Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Деца на съдбата (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wilderness Child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
svetleto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Ан Мейджър. Див свят

ИК „Арлекин България ЕООД“, София, 1995

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954–11–0311–1

История

  1. — Добавяне

Епилог

Беше първи юни, сватбеният ден на Тед и Джес в Тексас в големия дом на ранчото „Джексън Даунс“. Вече се бяха венчали в семейния параклис.

Къщата, блестящият полилей бяха богато драпирани във виолетов сатен за сватбеното тържество. Поясите и панделките на шаферите и шаферките също бяха виолетови. Дори роклята на булката бе бледолилава, както и букетът от бели цветя и виолетови панделки.

В началото Тед се противеше на молбата на Джес, Лизи да подбере цветовете.

— Това е моята сватба, невъзможни същества такива!

— Нашата сватба! — крещеше радостно Лизи. — Ти даже не искаше да я вземем в „Джексън Даунс“.

— Защото се страхувах, и то с основание, че вие двете ще ми сложите халка на носа и ще ме развеждате така до края на живота ми.

Джес и Лизи се спогледаха палаво и се разсмяха.

Джес оказваше отвратително влияние върху дъщеря му. С всеки ден Лизи ставаше все по-упорита и наперена.

Накрая Тед се примири всичко за сватбата да бъде във виолетово. Голямата къща бе изпълнена с детинско вълшебно щастие. И с обич.

За пръв път, от години насам, Тед се почувства у дома. Почти беше доволен, че е в Тексас. Родителите му изглеждаха по-щастливи отвсякога. Бракът на брат му с Меган Макей и нейното благотворно въздействие бе обуздал опакия му характер.

На горния етаж детската стая бе пълна с бебета. Мерседес искаше да покаже внуците си на всички гости. Мъничката Мери, дъщерята на Ейми и Ник, лежеше в една люлка близо до Джаред, буйния син на Джеб. Кърк също бе горе с Джулия. Наглеждаха новородения си син — Джек. Тед се закле, че скоро и той ще може да се похвали със същото.

Покани Джес да танцуват и се понесоха през дългата бална зала към солариума. Тед усети миризмата на портокалов цвят. Виолетови ленти прошумоляваха покрай лицето му, докато Джес валсуваше. Усети погледа на Ноел Мартин. Тя ги гледаше тъжно, застанала до баща си, дългогодишен сенатор от Луизиана. Красивата й майка отпиваше от шампанското си, докато говореше с Мерседес и Уейн Джексън.

Ноел бе главната шаферка. Джес отново не бе се съобразила с желанието му и още докато бяха в Австралия, се бе сприятелила с нея.

— Ноел не е такава, за каквато я мислиш — бе казала тайнствено тя. — Изобщо не е такава.

Тед я притисна по-силно и забрави за Ноел. За опърничава жена, Джес добре следваше стъпките му.

— Надявам се Лизи да изживее виолетовото, докато стане време да се омъжи.

— За всеки случай ще запазя роклята.

— Джеб не престава да ми се подиграва заради теб. Разправя, че си направила повече пари за месеца, който прекара в „Джексън Даунс“, отколкото аз за осем години. Била си чудесно попълнение на семейството.

— Е, откриването на урановите мини помогна доста. Радвам се, че ме одобрява.

— Одобрява те само за да ме дразни.

— Сигурна съм, че грешиш.

— Познавам го доста по-отдавна от теб.

Те дълго се въртяха из залата, докато накрая се появи Джеб и ги раздели. Тед покани Меган, съпругата му, и забеляза, че брат й Ник танцува с Ноел.

Не след дълго приемът щеше да приключи, но за нетърпеливите младоженци той вече траеше цяла вечност.

Тед стоеше на балкона, отпиваше от шампанското си и гледаше как Джес събира неомъжените девойки във фоайето. Тя радостно повдигна букета към устните си и го целуна. След това се обърна с гръб към момичетата и се накани да хвърли белите цветове, оплетени във виолетови панделки.

Всяко от момичетата бе готово да подскочи да улови булчинския букет.

Всички, с изключение на едно.

Ноел бе застанала настрани, тъжна и прелестна във виолетовия си тоалет. Тед бе виждал това изражение на лицето й и преди. Винаги, когато някой от работниците се опитваше да флиртува с нея. Винаги, когато мислите й се връщаха в миналото.

И както всеки път и сега минорното й настроение пробуди интереса му към нея и някаква необяснима симпатия.

След миг цветята полетяха във въздуха, плъзнаха се по апатично отпуснатите ръце на Ноел и паднаха в краката й.

Лизи се втурна към нея.

— За теб е, Ноел!

Тя се отдръпна суеверно от цветята.

— Не… нека някой друг да ги вземе.

В следващия миг, Джес вече бе до тях и овладяваше положението. Успокои разочарованото ято момичета и сложи букета в ръцете на Ноел.

— Търси щастието си — целуна я тя по страните и се втурна нагоре към Тед.

— Ти нарочно хвърли букета към Ноел. Защо? За да ме подразниш?

— О, скъпи, предубеден си към верността на жените.

— Ако наистина съм предубеден, то ти си жената, която ме е накарала да мисля така.

Тя го целуна.

— Защо на Ноел? Защо реши да го хвърлиш точно на нея? „Търси щастието си…“ Какво означава целия този театър? Кажи ми Джес!

— Това е дълга история. Любовна история. Много романтична. И много трагична… — започна Джес тайнствено. — Някой път ще ти я разкажа. Но сега…

— Не, сега!

— Да не си забравил, че ни очаква първата ни брачна нощ?

Ръцете му я обгърнаха. Той я грабна и я понесе нагоре по безкрайните тъмни стълби, чак до последния етаж, към спалнята, която щяха да споделят тази нощ, преди на сутринта да потеглят на сватбено пътешествие.

Тед стигна до вратата и я бутна с крак. Веднъж озовал се вътре, той побърза да заключи.

След седмици предсватбена треска най-накрая бяха сами.

Ослепителните златисти коси на Джес се стелеха в безпорядък върху бледолилавата дантела.

Тя беше негова съпруга.

Само негова!

Завинаги!

Неочаквано усети как попада в див вихър от чувства. Не бе изпитвал нищо подобно преди. Радост, вълнение, страх и… усещане за невероятно щастие. Той целият потрепери, страхувайки се да пристъпи.

Джес нежно обви ръце около врата му. Устните й се устремиха към неговите. Пръстите й пробягаха по лицето му.

Той я притисна към себе си. Тя бе животът. Тя бе любовта.

Тя бе всичко!

Тед разбра това в мига, когато тя стана негова. Бе преодолял страха си да обича.

Край
Читателите на „Див свят“ са прочели и: