Лора Лий Гърк
Без дъх (16)

16.

Когато Даниел дадеше някое обещание, винаги го спазваше. Дори ако бе само пред себе си. През следващите дни той отпъди всички мисли от ума си настрани, с изключение на тези, които бяха свързани с делото. Еймъс бе привикан в съда във вторник и пледира, че не е виновен. Свикан бе състав от съдебни заседатели и до петък бе предявено обвинение, точно както Даниел бе предвидил. Решено бе делото да влезе в съда и съдията Билингс постанови процесът да започне след три седмици.

Тъй като имаше само три седмици за подготовка, Даниел работи трескаво. Той написа предварителното си изложение на фактите по процеса, води си бележки за заключителното си изказване и избра свидетели, които да охарактеризират клиента му като им помогна да подготвят и показанията си.

Прекара голяма част от времето си с Еймъс. Знаеше, че клиентът му се страхува от него, но младежът бе обещал на Лили, че ще му сътрудничи и най-накрая призна на Даниел какво се бе случило през онази нощ. Когато Даниел настоя да си изясни защо Еймъс е отишъл в игралния клуб онази нощ, младежът най-после смънка, че отишъл точно поради същата причина, за която Даниел бе подозирал.

Еймъс го помоли да не казва на Лили, защото щяла да го намрази за това, че е отишъл да види едно от онези лоши момичета, а той не иска Лили да го мрази. Даниел обеща, че няма да й казва какво му бе признал Еймъс, и в резултат на това обещание Еймъс започна да се чувства по-удобно с него, стана по-доверчив. Те прекараха часове заедно като щателно преминаха през версията на момчето за събитията, тъй като Даниел го подготвяше да свидетелства. Въпреки немалкото време, което прекараха заедно, Даниел не можа да се отърве от натрапчивото чувство, че Еймъс таи нещо в себе си. Обаче младежът отричаше и Даниел не можа да направи нищо повече. Можеше да работи само с това, с което разполага.

В крайна сметка той реши да прибави Лили към своя списък от свидетели. Тя щеше да е в състояние да потвърди свидетелските показания на Ани Хорсли, че Еймъс не знае да чете, а Даниел знаеше, че това потвърждение бе особено важно там, където уликите бяха косвени.

Джоузая му изпрати още информация за другите две проститутки, които бяха убити, и Даниел се свърза с шерифите на двете места, като уреди мъжете да дадат показания на процеса на Еймъс.

Според закона на Джорджия нито обвинението, нито защитата бяха задължени да разкрият цялата информация, с която разполагат, на другата страна, но Шиварий бе малък град и беше трудно да се пазят тайни. В деня, преди да започне процеса, Даниел откри, че Хю планира да призове Луиза Ричмънд като свидетел. Когато попита клиента си какво би могла да знае Луиза Ричмънд, което да е в негов ущърб, Еймъс не можа да му даде никаква информация.

Тази нощ Даниел обсъди положението с Лили.

— Сигурен бях, че Хю ще призове шерифа, доктора и Хелън Оувърстрийт като свидетели, защото причините да го направи са очебийни, но защо и Луиза Ричмънд? — той я погледна от отсрещната страна на масата в библиотеката. — Какво би могла да каже тя, което да бъде ценно като доказателство за Хю?

— Езра е бил там в онази нощ — отговори тя. — Това би ли могло да има нещо общо?

— Тогава защо той просто не извика Езра да даде показания?

Лили поклати глава, като вдигна ръце в жест на безпомощност.

— Не знам.

Даниел забарабани с пръсти по масата, продължавайки да разсъждава на глас.

— Познавам Хю и съм сигурен, че Луиза трябва да има някаква много важна информация. Просто ми се иска да знам каква е.

— Еймъс не знае ли?

— Твърди, че няма представа.

— Може би бих могла да попитам Луиза.

Даниел поклати глава.

— Категорично не. Ти работиш с мен, а тя е свидетел на обвинението. Това може да се изтълкува като опит да се подкупи свидетел. Въобще няма да разговаряш с Луиза по делото. Няма да бъде етично.

Тя внезапно се усмихна, а Даниел й се намръщи в отговор.

— Нещо смешно ли казах?

