Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breathless, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Лора Лий Гърк. Без дъх

ИК „Компас“, Варна, 2003

Редактор: Любен Любенов

ISBN: 954–701–102–2

История

  1. — Добавяне

19.

— Знаех го през цялото време — каза Дави, докато стоеше на барплота в кафенето на Роузи и си наливаше чаша лимонада. — През цялото време знаех, че е невинен, нали, Дензи?

— О, да — съгласи се сестра й, като кимна толкова силно, че перото от шапката й подскочи. — Да, наистина.

Лили и Роузи размениха погледи над плота, като и двете се опитаха — и се провалиха — да сдържат усмивките си.

Дави обаче не бе единственият човек в Шиварий, който имаше слаба памет. Заведението на Роузи бе препълнено с хора, които сега сипеха хвалебствия по адрес на Еймъс, но които само преди седмица биха го линчували, ако бяха имали тази възможност.

Шерифът Трусдейл бе притиснат между две дами, събрани около напитките, поставени на плота, и Мери Алис постави ръка на рамото му, докато той си вземаше една курабия.

— Този ужасен Алвис Пърди е надеждно заключен, нали, шерифе? — попита тя.

— Да, госпожо. Няма шанс да се измъкне. Вашият съпруг ще председателства на неговия процес между другото.

Мери Алис сви рамене.

— Като си помисля само, че този мъж идваше тук редовно, продаваше книгите си, държеше се като всички останали — и да бъде убиец през цялото време.

— Да, госпожо — съгласи се Тру и се обърна към Лили. — Ако нямаш нищо против, Лили, бих искал да поговоря с теб за минута.

— Разбира се — кимна тя, като си помисли, че вероятно иска да й зададе въпроси за Алвис. Последва го, като заобиколиха една група жени и преминаха през двойка въртящи се врати в кухнята.

Тру се обърна към нея, отвори уста да заговори, после отново я затвори. Очевидно се чувстваше неудобно и премести тежестта на тялото си от един крак на друг, подръпна яката си и няколко пъти се изкашля лекичко. Ако искаше да разговаря за Алвис, със сигурност му трябваше много време да го направи.

Най-после започна.

— Лили, искам да знаеш, че аз съм този, който постави онази бележка за игралния клуб в дома ти.

Слисана, тя се вторачи в него. Покрай убийството на Корин Хюз и арестуването на Еймъс съвсем бе забравила за бележката.

— Ти си я написал? Ти?

— Да, госпожо.

— Но ти си шерифът. Как точно ти, от толкова много хора, си могъл да направиш такова нещо?

Той сведе поглед към пода. Изглеждаше искрено засрамен от себе си.

— Една група мъже се бяхме събрали онази нощ, бяхме малко пийнали… и… ами, няколко от нас ни хвана яд на теб и на другите жени, които се опитваха да ни лишат от удоволствията ни — той изпусна звучна въздишка. — Предполагам, че това е едно от онези неща, които изглеждат чудесни в даден момент, но когато се събудиш на следващата сутрин, осъзнаваш, че си постъпил адски глупаво.

Тя се вторачи в него. Не знаеше какво да каже.

Трусдейл вероятно взе вниманието й за укор, защото лицето му почервеня и той не посмя да я погледне в очите. Продължаваше да се взира в кухненския под.

— Когато Даниел ми донесе онази бележка и ме помоли да намеря човека, който я е оставил на масата ти, аз просто нямах смелостта да си призная.

Той си пое дълбоко дъх и вдигна глава, за да я погледне най-после в очите.

— Макар че бях пиян, когато го извърших, и не исках да сторя нищо лошо, това си е престъпление. Ако искаш да повдигнеш обвинение срещу мен за нарушение границата на частната собственост, кажи на Боби Том за това. Имаш пълното право да го сториш. И имаш пълното право да накараш хората в града да приказват за това ако искаш. Предполагам, че си ядосана адски много.

Странно, тя не се ядоса. Може би защото тази бележка й се стори сякаш отпреди години. Или може би защото днес бе празничен ден и тя бе в твърде добро настроение, за да се кара с някого. Или защото бе научила нещо много ценно през последните седмици — как да прощава и как да забравя.

— Тру, няма да повдигна обвинения срещу теб — тя махна с ръка, сякаш бележката бе нещо без последствие. — Оценявам това, че ми каза истината. Сега нека просто да забравим всичко, става ли?

