Еврипид
Електра (11)

Екзод

Клитемнестра

Деца, за бога, пожалете майка си!

 

Хор

Дочуваш ли отвътре вик?

 

Клитемнестра

                                        Горко̀ ми, о!

 

Хор

И аз тъжа, убиват я децата й!

Настане ли часът, раздава правда бог.

Това е страшен дял, но безчовечно зло

ти стори на мъжа си, клетнице!

 

Но ето ги, от пресни кърви майчини

обагрени, задават се от къщата

със знаците на тъжните си прозвища^[1].

Не, няма по-злочести от потомците

на Та̀нтал, няма, нито пък е имало!

 

Орест

Уви,

        Земьо! Зевсе всевидещ

над смъртните! Гледайте кървави,

противни дела,

        две прострени

от мене тела,

откуп за моите страдания!

. . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . .

 

Електра

Дела плачевни, братко. А причината

съм аз, че аз пламтях от злоба яростна

към родната си майка!

 

Хор

Каква съдба, каква съдба

е твоята, майко! Да родиш,

за да претеглиш от деца

незабравим, плачевен дял!

Но ти плати заслужено за баща им.

 

Орест

Уви,

        Фебе! Правда неясна

възпяваше ти, ала ясно е

страхотното зло,

що ни прати.

. . . . . . . . . . . . . . . .

Къде, в кой град да ида? Кой стопанин

и кой благочестив човек

убиец майчин би погледнал?

 

Електра

А аз? Горко ми! Накъде? По сборове,

по сватби ли? И някой ще ме вземе ли

в постелята си брачна?

 

Хор

О, пак, о, пак се промени

с лъха на вятъра твоят дух!

Сега си мъдра, но преди

не беше, зло извърши ти

на брат си, мила, който не бе съгласен.

 

Орест

Видя ли, смъкна клетницата пеплоса,

показа в своя смъртен час гръдта си!

Горко ми, по земята

се влачеше нейната майчина плът! Аз чезнех…

 

Хор

Да, зная, мъка е било

да слушаш горестния вик

на майка, на родителка!

 

Орест

След туй с ръка докосна тя лицето ми

и вик нададе: „Моля ти се, чедо!“

Притисна се до мене,

до моите бузи… Ръката ми пусна меча.

 

Хор

Нещастницата! Как можа

да гледаш рукналата кръв

на майка си издъхваща!

 

Орест

Тогава метнах плаща връз очите си

и с меча всичко свърших аз:

прободох майчиния врат.

 

Електра

И аз тогаз те насърчих,

и с тебе хванах твоя нож!

 

Хор

Ах, ти извърши най-страшното дело!

 

Орест

Покрий с одежда тялото на майка ни

и раните й затвори!

Убийците си ти роди!

 

Електра

О, мила и не мила, виж:

обвиваме те с този плащ.

 

Хор

Този е краят на страшните мъки!

 

Ала вижте, високо над къщата, там,

появиха се дѐмони… може би, не —

богове! Защото не е за човек

този път. Но защо появяват се те

пред взора на смъртните люде?

 

Кастор

Дете на Агамѐмнон, чуй ни! Братята

на майка ти те викат, Диоскурите,

аз, Кастор, още Полидевк, близнакът ми.

Едва смирили страшна буря в морските

простори, идем в Аргос, че видяхме ний

сечта над нашата сестра, над майка ти.

Мъстта бе права, не и твойто действие.

Че Феб… ах, Феб — но млъквам, той е царят ми.

Мъдрец е, но не мъдър е съветът му.

Но покори се и постъпвай в бъдеще

тъй, както Зевс и Ориста са съдили.

Свържи Електра и Пилад в съпружество

и напусни града. Погубил майка си,

ти нямаш право да стоиш в родината.

А Керите ужасни, кучеоките

богини, ще те погнат — луд прокуденик.

Иди в Атина, прегърни свещения

Паладин лик. Ще ги скове богинята,

закрила с кръг горгонолик челото ти,

и те не ще те доближат със своите

ужасни змии. Има хълм на Ареса,

където божи съд разсъждал Ареса,

загдето бил погубил Халиротия,

сина на царя морски, за насилие

над дъщеря му. Там е най-свещеното,

изпитано, божествено съдилище.

