Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (19)

Приложение VIII
МАЛАМИР И ПРЕСИЯН

Между двамата най-големи познавачи на българската история от IX в., Златарски и Бъри, се е водила истинска война по отношение на продължителността на Маламировото управление и идентичността на Маламир и Пресиян. Според Бъри, който приема хипотезата на Иречек, Маламир е управлявал от смъртта на Омуртаг (около 831—832 г.) до 852 г. (възкачването на Борис) и е имал и прабългарско име Пресиян, което е престанал да използува по време на управлението си. Според Златарски той е управлявал от 831 до 836 г. и е бил наследен от своя племенник Пресиян, който управлявал до 852 г.^[1]

За съществуването на Маламир знаем не само от надписите, но и от известието на Теофилакт .Охридски, единствения историк, които се е опитал да опише цялостно управленията на хановете от Крумовия род и взаимоотношенията между тях. Той явно е разполагал с някой по-стар извор, който не е достигнал до нас. Теофилакт съобщава, че Омуртаг е имал трима синове — Енравота, Звиница и Маламир (Μαλλομηρός). Маламир наследил баща си и на свой ред бил наследен от своя племенник, сина на Звиница. Няколко реда след второто си твърдение той Нарича българския хан „όριθής Βωρίσης“ — фраза, която обикновено е била поправяна на „ό ρηθείς Βωρίσης“. Маламир се споменава също и под името Валдимер или Владимир в разказа на Логотет за адрианополските пленници, където, няколко реда по-долу, изведнъж се говори за Михаил (Борис) като за хан. Но цялата информация на Логотет е мъглява; Владимир е наречен баща на Симеон.^[3]

Дотук сведенията не ни пречат да приемем, че Маламир е бил наследник на Омуртаг и предшественик на Борис. Но в един надпис^[4], открит във Филипи, се говори за „… άνος ό εκ Θεοΰ άρχων“, който се споменава редом с кавхан Исбул. Освен това, Константин Багренородни говори за „Πρεσιάμ ό άρχων Βουλγαρίας“, който водил битка със сърбите около 840 г. Борис-Михаил, твърди той, бил син на Пресиам.^[5] Следователно, излиза, че Пресиам, или по-вероятно Пресиян или Прусиян (известно българско име)6 е бил отделен хан — „. . . άνος“ в надписа от Филипи.

Въз основа на тези сведения както Бъри, така и Златарски съставят своя теория и всеки я подкрепя със собственото си тълкуване на Шуменския надпис, в който се споменава Маламир. Златарски отхвърля тълкуването на фразата „ό ρηθείς“ y Теофилакт, казвайки, че тъй като името на Борис още не е било споменато, той не може да бъде „ρηθείς“; Маламир без съмнение е бил наследен от своя племенник, но това е бил Пресиян, докато Борис, както казва Константин Багренородни, е бил син на Пресиян. Златарски приема, че внезапната поява на Михаило-вото име в разказа за Кордил в 835—836 г. означава смяна на хана по това време, като името Михаил е написано погрешно вместо Пресиян. Така, с допълнителната помощ на Шуменския надпис, Златарски създава личността хан Пресиян, който наследил престола през 836 г.

Но Бъри приема четенето „ό ρηθείς“; всъщност Златарски не предлага задоволителен заместител, а с довода си, че името не се споменава по-рано, като че ли изпада в дребнавост. Бъри изтъква, че е странно Теофилакт да пренебрегне напълно управление от близо 16 години — и то вероятно години от жизнено значение за укрепването на християнството в България — и същевременно да отдели такова внимание на управление от пет или най-много десет години (Омуртаг може да е починал едва след 827 г.) Освен това той оправдано се отнася със съмнение към стойността на всеки аргумент, основаващ се на разказа на Логотет. Той не приема и тълкуването на Шуменския надпис, направено от Златарски. Неговият извод е, че Маламир е бил Пресиян, но е приел официалното славянско име Маламир около 847 г., непосредствено след създаването на надписа от Филипи, за който Бъри се присъединява към мнението на Златарски, че се отнася приблизително към този период. Той обяснява сведенията на Константин за роднинските връзки на хана, казвайки, че Борис е бил осиновен от Пресиян-Маламир.

Златарски му отговаря, като повтаря доводите си и разкрива едно слабо място в хронологията на Бъри. Според Бъри излиза, че Пресиян трябва да е сменил името си между изсичането на надписа от Филипи и създаването на Шуменския надпис, т.е. в 847 г., и всички надписи, съдържащи името Маламир, трябва да се отнесат към краткия период 847—852 г.^[7] Тук обаче Златарски не е справедлив; самият той приписва на Маламир едва петгодишно управление. Той не е склонен да повярва и в това, че един хан би приел „официално“ име по средата на управлението си.

