Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hor niemals auf, mich zu verfuhren, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
meri777 (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джейн Инес. Кристин

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–064–2

История

  1. — Добавяне

III

Кристин хареса Стефан — годеника на Астрид — още в първия момент. Той беше симпатичен и интелигентен мъж. Поздрави я много дружелюбно и сърдечно.

Вечерята в ресторанта извън Осло беше превъзходна. След подбраните традиционни студени предястия имаше и прясна риба. Стефан й обясни, че тя е най-вкусна, когато се лови през зимата от дупки в замръзналите реки.

Едва след вечерята, щом седнаха в бара на кафе и коняк, напрежението на Кристин намаля. Разговорите се водиха около Деня на ските, който беше най-важното събитие на сезона. Стефан попита Кристин, дали е била вече на този спектакъл.

— Не — засмя се тя. — Но по пътя насам Астрид и Нилс ми показаха шанцата, където ще се състоят скоковете. Никога не бих събрала смелост за такова нещо. Възхищавам се на всеки от участниците.

— Благодаря! — отговори Стефан толкова сериозно, сякаш беше приел похвалата от името на цяла Норвегия. — Тази шанца се използва само за този ден. Тренира се на други шанци.

Кристин учудено поклати глава:

— Наистина ли? Не знаех това.

Стефан обясни:

— Традиция е на този ден тя да е свежа и девствена, като красива невеста!

Той взе чашата и вдигна наздравица за Кристин. Тя почувства, че се изчервява от погледа на Нилс. Астрид и Стефан не бяха забелязали нищо. Стараеше се да не гледа Нилс в очите.

Кристин се огледа в бара, в който не всички бяха туристи. Установи, че е почти единствената, която не е руса и синеока. Направо биеше на очи. Постоянно погледите на мъжете се устремяваха към тяхната маса.

Да привлича погледите на мъжете за нея не беше нещо ново. Понякога се чувстваше така, сякаш на челото й беше написано, че е фотомодел. Ако Кристин мразеше нещо в професията си, това беше изразът в очите на някои мъже, като чуеха как си изкарва парите. В такива моменти се чувстваше като дивеч. Много пъти подобни мъже я бяха питали, дали може да им стане „модел“ насаме.

В един момент нейният поглед и този на Нилс се срещнаха. Той взе чашата си и вдигна наздравица. Кристин погледна ръцете му и пред очите й изплува споменът за тяхното докосване.

— Ще дойдеш ли с мен на Деня на ските? — чу тя да я пита Стефан.

— Иди със Стефан, Кристин! — настоя Астрид. — Нилс ще участва в скоковете, а аз имам няколко възпитаника, с които трябва да бъда. Стефан за съжаление трябваше да изтегли заявката си за участие. Има разтеглено сухожилие.

— На драго сърце! — Кристин се усмихна на Стефан. — Не би ми доставило удоволствие да отида сама.

— О, бързо ще си намериш компания — каза тихо Нилс. — Но без съмнение, най-добре е да отидеш със Стефан. Искам да запазя снежната си принцеса невредима!

Кристин ядосано го погледна. Защо трябваше да я нарича така в присъствието на Астрид и Стефан? Добре, че те имаха очи и уши само един за друг.

Докато Стефан помагаше на Астрид да си облече палтото, тя погледна Кристин и попита:

— Много ли си уморена след дългото пътуване? С удоволствие бихме отишли да потанцуваме, но ако искаш, да се прибираме.

— Не съм уморена! — прекъсна я Кристин. Очите й се затваряха, но предпочиташе да преодолее умората, отколкото да се остави Нилс да я изпрати.

Когато малко по-късно влязоха в клуба, Кристин съжали за решението си да не се прибира. Помещението беше толкова слабо осветено, че хората на съседната маса почти не се виждаха. Малкият дансинг беше препълнен и танцуващите двойки можеха да се движат само плътно притиснати.

Астрид и Стефан веднага се изгубиха по танцовата площадка. Нилс посегна за ръката на Кристин. За момент се поколеба, но после тръгна с него.

След големия студ навън, в клуба беше приятно топло. Нилс беше съблякъл сакото си. Обгърна Кристин и я придърпа до себе си. Тя усети топлината на тялото му през тънката му риза.

Мелодията беше нежна и гальовна. Кристин затвори очи и се остави Нилс да я поведе в бавния ритъм на танца.

— Мечтая за този миг още щом те видях на пристанището — шепнеше й той. — Но действителността е много по-вълнуваща, отколкото си я представях.

Кристин не отговори. От близостта на този мъж, нежната мелодия и виното, което толкова й беше харесало на вечерята, всичко в главата й се въртеше. Отново и отново си спомняше приказката за снежната принцеса и нейния принц. Знаеше, че е само приказка, но толкова е хубаво да затвориш очи и да помечтаеш.

Кристин чувстваше тялото на Нилс до своето. Ръката му се плъзгаше по гърба й, а гърдите й се притискаха към него.

— Нилс — каза тихо, — искам да забравиш онова писмо. Тогава сме били деца. То няма нищо общо с настоящето.

