Джейн Инес
Кристин (8)

VIII

След три дни снимките се появиха и в норвежките вестници. Астрид веднага се обади на Кристин и я попита възбудено, какво от публикуваното е вярно.

— Абсолютно нищо! — отсече Кристин сърдито. — Това е само едно глупаво недоразумение. Няма нищо между мен и Нилс.

Астрид се засмя:

— Защо ми се сърдиш, Кристин? Държиш се така, сякаш аз съм сложила снимките във вестниците. А и освен това, съвсем не разбирам, какво имаш против Нилс! Определено има доста жени, които биха се сбили за него!

— Зная, но тук наистина се отнася за едно недоразумение.

— Жалко! — въздъхна Астрид разочаровано. — Би било толкова хубаво!

— Астрид, за бога! Дори и насън не сме помисляли да се сгодяваме!

— Ще ти бъде трудно да убедиш всички останали в това — засмя се Астрид. — Сигурна ли си, че не бихме могли да отпразнуваме една двойна сватба?!

— Да, напълно — отговори хладно Кристин. — Астрид, трябва да свършваме. Когато ми се обади, тъкмо се канех да се разходим с баща ти.

Кристин с облекчение разбра, че е постигнала целта си и е навела Астрид на други мисли. Тя я увери, че здравето на баща й все повече се подобрява и затвори телефона.

Какво би казал Ларс Йохансен, ако видеше снимките? Сигурно и той щеше да е въодушевен като Астрид. Трябваше да му обясни, че всичко е просто заблуда. Кристин се молеше, това да не го развълнува особено.

Опасенията й излязоха неоснователни. Тя му обясни недоразумението и когато целия ден звъняха по телефона, за да го поздравят, той със смях оправяше нещата. За съжаление, в семейството му предстояла само една сватба — казваше той всеки път — и това била сватбата на дъщеря му Астрид.

Кристин чуваше тези разговори и всеки път усещаше пробождане в гърдите си. Колко хубаво би било, ако написаното във вестниците е вярно и с Нилс наистина станеха щастлива двойка!

Когато Нилс се прибра вечерта, вече бе видял снимките. Няколко от секачите бяха донесли вестници и му ги бяха показали. Той се втурна в къщата и пред очите на баща си я прегърна и я завъртя. Тя усети премръзналите му устни върху своите.

— Е, значи вече сме сгодени! — каза той и я погледна смеейки се. — Харесва ли се това на моята снежна принцеса?

— Съвсем не! Най-добре е да се обадиш в редакцията на вестника и да поискаш опровержение.

— Не смяташ ли, че така още повече ще им повдигна акциите? — попита Нилс. — В края на краищата няма нищо лошо!

— Но не е вярно.

— Е, и? Кой се интересува от това?

— Дагни например! — думите бяха излезли от устата й преди Кристин да успее да ги преглътне. Много добре можеше да си представи, как Дагни е посрещнала новината.

— Веднъж вече ти казах, че тя ми е само като сестра, Кристин!

— Но ти не си й като брат. Тя те обича!

Нилс се засмя:

— Въобще не знаеш, какво говориш, Кристин. Наистина ли мислиш, че ще се оженя за дете като Дагни?

— Но го желаят и двете семейства!

Ларс Йохансен тихо беше излязъл от стаята, сякаш не искаше да става свидетел на разправията им. Кристин не можеше да го упрекне. Виновни за всичко бяха онзи фотограф и мисис Падли, която му беше разказала такава трогателна любовна история!

Нилс пристъпи към Кристин и я прегърна. Но прегръдката му не беше нежна. Хвана я здраво и болезнено. Той беше ядосан и не се стараеше да го крие.

— Мнението ми за теб се оказа вярно, когато те видях за първи път в Англия — каза той. — Тогава ти беше една високомерна и недостъпна колежанка. И сега си същата. Под красивата си обвивка си твърда и хладна. Мислиш ли наистина, че норвежците са толкова безчувствени, че се женят само от материален интерес? По-добре да се беше върнала в Англия при камерите си! Може би един фотограф ще успее да изтръгне от теб повече чувство и плам, отколкото един мъж, който те обожава!

