Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Aftershocks, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
White Rose (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Катрин Каултър. Особен урок

Американска. Първо издание

ИК „Коломбина“ ООД, София

ISBN: 954-706-011-2

История

  1. — Добавяне

Глава пета

Джордж бе за пръв път в Далас — горещ и доста приятелски настроен град. Канеха я на коктейли, на плажни тържества, интервюта, дори и на тексаско барбекю, като всички се обръщаха към нея с Джорджина — новото момиче на „Брейдън-Тайрол“. Мъжете се отнасяха към нея като към безценно съкровище, каквото и беше, но след третата чаша поведението им ставаше лекомислено и понякога й беше трудно да задържи усмивката си.

Вечер, преди да заспи, мислеше за Елиът. Дали пък дамите в Бостън не го ухажваха? Изпрати му картичка с изглед на тексаски петролен кладенец. А когато най-сетне самолетът й излетя от далаското летище, си отдъхна облекчено.

— Справи се чудесно — похвали я Бен и я потупа по ръката. — Давам ти почивка до другия вторник.

— Тексаското гостоприемство малко ме умори. Нямаше да е лошо да се навърташ повече около мен и да ме пазиш.

— Джордж, за тази професия компаниите са неизбежни. Да ти напомня ли за Дамиън в Ню Йорк? Собственик на тузарски клуб, с куче най-скъпа порода, купища пари! Когато си там, двамата сте неразделни.

— О, Дамиън ли! Той ми е прикритие. Ще ти кажа една тайна, ако ми обещаеш, че ще я запазиш.

— Първо ще си поръчам питие! — Бен гаврътна половината чаша с уиски, вдигна гъстите си рошави вежди и обяви: — Целият съм в слух.

— Бен, знаеш ли, че можеш да си присадиш веждите на главата?

— Джордж, престани! Казвай каква е тайната.

— Няма да ти я кажа. По-добре да я запазя за себе си… — ако не беше толкова уморена, никога не би се изкушила дори за миг да сподели с него, че Дамиън Уайт е хомо. И наистина беше чудесно прикритие.

— Жени! — въздъхна Бен и довърши уискито, останало на дъното на чашата. — Дори ти, Джордж, си понякога ужасна!

— Благодаря — усмихна се тя, облегна се назад и притвори очи, за да си представи зелените очи на Елиът, галещи лицето й. Дали и той мислеше за нея? Поне мъничко?

 

 

— Добро утро, Елиът — поздрави Лайза Дикерсън. — Как беше в Бостън? Конференцията добре ли мина?

— Всичко мина чудесно. Тук как е?

— Както винаги — малка лудница. Доктор Бейнс е бесен на един от специализантите, доктор Лутър иска повишение, а комисията по ремонта настоява за мнението ви за новото крило.

Той въздъхна и влезе в кабинета.

След няколко минути Лайза му донесе чаша кафе.

— Нали не сте забравили за банкета тази вечер?

— По дяволите! Бях забравил… — Елиът рязко остави кафето на бюрото си. — Плановете ми са други. Не може ли да се измъкна някак?

Лайза поклати глава. Вероятно другите планове означаваха Джорджина Хатауей.

— Май няма да може. Но защо не вземете и госпожица Хатауей?

— Имам ангажимент с Дейвид и Дорис Торнтън — изгледа я той, като премълча, че Джордж също щеше да бъде на вечерята.

— О, жалко, защото присъствието й би разкрасило банкета.

— Така мразя досадните речи.

Лайза сви рамене.

— Естествено. Обаче инак биха ви завидели — шефът на рентгенологията в такава прелестна компания!

— Лайза, телефонът звъни — подкани я Елиът.

Сутринта свърши много работа. Наложи си да не мисли за Джордж, отложи вечерята с Торнтън, написа речта за банкета, срещна се с доктор Бъзби, доктор Даниълс и доктор Корби и в един часа не искаше нищо друго, освен да поплува и да се излегне в сауната. Когато се върна, Лайза беше на обяд. Прегледа пощата си. Най-отгоре на купа писма се мъдреше картичка с тексаски петролен кладенец. Прочете я с усмивка. Беше й звънял няколко пъти, ала не беше успял да се свърже с нея.

