Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hor niemals auf, mich zu verfuhren, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
meri777 (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джейн Инес. Кристин

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–064–2

История

  1. — Добавяне

XI

Докато беше възможно, Кристин избягваше Нилс. В ресторанта тя прегърна Астрид, пожела й цялото щастие на земята, целуна по бузата кръстника си и бързо отиде при другите гости.

— Здравей, снежна принцесо!

Кристин не беше видяла Нилс да идва и трепна, когато изведнъж в ръката й бе сложена една чаша шампанско. Тя вдигна глава и срещна сините очи на Нилс.

Бузите й поруменяха, като си спомни, колко различен изглеждаше тогава, вечерта в хижата, когато се бяха любили! Сега погледът му беше хладен, почти отблъскващ.

— През цялото време исках да те питам, какви мили игрички играеш, всъщност? — каза той и гласът му не беше същият, какъвто тя си го спомняше. — Но мисля, че мога да си спестя това удоволствие! Само като те погледна, получавам отговора! Безупречно гримирана дама в изискан тоалет! Твоята безкрайно важна кариера значи все пак победи, нали?

Думата „победи“ я освободи от вцепенението й и я ядоса. Тя си спомни за ски скоковете и как Нилс толкова беше ядосан, чене е победил. Единственото, за което той сега се гневеше бе, че е загубил при нея! За него всичко беше само игра!

— Как смееш да ми говориш така? — ръцете й трепереха толкова силно, че едва не разплиска шампанското. С мъка овладяваше гласа си и ако не се намираше на сватбата на приятелката си, която не искаше да помрачи, би му казала мнението си пред всички и на висок глас.

— Смея — както се изрази ти — защото означаваш нещо за мен! — отговори Нилс хладно. — Винаги си имала значение за мен, но сега виждам, че първото ми впечатление е било точно. Ти си студена като айсберг. За теб е важно само да виждаш красивото си лице на колкото може повече снимки и да стигнеш до върха, нали? Другите жени успяват да съчетаят любовта с кариерата. Но ти си твърде амбициозна. Не рискуваш дори и само да опиташ!

Кристин се мъчеше да си поеме въздух. Досега никой не се беше заблуждавал толкова за нея. Сълзите, които с всички сили потискаше, щяха да я задушат. Вдигна глава упорито и гордо, за да не забележи Нилс, какво тя чувства в действителност.

— Мисля, че е излишно да обяснявам, колко вълнуващо е да си „номер едно“ — отговори му хладно. — Но и ти никога не си могъл да се примириш, че си втори на финала!

За момент той се втренчи в нея неразбиращо. Не успя да разбере намека й.

— Можеш ли да си представиш — попита Нилс, — какъв шок беше за мен, когато се върнах във Волран, а ти беше заминала?!

Тя издържа погледа му с привидно равнодушие.

— Учудва ме, че въобще си го забелязал. Не беше ли зает от други мисли? А между другото, къде е всъщност Дагни?

— Някъде тук при родителите си, предполагам.

Как й го каза, сякаш беше нещо съвсем маловажно!

Нямаше ли поне малко доблест! Докога щеше да отрича отношенията си с Дагни. И с какво право да й говори, че винаги била означавала нещо за него!?

— Не би ли било по-добре да я потърсиш сега? — попита Кристин с иронична нотка в гласа си и се обърна рязко, за да му покаже, че разговорът им е приключил.

В този момент с радост видя Астрид и Стефан да си проправят път към нея през тълпата. Тя прекомерно възторжено прегърна приятелката си и Астрид високо повдигна вежди.

С ъгълчето на очите си Кристин забеляза, че Нилс се отдалечи. Ако сега го беше тласнала отново в ръцете на Дагни, това беше справедливо. Нилс трябваше да си изясни, какво иска, а тя нямаше намерение да му попречи, да се върне при бъдещата си жена.

— Кристин, не е ли божествен ден? О, наистина е най-хубавият ден в моя живот! — Астрид я погледна критично. — Как прекара на Тенерифа?

— Беше чудесно — измърмори Кристин и побърза да смени темата. — Наистина за нищо на света не бих пропуснала сватбата ти, Астрид! А, трябва да поздравя и Стефан! Стефан, имаш най-прекрасната булка, която някога съм виждала!

Кристин се надяваше треперещият й глас да не я издаде пред двамата, колко нещастна се чувства в момента. Радвайки се на щастието на приятелката си, тя с болка си мислеше, че никога няма да се радват така за нея, да стане съпруга на мъжа, когото обича!

Ако обаче Кристин си мислеше, че е заблудила Астрид за истинските си чувства, тя се лъжеше. Даже и при всичкото това напрежение в сватбения й ден на нея не й беше убягнало, че Кристин е отслабнала и големите й очи са загубили блясъка си.

— Какво всъщност става с теб, Кристин? — я попита тя, като я дръпна настрана. — Знаеш ли, така и не схванах напълно тази история с прибързаното ти заминаване. А когато видях, че Нилс след това се държи като разярен тигър, стигнах до заключението, че вие двамата сте се скарали?

Кристин се засмя и тъкмо се канеше да отхвърли предположението на Астрид с едно отрицателно движение на ръката, когато погледът й изведнъж попадна на Нилс. Стоеше в другия ъгъл на залата до Дагни и я държеше през кръста. Той смеейки се я гледаше в очите, а и тя цялата сияеше. Кристин като вкаменена спря движението си по средата. Астрид беше проследила погледа й и изведнъж разбра причината. Под белия воал, физиономията й изразяваше цялото съчувствие, което изпитваше към приятелката си.

— Е, вече знаеш! — измъчено се изтръгнаха думите от устата на Кристин. — Но Астрид, моля ти се, това да си остане само между нас, чуваш ли? Зная, че винаги си имала романтичната надежда от нас с Нилс да се получи двойка. Не стана така! А сега Дагни и той… Веднага го разбрах, щом Дагни изчезна, а Нилс не се върна през нощта и…

— И тогава си си помислила, че Нилс и Дагни са били заедно? — прекъсна я Астрид. — Боже мой, Кристин, затова ли така внезапно замина?

Когато Кристин видя веселите пламъчета в очите на приятелката си, всичко се завъртя в главата й. Можеше ли да се е лъгала?! Сигурно беше прекалила с шампанското!

— Дагни наистина избяга, Кристин — Астрид снижи гласа си, като видя Стефан да идва с три чаши шампанско, — но не с Нилс, както си си помислила! Всичко е много по-различно, отколкото смяташ, но за едно си права — Нилс и Дагни са имали тайна. Те не само пред теб, но пред всички нас и особено пред родителите ни са играли комедия. Ние трябвало да повярваме, че те внезапно са открили сърдечното си влечение един към друг. Дагни използвала Нилс за алиби, за да се срещне необезпокоявана с един мъж, когото родителите й едва ли биха оценили като добра партия. Хубавецът, всъщност, няма пари и завършено образование, но Дагни е влюбена безумно в него. Ти си решила, че Дагни и Нилс са избягали заедно, а той само я е закарал при нейния възлюбен. Нилс и Дагни са приятели, но нищо повече!

— А, тъкмо говориш за нашите бегълци ли? — попита Стефан през смях, приближавайки се до двете жени.

Кристин взе чашата си и пи, без да усеща нищо. Даже и да беше оцет, едва ли би забелязала.

В главата й всичко се въртеше. Наистина ли се беше лъгала?! И защо никой не й беше разказал за случая! Тогава Кристин си спомни, че беше пресичала Астрид още само, като споменеше името на брат си, а Нилс многократно се бе опитвал да я открие по телефона.

Кристин би искала да си удари плесница. Защо е била толкова ужасно дебелоглава и мнителна! Защо беше упорствала над фиксидеята си, че Нилс и Дагни имат нещо помежду си!

— И какво казаха родителите на Дагни за това? — попита тя занесено. — Дагни сигурно тайно се е омъжила.

— О, да, господин Хартиг се държа много почтено, след като преодоля първоначалния шок — отговори Астрид. — Дагни винаги е била негова любимка и всичко би й простил. Дагни е щастлива и той се радва да я вижда такава.

„Да, всички са радостни — мислеше Кристин, — освен мен. И най-лошото е, че аз самата съм виновна за нещастието си!“ Погледът й отново блуждаеше из залата там, където Нилс беше обкръжен от млади красиви момичета. Не можеше да го упрекне, че не се сеща вече за „снежната си принцеса“.

— Стефан и аз трябва да те оставим, Кристин. Говори ли вече с баща ми?

— Да — отговори Кристин благодарна, че Астрид най-сетне й е помогнала да се ориентира. — И наистина много се радвам, че той отново е добре!

Стефан и Астрид трябваше да се погрижат за гостите си и Кристин изведнъж се почувства не на мястото си сред всичките тези радостни хора. Тя бавно прекоси залата, спирайки се тук и там да поразговаря с някои познати, без обаче да се отклонява от намерението си да си пробие път до Нилс.