Очите му святкаха от яд, когато я погледна.

— Сега да можеха да те видят всички твои почитатели! Биха се ужасили, колко хладна изглежда жената, на чието еротично излъчване толкова се възхищават.

Телефонът иззвъня и Нилс рязко я пусна. Вдигна слушалката и заговори на своя език. Кристин нищо не разбираше. Чу една дума, която много добре разпозна — Дагни!

Докато говореше, Нилс й беше обърнал гръб. Съвсем ясно беше, че се мъчи да обясни на Дагни за снимките във вестниците. Ако досега Нилс беше смятал нещата за забавни, сега навярно щеше да промени мнението си. Настойчивостта, с която говореше, показа на Кристин съвсем ясно, колко му е трудно да разясни на Дагни недоразумението.

Кристин отиде в стаята си. Изведнъж коленете й омекнаха. Тя се хвърли в леглото и зарови лице във възглавницата. Най-съкровеното й желание беше съобщението във вестниците да е вярно! Вече нямаше никакви причини да се самозалъгва. Обичаше Нилс и копнееше за прегръдката му, за близостта на тялото му и топлината на устните му.

Тя седна и прокара ръка по челото си. Нилс още от самото начало знаеше, че тя няма да му устои. Как ли обаче щеше да продължи всичко това? Кристин влезе в банята и напръска лицето си със студена вода. След като Тони я бе изоставил, тя не вярваше, че ще може отново да обича някого. Твърдо бе решила никога да не се влюбва. Беше прогонила любовта от живота си и вярваше, че ще може да живее без нея. Сега обаче знаеше, че това не е възможно и, че не го иска.

Кристин пое дълбоко дъх, отвори вратата и слезе долу. Крачките й бяха малко несигурни, но имаше намерение да не крие повече чувствата си — независимо, как ще реагира Нилс на това.

Ларс Йохансен й се усмихна съчувствено, когато тя влезе във всекидневната и й подаде чаша шери.

— Сами ще сме за вечеря — каза той. — Нилс замина за няколко дни за Мирдал. По това време на годината винаги се сключват договорите с Хартигови за следващите доставки.

Кристин почти не слушаше обясненията му, че дървеният материал сега бил на път по реката за завода и че трябвало да се уговорят само цените. Беше чула, че Нилс е заминал в Мирдал — при Дагни! Твърде късно реши да му разкрие чувствата си! Всичко бе свършено!

— Не си ли добре, Кристин! — чу тя загрижения глас на кръстника си.

Тя стисна ръката му.

— Всичко е наред. Само съм порядъчно гладна — опита се да го успокои Кристин. — Иначе ще се наложи сестрата и пациентът да разменят ролите си.

— Кристин, знаеш, че вече не се нуждая от сестра, но би било чудесно, ако все пак останеш. Обаче не съм чак толкова голям егоист, че да те откъсвам от работата и приятелите ти.

Кристин сама не разбра, защо не използва шанса си да каже на Ларс, че наистина е дошло време да се връща в Англия. Замълча. „Оставам само заради него“ — опита се да убеди самата себе си. — „Далеч не е толкова здрав, както си мисли“.

След вечеря Кристин се извини с главоболие и тръгна към стаята си, изпратена от добрите пожелания на Ларс. След като затвори вратата зад себе си, тя въздъхна и от очите й потекоха сълзите, които бе сдържала цяла вечер. Причиняваше й болка мисълта, че мъжът, когото обичаше, сигурно точно сега беше в прегръдките на друга. И за всичко си бе виновна самата тя. Защо по-рано не му призна чувствата си?

