Бети Нийлс
И розите имат бодли (9)

Девета глава

Когато Сара се събуди, зазоряваше. Бе толкова красиво, че в първия миг тя не разбра къде се намира. След това си спомни и се обърна да погледне професора. Беше уморен, с набола брада.

— Добро утро, Сара.

Тя се надигна и отвърна дрезгаво, преди да потърси с поглед Чарлс:

— Сигурно искате да тръгваме. Не съм много сигурна къде се намираме…

— На километър оттук забелязах ферма. Ще останеш ли тук, докато отида да проверя дали имат телефон? Щом разбере къде сме, Нот ще докара колата веднага. Трябва да обездвижим ръката ти. Иначе ще те боли повече.

Действително ръката й беше подута и изранена, а там, където връвта я бе стягала, личаха дълбоки резки. Сара прехапа устни, за да не изкрещи от болка, докато той й направи превръзка.

— Готово! Смело момиче! — целуна я нежно по челото професорът и се изправи. — Тротър ще остане да ти прави компания, а аз ще се върна, колкото е възможно по-скоро.

Нервите й бяха опънати до крайност. Искаше да си поплаче, но беше твърдо решена да не го прави. Тротър се излегна удобно до нея и двамата зачакаха завръщането на професора. Той пристигна точно когато тя вече бе готова да се разплаче.

— Нот е на път — съобщи й той. — Оттатък фермата има междуселски път, ще можеш ли да вървиш дотам? Доста е тесен, но Нот ще мине — той се наведе и й помогна да се изправи на крака. — Почакай малко, може би си се схванала?

Сара наистина се чувстваше зле, беше отпаднала. Копнееше за легло и топла баня и беше ужасно гладна. Едновременно с това желаеше да се откаже от всичко и да остане тук, в неговата топла, даваща й сигурност, прегръдка.

— Мога да вървя.

— Да тръгваме тогава — каза той спокойно и започна да си проправя път през храсталака, без да я пуска.

Струваше й се, че никога няма да стигнат там, където отиваха. След третото спиране за кратка почивка, Сара попита:

— Много ли остава още?

— Около десетина минути път. Добре ли си?

Тя кимна. Ако кажеше още нещо, щеше да избухне в сълзи. Продължиха нататък, доверявайки се на Тротър. Дърветата и храстите постепенно започнаха да оредяват и скоро излязоха на тесен междуселски път. Нот беше там, облегнат на ролс-ройса, и като ги видя, се втурна към тях.

— Да се махаме оттук — рече професорът.

— Разбира се, сър. Сара ранена ли е? А котаракът?

— И двамата са добре. Нека Сара седне отпред, до мен, а ти седни отзад с Тротър и го наглеждай!

След половин километър стигнаха по-широк път, а след още един най-после излязоха на главното шосе. Десет минути по-късно Сара и Чарлс, вкопчен здраво в нея, се озоваха в стаята й. Госпожа Ледж ги чакаше.

— Един душ и веднага в леглото! — нареди професорът. — След това ще погледна ръката й. Ще се погрижите ли, госпожо Ледж?

— Разбира се, но… Какво се е случило?

— Капан за зайци.

Сара седна на леглото, а професорът се наведе да вземе Чарлс.

— Ще го откарам до ветеринаря, за да се уверя, че няма счупени кости.

Тя го погледна с тревога.

— Ще го върна веднага. Сега бъди добро момиче и прави това, което ти каже госпожа Ледж.

Той й се усмихна толкова нежно, че сърцето й замря. Целуна я по бузата и тръгна. Госпожа Ледж гореше от нетърпение да сподели новината с прислугата. И ако догадките й се окажеха верни, щеше да е наистина доволна. Романтичните й мечти от младини, скътани дълбоко в душата й, бяха изплували отново.

Когато професорът се върна, Сара беше в леглото, пиеше чая, донесен от Парсънс, и ядеше препечена филийка с масло. Той остави Чарлс върху завивката и кимна:

— Добре е. Малко е понатъртен тук-там, но не е нещо, което да не може да се оправи с добра храна и почивка. Бих ли могъл да изпия един чай със Сара? — обърна се той към Парсънс. — И нека госпожа Ледж уведоми лейди Уесли, че Сара се е върнала. Аз след малко тръгвам за града.

— Веднага ще предам на госпожа Ледж, сър, и ще ви донеса чаша чай. А няколко препечени филийки?

— Бих искал да видя и Нот.

— Разбира се, сър. Бихте ли желали госпожа Ледж да дойде?

— Не, не мисля, че е необходимо, благодаря. Ще я уведомя, ако Сара има нужда от нещо.

Парсънс забърза навън, нетърпелива да разкаже на всички, че професорът ще пие чай със Сара.

— А защо не? — поиска да разбере Корк. — Преди всичко той е лекар и се отнася със Сара като със своя пациентка.

