Джули Гарууд
Венчило с варварина (12)

Глава единадесета

Животът на Брена се превърна в истински кошмар, и за това бе виновен единствено Райън.

Гордостта и радостта на Еухемия пристигна само няколко часа, след като Конър тръгна на лов с Алек.

По това време Брена бе в кухнята, и не бе чула спускането на подвижния мост, поради което последна узна за пристигането на Райън.

Докато всички слуги обикаляха да я търсят, Брена бе седнала в кухнята при Ада и се опитваше да води разговор с готвачката. Решена да направи първото ядене, което щеше да сподели с мащехата на Конър перфектно, също като празничните обеди приготвени от майка й, Брена бе прекарала повече от час в обяснения, или поне опити за обяснения, какво би искала да се сервира и кога. Целта й бе да впечатли Еухемия, за да може жената да няма никакви съмнения към избора на Конър за съпруга. Обсъждането на менюто се оказа доста трудно начинание, защото възрастната жена се усмихваше и искаше да бъде полезна, макар да не разбираше повече от една-две думи, казани от Брена и ако Нета не бе дошла да й помогне, само един Господ знаеше какво щеше да бъде сервирано на масата. Нета преведе келтския на Брена, на някакъв много труден диалект, който само тя, Ада и може би Бог, разбираха.

Нета очевидно бе съкровище. Въпреки, че слугинята бе само няколко години по-възрастна от Брена и бе служила в дома на Конър не повече от година, тя бе живяла в земите на МакАлистър почти през целия си живот и знаеше всичко, което се случва наоколо. А по-важното бе, че Нета знаеше как да открие всичко, което е нужно на Брена.

Веднъж Брена обясни какво би искала, за да направи голямата зала по-приветлива за воините и най-вече за съпруга й, и слугинята веднага се зае със задачата да организира домашните слуги и още същия следобед бяха направени няколко рогозки. Тя й обеща, че пода ще бъде почистен основно и ще бъде застлан с рогозките още на следващата сутрин.

— Предпочитам да не ги слагаме, докато не почистим добре цялата зала и не приготвим възглавнички за пейките. Когато всичко е готово, ще направим промените едновременно.

Скоро Нета и Ада, бяха обхванати от ентусиазма на господарката си, а Нета бе пълна с идеи.

— Колкото до столовете, които искате, господарке, със сигурност знам, че има два запазени големи стола, подобни на този, на който господаря предпочита да сяда в залата. Намират се в колибата на кожаря, но са затрупани — добави тя. — Лотхар е известен наоколо с това, че събира разни вещи, и ги трупа там, за да не каже някой, че ги е откраднал. Но не се нуждае от всичките тези столове, сам ми го каза и смята да ги използва за подпалки, за да освободи място за други неща, които да складира там. Той ще е много щастлив и горд да ви ги даде, а може и да има други неща, които ви трябват. Но искам да ви предупредя. Лотхар е голям бъбривец и едва ли ще има някаква полза, ако му кажете, че бързате. Няма да схване намека ви, защото е много самотен, откакто жена му се спомина, и обича да има компания.

— Ще съм щастлива да си побъбря с него толкова дълго, колкото желае — каза Брена.

Радостна от новината, че ще може да преобрази залата така, както желае, тя поиска от Нета да й покаже къде е колибата на Лотхар, но точно тогава слугинята си спомни, че има да предаде много по-важна новина на господарката си.

— Синът на лейди Еухемия, пристигна, милейди.

Новината накара господарката й да скочи от стола и да забърза към вратата. Ако Ада не беше кимнала настойчиво към нея, Нета щеше да забрави за въпроса, който приятелката й я бе помолила да зададе.

— Милейди, можете ли да отделите само още една минутка, за да успокоите Ада?

Брена спря пред вратата.

— Ада се страхува, че ще наредите да я сменят, защото не може да ви разбира, когато й говорите. Притеснява се, че… — слугинята млъкна, когато Брена забърза към готвачката и хвана ръцете й в своите.