— Да, наистина вече не сме деца, но ти си най-съблазнителната жена, която съм срещал. Не можеш да искаш от мен да забравя това, което веднъж си ми обещана. Дори и да сме били деца.

Тя вдигна глава и го погледна. На матовата светлина лицето му почти не се виждаше.

— Не ти подхожда да отдаваш такова голямо значение на едно детско писмо — Кристин вложи духовитост и гласа си. — Толкова ли ниско самочувствие имаш, че се осланяш на едно детинско, глупаво писъмце и се опитваш да ме изнудваш?

Тя съзнаваше, че играе опасна игра. Ръцете му я обхванаха по-здраво и толкова силно я притискаха, като че ли никога нямаше да я пусне.

— Мислиш, че ми липсва самочувствие?

Очакваше Нилс да реагира остро, но гласът му прозвуча дрезгаво и прелъстително.

— Погледни ме още веднъж и се опитай да ме убедиш, че не сме създадени един за друг. Ти не можеш да го изречеш, но тялото ти, всяка частица от теб говори съвсем друго.

Кристин поиска да се освободи от ръцете му, но беше безсмислено. Нилс не я изпускаше на сантиметър от себе си. Изведнъж я обзе страх.

Този мъж твърде бързо печелеше позиции. Чувствуваше, че няма дълго да му устои. Но също така знаеше, че това неминуемо би довело до катастрофа.

Нилс възбуждаше сетивата й, но дълбоко в себе си тя не беше готова да му се довери и изцяло да му се отдаде.

Трябваше да сложи край. Връзката трябваше да се прекрати, преди да е започнала. Крайно време беше наистина да започне да се държи като снежна принцеса.

— Много съм изморена — отговори тя, сякаш не беше чула думите му. — Ще помоля Астрид да ми даде ключа си и ще взема такси.

Поглеждайки лицето му, Кристин разбра, че го е ядосала. Нилс внезапно се наведе и я целуна. Целувката му беше силна и страстна. Той така държеше главата й, че тя не можа да избегне устните му.

Несъзнателно Кристин разтвори устни и отговори на целувката му. Когато рязко я пусна, тя леко се олюля и го погледна в очите. Те гледаха студено и сдържано и на Нилс не му се удаде да скрие триумфа си.

— Не ти ли казах, че тялото ти говори друго? — попита той тихо. — Ще те изпратя. И без това тези дни не може да се намери такси в целия Осло. Астрид и Стефан ще се радват да поостанат насаме още малко.

Кристин тръгна след Нилс към масата. Той видя Астрид и Стефан на дансинга и им извика, че тръгват. Астрид му махна с усмивка.

По обратния път Кристин често потръпваше. Беше й студено, но съзнаваше, че не се дължи само на студа.

Нилс четеше в нея като в отворена книга. Тя не успяваше да го заблуди и се страхуваше от това. Вече не можеше сама да се познае. Никога не бе предполагала, че някой мъж толкова може да я развълнува.

Не й бе трудно да си представи, колко добър е Нилс като любовник. Само при мисълта за това сърцето й започваше ускорено да бие. „Аз обаче не го искам! Не трябва да го допускам — мислеше тя. — Ако отново някога се влюбя, то ще е само в мъж, който не търси авантюри, а ще се ожени за мен и ще иска деца“.

Но какво значеха тези мисли? Тя не обичаше Нилс. Романтичното момиченце, което му беше написало писмо, вече не съществуваше. Тя бе жена и трябваше да направи всичко, за да не губи контрол над себе си.

Мълчаливо Нилс спря колата пред къщата. Двамата слязоха и се отправиха към жилището на Астрид. Нямаше съмнение, че Кристин го беше ядосала. Е, и какво толкова — до сутринта ядът му щеше да мине.

Когато Кристин посегна да отвори вратата на стаята си, Нилс хвана ръката й и я спря.

— Трябва да изясним още нещо, Кристин — каза той и я притегли. Този път целувката му беше по-нежна.

Устните му освободиха нейните и тя се отскубна.

— Не, Нилс — каза Кристин толкова спокойно, колкото й беше възможно, — няма какво повече да изясняваме. Изморена съм и искам да си легна.

Кристин се изненада, че той я пусна да си върви. Тя затвори вратата на стаята и за миг се облегна на нея, въздъхвайки облекчено.

След като излезе от ваната, Кристин облече ефирна нощница и си легна. Тихо изруга, когато почувства студенината на чаршафа и се упрекна, че не си е взела по-топло бельо.

Затвори очи и се опита да не мисли за това, че са сами с Нилс в къщата. Когато вратата внезапно скръцна, тя се изплаши. Нима Нилс е посмял да влезе в стаята й! При това Астрид всеки момент можеше да се върне!

Кристин бързо се надигна и светна лампата на нощното шкафче. Погледът на Нилс й показа, че е било по-добре да не го прави. На светлината нощницата й беше толкова прозрачна, че все едно я нямаше.

В объркването си Кристин посегна за халата, но така тялото й се откри още повече.

— Излез! — извика тя, възвръщайки контрола над гласа си.

— Съжалявам, Кристин. Исках само да те попитам, ще пиеш ли кафе с мен — измърмори той сконфузено.

