Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Aftershocks, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
White Rose (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Катрин Каултър. Особен урок

Американска. Първо издание

ИК „Коломбина“ ООД, София

ISBN: 954-706-011-2

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Джордж се събуди бавно — не искаше този прекрасен сън да свърши. Събуди я стенанието, което неволно издаде.

— Елиът — прошепна тя и го прегърна.

— Надявам се да бъда поне толкова приятен като съня ти — надигна се на лакът той.

— Сънувах теб, но действителността е по-хубава.

Елиът я целуна по устните — страстно и дълго. Отново бе възбуден и това я накара да въздъхне чувствено. Джордж се сгуши под него, готова да го приеме, ала той тихо каза:

— Не още…

Лицето му бе огряно от сребристата лунна светлина, която струеше от прозореца.

— А защо не? — притисна се тя в него.

— Току-що се събуди.

— Доктор Малори, не знаеш какво сънувах!

— Имам представа, защото аз съм причината за този сън.

— Да не би да… — Джордж пламна и сгуши глава в рамото му.

Елиът закачливо гризна шията й.

— Джордж, да знаеш само колко си прекрасна!

Веселият му тон я накара да се надигне. Тя го изгледа.

— Как можеш да се шегуваш, когато искам да…

— Непрекъснато не довършваш изреченията си.

— Искам да ме любиш.

— И аз искам. Може ли?

— Не мога да ти отговоря с друга дума, освен с „да“.

Езикът му остави гореща диря по тялото й — от гърдите до междубедрието.

— Не, недей там…

— Да те сложа да спиш ли искаш?

Джордж преглътна. Милувките му я пареха. Ръцете му повдигнаха бедрата й и устните му се впиха още по-дълбоко. Имаше чувството, че ако изведнъж спре да я целува, то вероятно би се пръснала на хиляди парченца.

Той усети възбудата й и се плъзна в нея. Спря за миг, за да овладее изгарящата го страст.

— Елиът, моля те — на пресекулки рече тя.

Движенията му бяха в ритъм с ласките. Джордж впи нокти в гърба му и извика, тялото й потръпна и тогава парещата го жар сякаш избухна в безброй пламтящи въгленчета и виковете му се сляха с нейните.

Той лежеше върху нея и галеше успокоително косите й.

— О, боже… — едва успя да изрече тя, когато дишането й най-сетне стана равномерно. — Ще се пристрастя като към наркотик…

— Лошо ли постъпих? — усмихна се Елиът.

— Знаеш ли какъв си, защо ме събуди?

— Да не ти тежа?

— Не. Стой тук — прегърна го Джордж и въздъхна доволно.

Той я целуна лекичко. После изведнъж се разсмя.

— Сега разбирам защо не искаше да се любим миналата седмица. Защо не ми каза, че си била неразположена?

— Не може ли някои неща да се премълчават! Отвратително прям си.

— Сигурно. Ала в бъдеще по-добре нямай тайни от мен.

В бъдеще… Тя се усмихна щастливо.

— Добре…

Елиът я погледна и се запита какво искаше да каже с това „в бъдеще“? Чувстваше се уморен, но доволен. Прегърна Джордж и затвори очи. Въпросът можеше да почака до утре.

 

 

През прозореца струяха слънчеви лъчи, ала не това събуди Джордж, а приятният мирис на кафе. Споменът от изминалата нощ тутакси изникна и тя се протегна лениво.

— Приличаш на доволно коте.

Елиът приближи леглото с две чаши димящо кафе.

— Изкусителен си като ухаещото кафе — усмихна се Джордж.

Той погледна гърдите й и веднага усети как тялото му откликва.

— Завий се, момиче, че инак ще пиеш студено кафе!

— Никой никога не ми е носил кафе в леглото — промълви тя и се зави до брадичката.

Елиът седна до нея и вдигна чашата си.

— Тост! За жената, която изглежда прекрасно дори след като е прекарала цялата нощ в разврат.

Джордж пийна глътка кафе и попита:

— Различна ли съм от преди?

— Да — тихо отвърна той. — Защото имаш предоволен вид. О, внимавай, завивката се смъкна.

Тя се усмихна палаво.

— Какво толкова? И ти не си завит… — после го погали по гърдите.

— Недей, мила, нека мине малко време. За да не те заболи.

— Защо ми казваш „мила“? — Елиът я погледна сериозно. — Снощи все така ми казваше.

— Ами как да съкратя името ти? Това ще ти бъде нещо като прякор.

— О… — разочаровано рече Джордж.

Той стана и се протегна.

— Изпий си кафето, а аз ще взема душ. После ще се поразходим с моторницата. И хич не си мисли да се напъхаш в банята при мен — не и тази сутрин, Джордж!

— Пъзльо!

— Права си — засмя се Елиът и излезе от стаята.

Той не се учуди, че Джордж умееше чудесно да управлява моторница. Тя се заинтересува за името й „Парадокс“.

— Моторницата е собственост на Дейвид и на мен. Предложението беше негово — комбинация от „парад на докторите“ — „Парадокс“!