— Ти ще си господарката на кухнята дотогава, докато сама желаеш, Ада — обеща й тя, и като изчака Нета да преведе обещанието й продължи. — Аз съм тази, която не може да обясни какво точно иска, но ще трябва да си търпелива с мен, сигурна съм, че в крайна сметка ще се разберем.

Разбрала, че господарката й, ще я задържи на важната длъжност, на която бе в момента, Ада стисна ръката на Брена, за да й покаже колко оценява дадената й възможност и кимна с глава. След като господарката й си тръгна, подсуши очите си с кърпичката, която й даде Нета.

Навън небето бе покрито с тъмносиви сенки, неприятна гледка за Брена, която бе свикнала семейството й да я прибира вътре още щом падне дори една капка дъжд. За щастие успя да стигне до вратата, преди да е заваляло.

Опита се да не издава много шум докато затваряше вратата зад себе си. Не искаше да прекъсва срещата между майката и сина и си помисли дали да не остане до вратата на залата, докато двамата не си свършат разговора, и чак тогава да влезе. Планът й беше да влезе й да се представи, да се увери, че Еухемия и Райън имат всичко, от което се нуждаят, и да ги остави насаме да наваксат изгубеното време.

Чу Еухемия да шепне и предположи, че говори на Райън.

— Не знам дали бракът на Конър е добър. Брена е хубавичка, но е все още прекалено млада, за да притежава необходимите качества да управлява толкова голямо домакинство. Изглежда е много нетърпелива да се хване за работа и доколкото видях, вече е отдала лоялността си на Конър. Жалко е, че няма някоя по-възрастна жена около нея, за да я наставлява, но скоро, това вече няма да е от значение, нали? Тук може да има само една господарка.

— Хубавка казваш? Опиши ми я — настоя Райън.

— За бога, само глупости ли те интересуват? — скара му се Еухемия. — Отиди при някоя уличница, ако трябва, но забрави тези похотливи мисли към жената на друг мъж. Не научи ли нищо от случилото се през последните няколко години? Ще провалиш абсолютно всичко, ако…

— Успокой се, майко — заповяда Райън с остър и раздразнен глас. — Просто бях любопитен. Обиждаш ме, като предполагаш, че бих съблазнил омъжена жена.

— Правил си го и преди, Райън — напомни му тя. — И то неведнъж, бих казала.

— Когато бях много млад, за да знам, че е нередно — каза й той. — Конър сигурно е доволен от жена си. Изглеждат ли ти щастливи?

— От това, което виждам, трябва да заключа, че Конър е много нещастен. Не съм прекарала много време с нея, за да знам как се чувства тя.

— Задоволява го в леглото, какво повече би могъл да иска? Поне аз не бих се интересувал какви други качества има жена ми.

— Само за чифтосване ли можеш да говориш?

— Повечето мъже не мислят за нищо друго. Аз не съм по-различен, майко, затова престани да ме гледаш с такова неодобрение.

— Не мога да го кажа със сигурност, но подозирам, че не го задоволява и в леглото. По-рано днес я изпъди от стаята си и я премести в друга. Сигурно е отишла да му се моли, или пък му е напомнила, че не може да му даде наследник, ако не спи с нея.

— Убедила ли го е?

— Да — отговори Еухемия. — Само преди час, един от мъжете пренесе дрехите й обратно в стаята на Конър.

— Изкарваш го така, сякаш Конър е невероятно нещастен — засмя се Райън.

— Вярвам, че е — каза майка му, напълно убедена в думите си. — Разбира се, не го съжалявам. Той се е оженил за нея, без да се замисля и сега може да вини само себе си за това. Знаеш ли, че дори не е отвлякъл жената, за която е тръгнал?

— Какви глупости говориш?

— Казвам ти истината. Бащата на Брена е обещал на МакНеър една дъщеря, а после му е изпратил друга.

— Колко типично за англичанин — промърмори Райън.

Лицето на Брена гореше, толкова засрамена бе от разговора за задоволяването на Конър, или по-точно за това, че не е задоволен. Интимните въпроси между двама съпрузи не бива да се обсъждат от други хора. Дали роднините на Конър са толкова необразовани и жестоки, защото са израснали в тази варварска страна или просто са си такива?

