Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Без наследство (5)

Глава пета

Спок се беше привел над плота в научния сектор и изучаваше пълния спектрален анализ, изпратен от лабораторията, където бяха изследвани отломките, събрани на Алфа Ксаридиан II. Той повече почувства, отколкото видя, че Кърк е застанал зад него.

Капитанът беше доста нетърпелив, когато очакваше някаква информация.

— Записите показват — каза Спок след известно време, — че има известна прилика между радиационните следи, оставени от оръжията на нападателите, и тези, възпроизвеждани от оръжията на ландорийските пирати.

— Ландорийци? — намръщи се Кърк. — Малко е далеч от дома им.

— Наистина — отвърна Спок. — Честите нападения на мародерите предполагат две възможности: или че са местни, или, както хората биха се изразили, са „близо до града“.

— И те се стараят всичко да изглежда така, сякаш са местни — каза Кърк. — Ако е последното, задачата ни ще е много, много трудна — той бързо прекоси командната зала и застана пред екрана. Да допуснем, че не са местни. Нека проверим съседите. Покажете на екрана цялата система Алфа Ксаридиан и ще видим кой още се намира в това пространство.

На екрана се показа схема на цялата система — всичките пет планети, които съставляваха световете в орбита около звездата Алфа Ксаридиан. Кърк посочи всяка една от тях и Спок, използвайки феноменалната си памет, даде сведения за всяка.

— Алфа Ксаридиан I — липса на живот. Алфа Ксаридиан II — колонията, която беше атакувана. Алфа Ксаридиан III — също липса на живот. Алфа Ксаридиан IV — мислим, че преди един век е била място на атомна война, която е причинила изчезването на атмосферата и на живота. Няма признаци на живот там. Алфа Ксаридиан V е населена и е наричана от заселниците Паратуул, което на техния език означава нашият свят.

— Паратуул — каза бавно Кърк. Той продължи да наблюдава петата планета, докато говореше: — Ще насочим сензорите си към едно, три и четири. Ако някой от корабите на нападателите се крие там, ще го засечем лесно — направи пауза и повтори замислено: — Паратуул — и я посочи на екрана. — Познавам тази раса. Те се кандидатираха за членство във Федерацията, нали?

— Точно така — потвърди Спок. — Преди три години. Но скоро стана очевидно, че техният главен мотив е да се сдобият с определена информация за най-съвременните технологии на Федерацията, за да бъдат подпомогнати управляващите да продължат деспотичния си режим.

— И Федерацията отхвърли молбата им — каза Кърк, като се обоснова, че режимът им може да стане още по-жесток, ако се доберат до съвременните технологии. Хм. Тоталитарен режим, преследващ користни цели със стремеж за съвременно въоръжение… съседи на колонията на Федерацията, която беше нападната — и изведнъж се обърна към Чеков. — Какво мислите за това, мистър Чеков?

Чеков се опита да скрие смущението си.

— Че едно посещение на Паратуул е в реда на нещата.

— Наистина. Курс към Паратуул. Нека — Кърк се оживи — просто спрем там и ги поздравим, нали?

Тъй като „Ентърпрайс“ се движеше бавно, за да може да сканира със сензорите си другите планети в системата Алфа Ксаридиан, измина почти един час, преди звездният кораб да влезе в орбита около Паратуул. Няколко минути след това Палмър извика от комуникационния сектор:

— Паратаа ни поздравяват, капитане!

— Наистина ли? — учуди се Кърк. — Представете си само.

— Да ги включа ли, сър?

— Сканирайте пространството, мистър Спок — каза Кърк, като забави отговора си. — Има ли някакви следи от кораби, които да наподобяват тези на нападателите?

— Никакви, капитане.

— А на повърхността на Паратуул? Възможно ли е паратаа да ги крият?

— За разлика от „Ентърпрайс“ корабите на нападателите могат да кацат на планетите — каза Спок. — Всъщност на Паратуул имат съвременна технология, въпреки че не е толкова добра, както тази на Федерацията. Корабите може много лесно да бъдат замаскирани на повърхността на планетата и ще бъде много трудно за нашите сензори да ги открият. Те обаче излъчват доста енергия и ако имаме шанс да търсим на точно определено място, бихме могли да ги открием.

— Разбирам — потърка челото си Кърк.

Палмър отново се обади.

