Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Осуетената кражба

— Бяхме го сложили на този рафт — каза началникът на склада Киров, като съзнателно избягваше погледа на инспектор Стрезов. — Видях го тази сутрин, а сега…

От централния разпределителен склад беше откраднато чувалче със сребърен нитрат. Той бе крайно необходим за едно от градските промишлени предприятия, но сега на празното място висеше само етикетът.

— Колко души работите в склада?

— Аз и двамата общи работници.

Инспектор Стрезов ги погледна. В момента те се суетяха около чувалчетата с чилска селитра.

— Освен вас тримата влиза ли някой друг в помещението?

— Не… тоест да — изчерви се от напрежение Киров. — Сутрин идват много клиенти — все доставчици от предприятия. Докато им уреждам документите, те вече мъкнат навън химикалите. Не е много редно, но иначе трябва да чакат с часове.

„Неприятен случай“ — помисли си инспектор Стрезов. Предстоеше му да уточни колко души са идвали преди обяд в склада, кои са те, как се казват, кой употребява сребърен нитрат и с каква цел. В каталога, който се намираше върху бюрото на Киров, пишеше, че сребърният нитрат е вносен химикал. И цената му съвсем не беше малка.

— Дошли са за чилската селитра. Да я изнасяме ли, какво ще кажете? — попита единият от общите работници, като поставяше гумените си ръкавици.

Киров погледна с изплашените си очи към инспектора. Стрезов кимна утвърдително.

— Та кому ли е потрябвал този сребърен нитрат, и то в такова голямо количество? — застанал малко настрана, гласно разсъждаваше старшината Варадин. — Миналата година трябваше да си изгоря една брадавица и лекарят ми го предписа. Изгори я така, че нищо не остана от нея! Не е шега работа — адски камък. На мен ми трябваше мъничко парченце, колкото оризово зърно, а тези тук цял чувал задигнали.

И Варадин, протегнал ръка, за да покаже къде точно се е намирала преди брадавицата, направи крачка напред. Без да иска, блъсна работника, той се залюля и изпусна чувалчето с чилската селитра.

— Все такива ги правя — засуети се старшина Варадин и се наведе да събира разсипания химикал по земята.

Изведнъж инспекторът впери поглед в дланите му:

— Така ли се пипа. Ще ти изгорят ръцете! — извика Стрезов и като се обърна към работника, добави. — А с вас ни предстои по-сериозен разговор, внимателно съберете разсипаното в здрав чувал, поставете го на мястото му (инспектор Стрезов подчерта думата място) и елате да ми разправите всичко което знаете.

Стрезов имаше сериозни основания да счита, че именно този човек е един от съучастниците в замислената кражба. Какви са те?

Отговор: 4. Осуетената кражба