Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 15 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
zelenkroki (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)
Източник
sites.google.com

Издание:

Антични трагедии

Първо издание

 

Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Елисавета Караминкова

 

Националност старогръцка.

Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.

Дадена за печат: м. август 1985 г.

Подписана за печат: м. октомври 1985 г.

Излязла от печат: м. декември 1985 г.

Формат 16/60/90. Печатни коли 12.

Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.

Цена 0,65 лв.

 

ДИ „Отечество“

ДП „Георги Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

Парод

Хор

 

Строфа

Ти, Атридова дъще, чуй,

        ида, Електро, при теб

        в твоята селска хижа.

Дошъл е човек, да, човек от Микена е тук,

планинец, отхранен с мляко.

Вести, че аргивци обявили

тридневен жертвен празник

и че при Хѐриния храм

        всички девойки днес се сбират[1].

 

Електра

        Дружки, нито по светъл празник

        чезна, нито по златен наниз,

        аз, злочестата, скъпи мои.

        Страдам аз и не ще се хвана

        дружно с млади аргивки на танец,

        няма чевръсто да стъпват нозете ми.

Нощта прекарвам в сълзи аз, а сълзите

са моя участ и денем.

        Вижте мръсната ми коса,

        вижте пеплоса мой раздран!

        Как, приляга ли то на мен,

на потомката царска,

и на Троя, която и днес

        помни, че татко я срина?

 

Антистрофа

Всемогъща е Хера. Чуй,

        ето вземи от мен

        гъсто изплетена дреха

и златна добавка към своята прелест вземи!

Ти мислиш, че само с вопъл

и без да почиташ боговете,

ще победиш врага си?

Не с вопъл, а с молебна реч

        щастие ще постигнеш, дъще.

 

Електра

        Никой бог не дочу гласа ми,

        глас на клетница, не почете

        прежни таткови щедри дари[2].

        Страдам аз и за мъртъв татко,

        да, и за брат прокуденик страдам,

        който блуждае по краища чужди

        и на трапеза робска сяда, клетникът,

родѐн от славен воин.

        Аз пък чезна в бедняшки дом,

        той е моят подслон сега.

        Нямам в бащини двори кът,

сред скали обитавам.

А връз кърваво ложе там

Бележки

[1] Хорът говори за празника на богинята Хера, който бил честван в околностите на Микена с хекатомби от крави и с шествия на младежи.

[2] Още от омировски времена принципът на жертвоприношенията е do, ut des — „давам ти, за да ми дадеш“.