В три и половина затвори вратата на кабинета и завъртя номера й.

Изчака шест позвънявания и най-сетне се зарадва да чуе жизнения й глас.

— Ало?

— Джордж, Елиът е. Не мога да те намеря.

— Бях на стадиона с Тод. Има нова приятелка и искаше да я видя. Как беше в Бостън?

— Горе-долу. Току-що получих картичката ти. А в Далас как беше?

— Имах много работа.

— И доста забавления, доколкото разбирам.

— Забавления винаги има. Разкажи ми нещо повече за Бостън. Не съм била там от няколко години.

— Ще ти разкажа, когато се видим. Налага се да отменим срещата, Джордж. Бях забравил, че има важен банкет и че ще трябва да държа реч. Няма как да се измъкна.

— О…

Елиът за пръв път долови толкова много разочарование в една-единствена дума и се усмихна.

— Ще ми направиш ли нещо за вечеря в събота? — последва ледена тишина. Това е положението, Джордж, помисли си той, край на игрите. Достатъчно дълго се преследвахме.

Тя се чудеше какво да отговори. Не знаеше да готви!

— Е, добре, щом не искаш…

— Ела в седем и половина — заяви накрая Джордж. — И не се обличай официално.

— Сигурна ли си?

— Да. Елиът?

— Да?

— Не закъснявай, чу ли?

Той се усмихна радостно.

— Няма!

— Ще дойда да те взема да не би ягуарът да те остави по пътя, а?

— Не се шегувай, защото всякак ще стигна.

Тя се засмя.

— До събота!

Елиът затвори телефона, завъртя стола и погледна залива. Пълзеше мъгла, която само след миг щеше да го скрие от погледа му. Взе картичката и пред очите му изплува Джордж на пикника — конска опашка, фланелка, шорти. Имаше вид на шестнайсетгодишна. Е, не, не на шестнайсетгодишна, усмихна се той, представяйки си дългите й крака. После взе речта си, за да я прегледа още веднъж.

 

 

Джордж се загледа в оклюмалите листа на марулята. Как можа да увехне толкова бързо!

Погледна часовника. Къде се бавеше Марти с мидите в бял сос и броколите? Ето че Елиът пристигна с бутилка вино — петнайсет минути по-рано.

— Здравей, Джордж, нали съм далеч, постарах се да не закъснявам и без да искам — подраних.

— Здравей — рече тя и хвърли поглед към улицата. Дано само Марти не пристигнеше в този миг!

Той не забеляза, че е притеснена. Видя му се по-хубава от всеки друг път. Беше с тъмносини джинси, бяла копринена блуза и без обувки. Косата й беше пусната и сресана назад.

— Какво си сготвила? Донесох червено вино. Ще подхожда ли?

Джордж се изчерви.

— Да, много. Сигурно не долавяш никакъв мирис от кухнята, защото сготвих преди няколко часа.

— Да ти помогна с нещо?

— О, не. Настанявай се! Ти си ми гост.

Елиът седна на дивана и се загледа в нея. Тя взе бутилката и се запъти към кухнята. В този миг чу колата на Марти.

— Елиът, ела в кабинета ми. Искам да разгледаш книгите…

Дръпна го за ръката, почти го набута в кабинета и затвори вратата. Успя да стигне до вратата, преди натоварената Марти да успее да звънне.

— Ох, добре, че най-сетне дойде! Гостът ми пристигна по-рано. Бързо, Марти…

Марти Тейлър, специалистка-готвачка и, както я наричаше Джордж — „истински пумпал“, й връчи една голяма купа и прошепна:

— Не се притеснявай! Веднага изчезвам… — разнесе се чуден мирис на чесън и миди. — И да не забравиш да опиташ спагетите, преди да ги свалиш от печката. Варят се осем-девет минути, не повече.

Марти се засмя и бързо излезе. Джордж надникна в кабинета. Елиът се беше зачел в една книга.

— Много ти благодаря, че ми даде възможността да разгледам книгите ти.

