Джейн Инес
Кристин (5)

V

Следващите дни на Кристин бяха толкова натоварени със служебни дела, че чувствата й отстъпиха на заден план. Нилс я водеше с колата във фирмите, които Астрид вече беше уведомила по телефона. Преговорите преминаваха успешно. Филип и Лора щяха да останат доволни от нея, като пристигнат след три седмици.

— Къде се намираме? — попита Кристин Нилс, когато на връщане от едно предприятие минаха през гъста гора.

Нилс я погледна.

— Близко сме до Мирдал. Искам да ти покажа фабриката на Хартиг на дневна светлина.

На Кристин съвсем не й хареса мисълта да срещне Дагни в Мирдал. Тя се зарадва, че Нилс се ограничи да й покаже фабриката само от колата, без да я кара да слиза.

Къщата на Хартигови се намираше на един хълм извън града. Нилс й посочи пътя, по който бяха дошли през онази вечер на партито, но не зави по него, а се отклони в противоположна посока.

Със смесени чувства Кристин си спомни за партито. Отново и отново в главата й се въртеше въпросът, какво изпитва Нилс към Дагни, но не посмя да го зададе. Страхуваше се от отговора!

Нилс отклони колата от пътя и влезе в гората. Спря на една поляна под високи борове и загаси двигателя. Кристин нервно го погледна. Какво смяташе да прави?!

За нейна изненада Нилс излезе от колата и донесе кошница за пикник с пресни плодове, студено месо и напитки.

— Помислих си, че след всички тези напрегнати преговори днес, една лека закуска би ти се отразила добре — рече той и седна до нея.

Кристин му бе благодарна за това. Първата глътка лимонада беше божествена. Многото разговори и задухът в залата за преговори бяха изсушили гърлото й.

— Нека се поразходим малко — предложи Нилс, след като се подкрепиха.

— Тук! — Кристин учудено се огледа. — Но тук няма никакъв път.

Нилс само се засмя. Той заобиколи колата, помогна й да слезе и хвана ръката й.

След известно време, когато тя вече не можеше да издържи на темпото му, той се досети:

— Извинявай! Съвсем забравих, че не можеш да вървиш толкова бързо. Въпреки, че си загубила малко от тена си, все още не приличаш на норвежка. Впрочем, много ти отива.

Тя тайно се зарадва на комплимента му, в който този път нямаше иронична нотка. Кристин тъкмо си мислеше, дали Нилс не играе някаква нова игра, когато изведнъж спря и неволно затаи дъх. Гората беше свършила и те стояха на ръба на отвесна морска скала. Далеч под тях се виеха многобройните странични ръкави на един фиорд.

Покрита с тънка ледена кора, водата блестеше на светлината на слънцето, като чисто сребро. След малко един облак скри слънцето, пропастта под тях стана страшна и Кристин отстъпи назад. От другата страна над дълбоката пропаст се издигаше величествена планина, която чак до низината долу беше покрита със сняг. Когато облакът изчезна, фиордът и планината отново заблестяха. Гледката беше неповторима. Докато Кристин все още поглъщаше удивена величествения пейзаж, Нилс застана до нея и я прегърна. Струваше й се, че са сами на света и тя си пожела този миг никога да не свършва.

Нилс трябваше да се наведе над нея, за да чуе думите му в бръснещия вятър.

— Една стара народна мъдрост гласи, че човек трябва да види фиорда „Свидангер“ за първи път с някого, когото обича. Преди да е минала година двамата щели да се съберат.

— Ти не вярваш на такива приказки, нали? Твърде си хладен и трезв за това.

— Имаш много странно мнение за мен, Кристин! — учуди се Нилс. — Понякога се питам, дали изобщо вярваш в любовта.

Кристин извърна лице.

— Бил ли си тук и с Дагни?

Думите й неволно се бяха изплъзнали. Дано Нилс не я беше разбрал.

