Астрид Линдгрен
Всички ние, децата от село Шумотевица (17)

Скоро ще дойде Коледа

На другия ден изгря слънцето, а снегът лежеше бял-беленичък и красив върху дърветата! Беше последният учебен ден преди Коледа. Госпожицата каза, че цяла нощ не била спала. Лежала будна и си мислела как ли сме се оправили в снега.

Тъй като беше последният учебен ден преди Коледа, Госпожицата ни прочете една коледна приказка. Всичко ми се струваше някак особено. И тъкмо преди да си тръгнем, дойде най-хубавото. Госпожицата беше поръчала от Стокхолм книги с приказки за нас. Преди време тя ни даде да разгледаме един голям лист със сума красиви картинки, които представляваха кориците на различни книги с приказки. Оттам можехме да си изберем кои книги искаме да си купим. Аз си поръчах две, Ласе и Бусе — също по две. Върху моите имаше много красиви принцове и принцеси. И точно в този последен учебен ден Госпожицата беше получила книгите. Тя тръгна между нас и ни ги раздаде. Едва дочаках да си взема моите. Но мама беше казала, че до Бъдни вечер не бива да ги четем.

Преди да си тръгнем, изпяхме всички коледни песни, които знаехме, и Госпожицата каза, че се надява да прекараме една много весела Коледа. Бях сигурна, че за мен ще е весела.

Брита, Ана и аз изтичахме до магазина и купихме червена, жълта, зелена, бяла и синя гланцова хартия, защото искахме да изплетем кошнички, които да си закачим по елхите. После поехме към къщи. Беше толкова светло и красиво!

Както си вървяхме, Брита извади своята книга с приказки и я помириса. След нея всички я помирисахме. Новите книги миришат толкова хубаво, та по миризмата ще усетиш колко ще е забавно да ги четеш. Сетне Брита почна да чете. Нейната майка също беше казала книгите да не се отварят до Бъдни вечер. Но Брита реши да прочете само един съвсем мъничък откъс. Обаче след като го прочете, всички бяхме в такова напрежение, та й казахме, че спокойно би могла да прочете още един мъничък откъс. Тя го прочете, ама и това не помогна, защото като го свърши, положението беше толкова напрегнато, колкото и преди.

— Трябва да разбера дали са омагьосали принца, или не! — извика Ласе.

Наложи се тя да почете още малко. Така продължихме, и когато си стигнахме в село Шумотевица, Брита ни беше прочела цялата книга. Но тя каза, че нямало значение, защото тъй или иначе, щяла да си я прочете пак на Бъдни вечер.

У дома мама и Агда правеха коледните наденици и навсякъде беше страшно разхвърляно. Щом се нахранихме, Ласе, Бусе и аз излязохме в градината и направихме един чудесен голям снежен фенер. Брита, Ана и Уле дойдоха да ни помагат.

По липата седяха сума врабчета, червенушки и синигерчета и изглеждаха толкова изгладнели, че изтичах да попитам татко дали не може да сложим коледните снопи малко по-рано. Татко каза, че може. Тогава хукнахме до плевнята и взехме петте снопа овес, които бяхме запазили за коледни снопи, когато вършахме. Сложихме ги по ябълковите дървета в нашата градина и подир малко птичките накацаха там и почнаха сладко-сладко да кълват. Сигурно са си помислили, че вече е Бъдни вечер. Колко беше красиво с коледните снопи и снега, и всичко останало!

Вечерта Брита, Ана и аз седяхме при дядо и плетяхме кошнички за елхата. Момчетата също бяха там. Отначало никак не искаха да ни помагат с кошничките, но подир малко все пак не издържаха. Седяхме всички около кръглата маса на дядо и изплетохме 54 кошнички, които си поделихме по равно, та имаше 18 кошнички за Северната, 18 за Средната и 18 за Южната. Дядо ни почерпи с ябълки и бонбони. Докато седяхме там, цялото време си мислех, че утре ще печем меденките. Тогава е почти толкова весело, както на Бъдни вечер.

Насред цялата работа Ласе изтича навън в градината и запали свещта, която бяхме сложили в снежния фенер. Ех, колко хубаво светеше фенерът в мрака! Като го видях да свети така в градината, се сетих за онази коледна песен: „На портата със сняг покрита, Коледа потропва пак с усмивка“. Просто я виждах как стои там и се усмихва също като снежния фенер.

— Горкичкият ми дядо, дето не може да види снежния фенер — каза Ана. — Искаш ли вместо това да ти попеем? — попита след малко. Защото дядо много обича да му пеем. И почнахме. Изпяхме точно онази песен, за която си бях мислила: „На портата със сняг покрита“.

— Не намираш ли, че на Коледа е много весело? — пошепна ми после Ана. И аз казах, че намирам. Защото мисля, че е така. За мен това е най-веселото време. Тогава всички ние, децата от село Шумотевица, страшно се забавляваме. Е, иначе също много се забавляваме. И лете, и зиме, и напролет, и наесен. Ех, колко ни е весело!