Кристин имаше да мисли дни наред. От Нилс нямаше никакви вести. Той не се обади нито веднъж. Ларс се опита да я убеди, че в това няма нищо необикновено. Преговорите с деловите партньори всяка година били напрегнати и изисквали цялото внимание на Нилс. Било разбираемо, че не може да мисли за нищо друго. Но Кристин виждаше Нилс не на масата за преговори, а в прегръдките на Дагни.

Ларс Йохансен бързо се възстановяваше и скоро започна да прави дълги разходки в гората.

Един следобед, когато Кристин беше сама вкъщи, телефонът иззвъня. Тя скочи, надявайки се, че е Нилс!

Обаждаше се Ерик — един от бригадирите на Нилс. Кристин разочаровано отпусна рамене.

— Върна ли се Нилс? — питаше Ерик. — Имаме проблеми. Някои салове са се заклещили един о друг в реката. Трябва спешно да дойде…

— Нилс не е тук — прекъсна го Кристин. — Но бих могла да се опитам да го открия.

— Да, направете го! Спешно е — повтори Ерик.

Кристин затвори и потърси телефонния номер на Хартигови. От другата страна й се обади някакъв мъж, който й каза, че господин Йохансен е напуснал Мирдал и до половин час ще се прибере във Волран. Кристин му благодари и затвори.

В миг застана решително във всекидневната, чудейки се, какво трябва да направи. Внезапно чу свистене на гуми. Изтича към прозореца и видя жълтата кола на Нилс. Успокоена, тя забърза по коридора, отвори външната врата и се втурна към него.

— Здравей! — каза той усмихнат, но когато видя напрегнатото изражение на лицето й, усмивката му помръкна. — Нещо с баща ми ли е станало?

— Не — Кристин стоеше пред него едва поемайки си дъх. — Ерик се обади. Има проблеми на реката и веднага трябва да отидеш. Някои от саловете са се заклещили…

Нилс я остави и хукна покрай нея към къщата. Кристин се запрепъва след него. Той взе слушалката, избра някакъв номер и каза много бързо няколко норвежки думи.

— Трябва веднага да замина — обясни Нилс на Кристин. — Само набързо да се преоблека. Оставаш тук и ще обясниш на татко всичко, когато се върне!

— Не, идвам с теб!

— Не ставай глупава, Кристин! Това не е работа за жена. Само ще пречиш!

— Няма да преча. Нека да дойда, Нилс! Тук, сама вкъщи, няма да издържа.

Тя тръгна след него по стълбите и отиде в стаята си. Навлече си един пуловер и джинсите. Чувстваше, че ще бъде опасно и искаше да бъде до Нилс.

Когато Нилс слезе, тя вече стоеше в коридора и пишеше бележка на баща му.

— Е, добре тогава — измърмори той, — щом непременно искаш да дойдеш… Но не се оплаквай, ако карам бързо!

На Кристин й се струваше, че това адско пътуване ще трае вечно. Държеше се за дръжката, но не каза нищо. Стомахът й няколко пъти се преобърна, когато Нилс на две гуми вземаше тесните завои.

Най-после той спря. Тук реката стръмно се спускаше по една скална издатина и точно на най-опасното място саловете се бяха закачили един о друг. Работниците отчаяно се мъчеха да ги освободят.

Нилс скочи от колата.

— Ти ще останеш тук! — нареди той на Кристин. — Стискай ми палци!

С широки крачки тръгна към работниците и секунди по-късно вече беше също като тях, толкова измокрен от бликащата пяна. От водата отекнаха викове и за свой ужас Кристин видя, как Нилс съблича якето си и се хвърля. Някои от мъжете направиха същото и заедно се опитаха да изтеглят саловете. Струваше й се, че всеки момент саловете ще се откъснат и ще потопят хората под водата.

Тя пристъпи към брега. Беше стиснала ръцете си в юмруци и ги хапеше отчаяно. Усети, че цялото й тяло трепери. Сърцето й биеше лудо. Мислеше, че няма да може да гледа повече, но не успяваше да затвори очи. Предпазливо пристъпи до скосения бряг и не усети, че скоро се намокри. Посегна към якето на Нилс, което беше хвърлено на земята и инстинктивно го притисна към гърдите си.

