Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (29)

Край горския дом

— Ало, ало! Тук е капитан Мартинов!

— Слушам ви — каза инспектор Стрезов, — какво се е случило?

— Другарю Стрезов, току-що ми съобщиха, че горският дом над Ягодово е ограбен. Изчезнала е значителна сума — заплатите, които е трябвало да бъдат раздадени днес на горските работници.

— Момент… — каза Стрезов — разкажете по-подробно обстоятелствата!

— Грабежът е извършен с кола — започна Мартинов, — и то много нагло. След като горският и касиерът донесли в дома чантата с парите, звъннал телефонът. От името на директора на стопанството ги викали бързо и двамата. Нищо не подозирайки, те заключили добре дома, слезли до Ягодово и тук разбрали, че никой не ги е търсил…

— Ясно — каза Стрезов. — После?

— Била дадена тревога, защото се досетили, че по този начин са ги отдалечили от горския дом. За съжаление — късно. Грабежът вече бил извършен.

— А защо смятате, че престъпникът е бил с кола?

— Защото околността веднага била блокирана и претърсена. Човек без превозно средство не би могъл да избяга.

— Имате ли някаква подозрения?

— Да. На шосето са забелязани две коли. Децата случайно видели номерата. Едната е вартбург със софийски номер СК 9371, а другата — москвич от Пловдив, номер ПА 8716. Вероятно престъпникът е бил в една от двете коли.

— Добре — каза инспектор Стрезов. — Ще се заема с разследването.

* * *

Москвичът с пловдивския номер стоеше пред гаража и собственикът му Богдан Банков тъкмо го миеше, когато в двора влезе инспектор Стрезов.

— Охо — каза инспектор Стрезов. — Стар познайник! Здравейте! Вие май от път се връщате! Да не сте ходили към Ягодово?

Банков, който преди година беше получил присъда за кражба на държавно имущество, се смути от появата на инспектора.

— Ами… да… — каза той. — Нали жената е от тоя край. Защо?

— Я разправете по-подробно! Кога минахте през Ягодово, кога бяхте край горския дом, спирахте ли там и стояхте ли?

— Да, другарю Стрезов. Бяхме в Ягодово към десет и половина. Да сме стояли десетина минути, не повече. После тръгнахме…

— Спирахте ли пред горския дом?

— Да, спряхме на шосето и ходихме дотам, нали знаете, той е малко навътре в гората…

— Добре. После?

— Е, после — нищо. Не сме седели много, влажно беше. Видяхме, че домът е отворен, но не сме влизали вътре. Там май никой нямаше. Да не би нещо…

Разпитът свърши.

* * *

Васил Диманов не беше в къщи. Инспектор Стрезов завари само жената на Диманов. Представи се и помоли за някои данни.

— Колата вън ваша ли е? — запита той.

— Да. Малко е мръсна, но, знаете, днес бяхме на дълъг път… Защо питате?

— Били сте до Ягодово, нали?

— Да, откъде знаете? Ние често ходим там. Деверът ми живее в Ягодово.

— Кога пристигнахте в селото?

— Мисля, че беше преди десет.

— После какво стана?

— Взехме девера ми и продължихме за Велинград.

— Спирахте ли край горския дом?

— Ами… да. Мъж ми и брат му смениха маслото в двигателя, но аз…

— А вие какво правихте през това време?

— Аз не разбирам от коли и не можех с нищо да им помогна… Погледнах наоколо да видя дали няма гъби.

— Е, набрахте ли? Беше валял дъжд.

— Ами… наистина беше влажно и имаше тук-там, но мъжете ме повикаха скоро, свършиха бързо работата… Аз исках да останем още, нали знаете каква хубава гледка има оттам…

— Зная, зная — прекъсна Стрезов словоохотливата Диманова, — а вашият съпруг кога ще се върне?

— Скоро.

— Е, тогава аз ще го почакам. А и вие не излизайте от къщи!

Защо инспектор Стрезов смята, че Диманови са извършили грабежа?

Отговор: 26. Край горския дом