Не й убягна, че той все поглеждаше към нея. Изведнъж Нилс се извини на хубавото момиче, с което разговаряше и тръгна право към Кристин. Тя също не можеше да свали поглед от него. Не, никога повече нямаше да се отдели от този мъж! А може би, може би… всичко щеше да се оправи. Гордостта й, която винаги считаше за толкова важна, беше нищо в сравнение с надеждата, която бяха разпалили думите на Астрид у нея.

— Нилс, трябва да поговорим — промълви тихо Кристин, когато той застана пред нея, — но не тук!

За миг очите му блеснаха игриво, както ги бе виждала преди.

— Значи ли това, че ти цяла-целеничка искаш да бъдеш с мен, снежна принцесо!

Беше й хубаво отново да чува това прозвище от устата му!

— Да, значи! — отговори му с несигурен глас. — Но не искам всички наоколо да разберат, че и фотомоделите имат чувства. Не би било добре за имиджа ми, не мислиш ли?

Нилс сякаш все още не бе повярвал на внезапната й промяна. Присви очи, погледна я изпитателно и кимна.

— Когато приемът приключи, гостите ще се облекат, за да отидат да посрещнат на своите лодки и кораби празника на полунощното слънце. Ела в моята лодка, Кристин, ще ти хареса! — гласът му трепереше.

Кристин почувства, че напрежението между тях все повече расте.

— Добре — отговори тя тихо.

Нилс взе ръката й и прилепи устни към нея. Когато почувства устата му върху кожата си, по тялото й преминаха тръпки, сякаш я беше ударил ток.

— Щом Астрид и Стефан заминат, ще отида в хотела си и ще се преоблека — прошепна тя сподавено.

— Ще те закарам до там и ще те чакам. Сега вече няма да те изпускам от очи!

* * *

Един час по-късно Нилс й помагаше да се качи в моторницата, закотвена до фиорда на Осло. Младоженците бяха се отправили към летището. Астрид преди отпътуването си беше хвърлила булчинския си букет точно в ръцете на Кристин. Тя силно се изчерви и скри лице в цветята, усещайки погледа на Нилс върху себе си. Значи, ако поверието беше вярно, Кристин щеше да бъде следващата младоженка… булката на Нилс!

Той я заведе в хотела и я чака във фоайето, докато тя се облече в по-удобни дрехи и отново слезе по стълбите. Мълчаливо двамата отидоха до фиорда, като само с прекомерни усилия можеха да свалят поглед един от друг. Кристин седна на кърмата, наблюдавайки, как Нилс пали мотора.

Бавно се отдалечиха от брега. Вече минаваше десет, но все още беше светло като ден. Безброй лодки се бяха събрали около фиорда и Нилс трябваше да внимава, да не се сблъска с някого.

И той се беше преоблякъл. Носеше джинси и светлосиня риза под синия си пуловер — висок и рус. „Мъж като от картина“ — мина й през ума.

Лодките бяха украсени с цветни гирлянди, но брега горяха огньове, а все още светлото небе непрекъснато беше пронизвано от цветния блясък на светлинни ракети.

— Е, Кристин — поде Нилс след известно време и я погледна, — каза, че трябвало да поговорим. Така че — започвай!

О, небеса, не беше толкова просто! Кристин се покашля.

— Трябва да ти се извиня — рече тя твърдо. — Нямаше да напусна Волран толкова внезапно, но когато ми предложиха онази работа…

Прехапа устни. Не, така не ставаше! На тази проклета лъжа трябваше да се сложи край!

— О, да, снимките на Тенерифа, които бяха толкова важни, че забрави всичко друго заради тях! — подхвърли Нилс саркастично. — Искаше ми се да дойда в Англия и да те вразумя, но не можах да те открия в жилището ти. След това опитах в студиото, но и там ми отрязаха квитанциите. По-късно ми стана ясно, че се мъчиш да прекъснеш контакта си с мен.

— Звънял си ми вкъщи? — прошепна Кристин.

— Разбира се!

Тя усети с мъка потискания гняв, който се промъкна в гласа му. Нилс бе спрял мотора и лодката леко се поклащаше върху вълните.

— Освен това ти писах, но не получих отговор. Защо?

Кристин дълбоко въздъхна.

— Нилс, през всичките тези седмици наистина не съм била и един-единствен път вкъщи. Само че работата в Тенерифа беше измислица. Живях в Лондон — в един хотел. Измислих си претекста с Тенерифа, защото се нуждаех от причина да напусна Волран, колкото се може по-скоро. Мислех, че ти и Дагни… че вие двамата сте избягали и тогава…

Фойерверките в небето избухваха със силен пукот и пъстрите им искри сякаш потъваха в морето. Наоколо хората в лодките се смееха и пееха, но на Кристин й се струваше, че силното туптене на сърцето й заглушава всичко.