— Преди няколко месеца и в най-смелите си мечти не бих си помислила, че Даниел Уокър може да ми изнася лекция по етика.

— Това е така, защото никога преди не си ме познавала истински. Само си мислила, че ме познаваш.

— Вярно е — съгласи се тя, като звучеше почти изненадана. — Но тогава и ти не ме познаваше истински.

Той си мислеше, че я познава, но явно бе сгрешил. Открил бе, че най-скандалната жена в Шиварий не е прелюбодейка, но че със сигурност се целува страхотно.

Знаеше, че мислите му отново го отвеждат в опасна територия и скочи на крака.

— Хайде! Имаме още много работа. Извърти си стола така, че да е с гръб към масата. Ще подготвя показанията ти и ще си готова да се срещнеш лице в лице с Хю на кръстосан разпит.

— Вече? — попита тя, като обърна стола така, както й бе наредил. — Вероятно няма да свидетелствам до няколко дни.

— Знам, но няма да имам време да те подготвя, щом веднъж започне процесът. Затова нека да го направим сега.

Той започна съвсем умерено, като премина през въпросите, на които тя щеше да му отговаря от мястото на свидетелите, но когато прие ролята на прокурор, благостта и умереността отстъпиха място на тормоза и изнудването.

— И така, госпожо Морган, откъде знаете, че Еймъс Буун не може да чете?

— Защото Еймъс работи за мен в библиотеката и бях проявила интерес към това момче — отговори тя. — Аз самата се опитах да го науча да чете. Нямах успех.

— Малко е удобно, нали, че изкарвате на показ това доказателство? Не е ли Еймъс Буун ваш приятел?

— Не знам какво разбирате под удобство. Просто излагам един факт.

Даниел се наведе над нея — един агресивен ход — който я накара да вдигне брадичка и да го изгледа гневно.

— Вие просто излагате един факт — повтори той. — Вие сте излагали факти пред съда и преди, нали — факти, на които не е било повярвано, факти, които са се оказали неверни. Защо трябва да ви вярваме сега?

— Наистина, Даниел — изгледа го яростно тя, като се отклони от репетицията. — Трябва ли да минаваме през всичко това?

— Да, трябва, защото Хю може да го направи.

— Разводът ми няма нищо общо — сопна се тя непокорно.

— Има, ако той даде възможност на Хю да дискредитира твоите показания за това, че Еймъс не знае да чете. Лили, аз не правя нещо с теб, което не съм правил с Роузи, Джейкъб Коул и Ани Хорсли. Би трябвало да си ме опознала достатъчно добре досега, за да повярваш, че не влагам нищо лично. Само те подготвям за неприятната канонада от въпроси, с които Хю може да те обсипе, когато свидетелстваш.

— Знам — тя потърка челото си с краищата на пръстите си, сякаш да потисне идващата болка. — Просто защото това ми навява неприятни спомени…

Той я наблюдава за миг, без да говори, после каза:

— Ако приемеш това лично, тогава няма да те призова като свидетел. Твоите показания не са достатъчно важни, за да рискуваме да бъдат дискредитирани.

— Добре, добре — изрече с въздишка тя. След миг се поизправи на стола си, постави насила едно безизразно изражение на лицето си и даде отговора си с хладна въздържаност: — Аз казвам само, че твърдя от моите наблюдения върху него като негов работодател и от опита си да го обуча, че Еймъс Буун не знае да чете. Това е всичко.

— Добре — кимна й Даниел. — Така е съвсем правилно. Излагай фактите и не отговаряй на намеците, че лъжеш, като се опитваш да се защитиш. Действай така, все едно че не ти пука дали ти вярват по един или друг начин, защото знаеш, че говориш истината.

— Бих искала да съм знаела всичко това преди пет години — промълви тя.

Той измъкна един стол изпод другата маса и седна срещу нея.

— Ако аз бях твой адвокат, точно това щях да те посъветвам да направиш относно Хенри Дъглас. Когато ти започна да се защитаваш, разбрах, че съм те уловил в клещите си.

Лили наведе глава.