Тя го изгледа и рече:

— Хайде, ела да отворим виното. Спагетите ще бъдат готови след няколко минути.

— Мирише чудесно — забеляза той и я последва в кухнята.

— Виж дали спагетите са готови, моля те.

— С удоволствие! — Елиът боцна няколко спагети на вилицата и ги опита. — Почти са готови… — после той се обърна към нея и я целуна. — Радвам се, че сме заедно, Джордж… — без обувки тя стигаше до брадичката му. Елиът прокара пръсти през косата й и нежно разтри врата й. — Пак ли си напрегната?

— Мидите със сос — въздъхна Джордж. — Винаги ме притесняват…

Той отново я целуна. Тя се притисна в него, а ръцете й го обгърнаха.

— Спагетите!

— Да, спагетите — промълви Джордж, а Елиът успя да се овладее и бързо се залови с кипящата тенджера.

Тя беше застлала дървената маса с покривка на сини и бели карета и беше сложила дебела червена свещ по средата. Той й наля чаша газирана вода с малко вино.

— И обстановката, и мирисът са истинска прелест — въздъхна Елиът и огледа масата.

Джордж пийна глътка.

— Виното е много хубаво. Трябва му само малко лимон.

Той й разказа за Бостън, а тя на него — за Далас.

— Можеш ли да си представиш — опекоха цяла крава! Не исках да гледам, затова стоях в банята.

Елиът хапна от мидите със сос и примига от задоволство.

— Много хубави подправки. Пикантни. Какво точно слагаш?

— По малко от всичко. Важното е да не се… прекали.

— Така е. Кашкавалът върху хлебчетата с чесън е много вкусен. Ти ли го настърга?

— Не, така го купих.

— Съвсем пресен е. Страхотна готвачка си!

— Благодаря.

— Ще трябва да ми дадеш рецептата за холандския сос. Харесва ми, защото е гъст. Много дълго ли го бърка?

— О, не. Остави си място за десерта. Има черешов пай.

— Нека почина малко. Преядох, Джордж… — той хапна още една хапка от хлебчетата с чесън и стана. Целува я по главата и прошепна: — Много си се потрудила, затова иди седни, погледай телевизия или… почети. А аз ще раздигам масата.

— Не, не, ти си ми гост. Искаш ли коняк, или кафе?

— Предпочитам кафе.

Елиът подреди чиниите в миялната машина, а Джордж приготви кафеварката.

— Да ти помогна ли? — попита той и я прегърна през кръста. Усети, че мускулите й се напрегнаха и я погали. — Толкова си слабичка — промълви и притисна устни до слепоочието й. Тя притвори клепачи. — Кафето е готово — рече накрая Елиът и я освободи от прегръдката си.

Джордж го погледна учудено. Мъжете също могат да прелъстяват, каза си той с усмивка. Тя наля кафе. Успя дори да се усмихне.

— Искаш ли да гледаме телевизия?

— Ако ти искаш — отвърна Елиът.

Джордж занесе чашите с кафе в хола и ги остави на ниската масичка пред дивана. Седна на пода и пусна телевизора.

— Миналата седмица се включих в кабелната телевизия. Да видим какво дават.

Всъщност изобщо не й се гледаше телевизия. Пръстите й замръзнаха на трийсет и първи канал — еротичните филми.

— Какво е това, Джордж! — засмя се той.

На екрана лежаха голи мъж и жена, като мъжът галеше и целуваше гърдите на жената.

— Ще го сменя — смутено каза тя.

— Не още. Ела тук, седни.

Джордж допълзя до дивана и седна на пода до краката му.

— Всъщност така и поръчах — всички програми.

— Тази поза ми допада…

Мъжът целуваше корема на жената все по-надолу и по-надолу.

— О! — възкликна Джордж, скочи и изключи телевизора. Цялата пламтеше, защото изведнъж си бе представила Елиът, гол, надвесен над нея.

— Ела, седни до мен, нека поразтрия врата ти и ще сте почувстваш по-добре.

Тя отново седна на пода до краката му и притвори очи.

Той започна да масажира бавно тила й, после врата и раменете.

