Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (41)

„Солидно“ алиби

— Когато видях мястото, диво и безлюдно, тесния каменен мост, останал от турско време, калдъръмената настилка и стръмния отвесен бряг на реката, веднага си помислих: „Такова убийство може да извърши само местен жител!“

Било към девет часа и тридесет минути вечерта. Връщал се човекът от лозето, на рамото му — кош грозде. Някъде по средата на моста го застига автомобил. Забавя крачка, отбива плътно до ниския парапет, извръща поглед. Два фара го осветяват и секунда след това той вече лети в пропастта… И никакви улики, никакви веществени доказателства — само следи от две предни гуми „Мишлин“ върху калдъръма, и то съвсем неясни.

— Само това ли? — промърмори Стрезов.

— Това са фактите, другарю подполковник. После почнах издирването. В градчето има три леки коли с такива гуми. Едната, москвич, е на участъковия лекар, но от дълго време е на трупчета. Има счупен лагер. Другата, волга-комби, е на началник-склада на винпрома. Снощи той е бил в ресторанта, а волгата седяла на площада. Третата е служебната кола на директора на винпрома.

— Направихте ли проверка?

— Естествено. Директорът обикалял през целия ден… до окръжния град и до много други места. Около шест часа се завърнал. Подписал пътния лист на шофьора и му наредил да бъде сутринта в седем пред дирекцията. Шофьорът казал, че ще отиде до близкия мотел да лови риба в реката, но ще бъде точен. Намерихме го в мотела. Спеше. В колата имаше цяла мрежа с пъстърви. Накарах го да ме откара по най-краткия път до дирекцията на винпрома. Разстоянието беше точно седемнадесет километра. Разгледах пътния лист. Беше нанесено показание на километража 87 378. Сега показва 87 412 километра или точно 34 километра — до мотела и обратно, без отклонение по пътя.

— После?

— После говорих с директора. Той каза, че като подписвал пътния лист, винаги поглеждал километража. Обичал реда и мразел, когато някой от подчинените се опитвал да го излъже, така че цифрата 87 378 запомнил добре.

— Излиза, че всеки има солидно алиби и убиецът трябва да се търси другаде.

— Така излиза, другарю подполковник.

— Знаете ли, капитан Петров. Вие сте свършили отлично своята работа. Малко ли е това, да се ориентираш, че гумите са „Мишлин“ и за няколко часа да издириш всички, които имат коли с такива гуми. Единствено в крайния извод се колебаете. Та нали сам казахте в началото, че това убийство може да се извърши само от местен жител или най-малкото от човек, който познава добре околността, има връзки с убития, знае неговия характер и навици. Не ни остава нищо друго, освен да съберем сведения за отношенията на шофьора на служебната кола с убития. Но преди това го доведете тук. Искам да го разпитам.

Капитанът едва не заекна:

— Но той има толкова солидно алиби! Та нали от дирекцията направо е отишъл до мотела, което се вижда и от километража, а мостът се пада на няколко километра встрани от главния път?

Защо инспектор Стрезов се съмнява в шофьора въпреки неговото „солидно“ алиби?

Отговор: 38. „Солидно“ алиби