Катрин Каултър
Особен урок (17)

Глава седемнадесета

По телевизията даваха „Междузвездни войни“. Елиът не го изключи, защото много искаше Джордж да яде, а екранът на телевизора може би щеше да привлече вниманието й и вместо да се карат, току-виж изяла вечерята.

Тя беше още в банята, когато на вратата се почука и влезе келнерът с масичка на колелца и с вечерята им. Елиът размени няколко приказки с него, даде му бакшиш и затвори вратата след него.

— Джордж — извика той, — вечерята! Спагети с миди в сос и хлебчета с чесън.

Тя излезе от банята — изглеждаше много по-добре от преди. Косата й беше почти суха, мека и копринена. Беше облякла нощница и чист пеньоар. Елиът се усмихна, придърпа един стол до малката масичка пред телевизора и обяви с широк жест:

— Ако искаш да гледаш капитан Кърк — моля! Поръчах още портокалов сок.

— Благодаря.

Съвсем скоро Джордж изяде чинията си, загледана в телевизора. Изпи и сока.

Той раздигна чиниите и закара количката в коридора. Когато се върна, застана на прага на банята и съобщи:

— Ще взема един душ.

Тя го погледна учудено.

— Ти къде ще спиш?

— Джордж, стига вече, ще спим двамата в това голямо легло. Няма да те докосна. Хайде, ела да те сложа да спиш.

Тя кимна, опря се с две ръце на облегалките на стола и бавно се надигна. Пое дъх и рече:

— Утре се прибирам вкъщи. Не искам да стоя тук с теб… — той я погледна. Не знаеше какво да каже. — Не ти искам съжалението, разбра ли!

— Защо съжаление…

— Казах ти, Елиът, детето не е твое! Не знам каква игра играеш, но аз не участвам.

— Седни.

— Не ми нареждай какво да правя, чу ли!

— Седни, Джордж!

Той пристъпи към нея и тя седна на стола.

— Престани да ме лъжеш за детето. И ми кажи защо не ми се обади веднага, когато разбра, че си бременна?

— Защо? За да ми платиш аборта ли? Или за да ме обвиниш, че съм искала да те принудя да се ожениш за мен?

— Ти наистина ли смяташ, че бих те накарал да махнеш бебето?

— Какво ли значение има — сви рамене Джордж. — Аз и без това разбрах твърде късно. Обаче не съм го искала, не съм го искала!

Елиът разбираше гнева и недоверието й и притвори очи, като се опитваше да намери подходящите думи.

— Какво има, докторе? Да не би мисълта за бащинство да те обърква? Няма нужда, защото детето е мое, само мое! Ако заведеш дело за бащинство, ще се закълна, че съм спала с всеки срещнат мъж в Сан Франциско…

— Джордж, отговори на въпроса ми — ти наистина ли смяташ, че бих ти предложил да абортираш? Или пък бих помислил, че си забременяла нарочно? Не си знаела, че ще те видя в списанието. Допускаше ли, че няма да ти се обадя?

— Не, мислех, че ще се обадиш. Дори смятах, че ще изпиташ и чувство на вина. Такива са мъжете на твоята възраст, нищо, че съм само някакъв модел. Но всъщност нищо вече няма значение.

— Ще видим — заяви той решително.

Тя сви ръце в юмруци.

— Няма какво да виждаме!

Щом Джордж си легна, Елиът загаси лампите и бързо взе душ, защото го беше страх да не би тя да се измъкне.

Легна до нея, ала Джордж не се събуди. Полежа, после му хрумна нещо, стана, намали термостата в стаята и с усмивка пак си легна.

Когато се събуди призори, тя се беше сгушила в него, преметнала ръка на гърдите му. Той внимателно се обърна с лице към нея. Прегърна я и се унесе отново, като от време на време усещаше как бебето рита в корема й.

За свое голямо учудване Джордж се събуди в прегръдките на Елиът. Опита да се измъкне, без да го събужда, ала той я прегърна още по-силно.

— Спи… Часовникът още не е звъннал.

Тя се почувства ужасно, сякаш беше есенно листо, сгърчено и уморено от ветровете. Изведнъж си даде сметка, че всъщност се бе надявала Елиът да я потърси и да дойде при нея. Какво да прави сега? Едва успя да преглътне задушаващите я сълзи.

— Добро утро.

— Колко е часът? — тихо попита Джордж.

— Почти девет и време за закуска. Добре ли спа?

— Да, но ми беше студено.

— Не беше топло… — многозначително забеляза той.

— Отивам в банята.

— Добре ли си?

— Добре съм. Не си мисли, че ми се повръща.

— О, не. Изглеждаш чудесно.

Тя го изгледа, съзнавайки непривлекателния си вид в дългата дебела нощница.

— Не си въобразявай, че ти вярвам!

Смехът му я настигна в банята.

 

 

— Готова ли си?

Джордж кимна. Беше облякла пуловер и розова блуза, а косата й бе прибрана с шнола.

— Тази сутрин наистина изглеждаш прекрасно.

Елиът я хвана за раменете и я завъртя към огледалото, ала тя погледна не себе си, а него.

