Еврипид
Електра (9)

Четвърти епизод

 

Електра

Победоносен сине на победния

баща-герой на битката под Ѝлион,

Оресте, дай да украся косите ти!

Ти идеш не след празно състезание,

след седем плетра бяг^[1], а поразявайки

Егиста, погубителя на татка ни.

И ти, съюзник негов и възпитаник

на мъж почтен^[2], Пиладе, приеми от мен

венец. Ти имаш равен дял в борбата ни.

Дано честити виждат ви очите ми!

 

Орест

Мисли, че първо бог реди съдбата ни,

Електро, после възхвалявай смъртния,

служителя на бога и на жребия.

Дойдох, убих Егиста — туй е истина,

не думи. За да може всеки гражданин

да го повярва, аз ти нося мъртвия,

когото можеш да дадеш на хищници,

на птици, поколение на въздуха,

за плячка, прикован на кол. Твой роб е той

когото преди малко цар наричаха.

 

Електра

Срамувам се, но да река бих искала…

 

Орест

Кажи, тук нямат място страховете ти.

 

Електра

Греховно е да се глумим над мъртвите.

 

Орест

Не ще ти каже никой дума укорна.

 

Електра

Градът е недоволен и язвителен.

 

Орест

Кажи каквото искаш, сестро. Нашата

вражда не знае милост и примирие.

 

Електра

Добре. С какво да почна ругатните си?

С какво да свърша? И какво бих турила

в средата? Всяко утро мислех думите,

които бих изказала в очите ти,

да бих била свободна от предишната

боязън. Но свободна днес, отправям ти

това, което бих ти рекла приживе.

Погуби ме, направи мен и брата ми

сираци. Що ти сторихме? Ти майка ми

позорно взе, като уби съпруга й,

владетеля на гърците под Ѝлион,

където ти не бе. Глупец, ти вярваше,

че майка ми ще бъде твоя примерна

жена, след като си сквернил постелята

на татко! Но когато съблазнителят,

принуден, взема за съпруга чуждата

жена, е жалък: мисли, че към него е

почтена непочтената към другия.

И не разбра как жалък бе животът ти.

Ти знаеше, че взе жена безнравствена,

а тя — че с мъж порочен се е свързала.

И двамата престъпни, вие криехте —

тя твоите, ти нейните злочестия.

А вредом в Аргос тая реч се носеше:

у тях мъжът е тя, а той — съпругата.

Позорно е жената да командува

дома, а не мъжът й. Отвращавам се

от синове, които носят името

не на баща мъжествен, а на майка си.

Че щом е взел прочута, благородница,

мъжът е нищо, всичко е съпругата.

А ето най-горчивата илюзия:

че представляваш нещо чрез парите си.

Но те са кратковременни приятели.

Че трайното е нравът, не богатството.

Че той надмогва всяко изпитание.

Нечестното богатство на негодника

в миг цъфне, па изхвръкне из ръцете му.

А за жените ще мълча… Девойка съм,

не ми приляга, стига и загатване.

Без срам бе ти — че царски дом владееше,

че бе красив. За себе си бих искала

съпруг, но не с момински взор, а с мъжки нрав.

Децата му ще бъдат воини предани.

За хорове и танци е красавецът.

Проклет да бъдеш! Не позна съдбата си,

и ти получи своето, престъпнико!

И нека онзи, който стори първата

успешна стъпка, не реши, че Правдата

е победена, нека чака свършека

на своя път и края на живота си!

 

Хор

Ужасно! Но и сам понесе ужаси

от теб и него. Страшна мощ е Правдата.

 

Електра

Внесете вътре тялото, прислужници,

сложете го на тъмното, та майка ми

преди смъртта си да не види мъртвия.

 

Орест

Мълчи, за друго нека разговаряме!

 

Електра

Какво съзираш? Помощ от Микена ли?

 

Орест

Не, не, това е майка ми, рождената!

 

Електра

Добре се е запътила към мрежата.

Но как блести с одежди в колесницата!

 

Орест

Какво ще правим? Ще убием майка си?

 

Електра

Като съгледа майка ни, смили ли се?

 

Орест

Ах!