— Джордж… — тя го погледна отдолу нагоре. — Този сос твое производство ли беше? — Джордж премигна, сякаш не разбра въпроса му. Облегна се назад. — И кашкавалът не беше кашкавал, а специално сирене…

— Сигурно… Объркала съм се нещо.

Елиът бавно заразкопчава малките копченца на блузата й. Когато откопча и последното и я разгърна, си пое дълбоко дъх.

Тя не носеше сутиен. Гърдите й бяха стегнати, матовобели, а кадифените им връхчета — тъмнорозови. Той спусна ръцете си бавно към кръста й.

— Когато заспа на концерта, усещах гърдите ти, опрени на ръката ми. Исках да разкъсам роклята ти и да бъдеш моя…

Разпери длани върху гърдите й и Джордж си пое дъх на пресекулки. Елиът я вдигна и я настани в скута си.

— Мисля, че не бих имала нищо против…

Той се усмихна и задържа поглед на овалните й гърди.

— Изглеждаш прелестно… — докосна с пръст връхчето на едната й гърда, после прегърна Джордж и прилепи устни в устните й. От най-ранна младост не му се беше случвало да изпитва такова непреодолимо желание да спи с жена. После потрепери, защото езикът й докосна неговия език.

Тя го прегърна и изстена в мига, в който целуна втвърдените връхчета на топлите й гърди.

Елиът посегна към ципа на джинсите. Дръпна го и плъзна ръка към корема й.

— Джордж — промълви дрезгаво, — не искам да те любя на този тесен диван, моля те — погледна я в очите и зачака отговор.

— Толкова си едър… — тихо рече тя, впила пръсти в раменете му.

— Да, неудобно е — усмихна се той.

Джордж се надигна.

— Ще се преоблека.

— Като че ли гледам филм от четирийсетте години. Защо не се държим естествено?

— И какво смяташ да направиш?

— Смятам да ти събуя джинсите и да те любя безспир.

— Не може ли сама да си ги събуя? — а дали няма да бъде по-секси, мислеше си тя, ако си сложа розовата прозрачна нощница в спалнята, а той лежи на леглото и ме чака?

— Ти ще свалиш моите джинси… — Елиът я сложи да легне и добави: — Хайде, отнасяй се с мен като към домашен любимец.

Джордж се засмя.

— Госпожице, сваляме дрехите — заяви той и смъкна джинсите й. Хладният въздух я накара да потрепери. — Страхотна си, Джордж — три четвърти чорапи и дебели бикини страстоубийки!

Тя се смути. Елиът не спираше да се шегува с нея. Джордж го погледна и заяви:

— Вкъщи винаги нося три четвърти чорапи.

— Не ги сваляй. Секси са. За разлика от бикините — престорено се намръщи той и бавно ги смъкна. Тя притвори очи. Елиът само я гледаше, без да я докосва. Стана от леглото и разкопча копчетата на ризата си. — Джордж, знаеш ли, че ти си самото изящество?

— Дължи се на три четвъртите чорапи — обърна се тя.

— Не се крий от мен… — знаеше, че ако легне до нея и я докосне, тутакси ще загуби самообладание. — Значи не се боядисваш? — той гледаше с възхищение гъстите й къдри.

Джордж отвори очи и прикри тялото си с ръце.

— Нали ти казах, че не се боядисвам.

Елиът съблече ризата си и седна на любимия й стол, за да събуе обувките и чорапите си.

— Елиът?

— Да?

— Трябва да ти призная нещо… — тя се зави и го погледна.

Той пусна чорапа в обувката си.

— Какво? Че си шпионка и че спиш с мен, за да изтръгваш тайни сведения за правителството ли?

— Не. По-лошо…

Елиът свали и другия чорап.

— Че не ти си приготвила вечерята?

— Това също щях да си го призная, но по-късно.

Джордж стаи дъх, защото в този миг той свали и бельото си и застана пред нея гол.

— Аз съм един домашен любимец!

Елиът тръгна към леглото и тя смутено продължи:

— За първи път…

— За първи път виждаш домашен любимец ли? — прихна той.

