Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Strangers on a Train, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2011)

Издание:

Патриша Хайсмит

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

 

Американска. Първо издание. Литературна група — 04/95366/75531/5637–99–88

Рецензент: Юлия Гешакова

Редактор: Юлия Гешакова

Рисунка: Георги Младенов

Оформление: Веселин Дамянов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Радослава Маринович

Дадена за набор май 1988 г. Подписана за печат август 1988 г.

Излязла от печат октомври 1988 г. Формат 60×100/16

Печатни коли 36,50. Издателски коли 40,52. УИК 44,21. Цена 6,19 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4, 1988

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

 

Patricia Highsmith

Strangers on a Train © Patricia Highsmith, 1950

Penguin Books, New York, 1974

Deep Water © Patricia Highsmith, 1957

Harper & Bros, New York, 1966

The Cry of the Owl ©Patricia Highsmith, 1962

Penguin Books, New York, 1983

Предговор: © Миглена Николчина

Превод: © Екатерина Михайлова, © Албена Бакрачева, © Сашка Георгиева

Ч 820–3

История

  1. — Добавяне

27

— Ти как го разбираш? Обвинява ме, ето това е то! — провикна се Бруно през масата.

— Не е вярно, миличък. Гледа си работата.

Бруно тръсна глава.

— Искаш ли да потанцуваме, мамче?

— Не си в състояние да танцуваш.

И той знаеше, че не е.

— Тогава искам да пийна още едно.

— Миличък, ей сега ще ни донесат яденето.

Така го заболя от безкрайното й търпение, от моравите сенки под очите й, че трябваше да извърне очи. Огледа се за сервитьор. Имаше толкова много хора тази вечер, че му беше трудно да разпознае сервитьора сред посетителите. Погледът му попадна на една маса от другата страна на дансинга, където седеше човек, който приличаше на Джерард. Не можеше да види с кого седеше, ала много приличаше на Джерард — имаше същата плешива глава със светлокестенява коса, само дето носеше черно сако. Бруно притвори око, за да задържи ритмично разпадащия се образ.

— Чарли, моля те, седни. Сервитьорът идва.

Да, беше Джерард, ето че се смееше, сякаш другият му беше съобщил, че Бруно ги наблюдава. За един напрегнат, влудяващ миг Бруно се поколеба дали да каже на майка си. После седна и вбесен изломоти:

— Джерард седи отсреща!

— Така ли? Къде?

— Там вляво от оркестъра. Под синята лампа.

— Не го виждам. — Майка му изпъна шия. — Миличък, сторило ти се е.

— Не ми се е сторило! — провикна се той и хвърли салфетката в печеното със сос.

— Виждам кого сочиш, но не е Джерард — търпеливо произнесе тя.

— Не го виждаш така ясно като мен! Той е! Нямам желание да ям в един и същ салон с него!

— Чарлс — въздъхна майка му. — Искаш ли още едно? Поръчай си. Ето го сервитьора.

— Не желая и да пия там, където е той! Искаш ли да ти докажа, че е той?

— И какво от това? Няма да ни досажда. Навярно ни охранява.

— Значи признаваш, че е той! Следи ни, облякъл си е тоя тъмен костюм, за да може да ни проследи навсякъде!

— Във всеки случай не е Артър — спокойно произнесе тя, изстисквайки лимон върху печената риба. — Имаш халюцинации.

Бруно впери поглед в майка си със зяпнала уста.

— Какво значат тия твои приказки, мамо? — Гласът му пресекна.

— Миличък, хората ни гледат.

— Все ми е едно!

— Миличък, искам да ти кажа нещо. Много голямо значение придаваш на тази работа. И го правиш нарочно. Нуждаеш се от силни преживявания. И по-рано се е случвало.

Бруно остана като гръмнат. Майка му се обръщаше срещу него. Беше я виждал да гледа Капитана така, както сега гледаше него.

— Навярно си казал нещо на Джерард — продължи тя, — бил си ядосан, и той смята, че държането ти е изключително странно. Аз бих казала същото.

— Затова ли ходи подире ми ден и нощ?

— Миличък, онзи човек не ми прилича на Джерард — твърдо отсече тя.

Бруно се надигна и се запъти, клатушкайки се, към масата, където седеше Джерард. Щеше да й докаже, че е Джерард, и щеше да докаже на Джерард, че не се страхува от него. Няколко маси покрай дансинга му препречиха пътя, ала Джерард ясно се виждаше.

Джерард го погледна и фамилиарно му махна с ръка, а невзрачният му помощник не откъсваше очи от него. И за всичко това плащаше той, той и майка му! Понечи да каже нещо, но тъй като нищо не му хрумна, се обърна, олюлявайки се. Знаеше какво иска да направи — да се обади на Гай. Тъкмо в момента, оттук. От този салон, където беше и Джерард. Запробива си път през дансинга към телефонната будка до бара. Забавеното безумно въртене на цифрите го обърка, връхлетя отгоре му като морска вълна. После вълната отново го погна, безплътна, ала непреодолима, и го отнесе още по-далеч — беше изпитал същото на някакво домашно тържество в детството си, когато се мъчеше да стигне до майка си, пробивайки си път през танцуващите в стаята.

Събуди се рано сутринта, но остана да лежи абсолютно неподвижно в леглото, опитвайки се да възстанови снощните преживелици до мига, в който загуби съзнание. Това поне го помнеше. Дали се бе обадил на Гай, преди да загуби съзнание? Ако го бе направил, дали Джерард можеше да открие на кого се бе обадил? С положителност не беше говорил с Гай, инак би си го спомнил, ала може да му е звънял. Стана да попита майка си дали е загубил съзнание в телефонната кабина. В този момент взе да трепери и отиде в банята. Когато я надигна, чашата с уиски, разредено с вода, се разплиска в лицето му. Опря се на вратата. Вече трепереше и рано сутрин, и късно вечер, треперенето го будеше все по-рано и за да заспи вечер, трябваше да изпива все по-големи количества.

А Джерард запълваше промеждутъците.