Но основният спор е свързан с Шуменския надпис.^[8] Изсечен (както и двамата се съгласяват) около 847 г., в него се говори за нахлуване на хана в Тракия заедно с кавхан Исбул. След като говори за „Κροΰμος ό πάππα μου“ и за това как „моят баща Омуртаг“ сключил мир с гърците и живял добре (καλά) с тях. надписът продължава (четвърти ред в средата): και οι ΓρικοΙ ερήμωσαν ό Μαλαμίρ μετ(ια) τοΰ καυχάνού Ήσβούλου έπ ----(αλα)----(εις) τους Γρίκούς τοΰ προβάτον το κασ —

след това продължава да разказва за безспорно военни действия, като отново споменава Исбул в деветия ред, в който малко преди това има изтрито място. Златарски добавя думата „έπαρχε“ като последна в петия ред. В началото на шестия ред, след „αλα“ той разчита „ε . . . ισεις“ и допълва фразата до „καλά έζησε εις“. Β резултат на това той приема, че Маламир също е живял в мир и военните действия са дело на друг хан, т.е. Пресиян. На факсимилето от надписа в албума „Абоба — Плиска“ (таб. XLV) се виждат ясно „αλα“ и „εις“ (знакът за „ε“ може да означава и „και“). Но дори и останалите букви, които Златарски твърди, че разчита, да са верни, те несъмнено трябва да бъдат допълнени по някакъв друг начин. Според мен възраженията на Бъри са основателни: 1) Маламировото „καλά έζησε“ би предхождало „οι Γρικοί ερήμωσαν“, с което се отбелязва започването на война. 2) „καλά έζησε“ няма смисъл в съчетание с думите, които следват — поправките, внесени там от Златарски, са неубедителни. 3) Споменаването на Исбул явно означава военни действия. Всичко това, заедно със споменаването на Крум като дядо на хана и Омуртаг като негов баща, би трябвало да ни убеди, че надписът без съмнение принадлежи на Маламир.

Поради тази причина и поради съображенията на Бъри, изложени по-горе, се съмнявам в съществуването на хан Пресиян, управлявал, както твърди Златарски, от 836 до 852 г. Има и още един второстепенен аргумент срещу неговите схващания. По времето, когато подарил на Маламир водопровод, Исбул е назован „ο παλαιός αύτοΰ βοϊλάς“, така че по всяка вероятност той е бил на солидна възраст и е имал старшинство сред болярите. Но според Златарски водопроводът е бил построен преди 836 г.; след 847 г. обаче Исбул е водил не един поход. По-склонен съм да вярвам, че когато е станал „παλαίος“, му е било разрешено да се оттегли, вместо да остава на активна служба още десет години.

Не по-малко се съмнявам обаче и в това, че хан Пресиян е приел официалното славянско име Маламир. Владетелите нямали обичай да сменят имената си по средата на своето управление, освен когато, подобно на Борис, приемали нова религия. Подобен жест от страна на хана към неговите славянски поданици е малко вероятен. Доказателствата за съществуването на хан на име Пресиян ми се струват несъстоятелни. Надписът от Филипи не е от голямо значение — има и други думи, завършващи на „ανος“, освен „Пресианос“, а собственото име невинаги предхожда непосредствено титлата „ό εκ θεοΰ άρχων“. Напълно възможно е думата да е била „κάνας“, написана погрешно. Сведенията на Константин имат по-голяма стойност. Но те са в пълен разрез с тези на Теофилакт, който изобщо не споменава Пресиян. Тук Константин се е занимавал с историята на Сърбия и е ползувал сръбски извори: той не е съпоставял тези пасажи с някое друго съчинение за българската история — тема, която е пренебрегвал. А сърбите, тогава все още изостанал народ, спокойно биха могли да сбъркат един блестящ български пълководец със самия владетел. Освен това да победиш върховния владетел било далеч по-престижно. Нещо повече, когато в земите им нахлул следващият владетел, те, естествено, го взели за син на предишния нашественик. Присъствието на Исбул в двата надписа от този период, в които се говори за войни, навежда на мисълта, че Маламир не е предвождал лично войските си, а навярно дори и не ги е придружавал. Струва ми се малко вероятно да е прекарал три години в походи из Сърбия. В един двор, където е било разпространено многоженството, той не е оставил син — значи е напълно възможно да не е бил твърде здрав.

Смятам, че Пресиян е бил един от висшите военачалници в страната, вероятно потомък на ханския род — но е бил увенчан с корона и е имал син-владетел само във въображението на невежите сърби.

[#2 Theophylactus. Historia XV Martyrum pp. 193, 197.]

[#6 Златарски (цит. място) лесно доказва, че Пресиам по-вероятно е Пресиян.]