Би могла да каже, че думите й го изненадаха. Той дълго се взира в нея, напрегнат и недоверчив, като се чудеше дали наистина си мислеше това, което каза, или не. Най-накрая в ъгълчетата на устата му се появи усмивка.

— Оценявам това, Лили. Благодаря ти. И съжалявам, наистина…

Той докосна края на шапката си за довиждане, после се обърна и излезе от кухнята. Тя почака за миг, после го последва, като зае отново мястото си на барплота. Разговорите все още се водеха около озадачаващите събития от днешния следобед.

— Колко ясно изложи Даниел всички доказателства — казваше Алис. — Разбира се, Линдън бе заявил навсякъде, че той е способен адвокат. И със сигурност го доказа днес.

Лили огледа залата и потърси субекта на техния разговор. Даниел, Самюъл и съдията Билингс бяха събрали глави и очевидно обсъждаха заплетената законност на процеса, докато Еймъс слушаше с изражение на лицето, което показваше, че няма представа за какво си говорят онези тримата.

Лили се усмихна. От оправдателната присъда от този следобед насам Еймъс следваше Даниел като пале. Преклонението бе заменило страха и сега двамата с Даниел бяха най-добри приятели.

Изведнъж Даниел погледна в нейната посока и очите им се срещнаха. Той се извини на групата мъже, които го заобикаляха, и започна да се приближава към нея. Лили видя какво говореха очите му изпод миглите. Имаше нещо възбуждащо в погледа, който той плъзгаше надолу по тялото й със скрити намерения, и Лили изпита онова странно усещане за безтегловност под лъжичката. Направи неволна крачка назад и подпря плота зад себе си. Изведнъж, неспособна да издържи на този горещ поглед, тя се обърна с гръб и се престори на заета, започвайки да пренарежда парчетата пай и чинии със сладки на Роузи.

— Добър вечер, дами — изрече високо Даниел, като се спря до нея.

Другите жени наобиколиха плота и го заотрупваха с поздравления, но Лили не можеше да издаде и звук. Около нея като вихър се носеха разговорите за процеса и Лили не можа да си даде сметка дали това не бе гласът на Даниел отпреди няколко вечери.

„Когато този процес приключи, двамата с теб ще довършим онова, което започнахме.“

Толкова много събития се бяха случили от онази нощ, тя бе имала малко време да се занимава с тях… Но сега, когато бяха в една зала, пълна с хора, които можеха да направят сензация и от най-нищожната информация, необичайно запечатаният спомен за това как Даниел я бе докоснал и я бе нарекъл красива се върна с неотслабена сила и Лили бе сигурна, че всички в залата знаят за неговите намерения, така, както и тя самата.

Той се протегна да си вземе една курабия и ръката му заплашително се приближи близко до гърдите й. Тя сведе поглед и почувства как смущаващата горещина се вдига до бузите й.

— Мисля, че ни трябва още лимонада — промълви тя и бързо се скри в кухнята. Едва когато стигна там, забеляза, че не е взела каната със себе си.

Притисна ръце към пламналите си бузи и се облегна на хладилника. Знаеше какво иска от нея той и тя също го искаше. Но не това обръщаше всичко в нея наопаки, не това разгаряше това паническо чувство. Не, това, което я плашеше, бе убедеността, че като любовница вероятно щеше да го разочарова. Джейсън винаги бе мислил така.

— Забрави това.

Тя подскочи при звука от гласа на Даниел. Не можа да срещне погледа му, докато той пресичаше кухнята, а после й подаде почти празната кана.

— Благодаря ти — едва произнесе тя и грабна стъклената кана от протегнатата му ръка.

Когато се обърна да отвори хладилника, той последва движението й, толкова близко зад нея, че тя можеше да усети дъха му до бузата си.

— Мисля, че довечера трябва да ми приготвиш вечеря — промълви тихо. — Тръгни си първа. Ще почакам известно време, после ще те последвам. Остави задната врата отворена. Ще дойда оттам.

Той си бе тръгнал преди тя да направи избор дали да се съгласи, или да откаже, и осъзна, че нямаше възможност за избор. Това бе неизбежно и тя беше безсилна да го спре. За неин срам бе принудена да признае, че не иска да го спре. Но то я плашеше.