— Дагни сигурно вече е виждала „Свидангер“ безброй пъти — отговори Нилс спокойно. — Това обаче какво общо има с нас?

— Много, бих казала, и преди всичко, ако имаш намерение да се ожениш за нея…

Кристин тихо извика, когато Нилс я хвана за раменете и я разтърси. Тя опря ръце на гърдите му, съпротивлявайки се и изненадана видя гневното му лице.

— Никога не съм имал намерение да се женя за едно дете! — сопна се той. — Това, което баща й винаги е желал, е Дагни да ми е като сестра!

— Не ми се стори, че е така, след като ви видях заедно — отговори хладно Кристин. — Но ми е все едно, за кого искаш да се ожениш, само това да не съм аз. Намери си някоя друга, която можеш да омаеш с твоите народни мъдрости и не ми досаждай повече с тях.

Тя погледна отново разгневения Нилс и издържа на погледа му.

— Мислех те за разумна жена, но виждам, че съм се лъгал. Дори Дагни би могла да те научи на някои неща. Да тръгваме!

Хвана я за ръката и я повлече със себе си. Този път не се съобразяваше, че тя едва успява да го следва. В колата Нилс взе термоса с чай, напълни една чаша и я натика в ръката й.

— Изпий го! — заповядай той. — Не успокояваха ли с това нещо фините английски дами нервите си? Е, и на теб би трябвало да ти подейства тогава. Изпий го и да тръгваме за Осло. Вечерта имам още една среща. Ако Астрид и Стефан нямат време за теб, можеш да гледаш телевизия — тя ще пасне най-добре на английския ти темперамент!

Кристин му върна чашата и с упорито вдигната глава мълча през целия път, чак докато Нилс спря колата пред дома на Астрид.

— Може да не се видим следващите дни. В събота сутринта бъди готова, ако решиш да дойдеш с мен във Волран. Ще тръгна колкото се може по-рано.

Без да каже дума повече, той слезе, заключи колата и закрачи надолу по улицата.

Това й беше добре дошло! Колкото по-малко го вижда, толкова по-добре. Жалко обаче, че Астрид не може да дойде с тях. След края на ски сезона тя беше заета с подготовката за откриване на магазина през лятото. Така че на двете приятелки им оставаха само няколко дни да бъдат заедно в Осло.

Твърдо решена да се наслаждава на съвместния си живот с Астрид, Кристин все пак трябваше да симулира повече въодушевление, отколкото в действителност изпитваше. Липсваше й нещо и тя много добре съзнаваше какво е то, но не смееше да го признае пред себе си.

В петък вечерта Кристин и Астрид заедно приготвяха вечерята.

— Кристин, нещо с теб не е наред. Ще ми кажеш ли какво ти е? — Астрид я гледаше изпитателно и критично.

— Няма нищо, Астрид, наистина. Само съм малко объркана. Може би се дължи на това, че сега виждам всичко, което аз и татко винаги сме искали да видим заедно. Чувам и преживявам неща, за които майка ми толкова често ми е говорила… — сви рамене тя. — Иначе няма нищо, Астрид, повярвай ми!

Кристин се надяваше обяснението да е задоволило приятелката й. След вечерята тя трябваше да си приготви багажа, а след това не им остана време отново да се връщат на тази тема. Астрид й подари една кукла, облечена в норвежка носия. При поредното скитане из магазините, Кристин я беше харесала на една витрина. Тя засмяна взе куклата в ръце, но изведнъж се сепна. Куклата й напомняше на Дагни. Побърза да я сложи на дъното на пътната си чанта.

В събота сутринта Кристин си взе довиждане с Астрид и се качи в колата при Нилс. Тя й маха през задния прозорец, докато я загуби от погледа си. С дълбока въздишка се облегна на седалката и погледна към Нилс. От деня, когато ходиха до фиорда бяха разменили само няколко думи.

