Катрин Каултър
Особен урок (10)

Глава десета

Джордж разбираше, че Елиът не одобрява решението й, но друг изход нямаше. Ако се налагаше спешно да я оперират, веднага щеше да се обади на Бен и щяха да отложат пътуването. Ала операцията не беше спешна. Тя седеше на леглото и чакаше Елиът да довърши листа за изписване. Все едно, че съм в затвор и ме пускат в двуседмична отпуска, мислеше си Джордж.

— Хайде, пиленце — подкани я Елиът с плътния глас на Хъмфри Богарт, — готово ли си за отлитане?

Тя му се усмихна. Прилича на ученичка, помисли си той — косата й беше разрошена, а очите — радостни.

— О, да, съкровище! — Джордж се опита да имитира Мей Уест. — Дали ще се намери някаква дрешка за мен?

— Моята хавлия и бикините ти — с тях дойде.

— А къде е шапката ми с перо?

Елиът понечи да се пошегува, но се отказа. Прегърна я.

— Да знаеш само колко много ме уплаши!

— Аз също се уплаших. Благодаря ти, Елиът.

Тя вдигна лице към него, той се наведе и я целуна.

— Хайде, мила, прибираме се. Взех ти чифт три четвърти чорапи — само за специални случаи.

— Като този ли?

— Да. Розови пантери на лилав фон!

Джордж избухна в смях.

— О, Боже, а аз те мислех за голям и разумен!

— Сигурно никога няма да порасна.

Елиът й помогна да съблече болничната нощница. На вратата стоеше сестрата.

— Да? — попита той с равен глас.

— Дойдох да помогна на госпожица Хатауей…

Джордж щеше да прихне всеки момент. Елиът видя усмивката на лицето й и тихо пошушна:

— Само да си се разсмяла! Няма и да видиш хубавите чорапки! Да, благодаря ви, сестро. Джордж, ще се върна след няколко минути.

— Рано е и няма много хора — поясни сестрата, докато държеше хавлията на Джордж. Погледна босите й крака и добави: — Ще седнете на количка, така че няма значение.

— Пък и болничният под блести от чистота.

— Няма как, така трябва. Вие… сте модел, нали?

— Да. Дано някой не ме види в този вид, че ще ме уволнят.

— О, не вярвам. Отдавна ли познавате доктор Малори?

— С баща й сме първи приятели — дочу се неговият глас от прага. — Благодаря ви. Джордж, готова ли си?

— Трябва ли да седна в тази количка?

— Да.

— Смяташ ли, че е разумно ти да ме буташ? Ще има да приказват…

— За съжаление нощната сестра е голяма клюкарка и сигурно вече всички са научили, че съм те докарал в три часа сутринта, загърната само в моята хавлия.

— Забравяш бикините ми!

— Тихо, ще те чуят!

— Значи си компрометиран веднъж завинаги?

— Да. И ще ме арестуват за блудство с деца.

— Ти само почакай да си сложа новите чорапки и малко червило…

Той се засмя, но въпреки това усети, че тревогата все още го държеше в плен. Тя долови неспокойството му и прошепна:

— Всичко ще бъде наред. Връщаме се от Аспен и лягам под ножа.

Спаха чак до следобед. Елиът почти не проговори, докато вечеряха.

— Защо си такъв умислен? — попита го Джордж.

— Да не забравиш да ми дадеш адреса си в Мексико. И ако не се почувстваш добре, веднага ми се обади, чу ли? Веднага!

— Тъй вярно, сър! — вдигна ръка за почест тя.

— Искам да знам защо не ми каза, когато те заболя за пръв път?

— Мислех си, че ако не обръщам внимание на болката, просто ще си отшуми. Първия път така и стана.

— А снощи защо не ме събуди?

Джордж взе листо маруля, помълча и промълви:

— Мислех, че ще ми мине. Не съм свикнала на болки и просто не можех да повярвам, че това се случва на мен. Елиът, от какво се образуват тези кисти?

— Никой не знае със сигурност. Понякога се появяват отново и отново.

— Ала все нещо трябва да причинява растежа им?

— Може би… много секс за твърде кратко време!

— Сериозно! — учуди се тя, защото не видя закачливите пламъчета в очите му. Само след миг ги съзря и се възмути: — Ужасен си, Елиът! Е, поне вече не си толкова умислен, колкото беше.

Той се засмя и отиде да направи кафе. Когато се върна, Джордж на свой ред бе доста мълчалива.

— Какво има, мила?

Хвана ръката й.

— Много ли ще боли?

— Ще боли. Но не чак толкова, колкото те боля снощи. Няколко дни след операцията ще бъдеш вече добре, а около една седмица ще се чувстваш отпаднала и ще имаш още малко болки.

Тя се усмихна. Не искаше да споделя колко много се страхува. Боледуваше рядко и мисълта, че ще й режат корема, я изпълваше с ужасен страх. Не искаше да занимава Елиът с опасенията си и затова смени темата:

— Нали щеше да ме учиш как да правя кафе като теб?