— Не. Девствена съм. И за пръв път…

— Джордж, какво говориш? На колко си години?

— На двайсет и три.

— Трябва да си монахиня или с някаква сериозна психотравма, за да си девствена на двайсет и три!

— Напоследък бях толкова заета! Не че не знам нищо за секса. Целувала съм се, прегръщала съм се, такива неща… Но не и самият секс.

Елиът седна отново на стола.

— Та ти си модел, как е възможно!

— Всички смятат, че моделите са момичета за забавление — ядосано рече тя. — Аз няма да бъда момиче за забавление, но ми и омръзна да съм девствена. Ето защо реших…

— Какво реши? — вдигна рязко глава той.

— Когато те видях на пикника, реших, че ти си… идеалният.

Елиът зарови глава в ръцете си.

— Ясно, значи аз не съм нищо повече за теб от един сексуален обект.

Джордж скочи от леглото, забравила за голотата си. Коленичи до него и хвана ръката му.

— Не, не е така! Ако беше така, щях веднага да легна с теб, а аз исках да те опозная по-добре. Честна дума! — той вдигна глава и тя видя, че се смее. — Ама че си! Сериозно ти говоря…

Елиът протегна ръка и я погали по косата.

— Но защо избра мен, Джордж?

— Ти си най-хубавият мъж, когото някога съм виждала. Пък и нали си по-възрастен, реших, че имаш повече опит и че така ще бъде по-лесно и по-приятно.

— Така, така… — замислено промълви той и се облегна. — Когато дойдох на вечеря, изобщо не предполагах, че ме очаква всичко това.

— Защо…? Не ме ли искаш?

— Теб, Джордж, и слепец ще те пожелае, ала… Сигурна ли си, че ти искаш?

— Да, Елиът. Знам какво да правя… — тя го погледна. Като че ли нетърпението му се беше изпарило и все пак… — Нали няма да боли? — отново се засмя. — Нали си лекар… Трябва да ги знаеш тези неща — остро заяви Джордж.

— Не, мила, няма да боли, не много. Девствеността е само спомен от времето, когато момичетата са започнали да яздят и да играят на бейзбол и волейбол. А и всичко зависи от индивидуалните особености…

— О — изчерви се тя. — Ами аз съм вече на двайсет и три и… — Елиът се усмихна на наивността й. — Ще можем ли сега… — отново не довърши Джордж.

— Убеди ме!

Той стана и я прегърна. Тя почувства възбудеността му и промълви:

— Божичко, колко си различен от мен!

В следващия миг Елиът изведнъж като че ли застина.

— Джордж, взимаш ли нещо против забременяване?

— Не, не съм мислила… за това.

Той въздъхна.

— Аз пък не съм взел нищо… — не беше предполагал, че изискана жена като нея… Ала явно бе сгрешил в преценката си. По дяволите, каква глупост! — Не можем да рискуваме. Ако забременееш? Та ти си модел!

— От веднъж едва ли… — заубеждава го тя.

Елиът я грабна и я понесе със смях към леглото.

— Тази вечер няма страшно — притисна я в прегръдките си той.

— А утре?

Утре вече не се знаеше, но Джордж така го прегърна, че Елиът продължи:

— Утре — може би… Трябва обаче да отидеш на лекар и да ти предпишат някакво средство против забременяване. Или пък аз ще използвам нещо…

— Не, нещата, които използват мъжете, са ужасни! Ще ми намериш ли доктор?

— Не трябва да взимаш хапчета. Ще ти уредя час при Маргарет Смит в понеделник.

— Чудесно! — целуна го тя по брадичката.

Невероятно, мислеше си той. Толкова много искаше да й достави удоволствие, а като имаше предвид собствената си превъзбуденост и девствеността й, това бе една наистина трудна задача.

— Лежи спокойно и не се бой.

— С теб ли? Никога не бих се страхувала с някой, който играе толкова хубаво волейбол…

Бавно, много бавно, повтаряше си Елиът, докато плъзгаше ръка по тялото й. Спря ръка на ребрата й — нито по-горе, нито по-долу. Джордж откликна на ласката му. Той я целуна и приплъзването на езика му беше като символичен акт на онова, което им предстоеше. Тя потръпна.