— Капитане, паратаа са настоятелни.

— Наистина ли? Много добре, лейтенант… на екрана!

Миг по-късно един паратаа се появи на екрана. Сърцето на Кърк се сви, но изразът на лицето му остана непроменен. Достатъчно дълго време беше капитан на кораб и можеше да се владее.

Според човешките стандарти паратаа изглеждаха твърде зле — може би най-отвратително сред всички живи същества в Галактиката. Кожата им беше толкова тънка, направо прозрачна, и през нея можеха да се видят органите им.

Епидермисът около скалповете им отчасти липсваше. Очите им сякаш плуваха в някакви кухини. Паратаа изглеждаха перверзно щастлива нация, тъй като зъбите им бяха открити в постоянна усмивка.

Федерацията беше им измислила прякор — мъртвите глави.

— Поздравяваме кораба на Федерацията, който е в орбита около нашата планета — каза паратаа формално.

Кърк леко кимна с глава.

— Тук е капитан Кърк, командващ звездния кораб „Ентърпрайс“.

— Вие сте тук по повод нашата повторна молба за членство във Федерацията? — попита паратаа. Беше нетърпелив да чуе отговора.

Кърк бързо скри изненадата си. Не знаеше, че паратаа отново са молили Федерацията за членство, но можеше да използва този факт в своя полза.

— Да, проучваме възможностите — каза Кърк безизразно.

— Значи ще слезете на Паратуул?

— Ако е възможно — каза Кърк.

— Очакваме ви тогава — каза паратаа. — Аз съм главният на планетата — Силва.

— На път сме, Силва — отвърна капитанът. — „Ентърпрайс“ изключва — той остана неподвижен, докато образът на паратаа изчезна от екрана. — Мистър Спок, подгответе транспортьора за телепортиране група на повърхността: аз, доктор Маккой, мистър Сулу и мистър Джиото.

— Ще продължа да сканирам със сензорите повърхността на планетата, за да търся следи от корабите нападатели — каза Спок.

— Точно това бих искал да правите, мистър Спок.

След няколко минути групата беше телепортирана на Паратуул и се материализира в центъра на офиса на Силва. Няколко други паратаа стояха в малък полукръг и Силва представи всеки един от тях.

Имената им направо не можеха да се произнесат от човешко същество и Кърк заподозря, че името на техния водач също беше друго. Може би той използва някакъв еквивалент на името си, което да бъде по-лесно за произнасяне от капитана и екипажа на „Ентърпрайс“. Това беше хубав жест от страна на Силва, както и другият, който също беше оценен от хората — паратаа не искаха да бъдат докосвани и не се здрависваха. Вместо това се покланяха ниско. Телата им също бяха със странна структура — изглеждаха така, сякаш кръстът им беше разположен точно под това, което хората наричаха мишци.

— Капитан Кърк — каза Силва тихо, — вие ни оказвате чест с присъствието си. Трябва да призная, че успяхте да ни изненадате. Само преди няколко дена изпратихме съобщение до Обединения център на Федерацията, отново с молба да бъдем приети за членове. И вие пристигнахте толкова бързо… впечатлен съм.

— Случи се така, че бяхме наблизо — каза Кърк. — Просто случайност.

— Имате късмет, че пристигате в много хубав ден — отвърна той. — Паратуул е известен с лошото си време, а ето… вижте. Слънцето блести — и той посочи към прозореца. — Вие носите хубав климат, капитане. Това е добър знак.

Кърк погледна през прозореца. Гледката наистина беше доста приятна. Сградите в столицата представляваха високи, блестящи на слънцето кули. Улиците изглеждаха много чисти. Имаше доста заселници по главната улица, но всички се държаха добре. Редът правеше впечатление.

— Нещата на Паратуул се подобриха от времето на първия ни контакт с Обединения център на Федерацията — продължи Силва. — Животът ни се подобри. Нашето население е много по-задоволено сега, по-щастливо и по-богато отвсякога. Въздухът е чист. За разлика от предишния режим ние сме по-снизходителни. Ние сме — направи пауза, като търсеше най-подходящата дума — място за почивка.

— Място за почивка? — усмихна се Кърк при тези думи. След това погледна за подкрепа към хората от екипажа си и каза: — Добре… това вероятно е така, но какво ще кажете за нападателите?