Беше се опитала да бъде добра съпруга на Джейсън и това включваше интимните съпружеските задачи, изпълнявани в спалнята, но то не бе направило нещата различни. Нищо от това, което бе правила, не го бе задоволило и след един месец той се бе преместил в отделна спалня и се отбиваше в стаята й само когато и ако почувстваше за необходимо. В рамките на една година той доста рядко бе посещавал стаята й. Когато го правеше, любовният акт бе бърз и потаен, роден от похотта му и от нейните задължения на съпруга.

Лили затвори очи, като притисна каната с лимонада до гърдите си. Даниел я караше да чувства неща, каквито с Джейсън никога не бе изживявала, и можеше само да се надява, че физическата любов с него няма да бъде празен, безсъдържателен акт, както бе при съпруга й. Може би беше глупаво от нейна страна, но й се искаше това да бъде нещо повече, толкова много повече.

Когато напълни отново каната с лимонада, тя се завърна в залата за хранене. Даниел бе възобновил разговора си със Самюъл и съдията Билингс. Около тях в обсъжданията се бяха присъединили и други мъже. Жените се бяха събрали около барплота и все още бъбреха. Лили остави каната върху плота и почака докато разговорите стихнат, после се обърна към Роузи с гримаса от болка на лицето, която, надяваше се, е истинска.

— Отивам си вкъщи — каза тя, като държеше главата си с ръка. — Имам малко главоболие.

— О, мила… — изписка Дензи и я потупа по рамото. — Изглеждаш толкова отслабнала.

— Лед — определи решително Дави. — Единственото, което помага.

— О, не, мога да ти дам нещо по-добро от лед — намеси се Мери Алис. — Имам лауданум вкъщи. Мога да накарам Линдън да…

— Не, не искам лауданум, благодаря ти — възпря я тя. — Ще се оправя с лед. Това, което наистина ми се иска, е да си легна. Изминалите няколко дни бяха много трудни, с всичките тези тревоги за Еймъс и прочие — тя се насили да се усмихне едва доловимо. — С удоволствие ще си отида вкъщи и ще си почина малко.

Всички, изглежда, приеха заминаването й като нещо съвсем естествено, но Роузи я проследи с поглед, докато вземаше плетената си чанта и Лили разбра, че не е успяла я заблуди. Но знаеше също, че от Роузи тя нямаше да получи укор за това, че се ангажира с една връзка с мъж, който не й е съпруг.

Когато си тръгна от кафенето, вечерта все още не бе настъпила, но знаеше, че не след дълго Даниел ще я последва и това й оставяше твърде малко време. Когато пристигна у дома си, Лили отключи задната врата, както й бе поръчал той, после напълни легена и една кана и се качи горе. Изми се, включително и косата възможно най-бързо, но после изгуби няколко ценни минути, като се чудеше какво да облече. Какъв вид дреха е подходяща за непозволена, потайна среща с един любовник — мислеше тя трескаво, като отхвърляше рокля след рокля в гардероба си. Той не притежаваше нищо съблазнително. Знаеше също, че Даниел не обръща внимание на ярките цветове, каквито тя често носеше и искаше да облече нещо, което ще му хареса. Накрая избра една лъскава тъмнозелена памучна рокля. Косата й бе все още влажна, когато просто я усука на топка на тила си и й постави няколко фиби и чифт гребени от полирана черупка на костенурка.

Надяваше се, че всичките й усилия ще я накарат да се чувства по-уверена, по-малко несигурна в себе си, но с всеки изминал миг се чувстваше все по-нервна отпреди. Всичко, за което можеше да си мисли, бе за необичайния начин, по който той я целуваше и докосваше, и тези спомени я правеха плашлива като младо жребче.

Тъкмо когато си слагаше малко одеколон зад ушите, чу звуци на Моцарт да изпълват стаята й. Озадачена, тя се смрази на мястото си и се заслуша, разбирайки, че Даниел е вече долу и я чака. Беше пуснал грамофона й.

Тя се погледна в огледалото за последен път, пое си дълбоко дъх и излезе от стаята. От горната част на стълбите го видя да стои във вестибюла и да я чака. Забеляза също, че и той си бе сменил дрехите. В черния си костюм, бяла риза и перлено сива жилетка и с късното следобедно слънце, което проникваше през стъклото над предната й врата и превръщаше косата му в златистокафява, той изглеждаше ослепително красив. Тя застина на мястото си, с ръка върху перилата, и просто го наблюдаваше.