— Аз също го знаех — призна тя тихо. — Просто не знаех защо. И колкото повече се опитвах да обясня нещата, толкова повече звучаха като лъжа. Най-лошата част от всичко това бе Джейсън, който стоеше там и играеше ролята на разгневен съпруг, и остави всички да си мислят…

Тя прекъсна спомените, като се вторачи в ръцете си в скута. Гневът премина през Даниел като разтърсване от електрически ток — гняв към Джейсън, който толкова безчувствено я бе изоставил, и гняв към себе си за това, че бе помогнал на Джейсън да я съсипе.

Знаеше, че не може да върне назад неприятностите, които й бе причинил, но докато я наблюдаваше как седи пред него с увиснали рамене и наведена глава, гневът му се разтвори в нещо съвършено различно. Нежност. Преди да може да се спре, той протегна ръка да я докосне. Повдигна брадичката й с един пръст, за да може да я погледне в очите.

— Оставих всички да си мислят, че си виновна — довърши той вместо нея. — И не давах и пукната пара за това, че направих на пух и прах доброто ти име — пръстите му погалиха бузата й и му се прииска те да могат да успокоят болката й. — Лили, съжалявам за това, което се случи, но искрено повярвах на историята на Джейсън. Джейсън бе мой приятел, най-добрият приятел, който съм имал, и мисълта, че той ме лъже, че е нагласил цялата работа, никога не ми е хрумвала. Може би трябваше, но не стана така. Бих искал да те накарам да разбереш.

— Има ли някакво значение дали разбирам, или не? — попита тя.

Палецът му леко докосна меката й кадифена долна устна и той усети как тя потреперва под леката милувка.

— Да.

— Защо?

— Може би поради същата причина, поради която си искала да повярвам, че не си прелюбодейка.

Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устата й.

— Но аз исках да ми повярваш, защото ми се щеше да осъзнаеш колко много си сбъркал.

— Забрави това — сгълча я той. — Сега разбирам, че съм сбъркал по отношение на теб и съжалявам.

— Не ти се сърдя вече — прошепна тя и вдигна ръка, за да я постави върху неговата.

Докосването й бе като хвърляне на запалена клечка кибрит в барут и Даниел си пое дълбоко дъх, като се опита да се придържа към обещанието, което си бе дал, да запази реда на приоритетите си. Отдръпна рязко ръка.

— По-добре да поспим малко — каза той и се изправи. — Процесът е утре.

И двамата мълчаха, докато я изпращаше до тях. Защо сега?, чудеше се Даниел. Сега, когато тя не го мразеше вече. Сега, когато разбираше доводите му. Защо сега се чувстваше като кръгъл негодник? Може би защото точно такъв си и беше.

 

 

На следващата сутрин Лили отиде рано в затвора, за да може да се види с Еймъс, преди да е започнал процесът. Той бе гладко избръснат, а русата му коса, все още влажна, бе грижливо сресана зад ушите му. Облечен бе в съвсем нов тъмнокафяв костюм, жилетка с цвят на слонова кост, бяла ленена риза и изглеждаше толкова красив в нея, че гърлото на Лили се сви от гордост.

— Кой е този красив мъж? — изуми се тя. — Дойдох да видя Еймъс Буун, а вместо това намирам друг мъж на неговото място.

Както винаги, Еймъс прие думите й за чиста монета.

— Това съм аз, госпожо Лили — каза той сериозно. — Не ме ли позна?

— Господи — възкликна тя, като се престори на изненадана. — Това е Еймъс Буун! Този чисто нов костюм ме заблуди за секунда.

— Даниел го изпрати вчера. Никога преди не съм имал нови дрехи — той подръпна непознатата му жилетка. — Добре ли изглеждам? Надявам се, че няма да я скъсам или изцапам, защото Даниел ми я даде и аз трябва да се грижа за нея.

Това си беше истинският Еймъс. Лили почувства внезапно желание да заплаче. Момчето трябваше да тръгва на процес, от който зависеше животът му, а се безпокоеше за новите си дрехи. Тя отправи молитва това да не е единствената възможност да ги носи.

— Изглеждаш страхотно — прошепна тя, като се бореше със сълзите, които напираха, така че Еймъс да не забележи колко уплашена е, и протегна ръка през решетките, за да махне въображаема прашинка от рамото му. — Изглеждаш като истински джентълмен.

— Добро утро!