— И аз имам намерение да си взема моторница, но поддръжката й е доста скъпа. Затова се колебая.

Елиът се усмихна и я загледа. Беше толкова красива с развени къдри медноруса коса и толкова млада.

— През седмицата я даваме под наем на инструктора. Така приспадаме доста разходи.

— Виж това не ми е дошло наум — заяви Джордж.

— Ами сигурно мислиш за друго — подхвърли Елиът.

— Има нещо такова. Но сега вече имам онова, което исках и мога да се замисля за по-сериозни неща.

Времето се влоши и тя затрепери въпреки двата пуловера.

— Хайде, стига сме плавали. Ще обядваме в „Сам“, съгласна ли си? За жена си чудесен мореплавател!

Джордж се засмя.

— Май и друг път сме те чували да редиш подобни приказки — волейбол ли играхме тогава, или греша? Да не съжаляваш!

— Ела утре да поплуваме и ще ти кажа кой ще съжалява!

— Докторе, бъди сигурен, че последната дума ще бъде моя.

— Дано доживея този ден — разроши той косата й.

 

 

— Не, няма да вляза — решително каза Елиът и свали ръцете й от врата си. — Не че не искам, но нали знаеш какво ще последва… — той я целуна и понечи да си тръгне. — Утре ще ти се обадя. След като ти уредя час при доктор Смит.

Джордж приличаше на дете, на което току-що са взели любимата играчка. Елиът я погали по лицето.

— Ще ти се обадя утре, Джордж.

 

 

Елиът вдигна телефона.

— Доктор Малори.

— Маги Смит е. Искам да споделя с теб някои неща за нашата пациентка.

— Маги, знам, че си я прегледала и че си й дала необходимите професионални съвети, затова…

— Но професионализмът е и да поговоря с лекаря, който я изпрати при мен, нали?

Маги май се забавлява, помисли си той, и ако беше видял усмихнатото й лице, подозренията му щяха да се оправдаят.

— Елиът, госпожица Хатауей е в превъзходно здравословно състояние. Рядко се срещат такива жени.

— Маги, моля те…

— Какво толкова казах? Зададох й обичайните въпроси. А когато я попитах води ли активен полов живот, тя отговори с лъчезарна усмивка… Ще цитирам точно: „Да, сега, когато знам за какво става дума, смятам да бъда много активна.“

— Благодаря ти — саркастично отговори Елиът. — Ако това е всичко, нека приключим, защото…

— Докторе, още не съм свършила. За твое сведение, всичко е наред, така че не би имала проблем с раждането на деца.

— Маги!

— Елиът, държа да ти кажа, че госпожица Хатауей е прекрасна млада жена. Жалко само, че…

— Какво?

— Нали знаеш, че четвъртокурсниците са при нас на стаж. Пациентите обаче решават дали да им позволят да присъстват на прегледа.

— Е?

— Джон Елдърбридж за малко да припадне като я видя! Погледна я и му се зави свят. Но тя не го пусна в кабинета.

— Свърши ли, Маги?

— Джон я изчака и я покани да излязат. А тя му отвърнала със закачлива усмивка, че съжалява, но е заета през следващите петдесет години!

Елиът стисна зъби.

Маги не можа да сдържи смеха си и прихна.

— Ще ти се обадя, когато дойдат резултатите от цитонамазката.

Преди години Маги се беше увлякла по него, но вече го беше преодоляла. Затова само се забавляваше. Горкият Елиът! Дните му бяха преброени.

 

 

Джордж изплува седем дължини и се отпусна по гръб в плиткия край на басейна. Елиът я хвана през кръста и я повдигна, за да седне на ръба на басейна.

Тя беше задъхана. Свали очилата и гумената си шапка.

— Ще те бия на ски! — закани се Джордж.

— Не се надявай — отвърна той и я погъделичка по петите. — Хайде, почивай си, а аз ще си довърша дължините.

Тя усети онова особено чувство в стомаха си при вида на широкия му гол гръб и мускулестите ръце, които замахваха ритмично във водата. Усмихна се и си каза, че сега вече поне знае за какво става дума и какъв е лекът за това странно чувство.

Елиът направи двайсет дължини и седна до нея.

— Остаряваш, а?

— Може би. А твоето извинение какво е?

— Уморена съм. Имам много работа. Утре заминавам за Ню Йорк.

— Кога се връщаш?

— Късно в събота вечер. Първите снимки са в Сентрал Парк, в дилижанс.

— Тъй като това е последната ви нощ в града, бихте ли я прекарали с мен?

— Ама ти си бил много лесен — погледна го засмяно Джордж.

Той въздъхна.

— Госпожице, не си търсете белята, защото ще ви се случи нещо, и то пред очите на отегчения спасител Тим и на целия присъстващ медицински персонал.

Тя плъзна премрежения си поглед по тялото му и Елиът скочи в басейна.

— Джордж, не ме гледай така, защото всички ще забележат какво съм намислил! Между другото, хареса ли ти доктор Смит?

— Много е симпатична. Поприказвахме си доста. През цялото време се смееше.

— Такава си е — промърмори той.