И докато си мислеше, че унижението й не може да е по-пълно, Еухемия заяви, че Конър не е получил жената, която е искал.

Мащехата му беше разбрала всичко погрешно. Конър не се интересуваше коя от сестрите е изпратена на МакНеър, той просто бе решил да отнеме булката на врага си, и точно това бе сторил. Но как за Бога, Еухемия бе разбрала какво е възнамерявал да направи баща й? Според Брена, бе напълно естествено мащехата на Конър да е наясно с враждата между МакАлистър и МакНеър, също така, не бе изключено да е научила, че МакНеър смята да си вземе за съпруга, жена от Англия.

Но нямаше от къде да знае, че е била обещана едната сестра, а в крайна сметка е била изпратена друга, освен, ако Конър не й е казал.

Но защо би направил подобно нещо? Не беше в стила му да казва на някого, какво възнамерява да направи, освен, разбира се, пред Алек и двамата му най-близки приятели Криспин и Куинлан. Но и те, като Конър, не биха се разприказвали. Не биха обсъдили подобна информация точно с Еухемия.

Тя се облегна тежко на вратата, докато се опитваше да измисли разумно обяснение.

Почувства се унизена и безполезна, а и защо не? Собственият й баща, се държа с нея като с безчувствена марионетка, когато я измъкна от леглото й посред нощ и я изпрати на МакНеър, без дори да се поинтересува какво ще стане с нея.

Конър беше ли нелоялен към нея? Брена поклати глава, веднага щом й хрумна този въпрос. Вярно бе, че съпругът й имаше доста недостатъци, които сигурно щяха да я убият много преди да остарее, но притежаваше и значителен брой добродетели. Над всичко останало той бе благороден мъж, поне в това бе напълно сигурна, а благородните мъже не обсъждаха неща, които да засрамят жените им.

Само господ знаеше как Еухемия е научила, но един ден, когато Брена спечели одобрението и приятелството й, щеше да я попита.

Настоящият проблем бе да убеди Еухемия, че макар да бе млада, е напълно способна да управлява дома на Конър. Мащехата му досега не й бе казала нищо грубо, затова Брена се надяваше, че ще е способна да се докаже пред нея много бързо.

Семейството на Конър, трябваше да бъде важно за нея и когато един ден той забележи, че тя приема роднините му, ще осъзнае, че трябва да се сближи и с нейното семейство. Щеше да направи така, че да се сприятели с братята и сестрите й. За момента той дори не знаеше имената им. Но след време, щеше да ги научи.

Знаеше, че задачата, която си поставя, е доста трудна, но преди никога не бе бягала от предизвикателствата и сега нямаше намерение да го стори. Главната й задача бе да превърне безчувствения си закоравял воин в любящ съпруг и по един или друг начин, щеше да го постигне. Да научи мечка да коленичи, сигурно щеше да е по-лесно, отколкото да направи Конър вежлив. Но, все пак, беше възможно, нали?

Тя се изправи с обновена увереност, създаде си план наум, пое дълбоко въздух и отвори вратата. След това я затръшна шумно, за да може Еухемия и Райън да я чуят, насили се да се усмихне, и влезе в залата.

— Добър ден, лейди МакАлистър — извика тя още на влизане.

— Добър ден, Брена. Радвам се, че се присъедини към нас. Чакаме те от доста дълго време.

— Извинявам се, че ви накарах да ме чакате. Бях в кухнята, за да надзиравам приготвянето на вечерята.

— Ела напред, дете, искам да ти представя сина си.

Вълна от гняв премина през нея, когато я нарече дете, но тя бързо я потисна и направи това, което й казаха. Райън стоеше до огнището. Тя смяташе да отиде до него, за да направи реверанс, но сина на Еухемия стигна до нея пръв. В интерес на истината той буквално изтича към нея, но успя да спре навреме, преди да я събори на земята. Малко несигурна, заради ентусиазма му, тя направи крачка назад, поставяйки дистанция между двамата.

— Синът ми се казва Райън — каза Еухемия. — И по изражението на лицето му, мога да съдя, че си му направила голямо впечатление. Сине, къде са ти обноските? — добави тя с меден глас.

