Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (57)

Непрочетено стихотворение

— Станало е вече правило, изляза ли в отпуска, да се случи нещо неприятно — каза с тъжно примирение в гласа Жоро Пангаров и необяснимо защо, приглади коса. — Миналата година, точно преди да отида на море, се спука водопроводната тръба и наводни апартамента, по-миналата година ме разкарваха по бракоразводното дело на съседите, а сега…

Сега, поне за инспектор Стрезов, нещата стояха далеч по-сериозно. През нощта беше извършен обир в магазина за сувенири, чийто управител беше Жоро Пангаров. Двете продавачки, Дафина Петрова и Стоянка Попгенчева, твърдяха, че заедно напуснали магазина. Дафина заключила с катинара и прибрала ключа в портмонето. Когато Стрезов я посети няколко часа след произшествието, ключът си беше на мястото, но това абсолютно нищо не доказваше. Тогава реши да посети излезлия преди 15 дни в отпуска управител. С Пангаров се срещнаха точно пред входа на неговия апартамент — той току-що се връщаше от курорт.

— От планина ли? — попита Стрезов, докато се любуваше на почернялото му лице.

— От планина — с охота се съгласи Пангаров, и свали раницата от гърба. — Един приятел ми даде ключа от вилата си в Твърдишкия балкан. Слънце, лято, чист въздух, разходки. Иначе както бях вдигнал кръвното налягане…

— Петнадесет дни сам в планината? — учуди се Стрезов.

— Сам. Съвсем сам с природата и собствените си мисли — патетично съобщи Пангаров. — Човек може да е сам даже при този наплив от курортисти, стига да избере добре мястото!

Стрезов имаше чувството, че в следващия миг Пангаров ще му довери, че пише стихове и ще предложи да му прочете нещо свое, написано през някоя от дългите летни вечери, прекарани сред величествената самота на природата. Ето защо побърза да съобщи за кражбата.

— Влезте, другарю… — заозърта се Пангаров, сякаш обезпокоен от обстоятелството, че съседите можеха да чуят за кражбата в магазина и току-виж, че са си помислили нещо лошо за него.

— Стрезов.

— Влезте, другарю Стрезов — и направи широк, гостоприемен жест.

Приятна, добре подредена квартира на стар ерген — широк диван с библиотека над него и нощно шкафче с кварцова лампа, до която с грижливо навити връзки лежаха очилата за нея. Личеше си, че Пангаров е педант — всичко беше чистичко и подредено, без прашинка, както може да подрежда само стар ерген.

— И все пак 15 дни са твърде много за подобно прекарване. Лично аз не бих издържал толкова дълго време сам — разсъждаваше гласно Стрезов, като оглеждаше обстановката.

— Не сте прав. Вероятно не сте опитвали. Опитайте и ще видите колко добре ще ви се отрази. Иначе човек все бърза, мислите не може да си събере… — за миг Пангаров сякаш се пренесе някъде другаде, лицето му доби замечтан израз. После грижите отново го налегнаха. — Та казвате, обрали магазина?

— Да — кимна Стрезов. — Какво ще кажете за двете продавачки?

— Добри момичета. Даже прекалено добри. Само този Марио, полусърбин-полуиталианец, който се върти около Дафина…

— Ще се позаинтересувам и от Марио — успокои го Стрезов. — Но сега става въпрос за вас. И желанието ви да ме излъжете!

Пангаров едва не се разплака от обида:

— Аз да лъжа!

— В никаква вила не сте били през тези дни, а в къщи — тонът на инспектор Стрезов стана назидателен. — Съветвам ви да кажете истината, преди да съм я научил по други пътища!

Как инспектор Стрезов се досети, че Пангаров лъже?

Отговор: 53. Непрочетено стихотворение