Мъжете бяха стигнали до другия бряг и оттам се опитваха да разделят саловете с дълги железни пръти. Най-после салът, който се беше препречил, се обърна и течението го повлече надолу по реката.

Кристин тъкмо облекчено щеше да въздъхне, когато чу вик. Един мъж беше загубил равновесие върху хлъзгавите дървета и беше паднал във водата. Следващият сал се беше освободил, тръгна право към него и заплашваше да го погребе под себе си. Мъжът бясно гребеше, но не можеше да се противопостави на влачещото го течение.

Преди някой да успее да реагира, Нилс беше скочил в студената вода и го сграбчи за раменете. Веднага го последваха и други и образуваха верига до брега. Всичко бе станало толкова бързо, че Кристин осъзна сериозността на положението едва когато дърварите изтощени и без дъх пристигнаха на брега. Спасеният с разтреперан глас благодари на Нилс.

— Забрави го — отговори му Нилс. — И ти щеше да направиш същото за мен!

Кристин видя, че Нилс е ранен. Единият крачол на джинсите му беше съдран, а кожата на крака му беше окървавена.

— Нуждаеш се от лекар, Нилс! — чу тя да казва Ерик.

Нилс само поклати глава.

— Не е необходимо! Кристин може да кара колата ми. Колкото по-бързо съблечем мокрите дрехи, толкова по-добре ще е за всички ни. Пусни мъжете да си ходят, Ерик. Свършваме за днес! Не е необходимо да казвам, колко съм ви благодарен!

Мъжете само мълчаливо кимнаха и тръгнаха.

— Кристин, можеш ли да ме подкрепиш? — помоли Нилс и закуца към нея.

Тя излезе от вцепенението си, прегърна го през кръста и го поведе към колата.

— Няма да отидем направо вкъщи! — Нилс беше седнал до нея. — Ще спрем в първата хижа и ще изсушим дрехите си. До Волран е твърде далеко.

Кристин беше виждала тези хижи при пътуванията си с Нилс и знаеше, че във всяка от тях има превръзки, одеяла и сухи дрехи в случай на нужда. Нилс я гледаше отстрани. Мокрите й джинси бяха прилепнали към тялото й.

— И ти трябва да се преоблечеш, Кристин. Измокрена си до кости.

Кристин помълча известно време.

— Нилс, гордея се с теб! — каза тя тихо.

Той се засмя:

— Успях ли най-после да те убедя, че не съм надменният покорител на женски сърца, за какъвто винаги си ме смятала?

Кристин не отговори. Зави по горския път, който той й показа. След стотина метра трябваше да оставят колата и да продължат пеша. Нилс отново се подпря на раменете й и тя усети, как тялото му трепери от студ.

В хижата беше тъмно и студено. Нилс отвори капаците на прозорците и отиде до един голям дървен скрин, от който донесе сухи дрехи и хавлии.

— Съблечи си мокрите дрехи и се изсуши — Нилс подаде на Кристин две големи хавлии. Сам той издърпа мократа риза през главата си и започна да се трие.

Кристин му обърна гръб, съблече пуловера и свали сутиена си. Тя се избърса и уви втората хавлия около тялото си. След това разкопча джинсите и ги изхлузи от мокрите си крака. Знаеше, че Нилс зад нея прави същото и я побиха тръпки от тази мисъл.

Когато се обърна, Нилс тъкмо разпалваше камината.

— Ще запаля огън, да изсъхнат по-бързо нещата ни — гласът му звучеше пресипнал. — Моля те, превържи раните ми. Превръзки ще намериш в най-горното чекмедже.

Той отново се обърна към камината, а Кристин донесе бинтове, пластир и йод. Огънят в камината весело пукаше. Постепенно в хижата се разля приятна топлина. Те бяха сами и голи под хавлиите — откъснати от външния свят.