— Толкова си мека, неочаквано мека за спортистка… — ръката му се спря на сърцето й, което биеше учестено.

— Елиът, може ли да те… докосна? — прошепна Джордж, когато устните му зашариха по шията й.

— Разбира се… — но дали ще успея да се овладея, запита се той.

Ръцете й докоснаха корема му.

— Не, недей, не още — изведнъж рече Елиът.

— Защо, не ти ли харесва?

— Твърде много ми харесва. Тихо, Джордж… — той започна да целува гърдите й, а ръката му погали корема й. Искаше да я целува навсякъде, но съзнаваше смущението й и се въздържаше. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Тя не помръдваше. Елиът се подпря на лакът. — Не се бой. Движи бедрата си — ласките му я възбуждаха все повече. Разтърси я тръпка от корема до пръстите на краката. Джордж пое сепнато дъх. — Добре си, нали? — целуна я той.

Пръстите му продължаваха да проникват по-дълбоко в нея. Тя бе вече готова да го приеме. Елиът преглъщаше често и се опитваше да контролира възбудата си. Джордж тихо стенеше, притиснала тяло в тялото му и пръсти в раменете му.

Изведнъж тя извика и повдигна конвулсивно бедра. Погледна го учудено. Тялото й се изпъна като лък.

— Елиът! — възкликна Джордж.

Той спря да движи пръстите на ръката си, а тя цялата тръпнеше от задоволство.

— Ето това е — нежно прошепна Елиът.

Вълните на наслада, обзели цялото й същество, бяха завладяващи, едва ли не болезнени. А той усещаше тялото си да тупти и дишаше често-често.

— Джордж — мълвеше Елиът, — Джордж, не се движи, моля те… — бавно проникна в нея. Мускулите й се разшириха, после се свиха и го обгърнаха като в пръстен. Тя сграбчи ръцете му, защото искаше да спре. — Отпусни се, още малко, Джордж — едва се усмихна той. Искаше я толкова много… Причиняваше й болка и го съзнаваше. Но трябваше да я обладае докрай. Отдръпна се и отново проникна още по-дълбоко. Тя тихичко изохка. — Няма повече, мила — надигна се и я погледна Елиът. — Добре ли си?

— Да. Усещам те да пулсираш в мен.

— Боже мой! — изстена той. — Не мога повече, Джордж! — усети, че се възпламенява, движенията му се учестиха и само след няколко мига почувства блаженството на върховния миг. Отпусна глава на възглавницата до нея.

Джордж го прегърна и замилва. Тежеше й, но тя беше твърде щастлива и мълчеше.

Елиът събра сили, надигна се на лакти и я попита усмихнат:

— Не беше толкова страшно, нали?

— О, не — сбърчи вежди тя.

— Има ли нещо, Джордж?

Тя спря поглед в невероятно зелените му очи и опита да намери думи, за да изрази чувствата си.

— Ти си в мен. Ти си част от мен. Не си го бях представяла така. Сякаш сме един човек…

Той понечи да се засмее, ала се въздържа — едва ли й беше до шегите му. Целуна я пламенно.

— Следващия път няма никак да те заболи — прошепна Елиът.

— Това ти беше за десерт.

— Няма ли да има черешов пай?

— Бях поръчала всичко в кулинарния магазин на приятелката ми. Не можах да те излъжа, че аз съм готвачката.

— Следващия път двамата ще направим соса за мидите, какво ще кажеш?

— С пикантни подправки?

— Да — засмя се той.

— Знаеш ли, че е почти полунощ! — възкликна Джордж.

— Надявам се, че ти е било приятно, щом не си усетила как лети времето.

— Може да се каже — дръзко подметна тя и добави: — Елиът, остани при мен тази нощ…

— Ако не хъркаш, както хъркаше на концерта — може.

— А ти няма да тананикаш Малер, обещай!

Той я целуна и загаси нощната лампа.

— Колко е приятно — прошепна Джордж и се сгуши в него.

— Наистина, много, много приятно…