Астрид Линдгрен
Още за нас, децата от село Шумотевица (1)

Всички ние, децата от село Шумотевица

Това сме Ласе, Бусе и аз, после Уле, после Брита и Ана. Ние сме децата от село Шумотевица. Ласе, Бусе и аз живеем в Средната къща, Уле живее в Южната, а Брита и Ана живеят в Северната.

В Северната живее и дядо. То се знае, че ще живее там, като е дядо на Брита и Ана. Обаче всички тук в село Шумотевица му викаме „дядо“. Защото е единственият дядо, когото имаме.

Но майки и татковци имаме няколко. Искам да кажа, че има една мама и един татко в Северната, една мама и един татко в Средната и една мама и един татко в Южната. Че то иначе на какво ще прилича?! Ама други хора просто няма в село Шумотевица. Освен Агда, нашата домашна помощничка, и Оскар, нашия ратай, и Кале, ратая на Северната. А да, в Южната има още един човек. Един съвсем мъничък човек. И това е сестричката на Уле, дето му се роди преди няколко месеца. Но като си толкова малък, че не можеш нито да говориш, нито да ходиш, почти не си истински човек, нали? Макар Уле да смята, че неговата сестричка е по-забележителна дори от краля.

Сега изредих всички, които живеят в село Шумотевица. Ох, вярно, не споменах Свип, кучето на Уле, и Малколм, Мър и Сеса, нашите котки, и Албертина, кокошката на Бусе, и всичките наши крави и коне, и овце, и прасета, и зайци. Но те не са хора. Въпреки че Свип е почти толкова умен като човек и по-умен от момиче, казва Ласе.