И тебе то ще съди за убийството.

От смърт спасен ще бъдеш ти чрез равенство

на гласовете. Феб ще вземе твоята

вина, че той поиска смърт за майка ти.

Такъв закон ще действува и в бъдеще:

при равенство печели подсъдимият.

След този удар страшните Ерѝнии

през близък отвор ще преминат вдън земя,

в почитано, свещено прорицалище.

А ти ще обитаваш град в Аркадия,

край струйният Алфей и до Ликѐона.

И този град ще ти приеме името.

Това за тебе възвестявам. Мъртвият

Егистов труп ще погребат аргивците.

А майка ти ще бъде в гроб положена

от Менелай, едва пристигнал в Навплия,

и от Елена. Иде от Египет тя,

от цар Протея, в Ѝлион не е била.

За да възбуди спор и сеч сред смъртните,

сам Зевс изпрати образът й в Ѝлион.

Сега Пилад да отведе девойката,

съпругата си, от Ахая в своя край

и да посели във Фокида мнимия

свой зет и му даде товар съкровища.

А ти мини през шията на Истъма

и продължи в честитата Кекропия.

Че претърпял съдбата на убиеца,

избавен от тегла, ще благоденствуваш.

 

Хор

О Зевсови рожби, приляга ли нам

към вашата реч да добавим слова?

 

Диоскурите

Да, защото не ви осквернява кръвта.

 

Орест

А мен, Тиндариди, приляга ли мен?

 

Диоскурите

Да, и тебе, че днешната кървава мъст

аз отдавам на Феб.

 

Хор

Ала как! Богове, та и братя на тази,

която умря,

не препречихте пътя на Керите вий?

 

Диоскурите

Неизбежност напътваше тая съдба

и още — на Феба нелепата реч.

 

Орест

Но какъв Аполон и какви словеса

направиха майкоубиец от мен?

 

Диоскурите

То са общи дела, обща участ е то,

но едничка вина

на предните погубва двамина^[2]!

 

Орест

О сестрице, видях те след толкова дни

и в миг се лишавам от твойта любов,

изоставям те аз, изоставяш ме ти!

 

Диоскурите

Тя си има съпруг и огнище: и тъй

не нерада е нейната участ, освен

че напуща града.

 

Електра

Ала има ли друга, по-скръбна съдба —

да напуснеш земята на родния край?

 

Орест

Аз напущам палата на своя баща

и пред чужди съдии за майчина кръв

ще давам ответ!

 

Диоскурите

                        В свещения град

на Палада да идеш! Понасяй, дерзай!

 

Електра

Притисни до гърдите ми своите гърди,

о братко любим!

Разделени, далече от родния дом,

ни прокуждат майчини клетви.

 

Орест

Дай ръка, прегърни ме и нека текат

твоите сълзи сякаш над гроб, над мъртвец!…

 

Диоскурите

Тия думи, уви, са такава печал

и за божия слух!

Че и ний, боговете, изпитваме жал

към смъртните многострадални.

 

Орест

Няма вече да зърна сестра си, уви!

 

Електра

Нито аз ще съм близо до твоите очи!

 

Орест

Ти отправяш към мене последни слова!

 

Електра

Прости, роден град,

простете, съгражданки мои, навек!

 

Орест

Моя вярна сестрице, отиваш си ти!

 

Електра

Да, отивам си, в сълзи са мойте очи!

 

Орест

Ти, Пиладе, сестра ми вземи за жена

и честит си върви!

 

Диоскурите

Тях ги сватба очаква. А ти замини

към Атина, избягай от кучките! Виж,

те се втурват към тебе с ужасни нозе

и със змии в ръце, и с черни тела,

те събират плода на страхотната скръб.

 

А пък ний да вървим към Сицилия, там

да спасяваме кораби в морската шир.

Като бродим в просторите етерни, ний

не подкрепяме люде престъпни,

а спасяваме в нужда и тежки беди

оногова, комуто животът е бил

осиян от добро, справедливост и чест.

Нека никой не върши позорни дела

и не плава с люде коварни! Така

аз, богът, на смъртните казвам.

 

Хор

Радостта да е с вас! Ако може

човек да се радва, да бъде далече от зло —

блажен е сред смъртните люде.