И двамата погледнаха към вратата, за да видят, че в рамката й е застанал Даниел. Дъхът й спря, когато го погледна. В безукорния си сив костюм той бе изумително красив, но, което бе по-важно, изглеждаше напълно уверен в себе си. Лили бе доволна от това, тъй като бе изплашена до смърт.

— Приготвят се да започнат — информира той. — Петнадесет минути — за Лили добави: — Аз трябва да се видя с Еймъс, а ти по-добре тръгвай. Роузи ти запази място и добре, че го направи. Съдебната зала е претъпкана.

— Бих искала да мога да седна с теб и Еймъс.

— Няма да е редно.

Приставът влезе в помещението с готови белезници. Лили ги погледна и се намръщи.

— Наистина ли са необходими?

— Разпореждане на съдията — отговори приставът. — Съжалявам, госпожо.

Тя погледна към Даниел, който сви рамене.

— Опитах. Помолих Билингс да свали белезниците от Еймъс, докато е в съдебната зала, на основанието, че те ще настроят съдебните заседатели срещу него, но Билингс отказа. Нищо друго не мога да направя — той я сръга с палец по рамото. — Тръгвай. Боби Том знае, че си на път и ще те пропусне през предните врати.

Тя кимна и се запъти към кабинета на шерифа Трусдейл. Като отмина Даниел на входа, му прошепна:

— Късмет!

— Късметът няма нищо общо — смръщи се той, — така че не се тревожи. Еймъс е в добри ръце. В моите.

— Кой се тревожи? — сопна се тя, но си тръгна от затвора с присвит стомах.

Даниел бе прав за съдебната зала. Тя бе претъпкана и онези хора, които бяха пристигнали твърде късно, за да заемат места, бяха скупчени около предните стълбища. Както бе казал Даниел, Боби Том я пусна в залата пред всички. Тя поздрави Мери Алис с кимване, когато я отмина на пътеката между редовете.

Алвис Пърди също бе там, седнал само няколко реда зад Мери Алис. Тя пренебрегна смигването, което й отправи той и продължи да следва Боби Том, но усещаше многозначителния прилепчив поглед на Алвис, докато крачеше към предната част на залата, за да заеме мястото си до Роузи и Самюъл.

— Какво прави тук Алвис? — прошепна тя на Роузи под нос, докато наблюдаваше Даниел да влиза през отсрещната врата, а Еймъс и приставът вървяха след него.

— Вероятно е тук заради процеса — сви рамене Роузи. — Или е това, или ще предложи брак на определена библиотекарка, която познавам.

Лили издаде звук на погнуса.

— В ума на Алвис има само един вид предложение, а това със сигурност не включва минаването му под венчило.

— О, не знам… Беше в кафенето тази сутрин и се хвалеше наляво и надясно, че много скоро има намерение да си купи сватбен костюм.

Тя изпъшка.

— Този мъж е невероятен! Спомена ли името ми?

— Каза една красива червенокоса и, разбира се, всички разбраха кого има предвид. Ако се омъжиш за Алвис Пърди, ще трябва да те убия.

— Преди да се омъжа за Алвис Пърди, ще се самоубия — тя потрепери. — Има нещо в него, което винаги кара кожата ми да настръхва.

— Защото е такава лепка? Или защото носи кариран костюм и те нарича момиченце? — Лили потрепери отново и Роузи смени темата. — Видя ли Дави и Дензи? — попита тя, като наклони глава назад и леко встрани. — Хей там, зад нас?

Лили се надигна и извърна глава в посоката, която й указа Роузи и видя двете дами няколко реда по-назад. Дави държеше в скута си кошница за пикник и двете жени отпиваха от бутилките с лимонада.

— Какъв лош вкус — промълви тя, като седна обратно на стола. — Какво си мислят, че е това? Регионален панаир?

— Предполагам, че се страхуват да не изгубят местата си, когато съдът се оттегли на обедна почивка.

— А това би било трагедия — изсъска Лили язвително. — Могат да пропуснат някоя пикантна клюка. Изненадана съм, че не са донесли и театралните си бинокли.

— Донесли са ги. Видях ги преди малко да зяпат през тях.

