Еврипид
Електра (4)

Първи епизод

Хор

Тегла донесе в твоя дом и в Гърция

Елена, кръвната сестра на майка ти.

 

Електра

Жени, прекъсвам песните си жалостни,

защото виждам — странници, прилегнали

до къщи, се привдигат от засадата.

По пътя вие, в къщи аз — да бягаме!

Да се избавим от мъже злосторници!

 

Орест

Стой, клетнице, не бой се от ръката ми!

 

Електра

От смърт спаси ме, Аполоне, моля те!

 

Орест

Не тебе, друг, омразен, дири мечът ми.

 

Електра

Не се докосвай, нямаш право, махай се!

 

Орест

С тъй много право не докосвам никого.

 

Електра

Защо с ножове край дома ме дебнете?

 

Орест

Почакай, чуй, за да повярваш тутакси.

 

Електра

Стоя, та аз съм в твоя власт, по-силен си.

 

Орест

От твоя брат ти нося аз известие.

 

Електра

О, най-любими! Жив ли е? Умрял ли е?

 

Орест

Да, жив е. Първо новината радостна.

 

Електра

Честит бъди за тия думи хубави!

 

Орест

Дано това се сбъдне и за двама ни!

 

Електра

Къде прекарва клети дни той, клетникът?

 

Орест

На не една страна се сблъсква с нравите.

 

Електра

А може би се мъчи за насъщния?

 

Орест

Хляб има той, но жалък е изгнаникът.

 

Електра

Ала какво желае да узнае той?

 

Орест

Дали си жива, как върви животът ти.

 

Електра

Виж най-напред снагата ми съсухрена.

 

Орест

Ах, стена аз! Стопили са те скърбите!

 

Електра

Главата ми, къдриците отрязани…

 

Орест

А жалиш ли по брат, по гибел бащина?

 

Електра

Какво по-скъпо има за сърцето ми?

 

Орест

Уви! А ти! Какво си ти за брата си!

 

Електра

О, да, но той не е при мене, няма го.

 

Орест

Защо извън града си се поселила?

 

Електра

В убийствен брак омъжена съм, страннико.

 

Орест

Оплаквам брат ти… За микенец някакъв?

 

Електра

Не както татко някога мечтаеше.

 

Орест

Кажи ми, да му занеса известие.

 

Електра

Чак тук живея в неговото жилище.

 

Орест

Достойно за орач или копач е то…

 

Електра

Бедняк е, но е благ и добродетелен.

 

Орест

В какво е добродетелен съпругът ти?

 

Електра

На моя одър не посегна никога.

 

Орест

Оброк ли е това, или презрение?

 

Електра

Не иска да обиди потеклото ми.

 

Орест

Но този брак не го ли прави радостен?

 

Електра

Той смята, че неправо съм му дадена.

 

Орест

Разбрах, бои се от мъстта Орестова.

 

Електра

Това го плаши, вярно, но и честен е.

 

Орест

О!

Достоен мъж! Възнаграден ще бъде той!

 

Електра

Ако се върне в своя дом изгнаникът.

 

Орест

И туй понесе майка ти, рождената?

 

Електра

Жената люби мъж, не рожби, страннико.

 

Орест

Ала защо така те безчести Егист?

 

Електра

С такъв съпруг да раждам рожби немощни.

 

Орест

Така че да не раждаш отмъстители?

 

Електра

Тъй смята той. Дано ми заплати това!

 

Орест

А знае ли, че ти си още девствена?

 

Електра

Не знае, мълком тая тайна скриваме.

 

Орест

И тия, дето слушат, са ти предани?

 

Електра

И те ще скътат предано словата ни.

 

Орест

Орест какво би сторил, ако дойдеше?

 

Електра

Какъв въпрос! Не е ли миг да действува?

 

Орест

Но как ще може да срази убийците?

 

Електра

Ще стори, както те на татко сториха.

 

Орест

И ти, до него, ще убиеш майка си?

 

Електра

Да, с брадвата, посекла Агамѐмнона.

 

Орест

Това ли да му кажа — твърдо, сигурно?

 

Електра

О, да умра, но да погубя майка си!

 

Орест

Ах!

Да беше тук Орест и да те чуеше!

 

Електра

Не бих могла да го позная, страннико.

 

Орест

Така е, от деца са ви разлъчили.

 

Електра

Познал го би един човек от моите.

 

Орест

Кой, онзи, който го избавил някога?

 

Електра

Да, бащин възпитател, стар и немощен.

 

Орест

А беше ли зачетен с гроб покойният?

 

Електра

Зачетен? От дома му го изхвърлиха.

 

Орест

Уви, що думаш! Мисълта за болките

на чужд човек дори гризе сърцето ни.

Ала кажи, да занеса нерадата,

но неизбежна вест на брат ти. Вярно е,

че има жалост, ала не в невежата,

а в мъдрия човек. Не безболезнена

е мъдростта за прекомерно мъдрия.

 

Хор

И аз изпитвам същото желание.

Далек съм от града, не зная градските

злочестини, та, моля те, кажи ми ги.

 

Електра

Добре, щом трябва. Трябва пред приятеля

да кажа за теглата — мои, таткови.

Понеже ме подтикваш, моля, страннико,

вести на брат ми за злочестините ни,

в каква одежда, първо, съм облечена,

как чезна в смрад, в каква нищожна къщица

живея аз, родената в чертозите,

сама на стан тъка одежди, иначе

и гола, необлечена бих ходила,

сама отивам за вода на извора.