Преди да му отговори, Нилс вече беше затворил вратата. Тя си пое дълбоко въздух. Нилс изглеждаше толкова смутен, че Кристин му повярва. Той имаше право — едно кафе би й се отразило добре. Облече халата си и отиде в кухнята.

Нилс стоеше до прозореца и гледаше навън в нощта. Той бавно се обърна. Когато погледът му попадна на колана й, завързан с двоен възел, той се засмя.

На масата имаше поднос с четири чаши. Нилс сякаш очакваше Астрид и Стефан всеки момент да се върнат. Две от чашите бяха пълни. Кристин взе едната и отпи.

Беше решила, след като си изпие кафето веднага да се върне в леглото. Връщайки се вкъщи и намирайки ги заедно — Нилс с разкопчана до кръста риза, а нея — по халат, Астрид не биваше да остане с погрешни впечатления.

Кристин изпи кафето си. Когато се обърна и тръгна към вратата кракът й се заплете в грубия килим. Тя извика, опита да се задържи, но не успя и падна.

Нилс веднага се озова до нея.

— Типично по английски! — измърмори той. — Само един англичанин може да си счупи краката на нормален килим по-бързо, отколкото при ски скокове.

— Не съм си счупила крака — просъска Кристин ядосано. — Само ме боли пръстът.

— Дай да видя!

Нилс внимателно докосна палеца й. Тя искаше да каже, че болката вече е отминала, но думите й секнаха. Пръстите на Нилс внимателно галеха ходилото й до глезена.

Кристин нямаше представа, дали Нилс знае, какво й причинява, но въздишката й я издаде и той продължи с ласките си по-нагоре. Опитваше се да го спре, но не можеше. Нилс се отпусна до нея. Тялото му почти я покриваше. Тя почувства пръстите му на коляното си, а после те бавно пропълзяха по бедрото й.

— Нилс!

Не позна гласа си. Всичко беше като насън — ръцете му пареха, усещаше всяка гънка на тялото му. Затвори очи. Нилс се наведе над нея и устните му едва докоснаха клепачите й.

— Моята малка снежна принцеса! — шепнеше той.

Такава ли беше в действителност? Ледът в нея толкова бързо беше започнал да се топи, че тя нищо не можеше да стори. Без да усети, Нилс беше разгърнал халата й. През тънката материя на нощницата, Кристин чувстваше ръцете му върху гърдите си. Едната си ръка беше подпъхнал под главата й, а с другата бавно галеше тялото й. Знаеше точно, кога да гали нежно и кога да усили натиска.

Кристин не смееше да отвори очи. Устните й бяха полуотворени и тя неистово се виеше под ласките му. Почувства, че Нилс я взе на ръце и смаяна отвори очи. Лицето му беше много близко до нейното.

— Ако не искаме Астрид и Стефан да ни изненадат, най-добре е сега да си легнеш, мила — промълви тихо той. — Чух колата на Стефан долу пред къщата. Много съжалявам, Кристин, но за днес ще трябва да се разделим.

Нилс отвори вратата на стаята с лакът, внесе Кристин и я изправи на краката й. Струваше й се, че се събужда от сън, лицето й гореше. Съзнаваше, че не би имала сили да му се противопостави. Ако Астрид и Стефан не се бяха върнали, тя навярно щеше да се отдаде на Нилс. На един почти непознат мъж…

Мислите й бяха напълно объркана. Как допусна да загуби контрол над себе си?! Това, което искаше в момента, бе да остане сама. Сама в стаята и сама в мислите си.

Посегна към бравата, но Нилс хвана здраво ръката й и я погледна сериозно.

— Takk for i afeten, Кристин! — каза той и тихо излезе.

Кристин чу, как се отваря външната врата. Краката отказваха да й служат. Залитайки, стигна до леглото и се строполи на него.

Разбра, какво й каза Нилс. Бяха едни от малкото норвежки думи, които беше научила от майка си. Това значеше „Благодаря за хубавата вечер!“

А какво беше казал преди това? „За днес ще трябва да се разделим“. Само за днес? Не, не трябваше да има друг път. Без съмнение, за някого вечерта е била добра. Нилс й беше доказал, че след разрива й с Тони тя не е толкова коравосърдечна, както си мислеше.

Кристин неспокойно се мяташе в леглото. Какво ли си мислеше Нилс за нея? Не беше ли тя още едно доказателство, че никоя жена не може да му устои дълго? Не трябваше да се прибира сама с него. Как можа да го допусне?! Засрамена, тя скри лице във възглавницата. Нилс беше достатъчно опитен, за да почувства, че я възбужда, както и тя него. Никога не би повярвала, че мъж, когото не обича, може да събуди такива чувства у нея. А тя не обичаше Нилс!

Почти не го познаваше. И въпреки това изпитваше някакво странно чувство, което не можеше да се опише. Струваше й се, че винаги е познавала този мъж и, че цял живот е мечтала за него.

Кристин въздъхна и прокара ръка по челото си. Може би утре, след като се е наспала, отново ще може да мисли трезво. Тогава ще каже на Нилс, какво мисли за него.