Въпреки това, той не обели и дума. Изпитателният му поглед смути Брена. Какво не му бе наред?

— За мен е удоволствие да се запознаем — избъбри тя и погледна нагоре, чакайки го да спре да я зяпа и да каже нещо в отговор.

Беше изненадана, че мъжа застанал пред нея е роднина на Еухемия. Изобщо не си приличаха. Райън сигурно се бе метнал на баща си, което въобще не бе в негова полза, защото сигурно е изглеждал доста глупаво.

Райън не беше противен на външен вид, просто бе обикновен, с потъмняло лице и бледи лешникови очи, чийто цвят трудно можеше да се определи. Беше висок, в интерес на истината почти колкото Конър, но гръдния му кош бе изграден от тлъстини, а не от мускули, което свидетелстваше, че не върши достатъчно физически труд.

Начинът, по който я гледаше й беше ужасно неприятен. Погледът му бе втренчен в устата й повече от минута, преди да се спусне към гърдите й, където бе насочен и сега.

Поведението му въобще не бе уместно. Но все пак той живееше далече на север, сети се тя и сигурно не знае да се държи по-добре.

— Ти си много красива жена, Брена — прошепна той, като взе ръката й в своята. — Надявам се, Конър да осъзнава, колко си ценна.

— Сигурно разбирате, че една жена е ценна, не заради външността си, а заради това, което има в сърцето си и ви уверявам, Райън, съпругът ми осъзнава, колко съм ценна. Все пак ви благодаря за комплимента — побърза да добави тя да не би да го обиди с думите си.

— Да, разбира се — съгласи се той. Поклони й се и докато й казваше, колко е бил нетърпелив да се запознае с нея, леко прокара палеца си нагоре-надолу по китката й. Тя не разбираше, защо той прави това. Със сигурност на нея не й харесваше, но когато се опита да се отдръпне от него, той стегна хватката си. Тогава тя промени мнението си и реши, че ще бъде любезна с него, но никога няма да го хареса.

— Ела и седни с мен на масата. Гърбът ме заболя да обикалям наоколо и да те търся — извика й Еухемия.

Виждайки възможност да се отърве от Райън, Брена се откъсна от него и изтича при майка му.

— Мадам, ще ви бъде ли по-удобно, ако седнете на високия стол?

— Искаш да седна начело на масата, докато Конър е далеч?

Еухемия не изчака да получи потвърждение, а възможно най-бързо се настани на челното място.

— Много мило от твоя страна, дете.

Райън се притисна към гърба на Брена и когато тя се опита да се отмести, той сложи ръце на раменете й, за да й попречи да помръдне.

— Майко, Брена не е дете. Само един поглед е достатъчен на всеки да забележи, че е жена.

— Стига Райън, не ме критикувай — оплака се Еухемия.

Синът не обърна внимание на майка си, и се приведе по-близко до ухото на Брена.

— Седни до мен на масата и ми разкажи всичко за сватбата ти.

Ако се обърнеше към него, бе сигурна, че няма да успее да скрие отвращението си, затова предпочете да погледне към майка му.

— Не бих искала да прекъсвам радостната ви среща.

— Глупости, с нея се видях само преди седмица.

— Не знам защо, бях останала с впечатлението, че не сте се виждали от много по-дълго време — излъга тя, защото много добре си спомняше, че Еухемия й каза, че не е виждала сина си от няколко месеца. — Но и седмица е прекалено дълго за една майка, нали така, лейди МакАлистър?

— Всъщност не — отговори Еухемия. — Райън, стоиш прекалено близо до Брена. Не възнамерявам да го игнорирам повече. Ела тук и седни до мен.

— Не бях осъзнал, че стоя близо — каза той, с толкова изненадан тон, че майка му очевидно реши, че е искрен. Брена обаче не можеше да бъде толкова лесно заблудена. Тя едва се сдържа да не въздъхне облекчено, когато мъжа я остави и тръгна към масата.

— Брена, позволявам ти да се върнеш към задачите си. Райън, имам някои много интересни новини, които искам да споделя с теб.

Брена побърза да излезе преди Еухемия да си промени мнението.

Райън я спря.

