прозореца.

— Защо? — заекна Мъхеста брада. — Защо правите това?

— Ей така! Просто по навик!

Тя пооправи одеялото му и влезе в кухнята. Не след дълго се върна и седна в креслото. Дълбоко замислена, от време на време тя поглеждаше към Мъхеста брада, който неспокойно се въртеше в постелята.

— Хайде, спи спокойно! — промълви тя. — Бедното ми дребосъче!

Но Мъхеста брада все не можеше да се успокои.

— Горкият! — пак въздъхна жената.

Телефонът отново иззвъня. Тя стана и вдигна слушалката.

— Изчезна! — с развълнуван глас я осведоми сестра Кирсипуу. — Искам да кажа, че Волдемар е изчезнал. През прозореца е избягал. Тази нощ сигурно ще имате гости.

— О-о! — възкликна дамата.

— Бъдете нащрек!

— Непременно, благодаря! — отвърна тя и затвори телефона.