Но Лили нямаше възможност да изрази мнението си по този въпрос, защото точно в този момент приставът извика със сух, ясен глас:

— Всички да станат. Всички да станат. Свикан е областният съд на Джаспар със съдия почитаемия Линдън Р. Билингс.

От мястото си на скамейката Билингс хвърли поглед към препълнената зала над очилата, кацнали на носа му и погледът му се спря за кратко върху Еймъс.

После той седна, като нареди на всички да направят същото.

Процесът започна.

Първо бяха предварителните изложения на фактите. Даниел бе защитавал достатъчно клиенти пред Хю Мастърсън, за да знае стила на другия мъж. Беше сигурен, че Хю ще започне с хладен, фактологичен преглед на показанията на свидетелите, които възнамерява да призове и щеше да завърши, звучейки като баптистки свещеник, който призовава за свято отмъщение. Не беше разочарован.

Хю представи повечето от доказателствата на обвинението: връзката на Еймъс с жертвата, присъствието му на местопрестъплението, окървавените дрехи, ножът, намерен у него. Той направи така, че връзката на Еймъс с Корин да звучи като нещо гнусно. Хю твърдеше, че Еймъс не е знаел, че тя е проститутка, и когато е открил това, я е убил в пристъп на ревност. По начина, по който Хю подчерта миналото на Корин, излезе, че тя би могла да бъде съседското момиче вместо проститутка и е тръгнала по лошия път единствено поради влиянието на Еймъс Буун. Тогава той заложи на най-дълбокия страх на дванадесетте мъже съдебни заседатели, като предсказа, че ако Еймъс Буун не бъде обесен, жените в Шиварий няма никога повече да бъдат спокойни.

— Господа съдебни заседатели — заключи той и вдигна поглед горе към небето, — това е толкова ужасяващо, толкова брутално престъпление, че Господ Бог призовава за справедливост и бързо, безмилостно наказание — той се обърна и посочи към съдебните заседатели, сякаш бе на амвона, а те бяха неговото паство. — Бог ви е направил инструменти на Неговата божествена справедливост, господа, и Той е поставил меча на Правдата във вашите ръце. Той е уверен, че вие ще владеете този меч с мъдрост, уверен е, че ще намерите Еймъс Буун за виновен за убийството на това бедно момиче Корин Хюз и ще се погрижите Неговата справедливост да възтържествува.

Даниел изчака известно време, после стана на крака. Излезе бавно иззад масата с ръце в джобовете и придаде озадачен израз на лицето си. Тръгна бавно към съдебните заседатели, като поклащаше глава като човек, който не разбира онова, на което току-що е станал свидетел.

— Фюю! — свирна той, като застана пред съдебните заседатели. — Ама че реч от страна на господин Мастърсън! — дръпна едното си ухо, сякаш бе смутен от онова, което бе видял. — Вие знаете, че аз съм старомоден човек и не съм запознат с всички нови изобретения на света. Чух за телефоните, разбира се, и дори съм ги използвал веднъж или дваж. Въпреки че не знам съвсем точно как функционират, знам, че звукът се движи по жици — той поклати глава, сякаш бе крайно озадачен. — Не знаех, че господин Мастърсън има телефон с жица, достатъчно дълга, че да стигне чак до небесата.

Почака хихиканията да утихнат, после продължи:

— Хю говори така, сякаш той и само той може да разговаря с Бог и сякаш само той знае какво Бог иска да направим.

Даниел постави ръка на гърдите си, безкрайно смирен и продължи:

— Сега всички ние знаем, че Бог работи по загадъчен начин и невинаги можем да узнаем Неговата цел. Това, което ние можем да направим, е да открием истината. И тъкмо това ще ви помоля, вие граждани, да направите. Да търсите истината.

Той направи пауза, после взе да се разхожда пред съдебните заседатели, като осъществяваше контакт с очи с всеки от тях.

— Какво е истината? Не знам дали някой може да я определи, но ние я познаваме, когато я съзрем. Когато я чуем, ние я разпознаваме. И аз мисля, че може би това е истинската телефонна линия с Бог — истината, която е в сърцата ни.

Даниел бе прекарал много часове, за да очертае точно какво да представи в предварителното си изложение, но докато говореше на заседателите, реши да не го използва. Реши да прекрати предварителното си изказване точно тук и да не даде на Хю никакви следи каква ще бъде стратегията му на защита и никаква възможност да осуети плановете му по време на процеса.