— Чухме гръмотевица. Валеше ли, когато влезе?

— Да, валеше.

— Тогава, защо дрехите ти не са мокри.

Тя нямаше намерение да признава истината, че е стояла пред вратата няколко минути, защото тогава щеше да й се наложи да обяснява какво е правила през цялото време, и те щяха да узнаят, че умишлено е подслушвала личният им разговор.

— Двама услужливи слуги държаха палтата си над мен, докато се прибера.

Той кимна, показвайки, че е повярвал на лъжата й.

— Надявам се дъжда скоро да спре. Мразя да съм затворен вътре.

Тя си помисли, че ще бъде странно, ако дъжда може да го задържи вътре. Воините на Конър излизаха да вършат задачите си, без значение какво е времето. Но пък Райън не беше като останалите мъже. Той бе защитаван и разглезен от майка си, и вероятно не осъзнаваше, колко безличен и безхарактерен е в очите на останалите.

Как въобще щеше да преживее вечерята, довечера? Молеше се на Господ да не й се налага да сяда до доведения брат на Конър. Ако това се случеше, със сигурност щеше да изгуби апетита си.

Брена се стараеше да не се доближава до залата през останалата част от деня, докато не дойде време да се присъедини към новите си роднини за вечеря. За нейна изненада, вечерта мина приятно. Не само, че Еухемия бе по-малко дразнеща, но и Райън се държеше някак очарователно. Той седна срещу нея на масата и ги забавлява със забавни истории от миналото си. По времето, когато се качи горе, тя с нетърпение очакваше следващата вечеря.

След като прекара поредната приятна вечер в обкръжението му, на следващия ден, започна да се чувства виновна, че го бе преценила погрешно при първата им среща. Беше си помислила най-лошото за него и сега осъзнаваше колко е грешала. Разбира се, по време на първата им среща бе прекалено ентусиазиран, но се оказа, че не е имал грешни помисли към нея. Сигурно просто така бе свикнал да се държи. И може би се бе опитал да се противопостави на майка си, която не бе сигурна какво мисли за жената на сина си и бе показал на Брена, че има пълната му подкрепа.

Тази нощ си легна с мисълта, че просто е преувеличила, и се закле това никога повече да не се случва. Всеки заслужаваше втори шанс.

На третата сутрин от заминаването на Конър, Брена се събуди от светлина и смях. Тя се уви в завивката и отиде до прозореца, за да се наслади на прекрасния ден навън. Слугите бързаха нанякъде, и по щастливите им лица, тя разбра, че и те обичат да са навън също толкова, колкото и тя.

Имаше поне стотина неща, които искаше да свърши днес и, въпреки че не биваше да отлага работата си за по-късно, тя реши да стори именно това и да излезе да се разходи по хълмовете наоколо.

Усмихвайки се в очакване, тя побърза да се облече и да слезе долу. Залата беше пуста и въпреки че опита, не успя да отвори тежката врата, за да излезе навън в двора. Въпреки това не се предаде и реши да излезе през задната врата.

— Добро утро, милейди. Добре ли спахте? — извика Нета, която се появи от залата.

— Да, благодаря ти — отговори тя. — Лейди МакАлистър слезе ли вече?

— Не, милейди, не е. Райън вече излезе, за да поязди. Каза ми, че няма да се върне преди вечеря.

— С воините на Конър ли излезе?

— Не, тръгна сам. Поема голям риск, нали?

— Той явно не мисли така — каза Брена с въздишка. — Чудя се къде ли смята да ходи — добави тя.

Брена вече не обръщаше внимание на слугинята, защото забеляза купчина от вещи, преливащи от нисък сандък поставен до входа. Когато Нета я убеди, че й изглеждат познати, защото са нейни, слугинята й помогна да ги отнесат обратно в стаята на Брена.

Тази вечер, Райън се прибра в крепостта, точно навреме за вечерята, която споделяше с майка си и Брена. Той изглеждаше уморен от ездата, но все пак бе приятна компания, и отново не направи нищо неуместно.

