Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- zelenkroki (2011)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Антични трагедии
Първо издание
Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Стефанов
Коректор: Елисавета Караминкова
Националност старогръцка.
Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.
Дадена за печат: м. август 1985 г.
Подписана за печат: м. октомври 1985 г.
Излязла от печат: м. декември 1985 г.
Формат 16/60/90. Печатни коли 12.
Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.
Цена 0,65 лв.
ДИ „Отечество“
ДП „Георги Димитров“, София
История
- — Добавяне
Втори стазим
Хор
Първа строфа
Изпод нежната майчица грабнато
в планините на Аргос (тъй казва
побеляла от старост легенда),
водел някога Пан, повелителят полски,
свирейки сладка песен
със своята цафара звучна,
агне едно златорунно[1]. Тогава вестител,
изправен върху стълбите каменни, викнал:
„Бързо на стъ̀гдата, бързо,
люде микенски, вървете!
Там за царете блажени
чудо ще видите!“
И хорове пеели в чест на дома Атреев.
Първа антистрофа
И тогава златните храмове
се разтворили, блеснали в Аргос
по олтарите пламъци ясни.
Флейта, дружка на музите, свирела сладко.
Звучни химни прославяли
Тиестовото златно агне.
Тайно съпругата той прелъстил на Атрея
и в своя дом отнесъл великото чудо,
после се върнал и викнал
към насъбраните люде,
че златорунното агне,
агнето рожесто,
той в своите двори, в своето стадо пази.
Втора строфа
И тогава, тогава Зевс
променил блестящия път
на звездите и светлия слънчев зрак,
и белия лик на зората.
От заник тръгва слънцето в път
с палещ божествен пламък
и вече вървят към север облаци влажни,
гине в суша страната на А̀мон[2] —
капка роса не познава!
Няма вече дъжда
жизнедарителен Зевсов!
Втора антистрофа
Да, така се мълви, но аз —
аз не вярвам в такива неща —
златоликото слънце да смени
горещата своя пътека
и тъй за греха на един човек
зле да накаже всинца.
Но страшните басни, които плашат човека,
са полезни за култа на бога.
Ти за това не помѝсли
и уби своя мъж,
сестро на славни братя!