— Господа съдебни заседатели — завърши той, като спря пред тях почтително. — Двамата с Хю ще ви представим всички доказателства, които имаме и вашата работа ще е да откриете истината. Когато търсите със сърцата си, ще я намерите. Ще разберете, че Еймъс Буун не е виновен.

Когато отново си седна, обвинението извика първия си свидетел.

— Шериф Хармън Трусдейл.

От шерифа съдебните заседатели научиха за намирането на Еймъс в килера, все още с нож в ръка и с дрехи, оплескани с кръвта на Корин. Ножът и дрехите бяха представени като доказателства. Хю прекара половината сутрин в събиране на всички подробности от шерифа за това какво бе открил през времето, когато е бил в игралния клуб, какво бе мислил, как се бе чувствал и какво впечатление му бе направил Еймъс Буун, когато го е открил в килера. Въпреки че Даниел възрази, че свидетелят прави заключения, съдията Билингс не прие възраженията му и докато прокурорът завърши разпита му, човек имаше чувството, че Тру действително бе станал свидетел на самото престъпление.

По всеобщото мнение на повечето хора, ако съдебните заседатели решаха, че някой е виновен, те не го поглеждаха в очите. Даниел знаеше от опит, че това вярване просто не е истина. Той скришом наблюдаваше лицата на съдебните заседатели докато шерифът даваше показания и от израженията им разбра, че тези мъже вече започваха да се убеждават във вината на Еймъс, защото се взираха в него с ужас, все едно че никога не го бяха виждали.

Даниел не беше кой знае колко разтревожен, защото до времето докато изложеше защитната си реч, възнамеряваше лицата им да изглеждат по доста по-различен начин.

Когато Хю си седна, Даниел започна кръстосания разпит. Той стана и разтърка челото си с ръка.

— Вярно е, че малко съм смутен, затова трябва да си изясня веднага нещо. Видяхте ли Еймъс да убива това момиче?

— Не съм видял това, не.

— И аз така си мислех — той сви рамене многозначително към съдебните заседатели, което накара Тру възмутен да издаде брадичка като на булдог напред, и после продължи: — Ножът, който сте намерили, бе обикновен кухненски нож, така ли е? От кухнята на самия игрален клуб?

— Да. Той бе същият като онези, които бяха там.

— И всеки, който е преминал през кухнята, би могъл да го вземе?

— Предполагам, да.

Даниел изостави темата за ножа и продължи към доказателството, което бе най-съдбоносно в защитата му.

— Тру, когато намерихте тялото на проститутката, върху нощното й шкафче имаше библия, нали?

— Аха, мисля, че имаше.

— И тази библия бе отворена на един пасаж от Езекиел, нали?

— Аха.

Шепот от предположения от онези, които познаваха библията, плъзна сред множеството.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

От слисаното и намръщено лице на Хю Даниел разбра, че другият мъж се опитваше да разбере важността на библията в случая и бе доволен от това. Обзаложи се, че докато Хю разбере, че тази библия бе много повече от едно нощно четиво за Корин, щеше да бъде много късно.

Хю призова следващия свидетел.

— Матиас Уолър.

Огромният цветнокож мъж положи клетва и седна на свидетелската скамейка. От него съдебните заседатели научиха, че Еймъс Буун е пристигнал в игралния клуб около единадесет часа, помолил е да се види с Корин и е бил отведен в приемния салон. Тогава Матиас се върнал и заел обичайното си място във фоайето. От въпросите на Хю заседателите научиха, че никакъв човек не е излизал от клуба със следа от кръв върху себе си и че Еймъс, който действително имал кръв по дрехите, въобще не е напускал града.

Даниел имаше намерение да представи обяснение за окървавените дрехи на Еймъс заедно с неговите показания, така че трябваше да си изясни нещо при разпита на Матиас и то щеше да обърне течението към основателно съмнение.

— Господин Уокър, вие дадохте показания, че сте отвели Еймъс в приемния салон. Можехте ли да го видите от вашето място във фоайето?

— Да.

— И той не е напускал тази приемна, преди да се качи горе, нали?

— Така е.

