Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 15 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
zelenkroki (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)
Източник
sites.google.com

Издание:

Антични трагедии

Първо издание

 

Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Елисавета Караминкова

 

Националност старогръцка.

Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.

Дадена за печат: м. август 1985 г.

Подписана за печат: м. октомври 1985 г.

Излязла от печат: м. декември 1985 г.

Формат 16/60/90. Печатни коли 12.

Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.

Цена 0,65 лв.

 

ДИ „Отечество“

ДП „Георги Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

Трети епизод

Хор

О-о̀! О-о̀!

Дочувате ли този вик, приятелки,

или ме мами призрак? Сякаш Зевсов гръм

подземен[1]! Чуй, по-ясни стават звуците!

Електро, господарке, покажи се вън!

 

Електра се явява на сцената.

 

Електра

Приятелки, къде достигна битката?

 

Хор

Аз знам едно — че чувам смъртни стонове.

 

Електра

И аз ги чувам — отдалеч, но чувам ги.

 

Хор

Далечен е гласът, но все пак ясен е.

 

Електра

На чужди ли е, или на приятели?

 

Хор

Не зная — че в едно се сливат звуците.

 

Електра

Смъртта ми съобщаваш ти! Защо стоя!

 

Хор

Почакай миг и ясно чуй съдбата си.

 

Електра

О, аз съм победена! А вестителят?

 

Хор

Ще дойде той. Та цар убиват, мъчно е!

 

Влиза един Вестител.

 

Вестителят

Девойки от Микена, победителки,

Орест надви, вестя на вси приятели!

Егист, убиецът на Агамѐмнона,

лежи прострян! Редете реч молитвена!

 

Електра

Но кой си ти? И как да ти повярваме?

 

Вестителят

Та не позна ли спътника на брата си?

 

Електра

О, скъпи мой, не разпознах лицето ти

от страх и ужас, но сега — познавам те.

Как, мъртъв е омразникът, убиецът?

 

Вестителят

Да, мъртъв. Щом желаеш, чуй го втори път.

 

Електра

О богове, о правдо зряща! Ето ви!

Кажи ми за смъртта му и за начина,

по който бе извършено убийството.

 

Вестителят

Когато вече твоя дом напуснахме,

в коларски двуколесен път навлязохме,

и там бе царят славен на микенците.

Сред своите градини напоявани

венец от мирта виеше за себе си.

Той викна: „Поздрав, странници, какви сте вий?

Отде сте, от коя земя дохождате?“

Орест отвърна: „Тесалийци. Тръгнахме

за към Алфей, на Зевса там ще жертваме.“

И като чу това Егист, поканва ни:

„Днес вие ще сте мои сътрапезници

в гощавката. Принасям тия бикове

на нимфите. На ранина ще станете

и пътя ще подемете. Да влизаме!“

Говореше и за ръце ни хващаше,

па ни поведе: „Няма да отказвате!“

Когато в къщи влязохме, провикна се:

„Подайте бързо съд с вода за гостите —

да дойдат при олтара и светената

вода!“ Орест му проговаря: „Михме се

току-що в чисто изворно течение.

Но ако трябва да помагат странници,

готови сме, Егисте, не отказваме.“

Остана недовършен този разговор.

Прислужниците в миг оставят копия,

охрана царска, хващат се на работа.

Тук носят кошник, там — съдина жертвена,

а там разпалват огън и над огъня

котел поставят. Екнаха чертозите.

И в този миг любовникът на майка ти

поръсва с ечемик олтара, казвайки:

„О нимфи скални, нека ние с моята

съпруга Тиндарида ви почитаме

все тъй, а зло да стигне враговете ми!“

Орест и тебе. Ала господарят ми

безмълвно за противното се молеше:

дом бащин да спаси. Взе нож от кошника

Егист, отряза кичур бича козина

и в огъня свещен я хвърли, в рамото

прониза бика, както го придържаха

слугите, и продума тъй на брата ти:

„За чест се смята между тесалийците

да можеш бик да насечеш и буен кон

да обуздаеш. Ето ножа, страннико,

и защити честта на тесалийците!“

Той взе в ръце кования дорийски нож,

отметна плаща скъп на раменете си,

Пилада за помощник взе и робите

отблъсна. Хвана за крака добичето,

оголи белите меса с изпъната

ръка и смъкна кожата за толкова,

за колкото не би направил конника

два пробега, и тъй разпра корема му.

Егист се взира в жертвената вътрешност:

там няма дроб, а жилите и злъчният

мехур вещаят ужас на гадателя.

Той свъси взор, а господарят — пита го:

„Какво ти е?“ — „Страхувам се от вънкашна

засада, госте. А за мен, за моя дом

е смъртен враг синът на Агамѐмнона.“

Пък той му казва: „Как, че от изгнаник ли

се плаши царят? Но да се гощаваме!

Затуй ми донесете не дорийски нож,

а фтийски, за да разсека гърдите му.“

Той удря с ножа, и Егист внимателно

разглежда вътрешностите, навежда се.

Орест на пръсти приближи, удари го

по прешлените и пресече ставите

гръбначни. Мигом се затресе тялото

и се замята във предсмъртни гърчове.

Слугите към оръжието хукнаха —

на бой мнозина срещу двама. Доблестно

ги срещнаха, размахали оръжия,

двамината. Орест мълви: „Не враг съм аз

на своя град и своите прислужници,

а възмездител за убийство бащино —

аз, бедният Орест. Не ме убивайте

вий, стари таткови слуги!“ При тая реч

те свалят свойте копия. Познат бе той

от някакъв служител стар в палатите.

И в миг с венец окичиха челото му,

възрадвани, ликуващи. Пристига той

и носи не главата на Горгоната,

а на Егист, когото мразиш. Кръв за кръв

е заплатил с горчива лихва мъртвият.

Хипорхема

Хор

Строфа

Встъпѝ в хоровода ни, дружке,

        като чевръсто сърне

подскачай, хубавице, сред простора,

че брат ти спечели победа, по-голяма

дори от онази, която печелят

при бреговете на Алфей! Припявай

победна песен днес към моя танец!

 

Електра

О светлина, о колесницо слънчева!

О Земьо! Нощ, в която бях удавена!

Сега свободни вече са очите ми:

убиецът на татко падна, мъртъв е!

Какъвто накит имам за косите си

дома си, ще го донеса, приятелки,

да украся чело юнашко братово!

 

Влиза в къщи.

 

Хор

Антистрофа

О, дай за челото му накит!

        Ние пък, нашият хор,

ще вием танец, драг на вас, о Музи!

Предишните скъпи царе на тази наша

земя ще царуват отново над нея,

че те сразиха с чест един безчестник!

Да екне вик, съзвучен с радостта ни!

Бележки

[1] Зевсов гръм подземен, т.е. тътен от земетръс.