Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (13)

Иманяри

— Вие вероятно се досещате защо ви извикахме?

Инспектор Стрезов зададе въпроса и погледна внимателно човека, който седеше срещу него. Той беше мъж към четиридесетте, нисък, със сини очи и широка квадратна челюст — известният в целия град Тошо Жълтицата.

— Не мога да знам, другарю инспектор — каза Жълтицата. — Щом сте ни викали, значи има защо.

— Добре, тогава да започнем! Викаме ви заради съкровището.

— Какво съкровище? — учуди се Жълтицата. — Аз и съкровище! Вие май на подбив ме вземате! И без това всички ми се присмиват. Цял живот, казват, имане дириш, а си гол като пушка… Та и оттам ми викат Жълтицата.

— Е, то на човек веднъж му се случва — каза Стрезов. — Но сега наистина сте намерили имане. Завчера, на петнадесети октомври… — той погледна календара, който стоеше на бюрото му — … то се пада събота срещу неделя. И сте били заедно с Кирил Несторов, по прякор Киро Нулата, също иманяр. Вие добре знаете, че всички подземни богатства принадлежат на нашата държава, а намерилият ги има право на възнаграждение. Какво ще кажете?

— Нищо не сме намерили, другарю инспектор. А че копахме в Черната дупка, което си е право… копахме! Янлъш работа!

— Я разкажете по-подробно тази… янлъш работа!

— А чи какво — поде Жълтицата, — събрахме се с Нулата по полунощ при Черната дупка завчера, ударихме му по две-три мотики — нищо. Копнахме малко по-встрани, пак нищо… и така — докато пропяха първите петли. „Я, викам аз на Нулата, да вземем да му дремнем тук, времето харно, топло, само за сън, нищо че е октомври. То се е видяло, че пак няма късмет!“ Завихме се с ватенките, сгушихме се в шумата и сме заспали — не ти е работа! Събудихме се, трябва да е било пет часът — клепалото на манастира биеше, то тогава чука.

— После?

— А чи какво после. Станахме. „Хайде, викам на Нулата, да си бягаме, че ей го слънцето откога е изскочило на баира, ще ни се смеят хората на акъла!“ И си тръгнахме.

— Без нищо?

— Нищо не намерихме, вярвайте! Даже по пътя срещнахме Бостанджията, той може да каже, че нищо не сме носили!

— Добре — намръщи се Стрезов. — Почакай в съседната стая, докато поговоря с Несторов! Варадине! — извика той през прозореца. — Иди и доведи при мен и Вельо Бостанджиев! Веднага!

— Разказвай — обърна се Стрезов към влезлия Кирил Несторов.

— Е, какво да разказвам, другарю инспектор! — вдигна рамене той. — Това, дето ви го е казал Жълтицата, е самата истина. Копахме, копахме значи, па зарязахме и легнахме в шумата да спим. Събудихме се — съмнало, манастирското клепало чука.

— После?

— Ами после Жълтицата рече да си бягаме, че ще ни се смеят хората на иманярството, цял свят ще ни види резилъка! И си тръгнахме.

— Е, все пак ви е видял някой, де! — каза Стрезов недоволно. — За Бостанджиев тук спомена приятелят ти…

— То, че ни видя — видя ни, ама Бостанджията е харен човек и си мълчи, няма какво да разправя!

— Той тъкмо идва! — погледна Стрезов през прозореца. — Влез и ти оттатък и почакайте!

— Значи видяхте ги… — започна Стрезов, като седна срещу Бостанджиев — … когато те са се връщали сутринта след нощната си разходка. Близо ли беше до Черната дупка срещата? И по кое време?

— Как да не е близо! Има-няма стотина метра от дупката. Познах ги — двамата бяха. А за времето — пет часът и нещо. Сигурен съм. Клепалото беше било.

— Нещо носеха ли двамата?

— А, другарю инспектор, за носене — не знам! Далечко бяха и може да са носили нещо под ватенките си, това чак не можах да видя! Те са иманяри и двамата и още тогава ми мина през ума… ама да съм видял — не съм.

— Добре, стига! — пресече го Стрезов. — Варадине, доведи останалите двама!

Когато всички се събраха в кабинета, Стрезов ги изгледа и каза:

— Най-добре е да си признаете. И тримата! Вие двамата сте изкопали съкровището, за което имаме данни и от другаде, и сте тръгнали да го пренасяте, но Бостанджиев ви е сварил и, щете — не щете, е трябвало да делите!

— Ама как… — започна Жълтицата.

— Как ли? Показанията и на тримата ви са просто лъжливи. Искате ли да ви кажа кой в какво лъже?

Наистина, откъде, извежда инспектор Стрезов своите заключения? И кой в какво лъже?

Отговор: 11. Иманяри