Но как? Нали ме е родила, гледала…

 

Електра

Тъй както тя уби баща ни някога.

 

Орест

О Фебе, ти ми предвеща безумия!

 

Електра

Че ако Феб е глупав, кой е мъдрият?

 

Орест

Възможно ли е да убия майка си?

 

Електра

Какво от туй, ще отмъстиш за татка си!

 

Орест

Ще тегнат върху мене кърви майчини!

 

Електра

Баща да пренебрегнеш е безчестие!

 

Орест

Ще плащам за убийството на майка си!

 

Електра

Кому, ако не отмъстиш за татка си?

 

Орест

Уподобен на бог, приказва дѐмонът!

 

Електра

От светия триножник ли^[3]? Не мисля тъй.

 

Орест

Не вярвам в мъдростта на туй вещание!

 

Електра

Не бивай слаб, не падай в малодушие!

 

Орест

Върви и подстави на нея мрежата…

 

Електра

В която тя с Егист уби съпруга си.

 

Орест

Отивам. Почва страшна служба, страшна е

задачата ми. Ала с воля божия —

да бъде! Сладък и горчив е подвигът.

 

Хор

Здравей,

благородна царице на тая земя,

Тиндареева дъще и сестро

на момците юначни на Зевса^[4],

които живеят сред звездния рой

на ефира пламтящ и спасяват от смърт

по моретата смъртните люде!

Уважавам те редом с блажените аз

за богатство голямо и жребий благат.

Но настана мигът да помислиш и ти,

царице, какво да се прави!

 

Клитемнестра

Троянки, слезте от колата. Дайте ми

ръка да стъпя вън от колесницата.

Фригийска плячка украсява божите

светилища. А тия тук, все о̀тборни

жени, са дар за моето погубено

дете^[5] — нищожен, но краси палата ми.

 

Електра

Ще може ли робинята, изхвърлена

от бащин дом в това злочестно жилище,

да се докосне, майко, до ръката ти?

 

Клитемнестра

Не се грижи, готови са робините.

 

Електра

Защо, нали от къщи ме прокудихте!

Домът ми падна в плен и аз съм пленница,

остала без баща като троянките!

 

Клитемнестра

Баща ти сам скрои такива планове

за тия, за които най не биваше.

Но чуй, макар че, щом излезе името

на някоя жена, горчи езикът й,

неправо според мене. Да изучаваме

нещата: оправдават ли омразата,

да мразим с право; ако не — защо е тя?

Та Тиндарей ме даде нему не със цел

да умъртвява мене и децата ми.

А той подмами дъщеря ми, каза й,

че ще я жени за Ахил, отмъкна я

в безветрена Авлида. Там, връз кладата;

посече мойта бяла Ифигения.

И ако за избава на държавата,

за благо на дома и на децата си

едничка нея би убил, простила бих.

Елена беше бясна и съпругът й

не можеше да усмири коварната

и затова пожертвува детето ми.

За всичко туй, макар че бях засегната,

не бих винила, нито бих убивала

мъжа си. Той доведе изстъплената

менада, взе я в ложето си, две жени

в една и съща къща обладаваше.

Жената е сластолюбива, казвам го.

И щом изневери мъжът, отблъсквайки

леглото й, жената следва примера

на своя мъж, намира си любовници.

И после върху нас се сипят хулите,

а никой не кори мъжа, виновника!

Че ако Менелай бе похитеният,

Ореста ли би трябвало да жертвувам

за сестриния мъж? Баща ти как ли би

приел това? Не бивало убиецът

на рожбата ми да умре, а трябвало

да страдам аз! Убих, поех едничкия

възможен път, отвеждащ към вразите му.

Кой близък нему с мене би участвувал

в убийството му? Докажи противното,

че той, баща ти, падна незаслужено!

 

Хор

Да, право е, но срамна ти е правдата.

Разумната жена отстъпва винаги

на своя мъж. Която мисли иначе,

не влиза в тези мои разсъждения.

 

Електра

Спомни си, майко, думите, изречени

накрая: да обоснова противното.

 

Клитемнестра

Не се отказвам аз, дете, повтарям ги.

 

Електра

И щом го чуеш, ще ми отмъщаваш ли?

