Катрин Каултър
Особен урок (13)

Глава тринадесета

В сряда на вечеря Дюк провъзгласи Елиът за Краля на пистата. Той бе спечелил състезанието по спускане, а Джордж беше на второ място.

— Голям успех за един мързелив доктор — подразни го тя.

— Всичко идва от плуването — подсмихна се Елиът. — Ако успееш да минеш повече от шест дължини, може и да ме биеш на ски.

Дороти се обърна към него:

— Добре, че си спортист, Елиът. Джордж не понася мъжете, които не се занимават активно със спорт.

Семейството очевидно го одобряваше. А и той беше започнал да се чувства един от тях. Дюк дори го бе видял да целува дъщеря му! Но те сигурно не биха одобрили брак с него… Е, не съм стар колкото Дюк, мислеше си Елиът, загледан в побелелия мъж, ала все пак…

Сякаш прочела мислите му, Дороти продължи:

— Джордж от малка като че ли бе надраснала годините си. Особено момчетата на нейна възраст. Сигурно вследствие на компанията на братята си. И момчетата около нея все се смущаваха да я ухажват.

— Тя е много красива — вметна Елиът.

— О, не мисля, че красотата й е причина. Джордж е много, много зряла. Нали и аз съм била на осемнайсет, на двайсет, на двайсет и три!

Елиът остави чашата с бира и добави:

— Сигурен съм, че ще може да си намери млад мъж, който няма да се смущава да я ухажва.

Дороти замълча за миг и рече:

— Прав си… Колко бързо се изниза времето. Петък се задава и пак ще се разпръснем в четирите краища на страната.

Това му припомни, че операцията на Джордж беше планирана за понеделник. Тя държеше да не казват на семейството й.

Дороти не можа да довърши пицата си. Нещо изведнъж й приседна. Не беше сляпа за щастието на дъщеря си. Виждаше колко е влюбена. Нямаше съмнение, че спи с Елиът. Той беше и първият, който Джордж запозна със семейството си. Дороти смяташе, че двамата ще се оженят, а то какво излезе… Но и Елиът беше влюбен в дъщеря й — как само я следеше с очи! Не, Дороти не разбираше такива отношения. Тя чу щастливия смях на дъщеря си и усети сълзи да парят очите й.

След вечеря Джордж хвана Елиът за ръката и предложи:

— Да отидем на разходка! Вече не вали.

— Откъде имаш толкова много енергия? — учуди се той.

— Не я хабя за… други неща — подсмихна се тя.

Нощта беше ясна и студена, снегът скриптеше под ботушите им.

— Хубаво прекарваме, нали? — попита Джордж. Елиът кимна. — Надявам се харесваш семейството ми?

— По-весело е, отколкото в цирк. А вашите са много мили наистина.

— Всички ли харесваш?

— Само Скрудж не би ги харесал.

— Елиът, признай си, че си бил ски състезател — смени темата тя.

Той се засмя и си призна.

— Е, добре, преди петнайсет години спечелих щатската титла в Кънетикът. Тогава ти си била на осем годинки.

— Не си ли мечтал да се явиш на Олимпиада?

— Никога! Ти може да ме имаш за голям скиор, но аз съм далеч по-слаб и от най-слабия състезател в Олимпиадата.

— Вероятно си прав — неохотно се съгласи Джордж.

Погледна го и си каза, че всъщност изобщо не го познава. Беше чаровен, но защо все някак я отбягваше?

— Студено ми е — потрепери тя. — Дори черните три четвърти чорапи не могат да ме стоплят.

Хвана го под ръка и двамата тръгнаха обратно по снежната пътека към вилата.

 

 

На другия ден Елиът, Дороти, Дюк, Тами и Дерек стояха пред вилата и чакаха Джордж да се спусне по склона. Тя се появи и Елиът я посрещна с радостен поглед. Джордж махна с едната щека, но изведнъж загуби равновесие и падна, полетя надолу, ските й се откачиха и накрая се спря в една канара. Тя не помръдваше.

— Боже Господи! — ахна уплашено Елиът и се втурна към нея, примрял от страх.

Джордж лежеше с разперени крака и ръце. Пулсът на шията й бе силен. Той я гледаше и го беше страх да я докосне. Стегни се, стегни се, повтори си Елиът и протегна ръка. Вдигна клепачите й и те потрепнаха.