— Сигурен сте, че той въобще не е ставал от мястото си?

— Да.

Даниел почеса глава, като че мислеше усилено. Направи такава дълга пауза, че можа да чуе как хората се въртят нетърпеливо на столовете си.

Съдията Билингс не се стърпя:

— Господин Уокър, имате ли други въпроси?

— Просто се чудех нещо, ваша чест. Шерифът Трусдейл свидетелства, че ножът е от кухнята на игралния клуб. Но Еймъс въобще не е напускал приемната, докато се качи горе, така че как би могъл да вземе ножа? — той почака, докато въпросът се настани в умовете на съдебните заседатели, после поклати глава, сякаш това не бе важно. — Няма значение. Сигурен съм, че ще съумеем да разберем истината за това по-късно. Нямам повече въпроси.

Обвинението призова Хелън Оувърстрийт на свидетелското място. През тълпата премина шепот от възбуда, когато бе произнесено името й и хората проточиха глави, за да видят покритата с позорна слава мадам на най-известния публичен дом на Джорджия, докато тя вървеше към мястото за свидетелите. Тяхната реакция бе такава, все едно че никога не са я виждали преди. Ако се бяха надявали, че тя ще свидетелства с пухени пера, къносана коса и руж, бяха подведени. Хелън както винаги всяваше уважение и това вероятно трябва да е било едно разочарование за зрителите.

От Хелън съдебните заседатели научиха, че Еймъс Буун бе платил за привилегията да прекара един час с Корин, и тя ясно даде да се разбере, че според нея той е знаел за какво плаща.

Даниел не зададе никакви въпроси на Хелън. Вместо това той си запази правото да я разпита по-късно и съдът се оттегли за обедна почивка.

Е. Уилсън — доктор и областен следовател при смъртни случаи — зае мястото си на свидетел след един часа. Неговите показания бяха технически и неясни и Хю ги направи дори още по-досадни, като ги разтегли възможно най-много.

Въпреки че изглеждаше, че така дразни съдебните заседатели, Даниел знаеше точно какво прави Хю. Прокурорът разтакаваше умишлено, така че да може да завърши деня със силно аргументирани свидетелски показания, които Даниел да няма възможност да обори до сутринта. Това бе тактика, която самият той често бе използвал. Възрази веднъж, за да покаже на заседателите, че е на тяхна страна като призова за уместност и посочи, че господин Мастърсън приспива всички. Но въпреки че Билингс се съгласи и предупреди Хю да бъде по-кратък, болезнено досадното свидетелствуване продължи повече от два часа и Даниел не можеше да направи абсолютно нищо, затова бе кратък и конкретен.

— Доктор Уилсън — започна той, — вие потвърдихте, че раните от ножа върху тялото на проститутката съвпадат с размера на ножа, намерен у Еймъс, но ние чухме от шерифа, че това е обикновен кухненски нож от самия клуб. Бихте ли се съгласили с това?

— О, да.

— Бяха ли намерени други ножове в кухнята със същите размери?

— Да.

— В кухнята също имаше кръв, нали?

— Да, на пода.

— Което показва, че убиецът е избягал през кухнята и е оставил тази кръв като излиза?

Хю се изправи на крака.

— Възразявам!

— Оттеглям въпроса си — Даниел сви рамене и се отдалечи. — Нямам повече въпроси.

— Обвинението призовава Луиза Ричмънд.

Луиза зае мястото си на свидетел и положи надлежно клетва. Хю се приближи до нея да започне с въпросите си.

— Ето, започва се.

— Какво се започва? — попита с любопитство Еймъс.

— Няма значение.

— Госпожо Ричмънд — започна Хю, — вие и вашият съпруг притежавате местния магазин, нали?

— Да — тя вдигна гордо глава. — Вече двадесет и шест години.

— Идвал ли е Еймъс Буун във вашия магазин в деня на убийството?

— Да — тя хвърли зъл поглед към обвиняемия. — В онзи ден в очите му имаше сякаш дяволски пламък. Можех да го видя.

— Възразявам — обади се Даниел, като изговори с намек на досада думата, сякаш коментарът на свидетеля бе твърде глупав, за да предизвика по-усърдно несъгласие.

