Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (55)

На строежа

Смрачаваше се. Вече десетина минути Стрезов стоеше пред прозореца и барабанеше нервно по замразеното стъкло. В коридора тропаше баба Кера, мъкнеше дърва за печките по другите канцеларии и нещо мърмореше.

— Да запаля печката, че студа си го бива — предложи тя, като внесе наръч дърва.

— Няма нужда, бабо.

— Няма нужда… Все няма нужда… Снощи и на него му разправях да запаля отново печката, а той, нямало нужда, казва и продължава да наднича през прозореца, сякаш не се е нагледал на сняг и пустош.

… Вчера касиерът закъснял. Сняг затрупал пътя и джипката едва се добрала до строежа, разположен високо в планината. Било късно за раздаване на заплатите. Касиерът разпределил парите в пликове, заключил ги в касата и си тръгнал, когато баба Кера вече привършвала чистенето на канцелариите. През нощта се почувствувал зле — имал висока температура. Повикал лекар и той му наредил да лежи няколко дни. Заранта баба Кера отново дошла първа. Запалила печките. След нея пристигнали счетоводителят, главният инженер и директорът на обекта. Едва тогава забелязали, че вратата на касата е разбита и парите липсват… Стрезов успя да пристигне късно след обяд…

— Казваш, до прозореца седеше.

— Точно на това място, на което си ти сега.

— А парите къде бяха? На бюрото!

— Не, беше ги разпределил в пликчета и заключил в касата.

— И касата беше затворена?

— Затворена — вдигна рамене баба Кера и изведнъж стана строга. — Лоши неща мислиш ти. Срамота е.

— Сама размисли. Снощи всичко си видяла, всичко си запомнила, а тази сутрин да не ти направи впечатление, че вратата на касата е отворена.

Влезе нощният пазач.

— Гледам, че още свети по стаите, та реших да надзърна. Вие кой сте? — обърна се той към Стрезов.

Инспектор Стрезов се легитимира и после попита:

— Да сте минавали миналата нощ покрай канцелариите?

— Та нали това ми е работата — каза пазачът. — И то неведнъж. Първия път беше около 12, а последния — когато вече беше съмнало. Случайно надзърнах през този прозорец и видях, че вратата на касата е отворена. Казвам си, забравил е човекът да я затвори. Изобщо не ми мина през ума, че някой може да е задигнал парите. Подлъга ме затворената външна врата.

Вече беше тъмно. Баба Кера заключи една след друга канцелариите и външната врата. Сега инспектор Стрезов му оставаше да посети касиера. Той крачеше по заснежената пътека и подсвиркваше доволен, защото за него случаят беше повече от ясен.

В кого се съмнява Стрезов и защо?

Отговор: 51. На строежа