Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (19)

Ръкописът

Когато инспектор Стрезов влизаше в стаята на капитан Мартинов, до слуха му стигна гневният глас на капитана:

— … а пък аз ви казвам, че това си е чисто мошеничество!

Беше краят на някаква фраза.

В стаята завари Мартинов и един непознат мъж към петдесетгодишен, с очила с толкова силни диоптри, че очите му изглеждаха като зад лупи. Той държеше в ръка стара книга, голям формат, и се взираше в разтворената страница.

Мартинов се изправи бързо.

— Заповядайте, другарю подполковник! Позволете да ви представя другаря Светозар Колев, наш експерт по исландски език!

— Исландски? — вдигна вежди Стрезов, като подаваше ръка на Колев. — А защо е станало нужда да търсим експерт по исландски?

— Заради ей този ръкопис — посочи Мартинов. — Само преди час го иззехме от Гогена.

„Гогена“ беше от старите познайници на милицията, опитен измамник. Той имаше интелигентен вид, обличаше се много добре, даже с лек оттенък на суетност, и по цял ден висеше из заведенията, където се събираха чужденци. Представяше се за художник — оттам и прякорът му „Гоген“.

— Е, и какво? — запита Стрезов, като сядаше. Историята явно го заинтересува.

— Ами… какво — запъна се малко Мартинов. — Видях Гогена завчера в „Кристал“. Седи, разговаря с някакъв чужденец. Така се беше улисал, че даже не ме видя, като минах. Някакви големи приказки разправяше, чух само „манускритто, манускритто“. Ръкопис, с една дума. Викам си: Намислил е нещо нашият познат! А защо ръкопис? И оттогава го държим под око, ще направи някоя беля! И ето го днес пак в „Кристал“. Носи голям пакет. И пак същият чужденец. Седнаха, говориха нещо, тръгнаха да стават. Гледам, Гогена не посяга към своя си пакет, а го оставя на чужденеца. Сега, казвам си, вече е мой ред! Представям се по правилата, мога ли да задам няколко въпроса? Може. Интересувам се за пакета, чий е всъщност. А Гогена: „Нямате, казва, право! Това е мой подарък за господина. Ръкопис, старинен. Исландска работа, имам го и мога да го подарявам комуто си искам!“

— Е, а ти? — усмихна се Стрезов.

— Да беше друг — да прави каквото иска, но Гогена аз не мога да оставя така! Не е чиста работата. Хващат ме дяволите, но се разтапям от учтивост. Обяснявам на чужденеца, че може да стане жертва на мошеничество и че имам някои съмнения. Ще вземем ръкописа за един ден и после ще му го върнем. Той се съгласи, значи — още не беше го платил…

— Сега май на запад доста се ценят такива ръкописи — вметна Стрезов.

— Така е. Затова помолих другаря Колев да дойде, да ни прочете нещичко, да си съставим мнение що за книга е това!

Стрезов погледна въпросително към Колев.

— На исландски е — потвърди Колев, — и то доста старинен диалект. Даже и аз не всичко разбирам. Някакви исторически описания. Воюват, избиват се, мрат от чума и глад, змии ги хапят, а на всичкото отгоре и земетръси! Страхотия!

— Защо земетръси? — намеси се Мартинов. — Толкова ли е…

— Толкова — кимна Колев. — Исландия е земетръсна област. Тук и за вулканите пишат. Малко по-другояче е, но сигурно тук говорят за вулкана Хекла… — той се взря в страницата с очилата-лупи — … за един друг — Аския, и за още един — Хванадалсхнукур… Много.

— Значи, че е исландска — исландска е — заключи Мартинов. — Остава да видим дали е толкова стара. Ще я пратим на експертите в института, ще ги помолим по-бързо да ни кажат!

— А според мен няма нужда — каза Стрезов и пак се усмихна. — И така е ясно, че ръкописът е фалшив!

— Защо да е ясно, другарю подполковник? — каза неуверено Мартинов.

Защо наистина?

Отговор: 17. Ръкописът