Музиката спря и Даниел погледна нагоре към нея. За миг времето изглежда спря и Лили почувства отново признаци на страх. Но изведнъж Даниел протегна ръка и взе малката възглавничка, която стоеше отгоре върху централната колона. Лукава усмивка озари лицето му, докато я държеше вдигната.

— Използваш ли наистина някога това нещо?

— Разбира се — излъга тя. — Всеки ден.

— Покажи ми — хвърли й възглавничката. — Направи го де.

Тя хвана възглавничката и разбра, че няма начин да подмине подобно предизвикателство. Като действаше така сякаш го правеше всеки ден, тя постави възглавничката на перилата, седна върху нея и остави гравитацията да направи останалото. Когато стигна края, полетя от перилата право в ръцете на Даниел.

— Видя ли? — възкликна тя, като се засмя, за да прикрие нервността си при допира на ръцете му около тялото й. — Плъзгам се надолу по тези перила всеки ден.

— Разбира се — отговори той дрезгаво и тя разбра, че не й е повярвал и за секунда.

Бързо я целуна по устните, после я пусна и насочи вниманието си към грамофона встрани от него. Лили го наблюдаваше как маха плочата със запис на Моцарт и я поставя обратно в хартиения калъф.

— Обичам това нещо — промърмори той, докато поставяше плочата в шкафчето на грамофона и си вземаше друга. — Музика по поръчка.

Той постави плочата на апарата, завъртя манивелата, за да я задвижи, и внимателно постави стоманената игла на края на плочата. От грамофона се разнесе музика и изпълни къщата с прекрасните акорди на Щраусов валс. Той протегна ръка към нея.

— Може ли един танц?

Тя вдигна поглед към него и изпита абсурдното желание да заплаче. Той си спомни какво му бе признала преди няколко седмици — че нито един мъж, освен собствения й баща не я бил канил на танц.

Не можеше да повярва, че той си го спомня.

В този момент Лили Морган се влюби в Даниел Уокър.

Тя пое ръката му и прошепна:

— Не съм сигурна дори дали си спомням как се танцува.

Но когато той сложи ръка на талията й и започна да се движи, прилежните уроци от детството й сториха нужното и тя започна автоматично да следва стъпките му. Отначало се чувстваше непохватна, но Даниел танцуваше добре и при увереността, с която я водеше, тя скоро се усети, че го следва без колебание, докато накрая й се струваше, че плуват във въздуха. Когато музиката спря, тя го погледна и не знаеше как да му каже какво означава този жест за нея. Един танц и той я накара да се почувства красива, грациозна и най-вече желана. Импулсивно, тя се протегна и го докосна, като постави длан върху бузата му.

— Благодаря ти…

Внезапно в зелените му очи проблесна лукаво пламъче и той извърна поглед, за да постави една целувка в ръката й.

— Не ми благодари още — промълви задавено с ръката й върху устните си. — Едва сега започваме.

Преди тя да може да отговори, той свали ръката й и обхвана лицето й със своите ръце. Наведе глава и я целуна. Устните му леко я одраскаха и тя отвори уста в отговор, а после той задълбочи целувката с език, като се наслади на вкуса й.

Лили се хвана за реверите на сакото му и се изгуби в усещането на това, което й правеше с устата си. Тя нямаше много опит в целуването, но, както бе признала на Роузи преди няколко седмици, Даниел бе много добър в тази дейност. Всъщност толкова добър, че когато прекъсна целувката и се отдръпна, й бяха нужни няколко мига, за да излезе от унеса, в който бе изпаднала. Отвори очи и видя, че той стои в другия край на помещението, до предната врата и я наблюдава.

Неуверена без ръцете му около нея и озадачена от внезапното му отдръпване, тя го погледна безпомощно.

— Защо спря?

— Исках да бъда сигурен в това — каза той, а гласът му бе леко грапав. — Давам ти възможност да промениш решението си.

Тя си пое дълбоко дъх, благодарна за възможността за избор, но при цялата й нервност да се отрече от думите си, бе нещо, което не й бе хрумнало и за миг. Даниел я караше да изпитва неща, които не бе изпитвала преди и тя искаше повече от тази сладка страст.

— Не искам да променям решението си.

Той я изучаваше с присвити очи.

— Ако остана, ще остана до сутринта.

— Знам.