— Нилс, хайде да се помирим! Съжалявам, ако съм наранила мъжката ти гордост, но не искам баща ти да забележи обтегнатите ни отношения. Не можем ли поне да сключим примирие по време на пребиваването ни във Волран?

Нилс навъсено караше колата по пътя, от който снегът напълно беше изчезнал. По дърветата и храстите вече се показваха първите пъпки.

— Ти си права — каза той след известно време. — Баща ми не трябва да забелязва нищо. Обещавам ти да се държа като добро колежанче.

Кристин се овладя.

— Не желая нищо повече, освен да сме приятели. Твърде много ли искам?

Нилс се засмя сухо.

— Твърде много ли? Вече всичко ли си забравила? Напротив, твърде малко е! Окей, за момента ще се задоволя и с това.

Кристин не отговори. Тя знаеше, че той не се е отказал от целта си, но докато са в къщата на баща му, Нилс щеше да спазва примирието. А тя не искаше нищо друго.

Погледна през прозореца чудната местност, през която преминаваха. Северно от Осло те прекосиха обширни борови гори, сред които колата изглеждаше нищожно малка. Тук в тези гори беше свърталището на горските духове, за които майка й толкова често й бе разказвала.

— Ето я и Глома с цялата си красота — Нилс й показа реката пред тях, която от гората с голяма извивка продължаваше към равнината. На брега й имаше малък ресторант.

— Мисля да направим почивка — рече Нилс и подкара към паркинга.

— Тук е чудно красиво — възторгна се Кристин.

Тя тръгна към брега и с удивление започна да наблюдава огромните салове от дървени трупи, които дърварите бяха завързали и пуснали по течението към долината.

Влязоха в ресторанта и седнаха на една маса до прозореца, от който можеше да се наблюдава реката.

— През зимата дърветата се транспортират до брега с шейни — обясни Нилс. — Стволовете се нареждат на няколко реда един върху друг и, когато ледът в реката се стопи, се пускат във водата. Течението ги отнася до Мирдал, Сарисборг или до Мос. Там се намират големите дървопреработвателни заводи.

Кристин погледна навън и въздъхна.

— Боже господи, какъв труд само! Никога повече няма да седна да пиша писмо, без да се замисля, какво се крие зад всяко късче хартия!

— Тогава определено не си мислела за това — подхвърли Нилс и тя веднага разбра, че той отново намеква за детското й писмо.

— Нилс, защо не ми покажеш това писмо?

За първи път през деня той се усмихна.

— Е, да кажем, че съм джентълмен. Как бих могъл да унижа малкото момиченце, написало това прочувствено писмо? Не искам да го злепоставям — това не е ли достатъчна причина, да не го показвам на никого?

— Само ако то наистина не значи нищо за теб и оставиш нещата такива, каквито са.

Нилс се пресегна през масата и сложи ръка върху нейната.

— Бих могъл да ги оставя, ако не бяхме се срещнали, Кристин — рече той тихо и погали ръката й. — Но с това писмо ти запали в сърцето ми такъв огън, че нищо не може да го угаси!

Кристин извърна глава.

— Можем много бързо да го угасим, като единият от нас се ожени — тя издърпа ръката си. — Освен това, ако започна да вярвам, че животът ми може да зависи от едно писмо, което съм написала като дете и, за което сега нищо не си спомням, трябва да отида на лекар и да се прегледам!

— Не мисли само с главата си, Кристин! Ти имаш и сърце, не забравяй това!

Думите на Нилс още звучаха в ушите й, когато напуснаха ресторанта и потеглиха през красивата местност за Волран. В Осло тя го беше взела за плейбой, който си мисли, че с пари може да купи всичко — включително и жени. Тук обаче, в родния си край, той й се стори съвсем друг.

Отново и отново й показваше неща, които иначе не би видяла сама при пътуването. Гласът му звучеше спокойно.

Най-сетне пристигнаха в къщата на кръстника й. Кристин беше възхитена от голямата дървена къща сред просторната горска поляна. Старите дървета около нея създаваха такова чувство за закрила и сигурност, каквото никога не беше изпитвала.