 

Клитемнестра

Не, с радост ще изслушам твоите размисли.

 

Електра

Ще кажа, като почна с пожелание:

да беше, майко, по-почтена в мислите!

Прославят с право хубостта ви — твоята

и на Елена. Две сестри, и двете сте

суетни, недостойни сте за Ка̀стора.

Елена доброволно бе отвлечена,

а ти уби героя пръв на Гърция

със довода, че заради детето си

погуби своя мъж. Не знаят хората:

преди да се реши смъртта на щерка ти,

едва напуска твоят мъж палатите,

а ти коси гласиш пред огледалото!

Жена, която в мъжово отсъствие

за хубост мисли, е порочна, махай я!

Че няма нужда да показва хубаво

лице, ако не дири нещо не добро.

И зная, ти една сред всички елинки

се радваше с успеха на троянците,

помръкваше, когато те загубваха.

Мъжът ти да се върне ти не искаше!

А имаше защо да бъдеш предана:

че не по-лош бе от Егист съпругът ти,

когото за водач посочи Гърция.

Делата на Елена позволяваха

да си спечелиш слава, че и лошото

е пример назидателен за мъдрите.

„Баща ти, казваш ти, уби детето ми!“

Орест и аз какво ти бяхме сторили?

Защо, като уби мъжа си, не на нас

предаде бащиния дом, а чуждото

легло пренесе там и купи брака си?

Отиде ли в изгнание съпругът ти

за твоя син, за мене той загина ли,

че два пъти погуби мене, живата?

И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата

с Орест ще те убием, отмъщавайки.

Онази твоя правда среща нашата.

Глупец е, който заради съкровища

и род жена порочна взема. Скромният,

но честен брак ощастливява къщата.

 

Хор

Случайност има в брака ни. На някоя

върви добре, у друга, гледам, лошо е.

 

Клитемнестра

Ти, дъще, все баща си си обичала.

Така е то: едни са за бащите си,

а други повече обичат майка си.

Ще ти простя. Пък и не съм дотолкова

доволна, дъще моя, от делата си.

Но как стоиш така, немита, дрипава,

щом тъкмо си се вдигнала от раждане?

Уви, нещастни мои намерения!

Аз тласнах към чрезмерен гняв съпруга си!

 

Електра

Ти стенеш късно, няма изцеление.

Мъртвец е татко. Но защо скиталеца,

сина си, не възвърнеш тук, в земята му?

 

Клитемнестра

Боя се — не за него, а за себе си.

Бил гневен заради баща си, тъй мълвят.

 

Електра

Защо е тъй суров към нас съпругът ти?

 

Клитемнестра

Такъв е той. А ти си необуздана.

 

Електра

Защото страдам. Но ще спра враждата си.

 

Клитемнестра

И той не ще е груб към тебе в бъдеще.

 

Електра

О, той е горд, а се намира в моя дом!

 

Клитемнестра

Видя ли? Пак възбуждаш нови спорове!

 

Електра

Мълча. Боя се, колкото е правилно.

 

Клитемнестра

Недей, дете. Защо си ме извикала?

 

Електра

Надявам се, ти чу за мойто раждане.

Та вместо мене — че не зная обреда —

ти жертва принеси, на десет дена е

детето. Аз не зная, първескиня съм.

 

Клитемнестра

Туй върши тая, дето е бабувала.

 

Електра

Бабувах си самата аз, сама родих.

 

Клитемнестра

Но нямаш ли съседи и приятели?

 

Електра

Не иска никой за приятел бедния.

 

Клитемнестра

Добре, ще ида. За дете на десет дни

ще жертвувам на боговете. След това

отивам на полето, там съпругът ми

на нимфите принася. — Хей, в оборите

конете отведете! Като сметнете,

че жертвата ми вече е привършена,

елате. Нека почета съпруга си.

 

Електра

Влез в бедната ми къща, но внимателно,

със сажди да не си начерниш дрехата.

Каквато трябва жертва ще пожертвуваш.

 

Че кошницата е готова, остър е

и ножът, що прободе бик^[6]. До него ти

ще паднеш мъртва. В ада ще се любите,

тъй както на земята. Туй единствено

ти давам аз, а ти плати за татко!