— Джордж, мила, как си?

Какво бе учудването му, когато тя му намигна и прихна!

— Хвана ли се?

Той седна — странно, ала дочу зад гърба си задружен смях.

— Това номер ли е? — попита слисан Елиът.

— Да, правя го, откакто се помня. Мога да ти покажа и салто, но този път се спусках твърде бавно и нямаше да успея. Освен това ти дължах едно малко отмъщение. Сега сме един на един.

— Да те вземат дяволите! — избухна той. Изобщо не му беше до смях. — Само да си посмяла да го направиш друг път! — заяви ядосано Елиът и я повлече след себе си.

— Ските ми! — извика Джордж.

— Не ме интересуват ските ти!

Дерек отбеляза с усмивка:

— Сестра ми май си намери майстора…

Елиът наближи вилата, като все така мъкнеше Джордж.

— Най-добре е известно време да не се весваме там — подметна Дюк.

Елиът я вкара във вилата и затръшна вратата след себе си.

— И какво сега? — закачливо попита тя.

— Сега ще те набия!

Джордж хукна нагоре по стълбите, а той я последва. Настигна я и я метна през рамо.

— Веднага ме пусни!

— За нищо на света! — отвори вратата на стаята си и я тръшна на леглото. Тупна я няколко пъти и заяви: — Знаеш ли колко ме уплаши, знаеш ли! — изведнъж Елиът застина, защото видя една голяма сълза да се стича по лицето й. Той тутакси я прегърна и я целуна. Не усети съпротива. Тогава трескаво започна да я разсъблича. Тя лежеше и го гледаше. Елиът стана и бързо се съблече. После я притисна в обятията си, като ядът му премина в пламтяща страст.

Любиха се кратко, но пламенно, зажаднели един за друг в дните на въздържание. Когато той притихна, сгушил глава до лицето й, Джордж прошепна:

— Извинявай, че те уплаших…

— А заболя ли те? Всъщност ти си го заслужаваше!

Елиът се усмихна. Не му беше приятно, че я бе любил толкова бързо, без да помисли за нея.

— Отвлече ме като романтичен герой от роман — засмя се доволно тя и го прегърна.

— Романтичен герой ли?

— Да. Защото те не могат да управляват страстта си. Не могат да се владеят.

— И кое му е романтичното?

— Ами… романтичният герой е малко непостоянен, сменя дамите като носни кърпички, ала изведнъж среща Жената, с която… се отнася лошо, докато накрая разбира, че не може да живее без нея. И се преобразява в един нежен, мил и вероятно твърде досаден мъж!

— Подиграваш ли ми се? — погледна я недоверчиво той.

— Аз? На теб? Никога! Човекът става много добричък и напълно верен на героинята.

— И харесва ли ти подобна романтика?

— Ами да, докторе! — засмя се Джордж.

— Наистина ми се подиграваш!

— Извинявай, извинявай! О, само не ме гъделичкай… Уморих се от номерата ти.

— Аз пък от твоите. Май предпочитам да съм „твърде досаден“.

— А, само това не, само това не… — промълви сънливо тя.

Елиът я целуна по врата.

— Знаеш ли какви малки женствени и секси къдрички имаш точно на тила…

— Малки секси къдрички ли? О!

— Не забравяй женствени…

Той я прегърна и само след минута заспа.

Джордж не можа веднага да заспи — изпитваше такова щастие… Явно я обичаше, инак не би се притеснявал и ядосвал толкова много. И на ум не й дойде, че скоро къщата щеше да се изпълни с народ. Сви се в прегръдките му и се унесе.

— О, Божичко! — сепнато възкликна Елиът.

Тя седна в леглото. Беше тъмно. Погледна към светещия будилник до леглото. Осем и половина! Елиът беше ужасно смутен. Как не се съобрази — бяха заспали, а семейството й кой знае какво си мислеше…

— Мама сигурно ни е оставила вечеря.

Той тихо изруга.

Джордж се закиска.

— Сигурно всички се досещат какво сме правили!

Елиът отново промърмори нещо ядосано.

— Елиът, ние не сме ученици, нали! Освен това ти ме отмъкна като пещерен човек пред взора на родителите ми! Ако искаха да ме спасят, защо не ме спасиха, а?

— А може би трябваше. Но сега не ни остава нищо друго, освен да си понесем последствията.

Пръв реагира петгодишният Дерек-младши.