Ларс Йохансен пристъпи с протегнати ръце и я притисна към гърдите си. В очите му заблестя влага. Колко често я беше увещавал в Англия, че трябва да му дойде на гости! И това най-сетне стана!

— Моята малка Кристин! — възкликна той. — Е, вече не си малка, но затова пък си известна. Астрид ми носи всички списания с твои снимки и аз си ги изрязвам и събирам. Нилс все ми се смее, но някой ден трябва да видиш колекцията ми.

— Наистина ли няма да имаш нищо против, приятелите ми от Лондон да останат няколко дни, за да правят снимки? — попита го тя. — Астрид смята, че това не би те притеснило, но…

— Няма да ме притесни — прекъсна я Ларс. — Твоите приятели са добре дошли при мен. Не можеш да си представиш, колко се радвам отново да те видя. После ще ти покажа стари снимки, на които майка ти е младо момиче. Ти все повече започваш да приличаш на нея.

— Виждаш ли? — засмя се Нилс. — Винаги съм знаел, че той тайно е бил влюбен в майка ти.

Когато баща му заплашително и шеговито размаха пръст, Нилс засмян я прегърна.

— Кристин, сега знаеш от кого имам романтичната си жилка. Когато човек чуе Стария да приказва така, не би повярвал, с каква твърда ръка е ръководил предприятията си.

— А сега го правиш ти — сряза го нежно Ларс. — Не се заблуждавай, Кристин, от привидната му повърхностност. За него благото на предприятията е също толкова важно, колкото и благото на цялата фирма. Той е добър син.

Кристин се изненада, колко открито и сърдечно се отнасяха баща и син един към друг. Явно, че много държаха на приятелството си.

— Но нека сега да влизаме — прекъсна Ларс мислите й. — Яденето ви чака, аз вече умирам от глад.

След превъзходния обяд, Ларс показа на Кристин стаята й. Беше много уютна и обзаведена с мебели от бор. На пода имаше дебел килим, а от прозореца можеше да гледа навън силуета на гората.

Кристин се почувства като у дома си и прекара три чудесни седмици в дома на Йохансенови. Тя предприемаше дълги разходки из гората и ходи с кръстника си до сечищата, където работеха секачите. Виждаше Нилс рядко. Дълго бе отсъствал от фирмата и му се беше струпала много работа.

Една вечер, малко преди да отпътува за Осло, за да посрещне Филип и Лора, Кристин и Нилс бяха сами в къщата. Нилс й каза:

— Облечи си нещо топло. А също ботуши и ръкавици. Искам да ти покажа нещо.

Повече нищо не можеше да се изкопчи от него. Кристин седна любопитна в колата и навлязоха в гората. След известно време стигнаха до една голяма поляна, на която имаше много различни, но големина постройки. Нилс спря, хвана я за ръката и я заведе до конюшните. Там беше приготвена шейна с два впрегнати коня. Нилс помогна на Кристин да се качи и пое юздите.

Двамата мълчаливо седяха един до друг, а шейната се плъзгаше по снега, който все още покриваше планината. Кристин се облегна назад.

Небе с ясни звезди над тях, звън на конски впряг — такава романтика беше срещала само във филмите! За миг затвори очи и пое дълбоко студения нощен въздух.

Когато конете внезапно спряха, Кристин се стресна.

Нилс отново я хвана за ръка и заедно повървяха още малко, докато стигнаха до ръба на една скала.

— Тук младите мъже от планината водят приятелките си — рече Нилс тихо. — Казват, че да стоиш в началото на една любов и в началото на безкрайността е едно и също нещо. Същата неизмерима дълбочина, в която се хвърляш, същата надежда да е на добре. Не намираш ли сравнението сполучливо?

Той внимателно я прегърна и я притегли към себе си. Устните му докоснаха нейните и тя отговори на целувката му с чувство, много по-дълбоко от приятелско.