— Не знам дали ще успея да те науча. Защото тук е необходима и доста интуиция — нали знаеш, прословутата мъжка интуиция в готварството! Затова най-добрите готвачи са мъже.

— Ами Марти? Ти хареса нейните ястия.

— Е, да, наистина.

— Елиът, твърде интелигентен си, за да защитаваш качествата на мъжете. Ако искаш да видиш един истински талант, предлагам да пуснем телевизора — може да ме дават!

— Ох, горкият аз, не само че трябва да гледам телевизия, ами и рекламите!

След около час пуснаха рекламата, която беше снимала в Англия. Боса и облечена в ефирна бяла рокля, тя яздеше бяла кобила. В дъното се виждаше средновековният замък. Изведнъж от замъка изскочи мъж на черен жребец. За да й контрастира, той беше мургав и целият в черно. Жребецът се приближи към кобилата и близна врата й. Мъжът грабна Джордж и я сложи на седлото пред себе си.

— Голяма фантасмагория — обади се Джордж. — На Ерик му трябваше много време, за да се справи. За пръв път се качваше на кон. Сега ще ме целуне по врата. Ужасно мокри устни! Той е англичанин.

Елиът, който бе обзет от ревност, изведнъж се засмя:

— Това обяснява всичко, така ли?

— Единственият начин да го изтърпя беше, като си налагах да мисля само за теб. Знаеш ли — тя плъзна ръка под пуловера му, — все се каня да те питам защо жените, които обичат секса, ги смятат за лекомислени, а на мъжете е позволено да ги сменят всяка нощ и в това няма нищо нередно?

— Ти мислиш така.

— Доктор Малори, когато се запознахме, ти реши, че аз се забавлявам с много мъже и това те отблъсна. Така ли беше?

— Помислих, че това ти е професията. Има огромна разлика… — той я вдигна, сложи я в скута си и я целуна по шията. — Помислих си, че няма да мога да ти платя…

— Ама че си лъжец! Изобщо не говориш сериозно!

— Е, добре, шегувам се! — целуна я и добави: — Аз, Джордж, съм обикновен мъж. Не мога да мисля за няколко неща наведнъж. А само за едно…

Елиът погали гърдите й, после плъзна ръка към корема й. Не, не бива да го разочаровам, каза си Джордж, която осъзнаваше, че е някак скована поради страха от предстоящата операция. Притисна се в него.

— Мила, кажи ми, ако не искаш. С мен не бива никога да се преструваш.

— Извинявай — прошепна тя.

— Защо се извиняваш? Изпитваш страх, знам, и аз не те обвинявам.

— Накарай ме да забравя за страха. Поне за малко.

— Ако и ти ме накараш да забравя за него.

— Четох в една книга, че последният съвършен мъж живял в дванайсети век. Ти откъде се взе тогава?

Той се засмя.

— Чакай да се скараме, тогава ще се чудиш наистина откъде съм се взел.

— Не мисля, че това ще се случи скоро… — Джордж стана и го поведе към спалнята.

Когато тя заспа, Елиът я притисна в прегръдките си и си призна — обичаше я. Онова, което го плашеше, бе, че несъмнено и Джордж изпитваше подобни чувства към него. А той съвсем не беше съвършен, знаеше го. Реши да изчака операцията й. И тогава да говори с нея. За бъдещето. За нейното бъдеще. Съзнаваше, че постъпва така от страх, но нищо не можеше да направи.

 

 

Елиът седеше в болничното кафене на една маса с Маги Смит. Опита сандвича с месо, намръщи се и го остави на картонената чиния.

— Маги, одобряваш ли избора на Дейвид? Какво ще кажеш за Грийнбърг?

— Поканил си ме на обяд, за да замажеш положението, а? Елиът, Джордж предпочита лекарките и кой знае колко се е ядосала, когато си извикал Дейвид.

— Тя беше толкова зле, че изобщо не реагира. Според мен предпочита лекарките, за да забогатяват те, а не лекарите! Хайде, кажи ми какво мислиш за Грийнбърг?

— Е, добре, вече не ти се сърдя. Грийнбърг е най-добрият. Ще й остави съвсем тъничък белег. Джордж ще иска ли да му асистирам?

— Сигурен съм.

Маргарет набоде пържено картофче на вилицата си и попита:

— Кога ще се жените?

— Няма да се женим.

— От ледения ти тон личи, че искаш да ми кажеш: „Това не е твоя работа.“

— Нещо такова — усмихна се той. — Моля те поговори с Грийнбърг преди операцията. Джордж е твоя пациентка.

— Добре. Ще поговоря.

Маргарет стана от масата.

— Чувам, че ще ходите на ски. Гледай да не си счупи крака, защото това ще усложни нещата.

— Тя твърди, че е царица на ските. По-скоро аз ще се върна гипсиран.

— Тогава Джордж ще те гледа. А аз ще ви дам „Кама Сутра“ — да си я разучавате.

— Много съм ти задължен!