Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 15 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
zelenkroki (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)
Източник
sites.google.com

Издание:

Антични трагедии

Първо издание

 

Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Елисавета Караминкова

 

Националност старогръцка.

Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.

Дадена за печат: м. август 1985 г.

Подписана за печат: м. октомври 1985 г.

Излязла от печат: м. декември 1985 г.

Формат 16/60/90. Печатни коли 12.

Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.

Цена 0,65 лв.

 

ДИ „Отечество“

ДП „Георги Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

Първи стазим

Хор

Първа строфа

        Кораби славни, които някога в Троя

        стигнахте с весла безчетни,

        носени в танц със морските нимфи там,

        дето делфинът, любител на флейтови звуци,

        скачаше около тъмносиния нос

        и се превърташе весело,

че предвождаше той Тетѝдиния славен син,

чевръстия в скок Ахил[1],

ведно с Атрид Агамѐмнон

към Троя, към брега на Симоѐнт.

 

Първа антистрофа

        А Нереидите от брега на Евбея

        носеха доспехи бойни,

        връз наковалнята злата на Хефест ковани;

        после минават през Пѐлион, после през О̀са

        и през свещените нейни лесове,

        през пещерите на нимфите,

през ония места, където конникът-баща[2]

отгледа светлия зрак

на Елада, сина на Тетида,

чевръстия съюзник на Атрѝд.

 

Втора строфа

        Слушах веднъж едного, дошъл от Троя,

        как в навлипийския пристан

        твоя, сине Тетидин,

        славен щит описваше — как

        в кръг украсен бил с лѝкове,

        страх за троянците.

        Тъй, по външния щитов край

        сам Персей лети със златни сандали

        пряко море, понесъл в ръце

главата на Горгоната,

        с него е Хермес, вестителят Зевсов,

синът на Мая, добрият селски момък.

 

Втора антистрофа

А по средата на щѝта е блеснал ясен

        слънчев кръг, па го носят

        впряг коне хвърковати,

        там е вишният звезден хор,

там са плеяди, хиади[3],

        страшни за Хектора[4].

        А по златокования шлем

        има сфинксове, те са впили нокти

        в плячка, добита с песенна реч[5].

По бронята пристегната —

        виж, огнедишна, лъвицата бърза

с ужасни нокти към коня от Пирена[6].

 

Епод

        По смъртоносното копие литнали четири коня

и черен прах се е вдигнал подир тях.

        Вожда на такива бойни люде

        ти погуби, Тиндаридо,

        своя мъж, безчестна жено!

Затова и на тебе небето

        някой ден ще изпрати смърт,

и аз ще видя тежкия меч

        как пролива твоите кърви!

Бележки

[1] По традиция, завещана от епическите поети, Ахил е бързоног.

[2] Конникът-баща е Пелей, бащата на Ахил; според друго мнение това е кентавърът Хирон, който, по заръка на Пелей, възпитавал Ахил в своята пещера.

[3] Описвайки Ахиловия щит, Еврипид следва епическата традиция. У него плеядите и хиадите са в центъра на щита; в средата на щита Омир поставя земята, морето и небето със съзвездията му.

[4] Според Омир пред блясъка на Ахиловите оръжия Хектор изгубва смелост и хуква да бяга.

[5] Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил себе си и Тива.

[6] Пирена е извор в Коринт, бликнал на мястото, където крилатият кон Пегас ударил с копитото си. Оттук конят от Пирена е Пегас. С лъвица се означава чудовището Химера (с глава на лъв, тяло на коза и с опашка — змия), убито от Белерофонт, ездача на Пегас.