Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- zelenkroki (2011)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Антични трагедии
Първо издание
Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Стефанов
Коректор: Елисавета Караминкова
Националност старогръцка.
Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.
Дадена за печат: м. август 1985 г.
Подписана за печат: м. октомври 1985 г.
Излязла от печат: м. декември 1985 г.
Формат 16/60/90. Печатни коли 12.
Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.
Цена 0,65 лв.
ДИ „Отечество“
ДП „Георги Димитров“, София
История
- — Добавяне
Първи стазим
Хор
Първа строфа
Кораби славни, които някога в Троя
стигнахте с весла безчетни,
носени в танц със морските нимфи там,
дето делфинът, любител на флейтови звуци,
скачаше около тъмносиния нос
и се превърташе весело,
че предвождаше той Тетѝдиния славен син,
чевръстия в скок Ахил[1],
ведно с Атрид Агамѐмнон
към Троя, към брега на Симоѐнт.
Първа антистрофа
А Нереидите от брега на Евбея
носеха доспехи бойни,
връз наковалнята злата на Хефест ковани;
после минават през Пѐлион, после през О̀са
и през свещените нейни лесове,
през пещерите на нимфите,
през ония места, където конникът-баща[2]
отгледа светлия зрак
на Елада, сина на Тетида,
чевръстия съюзник на Атрѝд.
Втора строфа
Слушах веднъж едного, дошъл от Троя,
как в навлипийския пристан
твоя, сине Тетидин,
славен щит описваше — как
в кръг украсен бил с лѝкове,
страх за троянците.
Тъй, по външния щитов край
сам Персей лети със златни сандали
пряко море, понесъл в ръце
главата на Горгоната,
с него е Хермес, вестителят Зевсов,
синът на Мая, добрият селски момък.
Втора антистрофа
А по средата на щѝта е блеснал ясен
слънчев кръг, па го носят
впряг коне хвърковати,
там е вишният звезден хор,
там са плеяди, хиади[3],
страшни за Хектора[4].
А по златокования шлем
има сфинксове, те са впили нокти
в плячка, добита с песенна реч[5].
По бронята пристегната —
виж, огнедишна, лъвицата бърза
с ужасни нокти към коня от Пирена[6].
Епод
По смъртоносното копие литнали четири коня
и черен прах се е вдигнал подир тях.
Вожда на такива бойни люде
ти погуби, Тиндаридо,
своя мъж, безчестна жено!
Затова и на тебе небето
някой ден ще изпрати смърт,
и аз ще видя тежкия меч
как пролива твоите кърви!