Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (17)

Приложение VI
ПОГРАНИЧНИЯТ ВАЛ ЕРКЕСИЯ

Дългият землен насип^[1], който се простира по северната граница на Тракия от Девелт до Макроливада и в общи линии личи и днес, представлява проблем за историците по отношение на годината на изграждането си. Че е строен от прабългари, знаем от преданията и от археологическите данни; такава е и историческата вероятност. Знаем също, че трябва да е бил издигнат някъде между идването на прабългарите през 679 г. и покръстването през 865 г.

Валът приблизително съвпада с пограничната линия, известна в българо-византийските договори като „границата при Милео-на“. Тази граница била определена за първи път с договора между Тервел и Теодосий III през 716 г. и вероятно била потвърдена с договор между Кормисош и Константин V2. Златарски приема, че Валът е бил построен по времето на Тервеловия договор^[3], а Шкорпил — по времето на Кормисош^[4]. И двете предположения са приемливи, но както изтъква Бъри^[5], те оставят неизяснено едно условие в договора между Омуртаг и Лъв V от 815 г. Договорът, записан в Сюлейманкьойския надпис, потвърждава границата при Милеона (с може би едно или две изменения), а във второто условие се говори за уреждането на въпроса с разни области по граничната линия, която трябва да бъде направена „εως εκεί γεγονεν όροθεσία“, т.е. до окончателното определяне на границата. Като добавя думите „Απολείψει/ν“ и „φρούρια“ на две неясни места — прочит, който ми се струва по-убедителен от този на Златарски^[6], — Бъри доказва, че имперските войски е трябвало да се изтеглят от пограничните крепости, докато се прокарва границата. Това може да означава единствено, че на границата щели да бъдат извършени конкретни строителни работи. За това несъмнено е било необходимо пасивното съдействие на имперските погранични гарнизони, които, ако пожелаели, можели да се намесят и да провалят всичко. Следователно се налагало временно да бъдат изтеглени.

Намирам агрумента на Бъри, с неговата блестяща находчивост, за убедителен. А примерът на Златарски за употреба на думата „όροθεσία“ в друг смисъл — „ή των Χ χρονών όροθεσία“ в посланието на източните патриарси до Теофил (с. 368), където явно се има пред вид граничната линия, определена с 30-годишния договор, — не променя очевидното значение на „όροθεσία“ тук. Всъщност мисля, че фразата в договора не допуска какъвто и да е друг превод, освен този на Бъри, и затова приемам неговите заключения.

Действително, българите едва ли биха имали достатъчно време да построят такова огромно съоръжение, освен при гарантираната сигурност на Омуртаговия мир. Нещо повече, ако границата при Милеона вече е била охранявана от землени насипи, изглежда странно, че в Омуртаговия договор границата се определя така подробно по линията на Вала, щом като неговите очертания вече са били отдавна установени. Странно е също (въпреки че е всеизвестно колко е опасно да се спори а silentio), че за вала не се споменава нищо по време на походите на Копроним, при положение, че тогава той вече е съществувал. Всъщност гръцките историци започват да го споменават едва при управлението на Никифор Фока. Но от малкото сведения, с които разполагаме, можем да съдим, че в края на IX и началото на X в. имперските нашественици са се придържали към крайбрежието.

[#2 Theophanes (p. 775) говори за договор между Теодосий и Кормисош (Кормесий). Вероятно е имало два договора (вж. по-горе, с.).]