Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (18)

Древният ръкопис

— Е, говорете! — каза инспектор Стрезов. — Имаме време, ще ви слушам!

Той се облегна на стола си и загледа с интерес жената, която седеше пред бюрото му. Тя беше към четиридесетте, със строго, спокойно лице и само зачервените й очи издаваха тревогите, които беше преживяла.

— Много ви моля, помогнете ми! Ако можете да разберете една майка…

— Надявам се — каза Стрезов. — Вие сте майката на Борис Михайлов, който беше задържан вчера вечерта, нали? Защото е откраднал старопечатна книга от колата на инженер Начев! Говорете, моля! Ще се опитам да ви разбера.

— Подлъгали са го, другарю инспектор! Аз съм сигурна, че са го подлъгали! Моето момче има врагове… — жената изхлипа, но се овладя веднага… — и цялата тази работа, аз съм убедена, е скроена нарочно, за да го вкарат в затвора, да прекъснат учението му…

— Добре, да започнем със самия случай! — каза Стрезов. — Историята е такава — трима младежи, между които е и вашият син, научават, че у библиофила инженер Начев, чието хоби е да събира стари издания, има една много ценна книга. Рядко издание на приключенията на Марко Поло. Решават, че ако притежават тази книга, биха могли да я продадат скъпо на някой чужденец, който минава през нашата страна. Дотук мисля, че е така, нали?

— Навярно, но…

— Момент! Разпределят си задачите и хитро докарват работата дотам, че Начев да изнесе тази книга от сбирката си. Залъгват го, той я оставя в колата си за минутка и когато се връща — книгата вече не е там. Разбира се, Начев веднага се усъмнява в младежите и ни насочи към тях. Книгата се намери в единия от тях и той призна, че книгата е била изнесена от колата от… вашия син.

Стрезов натисна звънеца на бюрото си. Вратата се отвори, на прага застана Варадин.

— Донеси онази книга, Варадине! — каза Стрезов. — Там, от лейтенант Николов… той знае.

Когато след минута Варадин се върна с книгата, Стрезов я разтвори и я показа на жената пред себе си.

— Ето, за тази книга става дума!

Беше дебел том, в тежка кожена подвързия, с обковани краища. Стрезов прекара ръка по пожълтялата първа страница и продължи:

— Опитът за кражба си е опит, другарко Михайлова, и вашият син е виновен! Но ние ще ви помогнем, защото наистина този млад човек е бил подлъган, и то с определена цел. Работата е много по-дълбока.

— Какво… какво имате предвид!

— Книгата е фалшива, и то съвсем неизкусна имитация. Библиофилът Начев не може да не знае, че държи в сбирката си имитация. А и вашият син, само ако беше малко по-наблюдателен, веднага щеше да разбере, че има пред себе си имитация на старопечатно издание!

И Стрезов отново поглади с ръка пожълтялата страница.

Какво му даваше основание да твърди това?

Отговор: 16. Древният ръкопис