Възражението му бе прието, Билингс нареди преценката на Луиза да се заличи от протокола и Хю продължи с разпита си.

— Какво се случи, когато Еймъс влезе в магазина?

— Ами купи си пакетче сен-сен и си тръгна. Просто не можех да разбера за какво му е сен-сен на това момче, затова затворих магазина и го последвах.

— И къде отиде той?

— В старата църква.

— До старата църква, искате да кажете, в онази изоставена постройка на края на гората, която навремето е била баптистка църква?

— Да. Но тогава ние построихме новата църква и…

— И — прекъсна я Хю — когато Еймъс отиде там, някой го чакаше, така ли?

— Да. Онова момиче, Корин Хюз.

— И чухте ли нещо от техния разговор?

— Е, аз не съм подслушвала! — незабавно започна да се защитава Луиза. — Докато стигна там, те вече викаха толкова силно, че бях изненадана, че не ги е чул половината град.

— За какво се разправяха?

Даниел усети, че започна да му се гади под лъжичката. Еймъс не му бе казал нищо за тази караница. През цялото време бе имал чувството, че Еймъс не му е разказал всичко и изглежда интуицията му не го излъга. Можеше да предположи накъде бие Хю с тези показания и това не му хареса.

— Той й казваше, че това място, в което работи, е лошо, затова не трябва да се връща там. Каза й още, че би трябвало да се омъжи за него и че той щял да се грижи за нея — шепотът на изненаданите наблюдатели се понесе през препълнената зала. — Тя отказа. Имала по-важна работа. Мъжете, които харчели пари за нея, й купували подаръци.

Луиза извърна глава и погледна предизвикателно към Еймъс, сякаш подтиквайки го да опровергае показанията й, но Еймъс не я гледаше. Беше се вторачил в ръцете си, подпрени на масата, главата му бе увиснала надолу и изглеждаше засрамен и виновен.

Даниел го сръга с лакът и прошепна.

— Вдигни си главата. Гледай право напред.

Еймъс направи това, но все още имаше виновно изражение на лицето. Не можеше да погледне Даниел в очите и това бе добре, защото Даниел беше бесен. Той погледна през рамо към Лили, която отговори на незададения му въпрос с безпомощно свиване на раменете. Очевидно тя знаеше за този разговор толкова малко, колкото и той.

— Каква беше реакцията на обвиняемия, когато тя отказа предложението му за женитба? — попита Хю свидетелката.

— Той се разбесня. Каза й, че е по-добре да не се връща, защото ще бъде ужасно. Тя му отговори, че ако той иска да я види отново, ще трябва да плати за това удоволствие, както и всички останали.

— Благодаря ви, госпожо Ричмънд. Нямам повече въпроси.

Смайваща тишина последва показанията на свидетеля. Умът на Даниел препускаше, докато се опитваше да разбере какво, по дяволите, да направи. Еймъс не му бе казал нищо за тази кавга или за предложението за женитба. Или Луиза лъжеше, или клиентът му, но и при двата случая Даниел разбра — защитата му се разпада.

Не можеше просто да седи така. Хората го чакаха да разпита свидетелката и той трябваше да я попита нещо, да намери начин да обори показанията й. Даниел стана на крака, като мислеше трескаво, но съдията се намеси.

— Сега е четири и половина. Съдът ще се оттегли за днес.

Даниел въздъхна с облекчение, но изражението му не го показа. Той незабавно смени тактиката.

— Но, ваша чест — възрази той, като знаеше, че трябва да изиграе нещата така, че да създаде впечатление, че гори от нетърпение да я разпита, че клиентът му няма нищо за криене. — Трябва да ми позволите…

— Даниел, разпоредих се да прекратим за днес — прекъсна го съдията Билингс. — Можеш да започнеш разпита си, когато се съберем отново утре в девет часа.

Даниел издаде прекомерно шумна въздишка.

— Добре — промърмори и неохотно се върна на мястото си.

Хю го стрелна с победоносен поглед, когато той премина покрай масата на прокурора.

Даниел се приближи до мястото си до Еймъс и остана прав, когато всички се изправиха на крака при оттеглянето на съдията. През стиснати зъби прошепна на своя клиент:

— Най-добре е двамата да си поприказваме малко.