Беше готов да се качи в стаята си, по същото време, както и Брена. Той я хвана за лакътя и тръгна редом с нея, което беше много галантно от негова страна, докато й разказваше забавна история, която разсмя и двамата. Ръката му се отърка в гърдите й, докато посягаше да отвори вратата, но ако се съдеше по невинния израз на лицето му, дори не бе осъзнал какво е сторил и това я накара да се чуди, защо отново се държи толкова подозрително към него.

Какво й ставаше, чудеше се тя, докато се приготвяше за лягане. Накрая стигна до заключението, че в желанието си да спечели одобрението на Еухемия, е станала много нервна. Истината бе, че тази жена, можеше да я накара да изгуби търпението си. Нищо чудно, че Брена бе нащрек през по-голяма част от времето. Беше невероятно трудно да се угоди на мащехата на Конър, а да спечели приятелството и обичта й щеше да бъде много по-трудно, отколкото бе очаквала. Еухемия не спираше да я критикува, и постоянно я обвиняваше за нещо, което не е направила правилно със своя подигравателно снизходителен тон, така че Брена трябваше да стиска зъби, за да не й отговоря.

Разбира се, не бе готова да се предаде и реши, че просто ще удвои усилията си.

На следващата сутрин, Райън отново излезе сам на езда още преди Брена да е слязла долу. Тя прекара целия ден да угажда на Еухемия и до вечерята вече се чувстваше преуморена.

А най-лошото тепърва предстоеше. Вечерята беше много по-различна от останалите, беше направо ужасна. Опита се да въвлече Райън в разговор, но той бе в мрачно и предизвикателно настроение. Явно опитите й не бяха особено очарователни, защото той отхвърли не много учтиво всеки от тях. Отново се държеше като развратник. Не откъсна поглед от нея, или по-точно от устата й през цялата вечер и по самодоволната му усмивка, Брена разбра, че е напълно наясно какво неудобство й причинява.

Еухемия предпочете да се направи, че не забелязва какво става около нея. Брена се съмняваше, че ще направи нещо, дори да я помоли. Привързаността й към сина й, я правеше сляпа за грешките му. Тя явно мислеше, че Райън е перфектен, което доказваше колко е подвластна на желанията му.

До тази вечер, Еухемия критикуваше всичко и всеки, освен вечерята. Брена си помисли, че доведената й майка, се наслаждава на храната, защото бе изяла всичко в чинията си както всяка вечер преди това, но след като масата бе почистена и слугите напуснаха залата, Еухемия изказа недоволството си.

— Брена, разбирам, че не си очаквала компания през последните няколко дни и очевидно си била твърде натоварена, за да уредиш перфектно нещата с готвачката си. Поради тази причина си замълчах. Но вече не мога да мълча, и ще настоявам да замениш жената отговаряща за кухнята с някой по-способен. Тази вечер яденето бе още по-ужасно от всичките предишни. Кълна се, изядох повече мазнина, отколкото месо, а сладкиша бе толкова горчив и твърд, че едва го преглътнах. Нима Конър трябва да се примирява с тази ужасна храна?

— Майко, Брена не живее тук достатъчно дълго, за да знае какво ядене трябва да се сервира и какво не — проговори Райън.

Еухемия продължи да се мръщи към Брена.

— Изглеждаш зачервена, мила. Да не си имала тежък ден?

— Да, мадам.

— Тогава защо не се качиш горе, да си легнеш? Райън с радост ще ми прави компания.

Тя не можа да се измъкне достатъчно бързо. За жалост Райън я настигна в подножието на стълбите. Той я хвана за ръката, каза й, че ще я придружи и се притисна към нея. Имаше само една възможност да се отдалечи от него, и тя бе да се надвеси над парапета.

— Няма нужда да идваш горе с мен, Райън. Сигурна съм, че имаш много по-важни дела за вършене.

— Веднъж вече си претърпяла едно сериозно падане, а тези стъпала са много опасни — възрази той и я забута напред.

— От къде знаеш за падането ми?

— Попитах една от слугините как си наранила челото си, и тя ми каза, че си паднала по стълбите. Не бих забравил дълга си, и докато брат ми е далеч, задачата да се грижа за теб се пада на мен.

— Паднах, защото не внимавах къде ходя. Сега внимавам.