— Лельо, ти пропусна вечерята. Пак ядохме пиле. Този път печено.

— Леля ти има нужда от голяма пържола. Елиът — също. Алангле! — вметна Тод.

— Тод! — сгълча го Мариана.

— Ще хапнем пиле — обяви Джордж.

— Във фурната е, мила — обади се Дороти.

Елиът много се надяваше, че двамата с Джордж ще хапнат на спокойствие. Уви! Цялата фамилия се събра около тях на масата.

— Децата вече си легнаха — успокои ги Джейсън.

— И защо толкова рано?

— Така… Както забелязваш и мама, и татко излязоха от стаята.

Джордж посочи Тод с пилешкото бутче.

— Ако обичаш, не желая да притесняваш Елиът!

— Елиът е голям мъж, а виж теб, невинна ми сестричке, си заслужава да попритесним — подхвърли Дерек.

Тами сръга мъжа си.

— Стига, Дер! Джордж вече не е дете, питай счетоводителя си, ако не вярваш.

Джордж забеляза, че Тод е все още със ски екип. Дали не беше влязъл в стаята на Елиът?! Нали двамата спяха там… Тя се изчерви.

— Какво ли си мислиш, а? — закачливо подметна Тод.

— Знаеш ли какво — обади се Мариана, — ти си ужасно нетактичен!

— Да. Ужасно нетактичен тъп спортист.

— Ако не беше заради семейството му, отдавна да съм го напуснала.

Елиът въздъхна — вниманието вече беше прехвърлено върху друг.

— Мариана, ако не спреш с тези приказки, няма да се оженя за теб!

— Ще се жените ли? — възкликна Джордж.

— Плейбоят на Сан Франциско?! Не мога да повярвам!

Тами изгледа Тод.

— Мариана е умно момиче и не ми се вярва да те вземе! Май напразно се надяваш.

— Какво да го правя, кажете? — засмя се Мариана. — Когато за пръв път ме покани у дома си, цяла вечер ми показва снимки от мачове.

— Ами там му е силата — усмихна се Дерек.

— Хайде стига — прекъсна ги Тод.

— Горкото детенце! Май накърнихме гордостта му.

— Дали знае какво значи „накърнявам“? Дайте му речник — не се сдържа Джейсън.

— Млъквай, компютърна главо, лошо ти се пише! — отвърна Тод.

— Тод лесно се впряга — обърна се Джордж към Елиът.

— Но пък никога не си разхвърлям дрехите из цялата стая — засмя се Тод.

Мариана го потупа по рамото.

— Не бива да показваш така открито ревност към сестра си…

— Омръзна ми да те прегръщам на този отвратителен диван! — не се предаваше Тод.

Дороти се покашля деликатно на прага и всички се обърнаха към нея.

— Деца, по-тихо, че ще събудите децата…

— Мамо, и на шейсет ли ще си бъдем все „деца“? — попита Дерек.

— Особено някои от вас. Макар вече всички да сте навършили двайсет и една. А колкото до „отвратителния“ диван, той беше любимото място на всички момчета. Тами, помниш ли, когато Дерек получи дископатия от… мъки на дивана?

— Как да не помня, помня…

— Дадох ти възможност да направиш от мен един прекрасен човек, да не чувам оплаквания! — Дерек се надигна, намигна на Джордж и Елиът и прошепна: — Аз и Тами сме законно свързани и сега най-спокойно ще я отмъкна, пукнете се от яд!

След петнайсетина минути Елиът остана насаме с Джейсън, защото Джордж се качи да вземе душ.

— Когато за пръв път направи оня номер със ските, Джордж беше само на девет години. Мама и татко за малко да получат удар.

— Мен също уплаши — призна Елиът.

— Нали знаеш, че с Айрин живеем във Филаделфия. Нямаш представа как реагираха колегите ми, когато Джордж се появи в реклами по телевизията. Идваха да ме молят за адреса й! Честно казано, не знам как се оправяш с досадниците.

— В какъв смисъл?

— Ами искат й автографи и какво ли не…

— А, да. Отначало не ми беше много приятно, но вече посвикнах.

— Не се притесняваш, значи?

— О, не! Джордж не парадира с красотата си.

Джейсън се надигна.

— Отивам да гледам телевизия. Ела, ако искаш.

— Добре. Може да видим Джордж в рекламата с парфюма!