— Нападателите? — Силва изглеждаше объркан.

— Нападателите, които атакуваха Алфа Ксаридиан II — проговори Сулу. — Сигурно знаете за това?

Силва се намръщи и един от неговите съветници го доближи и прошушна нещо на ухото му, или по-точно на неговия еквивалент. Слепоочията на Силва видимо затупкаха и той поклати глава:

— О, разбира се! Неприятностите преди известно време. Много жалко. Много жалко.

— Оказва се — намеси се Маккой, — че вие сте имали късмет.

— Не сте имали никакъв контакт с нападателите. Така ли? — попита Джиото.

— Никакъв — отговори Силва. — Да, наистина сме късметлии. Изглежда, че късметът на паратаа е променлив. Нали? Само допреди няколко години Обединеният център на Федерацията не искаше да има нищо общо с нас. А сега вече ни забелязаха. Богати, проспериращи. Спокойни, необезпокоявани от нападатели…

От улицата се дочу шум. Кърк се намръщи.

— Какво е това?

— Какво? — попита Силва. Устата му отново беше заела обичайното си положение — характерната усмивка.

— Тези крясъци от тълпата.

Кърк отиде до прозореца и погледна надолу.

Малка група протестиращи приближаваше вратата на сградата, в която се намираха. Носеха плакати, жестикулираха и размахваха гневно юмруци. Ясно беше, че са недоволни от нещо. Той се обърна към Силва.

— Какъв е проблемът им?

— Правонямащи — каза Силва.

Кърк и хората от екипажа му се спогледаха.

— Правонямащи? — попита Сулу.

Силва се потупа по гърдите и след това посочи към останалите присъстващи:

— Правоимащи — и след това погледна към прозореца, под който крещяха протестиращите: — Правонямащи. Винаги са били такива, да. Винаги са били малка част и винаги са били нещастни, че са правонямащи. Но те няма да развалят хубавия ден, да.

Сега се чу, че долу започна боричкане и виковете на протестиращите бяха заглушени от трясъка на оръжия. Хората от „Ентърпрайс“ погледнаха към улицата и с ужас видяха как протестиращите паратаа, които бяха начело, бяха избити от охраната. Охраняващите се справяха доста добре с работата си. Огънят от оръжията разрязваше телата на две. Горната половина падаше далеч от долната, главите се откъсваха от вратовете. Останалите от тълпата, които бяха по-назад, бързо се изпокриха.

Кърк се обърна към Силва, без да се опитва да прикрие яда и отвращението си. Размаха пръст към прозореца и каза:

— Вие подкрепяте това… това отвратително насилие… и казвате, че сте по-толерантни с тези, които открито говорят против вас!

— Не толерантни! — поправи го учтиво Силва. — Снизходителни. Нашите предшественици щяха да арестуват протестиращите и след това публично да ги порицаят, преди да ги убият. Ние сме — направи един жест, наподобяващ прерязване на гърло — милостиви. Ние сме снизходителни, да. Тези, които протестират публично, знаят, че няма да има публично порицание. Вместо това — бърза смърт. Напредък, да.

На Маккой му беше трудно да проговори, но когато успя, направи саркастична забележка.

— Голям.

Комуникаторът на Кърк звънна и той го включи. Помъчи се да говори спокойно.

— Тук е Кърк.

— Капитане — чу се гласът на Спок, — проучването, за което говорихме, е завършено. Съществуват все още варианти за маскировка, но на този етап не открихме никакви следи.

— Благодаря, мистър Спок. Готови сме за телепортиране.

— Има ли някакъв проблем?

— Няма проблеми, Силва — увери го Кърк. — Никакви.

— Тогава ще ни препоръчате пред Обединения център на Федерацията? Кажете им, че сме подобрили начина си на живот.

— Сигурен съм, че ще се заинтересуват от подробностите — каза Кърк.

— За чистотата и по-добрия живот на Паратуул?

— Абсолютно.

— Имаме масов транспорт. Кажете им, че влаковете ни се движат точно по разписание.

Кърк го погледна.

— Не се съмнявам в това, Силва. Мистър Спок, четирима за телепортиране.

Няколко секунди по-късно групата от „Ентърпрайс“ изчезна в транспортния лъч. Силва се обърна към съветниците си:

— Вече е сигурно, че ще ни приемат — увери ги той.