Той пусна ръката й, давайки й само миг спокойствие, преди да обгърне с ръка кръста й.

— Моля те, пусни ме — каза тя.

Той не й обърна никакво внимание.

— Нетърпелива ли си да видиш отново Конър? Знам, че сигурно ти липсва, особено нощем, когато си в леглото и искаш да го почувстваш между бедрата си.

— Не си позволявай да ми говориш така — заповяда тя. Беше толкова бясна, че едва успя да запази контрол и да впрегне цялата си сила, за да се откъсне от него.

Той се премести напред и се изкачи нагоре по стъпалата, докато не я достигна и не сложи ръката си на дясната й гърда, така, че да не може да помръдне, без пръстите му да я опипат.

Дори не погледна към нея нито показа някаква реакция на болката, която му причиняваше, като драскаше с нокти по ръката му, мъчейки се да се отскубне от хватката му.

— Мога да се погрижа за теб, докато го няма — прошепна той. — Знам как да прогоня болката ти. Остави вратата си отключена, тази нощ, Брена.

Шокирана от думите излизащи от устата му, тя едва успя да запази присъствие на духа.

— Ако не ме пуснеш, кълна се, ще се разкрещя.

— Защо за Бога, ще искаш да крещиш? — попита той с престорено учудване, докато пръстите му започнаха да стискат гърдите й.

Гневът й даде силата на петима мъже. Тя заби с всичка сила лакътя си в него, и с радост получи реакцията, която очакваше. Той изгрухтя, очевидно от болка и я пусна. Тя се приближи бързо до спалнята и се пресегна за кинжала си. За миг изпита паника, щом откри, че ножа не е в канията окачена на колана й, но в момента Райън не гледаше към нея, нито се опитваше да я хване отново.

Той й отвори вратата, пожела й лека нощ и се отдалечи. Докато слизаше по стълбите залиташе.

Потръпвайки от ярост и ужас, тя изтича вътре, залости вратата зад себе си, и избухна в сълзи.

Какво за Бога, щеше да прави?

Вероятността, че може да я докосне отново я ужаси. Тази нощ спа в леглото от страната на Конър и на следващата сутрин не слезе долу както обикновено. Въпреки това, бе много по-спокойна, защото осъзна, че Райън не би предприел нещо пред свидетели и докато успяваше никога да не остава сама с него, щеше да е в безопасност, докато Конър се върне.

В мига, в който видеше съпруга си, щеше да му разкаже всичко, което се бе случило, но докато не се върнеше, за да отпрати Райън, нейна задача бе да се грижи за безопасността си.

Конър щеше да е първият, който щеше да научи. Райън бе негов доведен брат и нямаше да е справедливо да каже на някой друг, освен, ако не станеше напълно наложително. Беше й ужасно неприятно, че мъжа я гледа толкова похотливо. Но ако се приближеше отново към нея, щеше да го изгони веднага от крепостта. С това щеше да докаже, че има властта да го направи, а ако Куинлан й кажеше, че не може да го изгони, щеше или да му разкаже за случилото се, или да си събере нещата и да се премести при Кинкейд. Алек й бе каза, че никога няма да й обърне гръб.

Почти през целия ден бе ядосана, а на вечеря напълно игнорира Райън и помоли Еухемия да й разкаже всичко за себе си. Мащехата на Конър явно се зарадва, че е център на вниманието и прекара повече от час да ръси хвалебствия по свой адрес. Брена се преструваше, че се съгласява с всяка нейна дума. Нямаше да напусне залата, ако възрастната жена не е с нея, което скоро стана ясно и на Райън, защото той най-после излезе навън, за да се разходи.

Най-нагло си позволи да попита Брена дали иска да му прави компания, а после с насмешка й каза, че знае каква игра играе и му е много забавно.

— Не, благодаря — отговори му тя, без дори да го погледне. — Предпочитам да си говоря с майка ти. Лейди Еухемия, имала сте толкова интересен живот.

— Имах много трагичен живот — поправи я Еухемия.

С малко окуражения от страна на Брена, тя се съгласи да й разкаже за болката, която е преживяла, когато е загубила родителите си. Никой никога не бил страдал така, както е страдала Еухемия, и никой не е имал толкова много съкрушителни загуби, колкото нея.