— Не беше толкова страшно. Няма да ми повярваш, но едно момче от студентите настояваше да присъства на прегледа!

— Сериозно? И ти какво направи?

— Отговорих, че не съм съгласна.

Елиът очакваше, че тя ще му разправи и за поканата на студента да излязат, ала тя мълчеше с леко сбърчени вежди.

— Доктор Смит каза, че ще имам противозачатъчната мембрана след няколко дни, обаче аз я помолих да я взема днес.

— И тя сигурно се е засмяла, нали?

— Откъде знаеш?

— Чета мисли, пък и нали съм лекар, досещам се. Ела вкъщи към шест. Ще си опечем нещо вкусно, съгласна ли си?

— Да. Какъв е твоят специалитет?

— Любовната игра — намигна той.

 

 

Елиът лежеше по гръб и напрегнато я очакваше. Току поглеждаше към вратата на банята. След десетина минути извика:

— Джордж, да не би да ти е лошо от хамбургерите?

— Не.

— Тогава какво има?

Чу се трясък и негодуващ вик.

Той скочи и се запъти към банята. Отвори врата. Джордж стоеше гола в цялата си прелест и държеше мембраната в ръка. Електрическата му самобръсначка беше паднала на пода.

— Какво има, мила? — попита внимателно, въпреки че се досещаше за проблема. Не трябваше да се шегува, макар поводът да бе от смешен по-смешен.

— Не мога да си сложа това проклето нещо — ядосано заяви тя. Идеше й да потъне вдън земя — толкова неудобно се чувстваше.

Елиът положи големи усилия да не се засмее и предложи:

— Дай да ти помогна…

— Да не си полудял? И откъде ще знаеш как? Не ми казвай, че лекарите знаят всичко. Аз ще се справя сама.

— Добре, добре. Но докато свикнеш, можех да ти покажа…

— Любов трябва да се прави спонтанно и естествено, а не с разни такива… — Джордж размаха мембраната. — Моля те, излез, чувствам се толкова глупаво.

— Ще ти донеса указанията… — той се запъти към шкафчето. След малко й подаде листчето през открехнатата врата. — Сигурна ли си, че не искаш да ти покажа?

— Изчезвай, чуваш ли? — викна тя и затръшна вратата.

Елиът тихичко се засмя — сега поне не можеше да го види.

Най-сетне Джордж се появи и той се усмихна.

— Е, готова ли си вече за спонтанна любов?

— Омаломощена съм!

— Не бива да се притесняваш от доктор.

Елиът се засмя, ала на нея явно не й беше до смях, защото грабна хавлиената кърпа от стола до леглото и го удари по бедрото с нея.

— Ужасен си!

Тъкмо се приготви пак да го удари, той я сграбчи и я метна на леглото. Хвана ръцете й и попита:

— Кажи сега, какво заслужаваш за това неприлично поведение!

— Пак ще ми паднеш, само почакай!

— Малката скарида срещу голямата акула! Не е много разумно, мила госпожице — викна Елиът през смях и я погъделичка под мишницата.

— Не, недей! — изписка тя.

— Ще спра, ако признаеш, че ужасно съжаляваш!

— Не, не съжалявам! — заяви Джордж и опита да се измъкне от ръцете му, но напразно.

Той продължи да я гъделичка и тя не издържа.

— Спри веднага! Добре де, съжалявам!

— Кажи — „Ужасно съжалявам!“

— Ужасно съжалявам…

Елиът се усмихна. Беше толкова красива — с разрошени коси, зачервено от борбата лице и засмени очи. Той продължаваше да държи двете й китки над главата.

— Обещай, че повече няма да ме нападаш!

— Само ако и ти обещаеш, че няма да влизаш в банята и да ми се присмиваш.

— Следват още мъчения — промълви Елиът, приглади косите и гризна долната й устна, плъзвайки ръка към гърдите й.

— Толкова си съвършен — прошепна Джордж и погали стегнатия му корем. — Съжалявам, че не съм те срещнала преди пет години.

— Тогава щях да вляза в затвора.

— О, не. Защото преди пет години бях вече на осемнайсет!

Повече не продумаха. Той я люби бавно и пламенно, тя нададе сподавен вик и в този миг Елиът бе обзет от възторженото чувство, че светът никога не е бил толкова прекрасен. И потъна в шеметния водовъртеж на върховния екстаз.

— Невероятно, Джордж — въздъхна той, — не съм се чувствал така от много години.

— Благодарение на любовната игра преди, по време на и след вечерята — усмихна се тя.

Елиът вдигна глава.

— Джордж, искам да ти кажа, че и в снежна буря да те срещна, ще те пожелая сред виелицата, на снега!

— Много мило — промълви тя и го привлече към себе си, така че той отново проникна дълбоко в нея.

Този път я люби още по-бавно. А след това дълго я прегръща.

— Беше толкова хубаво — рече Елиът и я целуна по слепоочието, но Джордж вече спеше.

Когато се събуди на другата сутрин, тя бе заминала. На кафеварката бе подпряна бележка:

„Ще ми липсваш. Пази се от хавлиени кърпи! Джордж.“