— Сигурна ли си за това?

Тя бавно кимна с глава.

— Докажи го, тогава. Ела тук.

Все така бавно тя прекоси пространството между двамата и с всяка стъпка сърцето й биеше все по-силно, докато накрая бе сигурна, че и той го чува в горещата, тиха стая. Спря пред него и се почувства напълно изгубена. Не знаеше какво трябва да направи, не знаеше какво се очаква от нея.

Опитът не би могъл да я води, защото съпругът й никога не бе подхождал така. Любенето с Джейсън бе забързано и грубовато, в тъмното и когато свършеха набързо я оставяше с усещането за празнота и липса на обич, какъвто бе и бракът им. Толкова силно бе желала това и все пак се чувстваше неподготвена. Спря се пред Даниел и го погледна.

— Въпреки калпавата ми репутация, никога преди не съм имала любовна връзка. Не знам как да започна.

— Ще ти покажа — той обви ръка около нея, после се наведе леко, за да плъзне другата под колената й и я взе в ръце сякаш не тежеше.

— Но… но… аз си мислех… — заекна тя, като уви ръце около врата му. — Не трябва ли първо да вечеряме?

— Това, за което съм гладен сега, не е храна.

Той я отнесе горе, като намери безпогрешно пътя до спалнята й. Влязъл веднъж в стаята, я пусна на крака и взе ръцете й в своите.

— Първата крачка, разбира се, е да се съблечем — прошепна й той и повдигна ръцете й до реверите на сакото си. Погледна я, пронизвайки я с очи, с глас и с допира си. — Хайде. Съблечи ме.

Той сви пръстите й около реверите и разтвори широко сакото, за да се плъзне то от раменете му. Сакото падна от пръстите й, тя се протегна за вратовръзката му, а ръцете й трепереха толкова силно, че се засуети с възела.

Засмя се нервно.

— Мисля, че няма да съм много добра в това…

— Много е просто — промълви той. — Просто започваш отгоре и после слизаш надолу. Ще ти покажа.

Той я сграбчи за раменете и я обърна. В огледалото над тоалетната й масичка тя наблюдаваше как той смъква фибите от косата й. Освободена, косата й падна на гърба й и той протегна ръка, за да хвърли фибите в една кристална чинийка на масичката. Тя се вгледа в отражението на двамата, а той развя косата й и започна да си играе с нея като я търкаше с пръсти и я заплиташе в юмрука си.

— Харесвам много косата ти. Господи, какъв разкошен цвят…

— Като пръстта на Джорджия? — забеляза остроумно тя, за да прикрие нервността си.

— Няма нищо лошо в това — рече той провлачено. — В края на краищата аз съм местно момче от Джорджия.

Плъзна ръце около тялото й изотзад и стигна до шията за горното копче на роклята й. Разкопча го. После разкопча следващото. После другото.

Дишането й се учести, докато го наблюдаваше да разкопчава копчетата. Гледката на ръцете му върху нея правеше странни неща с инстинктите й и тя потреперваше със сладкото болезнено усещане за това. Ръцете му леко докосваха гърдите й и ребрата й и той бавно преминаваше по-надолу към талията й. Издърпа краищата на роклята й, после я плъзна по раменете и надолу по ръцете й. Тя го спря на извивката на бедрата й, но с едно движение той хвана памука в юмрук и смъкна дрехата, докато се свлече до глезените й.

Пръстите му леко докоснаха тила й и тя потрепери, когато отмести косата й настрани. Като наведе глава той я целуна там, точно над края на долната й блуза, после се наведе още повече, за да постави още целувки покрай шията й. Когато тя усети как зъбите му леко захапаха меката част на ухото й, цялата й сила, изглежда се изля от нея. Коленете й се огънаха и щеше да падне, ако не беше ръката му, която я хвана за талията, а зъбите му загризаха ухото й.

Тя се облегна на него и затвори очи, а Даниел използва свободната си ръка да доразкопчее кукичките на пояса на долната й фуста. След секунди тя отиде при роклята в нозете й. Като използва ръката, която бе около талията й, той я освободи от тъканта и изрита роклята и фустата настрани. После я обърна към себе си, уви ръце около талията й и я повдигна, като я постави върху тоалетната масичка.