Еухемия не спря да говори за себе си още един дълъг час. Брена стоеше до нея, преструвайки се на очарована и когато най-после старата жена обяви, че ще си ляга, Брена бързо я хвана за ръката и тръгна с нея.

— Смятах да говоря с вас за вечерните ястия, мадам.

— Да, и аз исках да поговорим. Отново, бях разочарована, Брена. Не изпълни ли заповедта ми да се отървеш от готвачката?

— Разбира се, че го сторих — излъга Брена. — Имам план и се надявам да го одобрите. Вие разбирате много повече от мен, и бих искала да ми помогнете.

— Не се самобичувай. Не си виновна, че можеш само толкова.

Брена не започна да спори, но не се и съгласи.

— Накарах няколко жени да се редуват да приготвят вечерята ви. Така в края на седмицата, вие ще решите коя готви най-добре и тя ще остане на поста.

Еухемия равнодушно сви рамене.

— Остави всичко на мен.

— Благодаря ви, мадам.

След като й помогна да отиде до спалнята си, Брена влезе в своята, облегна се на вратата и въздъхна.

Нета стоеше до огнището, и се топлеше на огъня.

— Лейди Еухемия съгласи ли се с плана ви, да пробва пет различни готвачки?

Брена се усмихна.

— Да, съгласи се. Гледай да не забравиш да кажеш на Ада, да внимава Еухемия да не я види до края на седмицата.

— Тя знае милейди и горещо оценява усилията ви. Въпреки това се притеснява, че лейди Еухемия, ще разбере, че тя е приготвила всичките вечери през седмицата. Сигурна ли сте, че не предпочитате някой друг…

— Сигурна съм — отговори Брена. — Ада е прекрасна готвачка. Просто мащехата на леърда ни обича да създава проблеми. А и с хитростите си не показваме неуважение към леърда си — добави тя. — Просто се стараем, роднините му да са доволни, това е.

— Никой от нас не мисли, че е нелоялно към господаря, ако заблуждаваме лейди Еухемия. Знаете ли, колко дълго тя и сина й ще останат тук?

— Не, но те уверявам, че това ще е първия въпрос, който ще задам на съпруга си, веднага щом го видя.

— Има ли още нещо, което ви притеснява? Забелязаха, че едва докоснахте храната си, тази вечер и когато преди малко влязохте в стаята изглеждахте доста пребледняла.

Брена не възнамеряваше да й каже за Райън, защото вярваше, че от нея зависи да реши проблема, а не от слугите. Обвинение срещу доведения брат на собствения й леърд би имало страшни последствия, помисли си тя. Само Бог знаеше, че би се отвратила, ако някоя от собствените й снахи започнеше да обвинява някой от братята й. Като съпруга на Конър дългът да му каже, макар и ужасен, се падаше на нея и на никой друг.

— Не бях особено гладна, тази вечер — отговори тя на въпроса на Нета.

Слугинята излезе няколко минути по-късно. След като залости вратата след нея, Брена седна на леглото и се захвана с бродерията си. Ада й бе дала голяма, ярка на цвят кърпа, която да постеле на масата в залата, и Брена се опитваше да избродира цветовете от плейда на Конър в квадрат в центъра на плата. И тъй като искаше да е перфектен, вечер работеше усърдно, за да е сигурна, че всеки шев ще е равен и здраво стегнат. Ако продължаваше със същото темпо, покривката, щеше да е готова след няколко дни.

Не смяташе да я слага на масата, преди да завърши възглавничките, които правеше от кариран плат и вълна от овцете, което значеше, че ще й се наложи да работи по един час сутрин. Но ако времето се задържеше хубаво, щеше да върши това навън, като същевременно опознаваше останалите жени в крепостта.

Въпреки това, не смяташе да стои седнала през целия ден, докато слънцето грееше весело навън, затова реши, че по един час, всеки следобед ще излиза на езда. Много й се искаше да се научи да язди като варварин, а след като беше жена на Конър, май бе задължително да знае, нали?

Освен това, колко трудно можеше да е?