Парсънс мажеше препечените филийки с масло и говореше:

— Ако питат мен, той се отнася към нея много по-различно, отколкото с обикновена пациентка.

— Стига клюки! — заяви строго Корк.

Професорът седна до леглото на Сара и я погледна. Лицето й бе все още бледо, а носът и очите — зачервени. Косата й беше сплетена на плитка, преметната през рамото на гърдите. Искаше му се да разплете тази плитка и да разпусне гъстата й коса свободно, но си спомни, че е тук в качеството си на лекар.

— Нека прегледам ръката ти, Сара — каза с безпристрастна вежливост.

Тя протегна ръка и потръпна от болка.

— Съжалявам… — започна младата жена, но професорът я прекъсна:

— За какво?

— Миналия път казахте, че не желаете да ме виждате повече и аз се опитах да направя всичко възможно. Наистина се опитах!

Той преглеждаше ръката й, без да вдигне поглед, само попита:

— Защо?

— Току-що ви казах… — отвърна тя раздразнено. Професорът отвори чантата си и извади оттам марля, бинт и лейкопласт, с които превърза раните.

— Премълчавате нещо, мисля. А, ето го и чаят ми! — докато пиеше чая, той й даде някои инструкции. — Днес ще останеш в леглото. Утре можеш да станеш, но няма да вършиш никаква работа. Ще се видя с госпожа Ледж, преди да тръгна, затова не се опитвай да своеволничиш. Чарлс ще се оправи до утре, давай му по малко ядене на всеки кръгъл час и го остави да спи — след това се изправи. — Трябва да тръгвам. Имам преглед по обяд — рече той и неочаквано взе ръката й в своята. — Но ще се върна, Сара!

— Не знам как да ви благодаря — започна тя.

— Ще го направиш следващия път, като се видим.

— Но нали не искате да се виждаме…

— Ще обсъдим това по-късно. Довиждане, Сара.

Професорът си тръгна и Сара заплака. Толкова искаше той да остане! Ръката я болеше и беше изморена. След това заспа. Спа почти през целия ден. Всеки път, когато се събудеше, намираше до леглото си табла с нещо вкусно. Лейди Уесли дойде да я види следобед.

— Какъв късмет, че реших да се обадя на Радолф — отбеляза тя. — Знаеш ли, когато е необходимо, проявявам завидна съобразителност. Той пристигна на момента — тя млъкна и се намръщи. — Съмнявам се дали е успял да вечеря… А беше толкова спокоен, сякаш да търсиш някого в осем часа вечерта е нещо съвсем нормално. Разбира се и Тротър помогна много… Боли ли те ръката?

— Малко, благодаря ви, милейди — отвърна Сара учтиво. — Съжалявам, че ви причиних толкова неприятности.

Лейди Уесли махна с ръка.

— Трябва да призная, че много се разтревожих, когато Корк ми каза, че си изчезнала, защото ти си чудесно момиче и вършиш работа, която невинаги е подходяща за теб. Бях много радостна, като разбрах, че всичко е завършило щастливо. Предадоха ми, че Радолф е наредил днес да останеш в леглото и да не вършиш нищо, докато не те прегледа отново — погледът й се спря върху спящия Чарлс. — Радвам се, че и котаракът ти е добре.

Сара бе изненадана, че всички искрено се тревожат за нея. Непрекъснато идваше някой да я види. Госпожица Мъд й донесе няколко стари списания, Парсънс — малко пиле за Чарлс. Госпожа Ледж също се отби за малко и остави букет рози от градинаря. Натопи ги във вазата и меко смъмри Сара:

— Днес няма да правиш нищо, глупавата ми Сара! Ще лежиш кротко в леглото, а утре можеш да станеш, да се облечеш и да поседнеш на двора.

— Бих могла да свърша нещо, госпожо Ледж. Всъщност, само ръката ми…

— Предавам ти нарежданията на професора. Той е много добър доктор и знае какво прави, затова бъди изпълнителна.

— Да, госпожо Ледж. Моля ви, предайте моите благодарности на господин Тимс за розите. Прекрасни са!

Госпожа Ледж кимна.

— И да изяждаш всичко, което ти изпратя. Господин Корк приготви специално за теб портвайн. Ще изпиеш една чаша след вечеря.

— Да, госпожо Ледж. Моля ви, благодарете и на господин Корк за любезността.

Сара се замисли кога ли професорът ще дойде отново.

— Въпреки всичко трябва да внимавам. Справям се доста добре, докато той не се усмихне, но направи ли го — обезумявам от радост — сподели тя с Чарлс.

Спа спокойно, а на сутринта изпълни заръките на госпожа Ледж — облече се с малко помощ от страна на Парсънс, сложи Чарлс в кошницата и излезе на двора. Времето беше чудесно и й се искаше да се поразходи, но госпожа Ледж държеше да изпълнява строго наставленията на професора — беше й позволено да се разхожда само из двора. Вечерта помоли госпожа Ледж да се върне отново към задълженията си, но тя остана непреклонна.

— Професор Ноута ще ми даде нови нареждания утре. Разбира се, можеш да се облечеш и да дойдеш в къщата за закуска, но не можеш да правиш нищо друго.

— Да, госпожо Ледж, но бих могла да обеля граха и да изчистя боба вместо вас.

Тя седна на тревата, Чарлс се изтегна зад нея и започна да я наблюдава как бели грах. Слънцето припичаше и ако не й бе толкова мъчно за професора, щеше да й е приятно да си мисли за него.

Изведнъж вдигна глава и го видя пред себе си. Не можа да повярва на очите си.

— Господи, тъкмо си мислех за вас! — възкликна тя и веднага се изчерви. — Исках да кажа, че се надявах скоро да ми позволите да се върна на работа.

Той се усмихна и пулсът й се ускори.

— Да, трябва да поговорим за това. Госпожа Ледж ми каза, че си била послушна пациентка — той се приближи и взе Чарлс на ръце. — Ела с мен, Сара!

— Защо?

— Не задавай въпроси. Ела!

Тя се надигна нерешително.

— Добре, но трябва… Госпожа Ледж очаква да й занеса граха.

— Ще й го занесем.

Влязоха в кухнята, където се бяха събрали Корк, Нот, госпожа Ледж, готвачката, Моли, Парсънс и дори госпожица Мъд. Сара предположи, че са решили почивката им за кафе да бъде по-рано тази сутрин. Всички се усмихваха. Тя погледна смутено към професора, ала той рече спокойно:

— Скоро ще се върнем.

Усмихна се и изведе Сара навън. Когато тя отвори уста да зададе въпрос, той я помоли:

— Замълчи, скъпа моя! — и забърза към ролс-ройса. — Заповядай, влез! — отвори вратата той.

— Не — възпротиви се Сара, — не и преди да разбера какво става!

Той въздъхна, затвори вратата, отвори задната и сложи Чарлс до Тротър. След това се изправи и я погледна.

— Отиваме вкъщи — там, където трябваше да те заведа още преди месеци.

— Вкъщи?! В чия къща?

— Моята, разбира се.

— Не! — изрече яростно Сара. — Ами Лис?

Усмивка озари хубавото лице на професора.

— Аха, значи това било! Лис е сестра ми. Скоро ще се омъжва. Но мисля, че ние ще се оженим преди нея.

Сара занемя.

— Не започваш както трябва — отбеляза хапливо. — Дори не си ми предложил официално! Освен това каза, че не искаш да ме виждаш повече!

Той отговори внимателно:

— Докато те опознавах, все още нямах намерение да се женя, скъпа. Макар че ти означаваше много за мен, все още не смятах да предприема подобна стъпка. Бях решил, че докато не съм сигурен, че се е появило момичето на мечтите ми, няма да се оженя. Но скоро трябваше да призная, че ти си момичето на моите мечти. Ти си част от живота ми, всъщност целия ми живот! Няма място за съмнение.

— Можеше да споменеш това, когато ни намери в гората и аз имах нужда някой да ме успокои!

— Хрумна ми, любов моя, но реших, че най-важното в момента е да заведа теб и Чарлс на сигурно място. А и отсега нататък винаги ще бъдем заедно — той я прегърна. — Обичам те, Сара! Ще се омъжиш ли за мен?

— О, Радолф! И аз те обичам! — искаше да каже още нещо, но не можа, защото той се наведе и я целуна. Внезапно тя се отдръпна. — Ти знаеш, че няма кой да върши работата ми тук… Няма да е честно…

— Мило момиче, аз уредих всичко рано тази сутрин. Лейди Уесли сега седи в стаята си и предава новината по телефона. Преди да дойда при теб, се видях с прислугата и съм сигурен, че вече обсъждат дали да ни подарят сервиз за чай, или нещо друго…

Той погледна нагоре, докато говореше, и видя как Корк наднича през прозореца. Нещо помръдна зад него — те всички бяха там и ги гледаха. Наведе отново глава и целуна Сара продължително.

— Багажът ми! Трябва да го опаковам…

— Госпожа Бриндъл ще ти даде четка за зъби, а утре ще си купиш всичко, от което имаш нужда — усмихна се той. — Ще ти дам специално разрешение за излизане. Можем вече да тръгваме към имението Ловъл, където ще се оженим.

Сара кимна сияеща. Без да обръща внимание на любопитните лица, надничащи през прозореца, тя обви ръце около врата му и нежно го целуна.

Професорът отвори отново вратата на колата и изрече:

— Заповядай, любов моя!

И двамата поеха по дългия път към щастието.