Тя го наблюдаваше как пада на колене пред нея и нямаше представа какво се кани да прави, когато той взе единия й крак в ръце и започна да развързва обувката й. Вторачи се в наведената му глава, озадачена, докато той изуваше обувките й. Никога не беше си представяла, че един мъж прави такива неща — да разсъблича една жена, да я целува, да я милва по този начин.

Вътре в нея се разтвори като цвете нежност и тя протегна ръка да го докосне като прокара пръсти по светлокафявата му коса. Той извърна глава, за да я целуне по китката, без да спира това, което правеше. Отстрани жартиерите й, после плъзна чорапите по краката й и ги хвърли настрана.

Изправи се в целия си ръст пред нея.

— Виждаш ли колко е лесно? — попита и се протегна за ръцете й. Отново ги доближи до вратовръзката си.

Тя я развърза и я издърпа, после махна копчетата на маншетите му и започна да разкопчава ризата. Под ръцете си можеше да усети ударите на сърцето му и вдигането и отпускането на гръдния му кош и така Лили направи още едно озадачаващо откритие. Тя му влияеше по същия начин, както и той на нея. Той изпитваше същата страст, каквато изпитваше и тя. И като осъзна това, то й даде усещане за женската й сила. След като махна ризата му, тя прокара ръце по гърдите му и по широките му рамене, като се взираше, очарована от мускулите под пръстите й. Господи, той я оставяше без дъх…

Той остана напълно неподвижен при докосването й, но тя успя да почувства трептенията, които преминаваха през тялото му, докато го милваше. Прокара ръце надолу по гърдите му до копчетата на панталоните. Той въздъхна дълбоко, когато тя започна да ги разкопчава едно по едно. Ставите на пръстите й го докосваха леко при всяко копче и тя можа да почувства нарастването и твърдостта на члена му под пръстите си, когато той се възбуди. С новооткритото си усещане за сила Лили стана по-смела. Тя смъкна панталоните му и очерта формата му с ръцете си. Той изстена от удоволствие и тя откри, че това е най-сладкият звук, който бе чувала някога.

Даниел се засмя гърлено и я сграбчи за китките като отдръпна ръцете й встрани.

— Ако продължаваш така, всичко ще свърши, преди дори да е започнало.

Той се освободи от ръцете й и хвана края на долната й риза като я дръпна нагоре. Тя вдигна ръце към тавана, като му позволи да издърпа дрехата над главата й. Той я захвърли някъде зад себе си.

Дългата й коса бе единственото нещо, което скриваше гърдите й от горещия му, втренчен поглед, но той не й позволи дори толкова скромност, защото отметна косите й назад над раменете, за да се наслади на цялото й тяло. Лили се хвана с пръсти за ръба на тоалетната масичка, за да избегне подтика да се покрие, но сдържа дъха си, все още страхувайки се да не го разочарова.

Гърдите й бяха твърде малки и тя го знаеше. „Дори не са достатъчно големи, за да изпълнят една мъжка ръка“ — беше изсумтял Джейсън веднъж с презрение.

Даниел докосна раменете й и леко я побутна назад към стената, после плъзна ръце към гърдите й като ги покри и обхвана с длани. Тя затвори очи и потрепери от изключително удоволствие, когато палците му започнаха да правят кръгове около зърната й. Изгубена в чувствената неопределеност на докосването му, тя забрави всички страхове за това, че не е достатъчно привлекателна. Когато той наведе глава и взе едно от зърната й в уста, тя се изви срещу него, като прокара пръсти през косата му в опит да го привлече по-близко до себе си. Искаше повече, толкова много повече…

Но той не й го даде. Вместо това продължи да я възбужда и да си играе с нея, докато тя се извиваше под докосванията му като лист, пометен от вятъра, безпомощна да се спре. Точно когато си помисли, че не би могла повече да издържи на това изключително мъчение, той се отдръпна леко като постави буза върху ребрата й. Ръката му се плъзна в бельото, за да помилва корема й.

— Ти си прекрасна — промълви той, а тя усещаше горещия му и учестен дъх над кожата си. — Прекрасна, любвеобилна, като огън в ръцете ми. Знаех си, че ще бъдеш такава.

Изправи се и постави ръце между бедрата й, като я вдигна от тоалетната масичка. С ръце около врата му и крака около кръста му тя бе прилепена до него, когато той я отведе до леглото, а най-интимната й част бе притисната срещу възбудения му член и всичко в нея се стремеше към онова, което знаеше, че ще последва.