— Не ми ли вярваш? — добави той и я целуна по врата. Джордж се отдръпна. — Мадам, тръгваме — усмихна се Елиът и й подаде свитата си в лакътя ръка. Тя го подмина. — Е, добре, както искаш. Отиваме на закуска!

Пиетро Киполо, собственикът на ресторанта, италианец със силен акцент, ги посрещна на вратата.

— О, дотторе Малори! Разбрах, че сте пристигнали. Значи най-сетне се венчахте с красивата синьорина! — кръглото му лице засия в усмивка. — И бамбиното е на път! Дотторе, не сте си губили времето. Така, така, само че трябва много да пазите съпругата си от хищните мъже наоколо!

Джордж се питаше защо ли не поясни на този сияещ старомоден италианец, че с дотторето изобщо не са женени!

— Ще ви нахраним чудесно. И вас, и малкия…

— Хайде, Джордж, че и големият е доста гладен — усмихна се Елиът.

Синьор Киполо й държа стола.

— Е, вече край на телевизията, а синьора? Ще си бъдете вкъщи и ще гледате децата, нали?

Елиът побърза да вметне:

— По-скоро ще умра, отколкото да й забраня да се снима. Тя е модерна жена, Пиетро. Може да гледа и съпруг, и деца и пак да кара света да въздиша по нея…

— Аз бих я ревнувал. Но вие сте прав. Светът се промени. Ето я и Мария. Тя ще ви вземе поръчката. Чаша мляко за вас, синьора Джордж. За да бъде вашето бамбино здраво и силно като баща си.

— Надявам се да е бамбина — рече Джордж.

— И аз нямам нищо против бамбина — добави Елиът, когато Пиетро се отдалечи от масата. Беше му приятно, защото Джордж премълча, че не са женени.

— Мария, за мен препечени филийки и бекон.

— И беконът да е хрупкав — обади се Елиът. — А кафе ще искаш ли?

Тя кимна.

— Хубав ден — добави той.

— Да.

— Защо не му каза, че не сме женени?

— Защо да притеснявам човека?

— Благодаря ти, защото спести и моето притеснение. Наистина ли искаш бамбина?

— Като мъж сигурно би предпочел да имаш син… — Джордж осъзна думите си и бързо добави: — Всъщност искам само да е живо и здраво.

— Аз — също. Момче или момиче, нашето дете ще бъде чудесно.

Тя стисна устни и Елиът веднага смени темата.

— А какво ще стане с тригодишния ти договор с „Брейдън-Тайрол“? Нали нямаш нищо против, че те питам?

Джордж се усмихна, защото си припомни първата реакция на Бен, когато разбра, че е бременна.

— Отначало не се зарадваха. Но когато бяхме на снимки през април им казах… Знаеш ли кой разбра пръв, че съм бременна? Гримьорът ми. Имах късмет, че след като прецениха големите печалби, които съм им донесла, шефовете решиха да ме оставят на работа. При условие, че снимам две седмици усилено през ноември. Ще направим три реклами и ще ги излъчат веднага. След това ще пътувам всеки месец, ала не повече от седмица.

— Бебето трябва да се роди през октомври. Няма да имаш време да се възстановиш.

— Важното е да възстановя фигурата си.

— Колко си напълняла?

— Четири килограма и половина. Не бива да напълнявам повече от седем и половина.

— А как стана така, че те снимаха бременна в модното списание?

Мария донесе филийките и бекона и тя замълча. Когато се отдалечи от масата, се усмихна:

— Клайд, фотографът ми, се радваше за бебето и ме снимаше всяка седмица. Бен видя снимките и ги предложи за реклама на дрехи за бременни. И в „Брейдън“ се съгласиха.

Хранеха се в мълчание. Елиът си мислеше колко много бе пропуснал през последните няколко месеца — вместо да се радва на бременността й и на нея самата. Отпи глътка кафе и попита:

— Често ли ти се повръщаше?

— Рядко. И то повече от внушение. Защото започнах да повръщам, след като разбрах, че съм бременна.

— Ходиш ли редовно на лекар?

— Ходя, докторе — рязко отвърна Джордж. — Но не при твоите приятели.

— А родителите ти знаят ли?

По лицето й мина сянка на болка.

— Трябваше да им кажа. Тод и Мариана живеят в Мил Вали — не можех да се скрия от тях. Тод не може да пази тайни. И така… сега всички се безпокоят за мен.

— Добре, че още не са ме застреляли…

— Аз не съм им казала, че бащата си ти.

— А кой? Грийнбърг ли?

Тя поруменя.

— Не. Съобщих им, че сме скъсали и съм имала за кратко друг приятел…

— Ясно — усмихна се той. — И сега какви са плановете ти?

— Нали ти казах. През ноември се връщам на работа. Вече съм се уговорила с една жена да живее при мен и да гледа детето. Ще пътувам веднъж месечно и това е.

— Свърши ли със закуската? — изведнъж попита Елиът. Джордж кимна. — Добре. Отиваме на разходка. Времето е хубаво. Тъкмо ще ти разкажа и за моите планове.

— Твоите планове не ме засягат.

— Хайде, отиваме да се разхождаме.

— И после ще се върнем в Сан Франциско, нали?

— Щом искаш — привидно се съгласи той.