Нилс отново застана на кормилото на лодката и вторачено я гледаше. Стори й се цяла вечност, докато той най-сетне се раздвижи и дойде с две големи крачки до нея. Две крачки, но когато той я прегърна, усети, че с тях е преодолял разстояние от светлинни години.

— Никога ли не си ме слушала, какво ти говоря? — попита Нилс с треперещ глас. — Колко често съм ти казвал, че Дагни ми е като сестра? Жената, която искам и винаги съм искал, сега е в прегръдките ми!

— Да, ти ме искаш, но как стои въпросът с любовта ти?! — още преди да успее да ги предотврати, думите се бяха изплъзнали от устата й. Тя прехапа устни и сълзи бликнаха в очите й. Отново развали всичко…

— Любов? — Нилс я погледна в упор. — Не съм ли ти казвал, че от първия миг те обикнах? От момента, когато те прегърнах на летището! Нима не знаеш, че винаги съм те обичал?

Кристин не беше в състояние да му отговори. Нилс се наведе над нея и тогава тя почувства устните му върху своите — отначало меки и нежни, след това — твърди и искащи. Тя мигновено забрави ужасните, мъчителните седмици на самота и копнеж.

Кристин отговори на целувката и уви ръце около шията му. Не беше ли всичко това само един хубав сън. Наистина ли Нилс отново я държеше в прегръдките си? А ако наистина бе сън, тя не искаше никога да се събужда от него!

Изведнъж лодката се разклати. Нилс и Кристин загубиха равновесие и залитнаха. За секунди телата им се притиснаха толкова силно, че тя почти не можеше да си поеме въздух. Кристин чувстваше топлината на Нилс през тънката материя на блузата си… Не, не би могла да понесе още веднъж да го загуби!

Той тихо изруга, пусна я ядосан и погледна към спортната лодка, която беше минала толкова наблизо. После отиде до кормилото и запали мотора.

— Дръж се здраво, Кристин! — викна й Нилс. — След няколко минути отново ще бъдем в по-спокойни води!

За момент Кристин се уплаши, че в яда си ще предприеме преследване на другата лодка, но видя, че той се насочи към един почти пуст страничен ръкав.

Нилс спря до пристана, скочи от моторницата, завърза я и помогна на Кристин да слезе, подавайки й ръка.

— Ела! — каза й и я прегърна нежно през талията.

— Къде отиваме?

Той й посочи улицата, където беше паркирана колата му. Неусетно бяха направили кръг с лодката и бяха спрели отново почти на същото място, откъдето бяха тръгнали.

Сърцето й се качи в гърлото, когато Нилс й отвори вратата и я затвори, след като тя се качи. Седна зад кормилото, запали двигателя и потеглиха.

След известно време Кристин се досети, къде отиват.

Тя познаваше района и както предполагаше, спряха пред жилището на Астрид. Без да каже дума, Нилс слезе, а после помогна и на нея.

— Ти си права. Трябва да поговорим, и би било най-добре, ако сме съвсем сами — рече той, хвана ръката й и я поведе към къщата. — Взех ключовете от жилището на Астрид, защото исках да преспя тук и утре отново да се върна във Волран. Това е отвличане, Кристин и се надявам, че го осъзнаваш! Ще те задържа дотогава, докато отстраним от пътя си всичко, което стои между нас!

Тя преглътна, погледна го с широко отворени очи и кимна замаяна.

Нилс се обърна усмихвайки се, отвори и влязоха.

През цялото време Кристин не се беше разделила с букета на Астрид. Той беше до нея в лодката, след това здраво го бе стискала, когато последва Нилс до колата и сега все още го държеше с две ръце.

Нилс се обърна към Кристин и известно време я наблюдава колебливо. След това загадъчна усмивка пропълзя по лицето му.

— Цяла нощ ли ще държиш тези цветя? Впрочем, знаеш ли какви са последствията от това, че ти ги хвана или трябва да ти обяснявам?

Тя се изчерви и бързо се извърна. Припряно остави цветята на един стол.

— Зная поверието, но и ти знаеш, че не вярвам в такива приказки!

На челото на Нилс се появи дълбока бръчка.

— Това ли е, което искаше да ми кажеш?! — попита той ядно. — Че приказките никога не могат да се сбъднат? Че няма никакво значение, когато едно малко момиченце пише мечтите си един ден да дойде в Норвегия и да се омъжи за своя принц? Че никога не си била моята снежна принцеса?!

Нилс спря, а след това продължи по-меко.

