Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (23)

Приложение XII
ХРОНОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ НА ИМПЕРАТОР НИКИФОР ФОКА

Хронологията на българските войни на Никифор Фока често е била обърквана от настойчивите опити на историците да съгласуват известията на Лъв Дякон с тези на Скилица, които заедно с „Нестор“ са единствените подробни извори за тези войни. Всъщност всеки от хронистите най-често описва отделни събития. Според Лъв българските пратеници, искащи данък, дошли в Константинопол скоро след триумфалното завръщане на Никифор от Тарс (което станало през октомври 965 г.). След като отхвърлил искането, Никифор направил демонстрация на сила по границата, като превзел една-две крепости; но той не бил склонен да предприема сериозен поход срещу България. Същевременно започнал дипломатически интриги с русите, които продължил да поддържа.^[1] След това Лъв преминава към основното дело на управлението му — източните походи. По-късно, след като русите нахлули в България (през 967 г. според „Нестор“), Никифор изпратил пратеници в България с предложение българските княгини да бъдат омъжени за младите императори, а българите помолили Империята за помощ срещу русите. Но Никифор потеглил на изток и при завръщането си бил убит.^[2] У Скилица, който за цялото управление на Никифор явно е използвал неизвестен днес самостоятелен извор, първо откриваме един параграф, в който се казва, че след смъртта на жена си Петър поискал подновяване на мира и дал синовете си като заложници на императора. След това се говори за смъртта му и за комитопулите — тази част без съмнение е по-късна добавка.^[3] По-нататък научаваме как през юни 967 г. Никифор протестирал пред българския двор, че е позволил на унгарските нашественици да преминат през България в Империята. Същевременно той пристигнал на границата (при Еркесията) и прегледал укрепленията на тракийските градове. Скоро след това русите нахлули в България — през август 968 г. (индикт XI) тук Скилица вмъква разказа си за мисията на Калокир, а на следващата година дошли отново.^[4]

От друг извор (Liudprand, „Legatio“, p. 185) знаем обаче, че през юни 968 г. в Константинопол е имало български пратеници. Това трябва да е било след нашествието на русите, следователно вярна е по-скоро датата на „Нестор“, отколкото тази на Скилица. Несъмнено нашествието е продължило до септември 967 г. включително, т.е. индикт XI, и Скилица е объркал индиктите.

Ключ към хронологията е фактът (неизяснен нито от Лъв. нито от Скилица), че Никифор е обявявал война на България два пъти: през 965 г. той е бил разярен от исканията на българите, а през 967 г. просто е търсел предлог да оправдае себе си, че е повикал русите. Накратко, последователността на събитията е следната:

965 г. (след октомври): Българско пратеничество в Константинопол с искане на данък (Лъв). Това става непосредствено след смъртта на царицата (Скилица).

966 г. (ранна пролет): Никифор нахлува в Южна България (Лъв).

(скоро след това): Петър моли за мир и изпраща синовете си като заложници (Скилица).

966 г. (и по-нататък): Калокир заговорничи с русите (Лъв и Скилица).

967 г. (юни): След като русите са подготвени, Никифор предизвиква раздор с българите и укрепва границата, в случай че русите проникнат прекалено далеч (Скилица). 967 г. (август): Русите нахлуват в България („Нестор“, Скилица и Лъв). Петър се разболява (Лъв).

968 г. (късна пролет): Повторно нахлуване на русите (у Скилица — една година след предишното нахлуване).

(юни): Българско пратеничество в Константинопол (Луидпранд). То не постига целите си.

969 г. (януари): Смъртта на Петър.

(през годината): Разкрива се предателството на Калокир. Затова (есента): Никифор изпраща пратеници в България с предложение за брачен съюз. Това става приблизително по същото време, когато е превзета Антиохия, т.е. октомври 969 г. (Лъв). Ново нахлуване на русите („Нестор“ и Лъв), (декември): Смъртта на Никифор.

Оттук нататък хронологията е сравнително ясна и безпрепятствено можем да проследим войните, довели до падането на Първата българска държава.