За мене няма празници и сборове.

Девойка, бягам от жените, бягам аз

от Ка̀стора, с когото, като сродници,

преди да иде на небето, бяха ни

сгодили. Сред фригийска^[1] плячка майка ми

на трон седи. Пред нея са робините

от Азия, пленени и доведени

от татко: те са в илионски плащове

със златни брошки. А кръвта на мъртвия

чернее, гние по зида. Убиецът

се вози в колесницата на жертвата

и носи горд в ръце престъпни скиптъра,

със който татко бе предвождал Гърция.

Обезчестен е гробът Агамѐмнонов:

ни клонче мирта, нито възлияния,

а пуста и без дарове е кладата.

Мълвят, че тоя славен мъж на майка ми

пиян-залян бил скачал връз могилата,

замервал паметната плоча с камъни

и срещу нас така говорел дързостно:

„Къде е твоят син Орест? Той гроба ти

прекрасно пази!“ Тъй сквернял изгнаника.

Та, моля те, това кажи му, страннико.

Мнозина го зоват чрез мен: ръцете ми,

езикът ми, сърцето ми изстрадало,

главата ми остригана, родителят…

Позор! Бащата да сломи фригийците,

а той да не унищожи един човек —

той, младият, синът на благороден мъж!

 

Хор

Но ето, виждам, иде и съпругът ти.

Завръща се, завършил свойте работи.

 

Селянинът

Какви са тия странници пред портата?

Какво ги води в селската ми къщица?

За мене ли са тук? Но неприлично е

жена да води с млади люде разговор.

 

Електра

Недей ме подозира, о приятелю.

Ти всичко ще узнаеш. Тия странници

от моя брат Орест ми са вестители.

А вий простете думите му, странници.

 

Селянинът

Що казват? Че е жив и вижда слънцето?

 

Електра

Тъй думат, и вестта изглежда истинна.

 

Селянинът

А клет баща и тебе клета помни ли?

 

Електра

Да вярваме! Но слаб е мъж прокуденик.

 

Селянинът

Каква поръка от Орест донесоха?

 

Електра

Изпратил ги е, за да видят злото ми.

 

Селянинът

Те виждат част, а ти кажи им другото.

 

Електра

Те знаят всичко, всичко им е казано.

 

Селянинът

Защо тогава не разтвори портите?

Елате вътре. За вестта ви хубава

ще ви гостим с каквото в къщи имаме.

Внесете вътре вещите им, спътници!

Недейте възразява, при приятел сте,

приятели. Бедняк съм аз наистина,

но низък нрав у мен не ще откриете.

 

Орест

О боже, този мъж ли крие брака ти,

жена, за да спаси честта Орестова?

 

Електра

Наричат го съпруг на мене, клетата.

 

Орест

Уви,

не съществува знак на доблест! Виждал съм

нищожни синове на благородници

или от прости люде рожби доблестни.

Една духовна нищета в богатия

и светла мисъл в тялото на бедния.

С какво мерило ще отсъдиш правилно?

С богатство ли? Но ти е съдник пагубен!

Или пък с бедност? Ала тя чрез нуждата

приучва на дела позорни людете.

Оръжие? Но като гледаш копие,

ще кажеш ли, че воинът е доблестен?

Не, най-добре изоставѝ въпросите!

А този мъж не е велик сред аргосци,

не се надува с именити прадеди,

но той, макар и прост, излиза доблестен.

Не ще ли разберете вие, пленници

на блудни мисли, да цените людете

по благороден нрав и поведение?

С такива люде и градът, и къщата

добруват. Плът красива, но безмозъчна,

е статуя на стъ̀гдата. Че слабият

посреща удар не по-зле от силния:

тук всичко е в природното безстрашие!

А за Ореста, който и присъствува,

и не, и за когото сме пристигнали,

достойна е честта, и ний приемаме.

Слуги, да влезем! Предпочитам бедния,

но приветлив стопанин, пред богатия.

Ценя на този мъж гостоприемството,

но бих желал да ме приеме радостен

в дом радостен не друг, а брат ти. Може би

ще дойде той. Че Феб е ясновидецът.

Нехая за човешките пророчества!

 

Хор

Сега, Електро, повече от всякога

в сърцето грее радостта, и мудната

съдба навярно ще намери пътя си.

 

Електра

Злочести, знаеш къщната оскъдица,

а каниш гости високопоставени.

 

Селянинът

Защо? Ако са вярно благородници,

и малкото за тях ще е достатъчно.

 

Електра

Понеже ти сгреши, върви при стария

наставник на баща ни. Край танайските

води^[2], които служат като граница

на Спарта и на Аргос, той стада пасе,

откакто из града са го изхвърлили.

Кажи му да отиде в свойто жилище

и донесе да хапнат нещо гостите.

Ще се зарадва и ще е признателен,

че жив е днес Орест, когото той спаси.

От татковите замъци, от майка си

не чакам нищо. Ще й бъде тягостно

да чуе, че Орест е жив, нещастната.

 

Селянинът

Щом искаш тъй, добре, ще съобщя това

на стареца. Но ти побързай, влез дома,

поразтреби. Щом иска, домакинята

намира много нещо за гощаване.

Не, в къщи все ще се намери толкова,

че днес поне да си наситим гостите.

 

Когато мисля за такива работи,

аз знам — голяма сила е богатството:

и гости срещаш, и лекуваш тялото

от болести. Но еднократно ядене —

е нищо. Наяде ли се богатият,

той носи толкоз, колкото и бедният.