— О, Кристин, не можеш завинаги да избягаш от любовта на живота си, само защото веднъж един мъж толкова те е наранил! Нима мислиш, че някога бих могъл да ти причиня болка?

Той се приближи, а Кристин се бореше с напиращите сълзи и с желанието си да се хвърли в обятията му. Не, трябваше да е разумна! По-добре да умре, отколкото след една нощ в прегръдките му отново да остане сама!

— След това, което ми казваш, не би ли било логично, да ме помолиш да остана тук и да се омъжа за теб?

Нилс се приближи още повече и тя почувства горещия му дъх по кожата си. Той сключи ръце около нея и я притегли към себе си.

— Разбира се, че те питам дали искаш да се омъжиш за мен, принцесо, и няма да те пусна, докато не се съгласиш! Няма да те изпусна, докато не ми отговориш, че наистина искаш да станеш моя жена, и то толкова бързо, колкото е възможно!

Не й остави време да отговори. Устните му се притиснаха към нейните, а тялото му беше толкова плътно до нейното, че възбудата му просто я пронизваше.

Кристин уви ръце около шията му и отговори на целувката му с цялата страст, на която бе способна и която толкова дълго беше потискала.

Когато най-накрая Нилс се отдели от нея, Кристин бе останала без дъх.

— Означава ли това „да“, скъпа? — попита той тихо.

— Обичам те, Нилс! — промълви Кристин. — Обичам те толкова много — повече от всичко на света и желая да се омъжа за теб! Постепенно започвам отново да вярвам в приказки — добави усмихвайки се.

— Преди всичко на тази за снежната принцеса, нали? — уточни Нилс и тя кимна. — Но въпреки всичко, хепиендът, както е в приказката, не ми харесва!

Кристин го погледна учудено.

— Така ли? И защо?

— Защото приказките са за децата, а ти и аз вече не сме. Така, както съм закопнял по теб, не мога да се задоволя само да те целуна и завесата да падне. Искам да те любя, Кристин! Обичам те и ще се побъркам, ако тази и всички следващи нощи не си при мен!

— Мислех, че това отдавна е решено — отговори тя.

— Не каза ли, че съм твоя пленница и няма да ме пуснеш от къщата? Така че, не ми остава нищо друго, освен да се примиря със съдбата си…

Нилс внимателно и нежно обхвана лицето й и я целуна. След това я прегърна и, силно притиснати един в друг, двамата влязоха в спалнята.

Нилс затвори вратата. Пръстите му трепереха, когато започна да разкопчава блузата й. Измъкна я и я пусна небрежно на пода. При вида на прекрасните й гърди не се стърпя и гризна розовите им връхчета, а после дланите му лакомо ги сграбчиха.

Скоро на пода, като дантелена пеперудка кацнаха и бикините на Кристин. Краката й се подкосиха. Тя трескаво загали тялото на Нилс, нетърпелива да усети голотата му. До полуда и се искаше да я вземе на ръце и да я отнесе в широкото легло…

Колко чудесно беше да обичаш и да си обичан! Вече нищо и никой не стояха между тях. Нямаше повече никакви тайни и глупава гордост!

Имаше ги само тях двамата и страстното им желание един към друг!

Нилс я притегли на леглото, обсипвайки я с ласки.

— Ти си прекрасна! — шептеше й той.

— Толкова дълго копнях да съм с теб така, както сега! — отговори му тя задъхано.

Затвори очи и, усещайки устните на Нилс върху кожата си, започна да го изследва пипнешком милиметър по милиметър. Неописуемо чувство на щастие я обхвана и по бузите й рукнаха сълзи.

Никога не беше вярвала, че може да е така безкрайно щастлива!

Замаяна от топлината му, Кристин се притисна отчаяно към Нилс. Пръстите му пълзяха по вътрешната страна на бедрата й и тя тихо изстена, когато те продължиха пътя си нагоре, докато най-накрая достигнаха неподозираната интимност.

Палавостта им толкова много покачи възбудата й, че тя повече не можеше да издържа. А и Нилс след седмици те на несбъднат копнеж не можеше безкрайно да продължава тази толкова мъчително сладка игра…

Кристин разтвори бедра и го прие в себе си. Неистово се заизвива под него, сякаш искаше да го погълне целия. От гърлото и несъзнателно бликаха изпълнени с нега стенания.

Все по-бързи ставаха движенията и на двамата, докато най-сетне Нилс забави ритъма си, изкачвайки я по пътя им към върха…

В урагана на възторга си го достигнаха едновременно!

„Как съм могла да се усъмня в любовта на този мъж!“ — като фойерверк проблесна в съзнанието на Кристин…

Край
Читателите на „Кристин“ са прочели и: