Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (23)

Хобито на инспектор Стрезов

Открай време Стрезов не обичаше чуждиците, а думи като „хоби“ му бяха направо неприятни. Вярно, в къщи беше насъбрал повече от десет стари телефонни апарата и още толкова часовника, но това беше по-скоро приятно занимание в часовете за отмора, отколкото колекционерска мания.

Телефонният апарат, който възрастната жена се готвеше да му продаде, беше един стар „Сименс“ модел 1907 година. Той дори не я попита дали работи, или не, само мълчаливо отпиваше от чая в очакване да му съобщи цената. Но тя не бързаше. Явно, изпитваше известно неудобство от другия гостенин — възрастен, плешив човек, който тя представи като цигулар от плевенския симфоничен оркестър и добър приятел от детинство. В този момент на входната врата се звънна и домакинята въведе висок представителен мъж на средна възраст.

— Пенков — представи се той на всеки поотделно, като подаде червената си месеста ръка. — Цял ден продавах замразено месо и още не мога да се стопля.

Той седна до печката и потри ръце. Категорично се отказа от чая и делово влезе в преговори с домакинята:

— Да бяхте ми я показали.

Жената свали от бюфета протрит калъф и от него извади по-износена и от калъфа цигулка.

— Това ли е? — попита Пенков с недоверие. — Не е ли твърде стара?

— Стара е — съгласи се домакинята. — Поне шест пъти по-възрастна от мен, а аз съм на шестдесет и пет години. Така че си правете сметката.

— Друга си я представях — не се предаваше Пенков, но и не каза каква точно си я представял.

— Сигурно в ново калъфче, лъскавичка. Вижте какво ще ви посъветвам, я отидете в магазина и си купете една нова цигулка. Така ще е най-добре.

— Ама вие нещо се обидихте. Жената иска да купим на детето от тези стари цигулки, на които свирят сериозните музиканти по света, а пък аз й казвам, че щом е за детето, на всичко съм готов.

Не, подобен разговор не беше за ушите на присъствуващия стар цигулар. Това направо бе обида за хора като него, посветили живота си на музиката. И той не се въздържа да го каже гласно. После взе цигулката и я разгледа в детайли с лупа.

— Не е работа на Страдивари, нито на Амати, а още по-малко на Бартоломео Кристофори. По-скоро Гуарнери от второ или трето поколение… примерно Пиетро Гуарнери. Но в едно съм абсолютно сигурен — цигулката е от някой от известните майстори от Кремона, живял през втората половина на XVII век… И мисля, че ще е по-добре да не я продавате — сега той говореше единствено на домакинята. — Посъветвайте се с някой специалист, нека той определи с точност името на майстора, защото каквато и цена да поискате сега, положително ще се излъжете. Та такава цигулка струва в чужбина хиляди долари.

— Петстотин лева! — почти извика Пенков. — Вие сама казахте тази сума преди време и аз съм готов да я дам веднага.

— Изнудване, изнудване — крещеше цигуларят, докато Пенков вече броеше парите.

— Престанете с този цирк! — каза строго Стрезов.

За момент присъствуващите го изгледаха учудено. Всеки от тях, увлечен в своята игра, беше забравил неговото присъствие.

— Добре де, какво толкова — опита се да възрази Пенков. — Нейна е цигулката и тя трябва да реши дали да вземе парите, или не.

— Вие сте мошеник, Пенков, но не сте единствен. Този тук, който се представя за цигулар, също е мошеник като вас, ако не и по-голям. Той не само не е свирил в никакъв оркестър, но въобще не е изучавал този инструмент.

Как инспектор Стрезов се досети, че „приятелят от детинство“ не е цигулар?

Отговор: 21. Хобито на инспектор Стрезов