Той я постави на ръба на леглото и ръцете му се придвижиха до талията й, за да развържат сатенената връзка на бельото й.

— Повдигни си бедрата — прошепна й и тя го направи, като му позволи да махне ненужното бельо. Тогава той я положи изцяло върху леглото, свали обувките си и останалите дрехи и се излегна до нея.

Помисли си, че ще влезе в нея, но Даниел отново я изненада. Като се облегна на лакът, той я погледна и погледите им се срещнаха, а ръката му смело се спусна надолу по тялото й — от шията до хълбока. Когато пъхна ръка от вътрешната страна на бедрата й, тя изстена, шокирана. Пръстите му я докосваха в милувка, която бе толкова пленително интимна, че тя извика в протест, като се опита да махне ръката му оттам. Мъжете просто не докосваха жените по този начин. Знаеше го.

Даниел обаче изглежда не го беше грижа какво бе очаквано да правят мъжете. Той правеше онова, което искаше да прави.

— Искам да те докосвам там — прошепна й. — Не ме спирай.

Той улови ръката й в желанието си да я отстрани от пътя си, после се захвана с онова, което правеше. Когато пръстите му започнаха да я милват, усещането бе толкова нежно, изтънчено, толкова приятно, че Лили повече не се възпротиви.

Чувстваше се така, сякаш бе върху огън. Започна да се движи в ритъм с ръката му, в невъзможност да спре въздишките на удоволствие, които издаваше с всяко неумолимо плъзгане на пръстите му. Удоволствието се надигаше в нея като вълни при прилив, въздишките й се превърнаха в меки, разтърсващи стонове, когато той я издигаше все по-високо и по-високо.

Той се отдръпна леко назад и тя знаеше, че вероятно я наблюдава, но можеше да мисли само за необичайните неща, които правеше с нея. Внезапно движението на ръката му се промени и той започна да рисува малък кръг по нея с върха на пръста си. Изглежда тялото й бе чакало именно това единствено докосване. Удоволствието сякаш щеше да експлодира в бяла гореща вълна вътре в нея и тя не можа да спре безмълвните викове на екстаз, което това вълшебно докосване изтръгна от гърлото й.

Тя чу неговия отговор — гърлен, мъжки звук, тъкмо когато се качваше върху нея. Почувства тежестта на дългото му, стройно и мускулесто тяло и знаеше какво се иска от нея.

Краката й се разтвориха и той настани тежестта си между бедрата й, като влезе в нея с внезапно, рязко проникване, което изкара въздуха от дробовете й и я остави без дъх.

Това тя знаеше, това й бе познато; тежестта на мъжкото тяло и тежината в нея. Но онова, което чувстваше, бе толкова различно — плъзгането и тласкането бяха толкова приятни и я изпълваха с него — тяло, ум и душа.

Тя милваше гърба му, като чувстваше как мускулите му се отпускат и стягат изпод ръцете й, докато се движеше заедно с нея. Зарови лице в рамото му, като го целуваше в такт с движенията му — бавен и преднамерен ритъм, което я накара да копнее за пълноценно завършване.

Лили почувства, че то идва отново — това нарастващо очакване и вълшебно освобождаване, и извика името му за последен път, преди да бъде разтърсена от абсолютното удоволствие. Той усети реакцията й и тя разбра, че я бе чакал и се бе въздържал докато стане при нея, защото когато това се случи, той ускори ритъма си и накрая се задвижи в нея с неистовия ритъм на страстта, която най-после бе освободена. С дрезгав вик на чисто мъжка задоволеност, която най-после е отприщена, тялото му изтръпна от собственото си експлозивно освобождаване, той направи още един тласък в нея и утихна.

Ръцете на Лили стегнаха прегръдката си и тя остана легнала под него, като се наслади на тежестта и силата на тялото му. Останала без дъх, завладяна от онова, което току-що се бе случило, тя не можеше да се движи, нито дори да мисли. Пет години като омъжена жена, а не бе опознала нищо от това. Пет години сама, а не бе осъзнала дълбините на своята самотност, копнежа й за онова, което Даниел й бе дал преди малко. Страст и нежност. Прекрасно чувство на радост се надигна в нея — радост, която бе толкова силна, че тя можеше само да се прилепи до него и да се наслади на момента възможно най-дълго.

Тя го обичаше и нямаше нищо по-радостно от това.